Богат татко, беден татко-1-ва част

Робърт Кийосаки
съвместно с Шарън Лехт

НА КАКВО БОГАТИТЕ
УЧАТ ДЕЦАТА СИ ЗА ПАРИТЕ,
А БЕДНИТЕ И СРЕДНАТА КЛАСА – НЕ





Тази книга е посветена
на всички родители по света,

Повишете своята финансова интелигентност!
Книгите на Робърт Кийосаки чупят всички рекорди и се превръщат в едно от най-големите явления на новото хилядолетие. Богатият татко вече ограмотява стотици милиони хора, а игрите "Потоци пари"отварят очите на обикновените хора за възможности, които не са и сънували!
Добре дошли в отбора на тези, които са тръгнали по пътя към финансовата независимост!
Ако не планирате цял живот да се съсипвате от работа, тази книга е за Вас.




Съдържание
Въведение: НУЖДАТА
Историята: БОГАТ ТАТКО, БЕДЕН ТАТКО, разказано от Робърт Кийосаки
Уроците на богатия татко
Урок #1: БОГАТИТЕ НЕ РАБОТЯТ ЗА ПАРИ
Урок #2: ЗАЩО ДА СЕ ПРЕПОДАВА ФИНАНСОВА ГРАМОТНОСТ?
Урок #3: ГЛЕДАЙТЕ СИ СВОЯ СОБСТВЕН БИЗНЕС
Урок #4: ИСТОРИЯ НА ДАНЪЦИТЕ И МОЩТА НА КОРПОРАЦИИТЕ
Урок #5: БОГАТИТЕ СИ ИЗМИСЛЯТ ПАРИ
Урок #6: РАБОТЕТЕ ЗА ДА УЧИТЕ, А НЕ ЗА ПАРИ
Първи стъпки:
Глава #7: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯ
Глава #8: КАК ДА ЗАПОЧНЕМ
Глава #9: ИСКАТЕ ОЩЕ? ЕТО НЯКОЛКО ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТА.....
Епилог:
КАК ДА ПЛАТИМ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕТЕТО СИ САМО 7 000 $?
ДЕЙСТВАЙТЕ!





Въведение
НУЖДАТА

Подготвя ли училището децата за реалния живот? "Ако учиш много и получаваш хубави оценки, ще си намериш добра и високоплатена работа" - казваха някога моите родители. Тяхната цел в живота беше да осигурят на мен и на по-голямата ми сестра висше образование, за да имаме по-големи шансове за успех в живота. Когато през 1976 година най-после се дипломирах с отличие в Държавния университет на Флорида, родителите ми видяха мечтата си осъществена. Аз бях върховото постижение на живота им. В съответствие с "Плана максимум" постъпих на работа в една счетоводна фирма; пред мен се очертаваше успешна кариера и ранно пенсиониране.
Съпругът ми Майкъл е следвал подобен път. И двамата произхождаме от трудолюбиви и не особено заможни семейства, но с безупречна професионална етика. Майкъл също се е дипломирал с отличие и то два пъти: първо като инженер, а след това като юрист. Скоро започна работа в престижна вашингтонска адвокатска кантора, специализирана в областта на патентното право. Бъдещето му изглеждаше светло, кариерата му - начертана, а ранното му пенсиониране - гарантирано.
Въпреки че имахме известни успехи в кариерата си, тя не потръгна, както очаквахме. И двамата сменяхме работните си места няколко пъти, уж все за по-добро, но никъде не ни осигуряваха за пенсия. Пенсионните ни влогове нарастваха единствено чрез личните ни вноски.
С Майкъл създадохме прекрасно семейство и три чудесни деца. Две от тях вече учат в колеж, а третото току-що влезе в гимназията. Похарчихме цяло състояние, за да сме сигурни, че децата ни ще получат възможно най-доброто образование.
Един ден през 1996 година едно от децата ми се прибра от училище с разбити илюзии. Беше му омръзнало и беше уморено от учене.
- Защо трябва да си губя времето за изучаване на предмети, които никога няма да използвам в живота си? - протестираше той.
Без да мисля, отговорих:
- Защото без добри оценки не можеш да влезеш в колежа.
- Все ми е едно дали ще вляза в колежа или не - отвърна той. - Мисля да стана богат човек.
- Ако не се дипломираш в колежа, няма да си намериш работа, - отвърнах аз с панически нотки в гласа и с майчинска загриженост. - А как мислиш да забогатееш, ако не си намериш добра работа?
