понеделник, 16 август 2010 г.

Богатите си измислят пари – част 2


Робърт Кийосаки

Мнозина от играчите на “ПОТОЦИ ПАРИ” печелеха значителни суми, но не знаеха какво да ги правят. Повечето от тях нямаха финансови успехи и в реалния живот. Макар да имаха пари, всички като че ли ги изпреварваха. И точно така става и в истинския живот. Мнозина имат много пари, но не напредват във финансово отношение.
Да ограничавате своите възможности е същото като да се придържате към остарели идеи. Един от съучениците ми в гимназията например сега работи на три места. Преди двайсет години той бе най-богатият сред съучениците. Когато местната захарна плантация бе затворена, компанията, за която работеше той, фалира. И в ума си той виждаше само едно решение и това бе старата възможност, за която вече стана многократно дума: да работи здраво. Проблемът бе, че не успя да си намери равностойна работа, отговаряща на високия му пост в предишната компания. И сега изпълнява длъжности, които са много под нивото на квалификацията му, в резултат на което получава по-ниска заплата. Налага му се да работи на три места, за да печели достатъчно за оцеляването си.
Наблюдавал съм как по време на игра на “ПОТОЦИ ПАРИ” хората се оплакват, че не им се падат “подходящи” карти. Затова не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Те чакат да им се предостави “подходяща” възможност.


Наблюдавал съм как на други им се пада карта с “подходяща” възможност, но нямат достатъчно пари. Тогава те се оплакват, че щели да се измъкнат от “омагьосаната въртележка”, ако имали повече пари. И не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Виждат страхотни възможности, но нямат средства.
Виждал съм също така как някои изтеглят карта, даваща великолепни възможности, прочитат я на глас, но така и не разбират какви страхотни възможности се крият в нея. Имат пари, моментът е подходящ, изтеглили са картата, но не виждат шанса, който буквално се усмихва насреща им. Не съумяват да осъзнаят как това би им помогнало да се измъкнат от “омагьосаната въртележка”. От последния тип познавам повече хора, отколкото от предишните два взети заедно. Повечето хора не виждат шанса на своя живот, когато се представи пред тях. Осъзнават го едва след година, когато другите забогатеят.
Финансова интелигентност означава просто да имате повече финансови възможности. Как бихте могли да подобрите финансовото си положение, ако шансът не застане на пътя ви? Какво бихте могли да сторите, ако в скута ви кацне възможност точно когато нямате пари, а в банката дори не желаят да разговарят с вас? Ами ако предвижданията ви не се оправдаят, и онова, на което сте разчитали, се провали? Това именно е финансова интелигентност. Не става дума толкова за онова, което се случва, а за колко финансови решения, които да ви измъкнат от блатото, можете да се сетите. Въпросът опира в творческия ви подход при решаването на финансовите проблеми.
Повечето хора знаят само едно решение: работи здраво, спестявай и вземай назаем.
И така, защо ви е да увеличавате финансовата си интелигентност? Защото сигурно искате да създавате сам късмета си. Вземате случващото се, каквото и да е то, и го подобрявате. Малцина осъзнават, че късметът се създава. Така, както се създават и парите. Ако искате да бъдете по-голям късметлия и да създавате пари, вместо да работите здраво, развиването на финансова интелигентност е много важно. Ако сте от хората, които очакват да се случи “правилното” нещо, може да ви се наложи да чакате дълго. Все едно преди да отпътувате, да чакате светофарите да светнат зелено в протежение на десет километра.
В детството си с Майк често чувахме богатият ни татко да повтаря, че “парите не са реални”. От време на време той ни припомняше колко близо сме били до тайната на парите в деня, в който опитахме да “правим пари” от празните тубички от паста за зъби.
- Хората от бедната и средна класа работят за пари – повтаряше той. – Богатите правят пари. Колкото по-реални смятате, че са парите, толкова по-усилено ще работите за тях. Ако приемете идеята, че парите не са реални, ще забогатеете по-бързо.
- А какви са тогава – питахме го често двамата. – Какво са парите, ако не са реални?
- Това, за което се споразумеем, че са – отговаряше неизменно богатият татко.
Най-важният актив, който имаме, е нашият ум. Ако бъде обучен добре, ще може да създаде огромно богатство буквално за миг. Богатство, надминаващо мечтите на кралете и кралиците, живели преди триста години. Нетренираният ум от друга страна е в състояние да създаде изключителна бедност, която трае поколения наред, тъй като тази настройка се предава от родители на деца.
В ерата на информацията парите нарастват експоненциално. Някои стават абсурдно богати от нищо, само от идеи и споразумения. Можете да попитате онези, които се занимават с търговия на акции или други инвестиции -те непрекъснато виждат такива неща. Често милиони могат да се направят за миг от нищо. Като казвам “нищо” имам предвид, че никакви пари не са разменяли собствениците си. Просто е бил даден сигнал с ръка на определено място в борсата; от екрана на търговец в Торонто се е появила определена информация на екрана на търговец в Лисабон, след което информацията се е върнала обратно в Торонто; обаждане до брокера да купува и миг по-късно – да продава Парите не разменят собствениците си. Споразуменията правят това.
И така, защо да развиваме финансовия си гений? Само вие можете да си отговорите на този въпрос. Аз мога да ви кажа защо аз самият развих тази област от моята интелигентност. Направих го, тъй като исках да натрупам бързо пари. Не защото имам нужда, а защото искам. Това е невероятен образователен процес.
Развивам финансовия си коефициент на интелигентност, защото желая да участвам в най-бързата и най-голяма игра на света. И, със скромните си възможности, бих искал да участвам в тази безпрецедентна еволюция на човечеството, ерата, когато човешките същества работят само с ума, а не и с телата си. Освен това екшънът е именно тук. Тук се случват нещата. Страшничко е. И е забавно.
Ето защо инвестирам във финансовата си интелигентност и развивам най-мощния актив, който притежавам. Искам да бъда с хората, които се движат дръзко напред. Не искам да съм сред изоставащите.
Ще ви дам прост пример за създаване на пари. В началото на деветдесетте години на XX век икономиката във Финикс беше ужасна. Гледах телевизионното предаване “Добро утро, Америка”, когато се появи един финансист и започна да предсказва края на света. Неговият съвет беше да “спестяваме пари”.
- Заделяйте всеки месец по сто долара – рече той, – и след четирийсет години ще бъдете мултимилионер.
Е, ежемесечното заделяне на пари е добра идея. Тя е една от възможностите; възможността, под която се подписват повечето хора. Проблемът е следният: това пречи на човек да вижда какво става в действителност. Той пропуска големи възможности за много по-значително нарастване на парите.
Както казах, по това време икономиката беше ужасна. За инвеститорите подобно състояние на пазара е най-доброто. Голяма част от парите ми бяха вложени на Фондовата борса и в жилищни блокове. Средствата не ми достигаха. Тъй като всички продаваха, аз купувах. Аз не спестявах пари; аз инвестирах. Над милион долара работеха за мен и моята съпруга в един бързо възстановяващ се пазар. Това бе чудесна възможност за инвестиране. Икономиката беше в плачевно състояние. Наистина не можех да не се възползвам от тези дребни сделки.
Къщите, които преди струваха 100 000$, сега имаха цена 75 000$. Но вместо в местния офис за сделки с недвижимо имущество, аз започнах да купувам в кантората на адвоката, занимаващ се с банкрутите, или на стълбите на съда. На тези места, вместо за 75 000$, бе възможно да купиш някоя къща за 20 000$ или дори за още по-малко. Един приятел ми бе заел 2 000$ за 90 дни, за което трябваше да му върна с 200$ повече. Аз дадох тези 2 000$ на адвоката за предварителния договор, изтичах до един от вестниците и пуснах реклама, че предлагам за 60 000$ къща на стойност 75 000$. Телефонът прегря от звънене. Щом къщата стана моя по закон, дадохме възможност на евентуалните купувачи да я огледат. Те бяха обзети от треска. Къщата бе продадена за няколко минути. Помолих да платят 2 500$ за уреждането на процедурата и оставих оттук нататък всичко в ръцете на агенцията. Върнах на приятеля си 2 200 $ според уговорката. Той беше щастлив, купувачът на дома беше щастлив, адвокатът беше щастлив и аз бях щастлив. Бях продал за 60 000$ къща, която ми бе струвала само 20 000$. Тези 40 000$ бяха създадени от парите в колонката с активите. Обща продължителност на работното време: пет часа.
И така, сега, след като сте финансово грамотни и разчитате цифри, ще ви покажа защо това е пример за измисляне на пари
40 000$ създадени в колонката активи -измислени, необложени с данъци пари. При лихва 10% -създали сте 4000$ годишен приток на пари.
ПриходиРазходи
Данъци Активи
/40 000$ в банкови полици/

