Робърт Кийосаки
Снощи, докато си почивах от писането, гледах едно телевизионно предаване, посветено на Александър Греъм Бел. Бел току-що бил измислил телефона и имал все по-големи проблеми поради нарастващото търсене на новото му изобретение. Тъй като се нуждаел от по-голяма компания, той се обърнал към гиганта на онова време, “Уестърн Юниън”, с предложението да купят неговия патент и малката му компания. И за цялата сделка искал 100 000 долара. Президентът на “Уестърн Юниън” му се надсмял и отказал с думите, че цената е абсурдна. Останалото е история. Появява се индустрия за милиарди долари и така се ражда “AT&T”.
Вечерните новини започнаха веднага след края на историята за Бел. В тях споменаха за поредните съкращения в някаква местна компания. Работниците бяха разгневени и обвиняваха собствениците в несправедливост. Един от съкратените, заемал длъжността управител, човек на около 45 години, беше отишъл в завода заедно със съпругата си и двете си малки деца и умоляваше охраната да го пусне да разговаря със собствениците с надеждата да ги убеди да променят решението си.
Той току-що си бе купил къща и се страхуваше, че ще я изгуби. Камерата се фокусира върху него. Сега целият свят щеше да го видиш се моли. Няма нужда да казвам, че това привлече вниманието ми.
Аз преподавам професионално от 1984 година. Това бе ценен опит за мен и много благодарна дейност. Същевременно се оказа смущаваща професия, защото съм преподавал на хиляди хора и във всички тях, в това число и в мен самия, виждам нещо общо. Всички имаме огромен потенциал и сме благословени с всевъзможни дарби. Онова, което задържа повечето обаче е известната доза съмнение в собствените сили. Не толкова липса на техническа информация, колкото липса на самоувереност. И някои са по-засегнати в това отношение от други.
Когато завършим училище, повечето вече сме наясно, че не добрите оценки, дипломите и научните степени са нещата, които имат значение. В реалния свят извън научните среди се иска нещо повече от оценки. Чувал съм да го наричат “кураж”, “дързост”, “да ти стиска”, “предизвикателност”, “хитрост”, “решителност”, “упоритост” и “интелигентност”. Този фактор, независимо как го наричат, определя бъдещето на човек в много по-голяма степен от оценките в училище.
Във всеки един от нас се крие подобен смел, интелигентен и дързък индивид. Той притежава също така и безочлива страна: това са хората, готови да паднат, на колене и да се молят, ако е нужно. След като прекарах една година във Виетнам като военен летец, аз опознах отблизо и двата образа в себе си. Единият не е по-добър от другия.
Като преподавател обаче разбрах, че най-големите врагове на гения във всеки един от нас са големият страх и съмнението в собствените способности. Сърцето ми се късаше, като гледах студентите, които знаеха отговорите, но нямаха смелост да ги кажат. И често в реалността става така, че напред излизат не умните, а дръзките.
Личният ми опит показва, че финансовият гений изисква както технически познания, така и кураж. Ако страхът е прекалено голям, геният се потиска. В часовете си поощрявам студентите си да се научат да рискуват, да бъдат дръзки, да позволят на гения вътре в себе си да преобразува страха в сила и интелигентност. Това действа при едни и само плаши още повече други. Така стигнах до извода, че когато става дума за пари, повечето хора предпочитат да заложат на безопасността.
Трябваше да отговарям сам на въпроси като; “Защо да рискуваме? Защо да си правя труда да развивам финансовата си интелигентност? Защо да ставам финансово грамотен?” И моят отговор е: “Просто за да имам повече възможности, по-голям избор.”
Предстоят големи промени. В близките години ще има много хора като Александър Бел. Ще има стотина човека като Бил Гейтс и всяка година ще се създават компании като “Майкрософт”, които ще се радват на огромен успех. И същевременно няма да липсват банкрути, безработица и съкращения.
И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? На това можете да отговорите само вие самите. Аз мога да ви кажа защо го правя аз самият. Правя го, защото така животът става още по-вълнуващ. Предпочитам да посрещам,с радост промените, вместо да се страхувам от тях. Предпочитам да се вълнувам от печеленето на милиони, вместо да се притеснявам дали ще ми увеличат заплатата. Периодът, в който живеем, е най-вълнуващият и без прецедент в човешката история. След няколко поколения хората ще се обръщат назад към този период, защото времето ще им даде възможност да осъзнаят още по-добре колко вълнуващ е бил той. Той ознаменува смъртта на старото и раждането на новото. И кипи от всевъзможни промени.
И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? Защото ако го направите, ви очаква голям просперитет. В противен случай този период ще бъде изпълнен с плашещи преживявания. Едни ще вървят дръзко напред, докато други ще се вкопчват със смъртен ужас в разлагащи се спасителни пояси.
Земята е била богата преди триста години. Така че тези, които са притежавали земя, са притежавали богатствата. По-късно идва пред на фабриките и производството им в Америка заема доминиращо място. Тогава богатствата преминават в ръцете на индустриалците. Днес първо място заема информацията. И този, който има достъп до най-навременна информация, притежава богатството. Проблемът е, че информацията лети около света със скоростта на светлината. Новото богатство не може да бъде задържано от някакви си граници, както по времето на земевладелците и фабрикантите. Промените ще бъдат по-драстични и ще се осъществяват по-бързо. Броят на новите мултимилионери ще нарасне значително. Ще има и такива, които ще изостанат.