Синът ми се подсмихна и поклати глава с досада. Бяхме водили подобни разговори много пъти. Завъртя глава и погледна отегчено към тавана. Думите на майчинската ми мъдрост отново не бяха чути.
Той е умен младеж със силна воля, винаги учтив и почтителен.
- Мамо - започна синът ми. Беше дошъл моят ред да изслушам лекция. - Бъди в крак с времето! Огледай се наоколо. Най-богатите хора не са забогатели с образование. Виж например Майкъл Джордън и Мадона. Дори Бил Гейтс, който не е учил в Харвард, създаде "Майкрософт". В момента той е най-богатият човек в Америка, а е само на трийсет години. А един питчър в бейзбола печели повече от четири милиона долара на година, макар да го смятат за психически болен.
Настъпи продължително мълчание. Започна да ме гризе съвестта задето давах на сина си същия съвет, който навремето ми бяха дали и моите родители. Светът около нас се беше променил, но съветът - не. Доброто образование и добрите оценки вече не бяха гаранция за успех и никой освен децата ми не забелязваше това.
- Мамо - продължи той, - не искам да работя като роб, както работите двамата с татко. Вярно, изкарвате много пари, живеем в огромна къща с много екстри. Но ако послушам съвета ти, ще стана като теб и ще работя все повече и повече само за да плащам още повече данъци, и накрая ще затъна в дългове. Вече няма сигурност в работата. Знам, че завършилите днес колеж получават по-малко от теб, когато ти си завършила на времето. Да вземем например лекарите. Те не изкарват толкова пари, колкото са изкарвали преди. Знам също, че когато се оттегля, не мога да разчитам на общественото осигуряване или на пенсията, която ще ми дава компанията. Трябват ми нови отговори.
Той беше прав. И двамата се нуждаехме от нови отговори. Съветът на родителите ми може и да е бил верен за хората, родени преди 1945 година, но е пагубен за родените в бързо променящия се днешен свят. Не можех повече да повтарям на децата си: "Ходете на училище, изкарвайте добри оценки и си намерете сигурна работа." Знаех, че трябва да търся нови начини, за да насочвам образованието им. Като майка, а също и като счетоводител, ме притесняваше липсата на финансово обучение в училище. Повечето от младежите днес имат кредитни карти още преди да завършат гимназия, макар все още да не знаят как да боравят с парите, нито как да ги инвестират, а още по-малко - как се изчислява сложната лихва при кредитната карта. Накратко, без финансови познания и без да разбират как действат парите, те не са готови да се справят в света, който ги очаква, и където се набляга повече на харченето, отколкото на пестенето.
Когато през първата година от обучението си в колежа най-големият ми син затъна до уши в дългове покрай кредитната си карта, аз не само му помогнах да закрие картата, но и започнах да търся начин да осигуря някаква финансова грамотност на децата си.
Един ден миналата година мъжът ми се обади от офиса си. При мен дойде един господин, с когото мисля, че трябва да се запознаеш. Името му е Робърт Кийосаки. Той е бизнесмен и инвеститор и е тук, за да патентова някакъв продукт в областта на образованието. Струва ми се, че става дума точно за онова, което отдавна търсиш.
Точно това, което търсех
Съпругът ми Майк беше толкова впечатлен от новия образователен продукт "ПОТОЦИ ПАРИ", разработен от Робърт Кийосаки, че уреди и двамата да участваме в тестването на прототипа. Тъй като ставаше дума за образователна игра, аз попитах и деветнайсетгодишната си дъщеря, която беше студентка в първи курс на местния университет, дали би желала да се присъедини към нас, и тя се съгласи.
В теста участваха петнайсет души/разделени на три групи.
Майк беше прав. Този продукт беше точно това, което търсех. Той приличаше на цветна дъска за "Монополи", но имаше една особеност: в средата беше нарисуван гигантски, добре облечен плъх, който тичаше по въртележка. За разлика от играта "Монополи", тази имаше два кръга - вътрешен и външен. Целта беше да се измъкнеш от вътрешния кръг - Робърт го наричаше "Омагьосаната въртележка на плъховете" -и да стигнеш до външния, наречен още "Лента за бързо движение". Както Робърт ни обясни, "Лентата за бързо движение" отразявала начина, по който играят богатите хора в истинския живот.