190 000$ общоПасиви
20 000$

Активите генерират директно Приходи
По време на въпросната икономическа депресия със съпругата ми успяхме да направим шест подобни прости транзакции през свободното си време. Докато огромната част от парите ни бе затворена в по-големи недвижими имоти и в акции, ние успяхме да създадем активи за повече от 190 000$ чрез тези шест транзакции – купи, създай и продай. Те ни носят 10% лихва – това прави приблизително 19 000$ годишен доход, повечето от който е под шапката на нашата фирма. Голяма част от тези 19 000$ годишно отиват за изплащане на фирмените автомобили, бензина, пътуванията, застраховките, вечерите с клиенти и други подобни. Преди правителството да има възможност да обложи с данъци тези приходи, те биват изразходвани за напълно законни разходи.
Това бе прост пример за начина, по който с помощта на финансовата интелигентност се измислят, създават и пазят парите.
Запитайте се колко време ще ви бъде необходимо, за да спестите 190 000$. Банката ще ви плаща ли 10% лихва върху тях.
Спестявания: Колко време ще бъде необходимо за спестяването на 40 000$ и колко ще струва това, след като 50% от тях отидат за данъци.
ПриходиРазходи
Данъци Активи
СпестяванияПасиви

От Работа в Приходи, оттам през Разходи: /Данъци/ в Активи /Спестявания/
Надявам се никога да не ми изплатят тези 190 000$. Ще трябва да плащам данък, ако ми дадат основния капитал; освен това 19 000$, изплащани в продължение на 30 години, е малко повече от 500 000$.
От 1994 до 1997 година пазарът за недвижимо имущество във Финикс бе една от най-горещите точки в страната. Къщата за 60 000$ щеше да бъде препродадена за 70 000$ и това означаваше още 2 500$ такса за уреждане на процедурата.
Първия път, когато продадох къщата, аз платих 2 000$. Технически тази транзакция не ми струва нищо. Възвращаемостта от инвестицията /ВОИ/ е безкрайна. Това е пример как могат да се изкарат много пари, без да се влагат никакви пари.
При втората транзакция, препродажбата, аз сложих в джоба си 2 500$ и отново уговорката бе да ми се изплаща разсрочено в продължение на трийсет години. Каква е ВОИ, ако ми плащат, за да правя пари? Не знам, но със сигурност е по-добра, отколкото да спестявам по 100$ всеки месец (което всъщност започва със 150$, тъй като е приход след облагане с данък) в продължение на четирийсет години при 5% лихва, като ще трябва да плащате данък и върху тези 5%. Това не е особено интелигентна постъпка. Може да е безопасно, но не е умно.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

Няма коментари:

Публикуване на коментар