Днес ставам свидетел на това колко много хора се борят и често работят все по-усилено, само защото се придържат към остарели идеи. Те искат нещата да си бъдат както преди и се съпротивляват срещу промените. Познавам хора, които си губят работата или дома и винят за това технологиите, икономиката или своя шеф. Тъжно е, но те не осъзнават, че проблемът може би е в тях самите. Старите идеи са техният голям пасив. А са пасив, защото те не осъзнават, че тази идея вчера може и да е била актив, но вчера вече е отминало.
Един ден преподавах изкуството да се инвестира и използвах като учебно помагало изобретената от мен игра “ПОТОЦИ ПАРИ”. Моя позната доведе своя приятелка. Тя се бе развела неотдавна и тъй като след развода се бе озовала в незавидно финансово положение, търсеше отговори на възникналите въпроси. И нейната приятелка бе решила, че този курс ще й помогне.
Играта бе създадена, за да помага на хората да разберат как работят парите. Чрез нея те се запознават с взаимодействието между отчет за приходите и баланс. Научават как “парите се движат” и как пътят към богатството минава през увеличаването на месечния приток на пари от колонката с активи до ниво, в което да надминава ежемесечните разходи. Постигнете ли това, ще можете да се измъкнете от “омагьосаната въртележка” и да се спуснете по “лентата за изпреварване”.
Както стана дума, на някои тази игра много им харесва, на други им е изключително неприятна, а трети просто не осъзнават за какво става дума. Тази жена пропусна ценна възможност да научи нещо. В самото начало тя изтегли карта, върху която бе нарисувана яхта. В началото тя се зарадва много.
- 0, сдобих се с яхта!
След това, докато приятелката й опитваше да й обясни как действат числата върху отчета с приходите и баланса, тя се обезкуражи, тъй като никога не си била падала по математиката. Другите хора на нейната маса изчакаха, докато приятелят й продължаваше да обяснява връзката между отчета с приходите, счетоводния баланс и притока на пари. И изведнъж, когато осъзна как работят цифрите, тя разбра, че яхтата й я изяжда жива. По-нататък в играта бе съкратена и й се роди дете. С две думи – тя се оказа ужасна за нея.
След занятието приятелката й дойде и обясни, че тя се разстроила. Дошла да научи нещо за инвестирането и никак не й се понравило, че изгубила толкова време в някакви глупави игрички.
Тя опитала да й каже да се вгледа в себе си и да види дали играта не е нейно отражение на някакво ниво. При това предложение жената си поискала обратно парите с довода, че дори мисълта някаква игра да отразява нещо в нея е абсурдна. Побързахме да й възстановим сумата и тя си тръгна.
От 1984 г. съм спечелил милиони просто като правех това, на което училището не ни учи. Повечето учители изнасят лекции. Като ученик мразех лекциите; скоро ми ставаше скучно и съзнанието ми отлиташе, нанякъде.
През 1984 година започнах да обучавам чрез игри и симулиране на различни жизнени ситуации. Винаги насърчавах курсистите си да гледат на игрите като на отражение на това, което вече знаят и онова, което имат нужда да научат. И, най-важното, играта отразява поведението на човек. Това е система за получаване на обратна връзка. Вместо учителят да изнася лекция, играта дава обратна информация и урок, съставен специално за вас.
Приятелката на жената, която се отказа от курса, се обади след време отново, за да ме уведоми за последните събития. Тя била добре й се била успокоила. И сега вече била в състояние да вижда слаба връзка между играта и своя живот.
Макар двамата със съпруга й да не притежаваха яхта, те притежаваха всичко останало, за което може да се сети човек. Тя му бе ядосана след развода както защото я бе изоставил заради по-млада жена, така и задето след двайсетгодишен съвместен живот не се бяха сдобили с почти никакви активи. Бракът им бе преминал в забавления, но бяха натрупали само ненужни глупости.
Тя бе осъзнала, че нежеланието й да борави с цифри – отчета за приходите и баланса – се дължи на неудобството, че няма представа от тях. Беше смятала, че финансите са мъжка работа. Тя се грижеше за дома и забавленията, а той отговаряше за финансите. Сега бе убедена, че през последните години от брака им той бе укривал пари от нея. И се ядосваше на себе си задето не си бе поставила задачата да разбере къде отиват тези пари и защото не бе разбрала за другата .жена.
Подобно на играта, светът също ни дава непрекъснато обратна връзка. Можем да научим много, ако обръщаме по-голямо внимание. Неотдавна се оплаках на съпругата си, че перилните препарати явно са свили панталоните ми. Тя се усмихна и ме сръга в корема, за да покаже, че не панталоните се бяха свили, а аз съм се разширил.
Играта “ПОТОЦИ ПАРИ” е замислена така, че да носи обратна връзка на всеки играч. Нейната цел е да му дава възможност за избор. Ако например изтеглите картата с яхтата и заради това задлъжнеете, въпросът е: “Какво мога да направя сега?”
Колко финансови възможности бихте могли да измислите? Това е целта на играта: да учи играчите да мислят и да създават нови и разнообразни финансови варианти.
Наблюдавал съм повече от 1 000 човека да играят тази игра. Онези от тях, които се измъкват най-бързо от “омагьосаната въртележка”, са хората, които разбират числата и имат творчески ум в областта на финансите. Те съзират различните финансови възможности. Хората, на които им е необходимо най-дълго време, не са на ти с числата и често не разбират силата на инвестирането. Богатите често са творчески натури и поемат пресметнат риск.
Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»
Няма коментари:
Публикуване на коментар