А за "Въртележката на плъховете" той каза:
- Ако се вгледате в живота на средно образования, здраво работещ човек, ще откриете, че той изминава подобен път. Детето пораства и тръгва на училище. Гордите родители са развълнувани, защото то се откроява сред връстниците си, изкарва честно хубави оценки и е прието в колеж. Детето се дипломира, вероятно отива в училище по специалността си и прави каквото му е казано - търси си сигурна работа. Намира тази работа, може би като лекар или като адвокат, влиза в армията или работи за правителството. Започва да получава заплата, кредитните карти идват на купчини и пазаруването започва, ако вече не е започнало преди това. Детето разполага с пари за харчене, посещава места, където е пълно с други като него и се запознава с различни хора. Те си определят срещи, а понякога дори сключват и брак. Животът е чудесен, защото днес и мъжете, и жените работят. Двете заплати са блаженство. Двамата се чувстват успели, бъдещето им е светло; решават да си купят къща, кола, телевизор, да си вземат отпуск и да си родят деца. Детето се ражда. Нуждата от пари нараства. Щастливата двойка решава, че кариерата й е изключително важна и започва да работи по-усърдно, борейки се за повишения и за по-висока заплата. Заплатата се увеличава, с нея идва и второто дете, а с това пък и нуждата от по-голяма къща. Семейството започва да работи още по-усърдно, двамата са добри служители и дори се посвещават още повече на работата си. Започват да учат отново, за да се усъвършенстват по специалността си и така да могат да изкарват повече пари. Може би си намират и допълнителна работа. Приходите им се увеличават, но и данъците върху новия огромен дом, социално-осигурителните вноски и всички останали такси също нарастват. Семейството получава големите си заплати и се чуди къде отиват парите. С кредитните си карти купува и ценни книжа, и задоволява ежедневните си нужди. Децата навършват пет-шест години и родителите трябва да започнат да спестяват пари за колеж, а също така и за собственото си пенсиониране. Щастливата двойка, родена преди трийсет и пет години, е обречена на "Въртележката" до края на живота си. Тя работи за работодателя, плаща данъци на държавата, връща заеми на банката и погасява кредити. След това родителите съветват децата си да учат усилено, да изкарват добри оценки и да си намерят сигурна работа. Децата не научават нищо за парите и работят цял живот за тези, които се възползват от наивността им. Процесът се повтаря и при следващото поколение. Ето това е "Омагьосаната въртележка".
Единственият начин, по който можете да се измъкнете от "Омагьосаната въртележка", е доказвайки високи умения по счетоводство и инвестиране, които според някои са най-трудните неща за усвояване. Като дипломиран счетоводител с многогодишна практика зад гърба си аз се изненадах, че Робърт бе успял да направи изучаването на тези два предмета забавно и вълнуващо. Процесът беше замаскиран изключително успешно и докато се стремяхме да излезем от "Омагьосаната въртележка", ние бързо забравихме, че се учим.
Скоро тестваният продукт се превърна в приятно следобедно занимание за мен и дъщеря ми и ние започнахме да разискваме неща, за които никога досега не бяхме говорили. Като счетоводител за мен бе лесно да играя игра, която изисква обявяване на доходите и изчисляването на баланса. Затова ми оставаше време да помагам на дъщеря си и на другите участници на масата, които не разбираха идеите. Аз бях първият и единствен човек от цялата група, който успя да излезе от "Омагьосаната въртележка" този ден. Направих го за по-малко от петдесет минути, въпреки че играта продължи близо три часа.
На моята маса седяха банкер, бизнесмен и компютърен програмист. Смути ме това, че те не знаеха почти нищо за счетоводство и инвестиране - много важни в техния живот неща. Чудех се как успяват да се справят със собствените си финансови дела. Разбирах защо деветнайсетгодишната ми дъщеря не беше наясно с тази материя, но другите бяха зрели хора, най-малко два пъти по-възрастни от нея.
След като излязох от "Омагьосаната въртележка", наблюдавах два часа дъщеря си и живеещите в охолство хора, които хвърляха заровете и местеха пионките си. Бях доволна, че тези хора научават нещо; в същото време ме притесняваше фактът, че те знаеха толкова малко за основите на простото счетоводство и инвестиране.
Те се затрудняваха да направят връзката между декларирането на доходите и изчисляването на баланса. Докато купуваха и продаваха активи, те не съумяваха да запомнят, че всяка сделка може да въздейства на месечните им приходи. Замислих се колко ли хора по света изпитват подобни затруднения по отношение на финансовите въпроси, само защото никога не се учили тези предмети.
"Добре поне, че сега се забавляват и са увлечени от желанието да спечелят играта" - помислих си аз. След като прекрати състезанието, Робърт ни даде възможност в продължение на петнайсет минути да обсъдим помежду си "ПОТОЦИ ПАРИ".
Бизнесменът не беше доволен. Играта не му хареса.
- Не ми трябва да знам това - заяви той на висок глас. - Аз наемам счетоводители, банкери и адвокати, за да ме съветват за тези неща.
Робърт отвърна:
- Правило ли ви е някога впечатление, че има счетоводители, кои то не са богати? Както и банкери, и адвокати, и борсови агенти, и брокери на недвижими имоти. Те знаят много и по-голямата част от тях са умни хора, но повечето не са богати. Тъй като в нашите училища не преподават това, което богатите вече знаят, ние трябва да послушаме съветите именно на богатите. Защото един ден, както си пътувате по магистралата, ще попаднете в задръстване и ще започнете да се борите да се измъкнете от него, за да стигнете навреме на работното си място. Ще погледнете наляво и ще видите вашия банкер. Ще се обърнете надясно и ще видите и счетоводителя си, заклещен в същото задръстване. Това трябва да ви подскаже нещо.
Компютърният програмист също не беше очарован от играта:
- Мога да си купя обучаващ софтуер. Банкерът обаче беше впечатлен.
- Учих счетоводство в училище, но никога не съм знаел как да го използвам в истинския живот. Сега вече знам. Трябва да изляза от "Омагьосаната въртележка".
Но изказването на дъщеря ми ме трогна най-много.
- Беше ми забавно да уча, каза тя. - Научих много за това как действат парите и как да инвестирам.
После добави:
- Сега знам, че мога да си избера професията, която искам, а не онази, която ще ми даде сигурност, полза и добра заплата. Ако усвоя това, което ми предлага тази игра, ще бъда свободна в избора си на образование и работа... вместо да уча нещо само защото бизнесмените търсят точно тези професионални умения. Ако науча това, няма да се притеснявам за работата и социалното си осигуряване, както са се загрижили вече повечето от моите съученици.
След играта нямах възможност да остана и да поговоря с Робърт, но се уговорихме да се срещнем по-късно и да обсъдим неговия проект. Знаех, че с тази игра той иска да помогне на другите да станат по-богати и затова нямах търпение да разбера по-нататъшните му планове. Следващата седмица поканихме Робърт и съпругата му на вечеря. Макар това да беше първото ни събиране, ние имахме чувството, че се познаваме от години. Открихме, че имаме много общи теми за разговор - от спорт и игри до ресторанти и обществено-икономически проблеми. Обсъждахме бързо променящия се свят. Отделихме много време на въпроса защо повечето американци имат малки спестявания за пенсия или изобщо нямат такива. Говорихме и за почти банкрутиралите системи за обществено осигуряване и здравеопазване. Нима на децата ми щеше да им се наложи да осигуряват пенсиите на седемдесет и пет милиона възрастни? Чудехме се дали хората осъзнават колко е рисковано да се разчита на някакъв пенсионен план.
Първата грижа на Робърт беше увеличаващата се пропаст между богатите и бедните в цял свят. Като самоук и самоизградил се предприемач, който много пътува и инвестира, той можеше да се е пенсионирал на 47 години. Но Робърт продължаваше да работи, защото споделяше загрижеността, която измъчваше и мен самата за собствените ми деца. Той знаеше, че светът се е променил, но образованието - не. Според него децата ни от години се обучаваха по стара образователна система, зубреха предмети, които никога няма да използват, подготвяха се за свят, който вече не съществува. Той обичаше да казва:
-Най-опасният съвет, който можете да дадете на детето си днес, е: Ходи на училище, изкарвай добри оценки и си намери сигурна работа Това е стар и лош съвет. Ако можехте да видите какво се случва в Азия, Европа и Южна Америка, щяхте да сте загрижени като мен.
Той вярваше, че съветът е лош, "защото, ако искаме децата ни да имат социално осигурено бъдеще, те не трябва да играят по старите правила. Прекалено рисковано е".
Попитах го какво разбира под "стари правила"?
Хората като мен използват няколко комбинации от правила, различни от вашите - сподели той. - Какво става, когато една компания обяви, че ще прави съкращения?
- Следва уволняване на хора - отвърнах аз. - Семействата са засегнати. Безработицата се увеличава.
- Да, но какво става с компанията на пазара?
- По принцип цените на продуктите й се увеличават, когато се обяви съкращението - казах аз. - Пазарът е доволен, когато компаниите намаляват разходите за работната ръка, независимо дали заради автоматизиране на производството или поради намаляване на щата.
- Правилно - отбеляза той. - А когато цената на продуктите й се увеличи, хора като акционерите получават повече пари. Ето това имам предвид под различни комбинации от правила. Работниците губят, а собствениците и инвеститорите забогатяват.
Робърт ни обясняваше не само разликата между работника и работодателя, но и разликата между възможността да контролираш собствената си съдба и това някой друг да я контролира.
- Но на повечето хора им е трудно да разберат защо става така -казах аз. - Те си мислят, че не е честно.
- Ето защо е глупаво просто да кажеш на едно дете да завърши добре училище - продължи той. - Глупаво е да се приема, че образователната система в този си вид ще подготви децата за света, с който ще се сблъскат след дипломирането си. Всяко дете се нуждае от по-солидно образование, при това различно. То трябва да знае правилата. Различни комбинации от правила. Има парични правила, с които богатите боравят, и други правила, според които действат останалите 95% от хората. Тези 95% научават въпросните правила вкъщи и училище. Ето защо е рисковано днес да кажеш на детето си: "Учи много и си намери работа". Децата днес се нуждаят от по-интелигентно образование и сегашната система не може да им го даде. Не ме интересува колко компютъра слагат в класната стая, нито колко пари изразходва училището. Как може образователната система да преподава предмет, който не познава? И как могат родителите да научат децата си на нещо, на което не ги учи училището? Как да преподавате на детето си счетоводство? Няма ли да му доскучае? И как ще обучавате детето си да инвестира, когато вие самите бягате от риска? Реших, че вместо да уча децата си да играят без рискове, е по-добре да ги науча да играят умно.
- Как тогава ще обясниш на едно дете за парите и за всички неща, за които говорихме? - попитах аз Робърт. - Как можем да го направим лесно за родителите, когато те самите не го разбират?
- Написах книга по въпроса - отговори той.
- Къде е тя?
- В компютъра ми. Там е от години и е на части. Все още не съм се решил да я събера и подредя, макар че от време на време прибавям по нещо към нея. Започнах да я пиша, но така и не я довърших...
И така си беше. Когато прочетох разпръснатите откъси, реших, че книгата си заслужава да бъде издадена и споделена с хората, особено в тези бурно променящи се времена. Уговорихме се с Робърт да работим съвместно върху нея.
Попитах го от колко финансова информация се нуждае според него едно дете. Отговори ми, че зависи от детето. На младини той самият знаел, че иска да бъде богат и късметът му се усмихнал, като му дал баща, който бил богат и бил готов да го напътства.
- Образованието е основата на успеха - заяви Робърт. - Еднакво важни са и училищните, и финансовите, и комуникативните умения.
По-нататък следва историята за двамата бащи на Робърт - единият богат, а другият беден. Контрастът между двамата е твърде показателен. Аз подкрепих, редактирах и сглобих книгата. Препоръчвам на всички счетоводители, които я четат, да забравят голяма част от наученото от учебниците и да се замислят върху теориите, представени от Робърт. Много от тях наистина противоречат на основите на общоприетите счетоводни принципи, но затова пък дават на читателя нещо изключително ценно: възможност да вникне в начина, по който истинските инвеститори анализират инвестиционните си решения.
Когато ние, родителите, съветваме детето си "ходи на училище, учи се добре и си намери добра работа", всъщност често действаме под влияние на стереотипа, насаден ни от нашата култура. Просто това много дълго е бил правилният начин на действие. Когато се запознах с Робърт, идеите му първоначално ме изненадаха. Тъй като е отгледан от двама бащи, той е бил приучван да се стреми към две различни цели. Образованият му баща го е съветвал да работи за фирма. Богатият му баща го е съветвал да притежава фирма. И двата житейски пътя изискват образование, но предметите за изучаване са съвсем различни. Образованият баща окуражавал Робърт да бъде умен човек. Богатият му баща пък го насърчавал да се научи как да наема умни хора.
Да имаш двама бащи е голям проблем. Истинският баща на Робърт работел като инспектор по образованието на Хавайските острови. Тогава Робърт бил на шестнайсет години и заплахата "Ако не изкараш добри оценки, няма да си намериш добра работа" не е имала особен ефект. Той вече знаел, че кариерата му е свързана с управлението на фирма, а не с работа за нея. Между другото, без мъдрото и настоятелно напътствие на класния си наставник, Робърт може би никога нямало да отиде в колеж. Той сито призна. Нямал търпение да започне да създава своята фирма, но най-накрая се съгласил, че обучението в колежа също ще му бъде от полза.
За повечето родители идеите в тази книга може би са много далечни и радикални. Някои родители срещат големи трудности да накарат децата си да ходят на училище. Но променящите се времена изискват ние, родителите, да бъдем отворени към нови и дръзки идеи. Да окуражаваш децата си да бъдат добри служители, означава да ги съветваш да плащат цял живот много повече данъци, отколкото е справедливо, и шансовете им за пенсиониране да са незначителни или никакви. Действително данъците са най-големите ни разходи. Впрочем повечето семейства работят от януари до средата на май само за да си покрият данъците. Нуждаем се от нови идеи и тази книга ни ги дава.
Робърт твърди, че богатите учат децата си иначе - вкъщи около масата за хранене. Може би това не са идеите, за които бихте разговаряли с децата си, но все пак ви благодарим за интереса. Препоръчвам ви да продължавате да търсите. Като майка и счетоводител мисля, че идеята да се получават добри оценки и да се намери хубава работа е остаряла. Нуждаем се от нови идеи и образование. И може би идеята да се стремят да бъдат добри наемни работници и в същото време да си имат собствена инвестиционна фирма не е чак толкова лоша.
Надеждата ми като майка е тази книга да помогне и на други родители. Надеждата на Робърт е чрез нея да информира колкото се може повече хора, че всички могат да преуспеят, ако пожелаят. Ако в момента сте градинар, чистач или безработен, имате възможността да се обучите и да научите тези, които обичате, да се грижат финансово за себе си. Запомнете, че финансовите знания са тези, които ще ни измъкнат от финансовите проблеми.
Днес ставаме свидетели на по-големи от когато и да било досега глобални и технологични промени. Никой няма кристална топка за ясновидство, но едно е сигурно - промените, които ни очакват, надминават нашето въображение. Кой знае какво ще ни донесе бъдещето? Но каквото и да се случи, пред нас има два основни избора: да играем без рискове или да играем умно, като се подготвяме, обучаваме и събуждаме финансовия гений в нас и в нашите деца.
Шарън Лехтьр

ИСТОРИЯТА
БОГАТ ТАТКО, БЕДЕН ТАТКО
разказано от Робърт Кийосаки

Имах двама бащи - единият беден, другият богат. Единият беше високообразован и интелигентен; беше завършил висшето си образование за две вместо за четири години и бе защитил докторска степен. След това бе продължил обучението си в Страдфордския, Чикагския и Северозападния университет, и винаги със стипендия за отличен успех. А другият ми баща така и не беше завършил осми клас.
И двамата мъже се радваха на успехи в кариерата си и работеха упорито цял живот. И двамата печелеха солидно. Въпреки това единият постоянно изпитваше финансови затруднения. Другият стана най-богатият човек на Хаваите. След смъртта си единият остави десетки милиони долари - на семейството си, за благотворителни цели и на църквата. Другият остави сметки за плащане.
И двамата бяха силни, забележителни и влиятелни личности. И двамата ме съветваха, но съветите им бяха различни.
И двамата вярваха много в образованието, но препоръчваха различни системи на обучение.
Ако имах само един баща, щях или да се съгласявам с него, или да отхвърлям съветите му. С двама бащи, които ме съветваха, имах възможността да оглеждам нещата от различни гледни точки, да ги сравнявам, а после да избирам сам.
Проблемът се състоеше в това, че богатият баща още не беше богат, а бедният си беше беден. И двамата бяха в началото на своята кариера, и двамата се бореха с разходите и за осигуряването на семейството. Но възгледите им относно парите се различаваха коренно.
Например единият баща би казал:
Любовта към парите е коренът на злото. А другият би звучал така:
Липсата на пари е коренът на злото.
Много е трудно за едно малко момче да има двама бащи със силни характери, които му влияят. Исках да съм добър син и слушах, но двамата бащи не казваха едни и същи неща. Контрастът в гледните им точки, най-вече по отношение на парите, беше толкова голям, че постепенно започнах да изпитвам любопитство; темата ме бе заинтригувала. Започнах да се замислям над това, което казваше всеки от тях.
Често си задавах въпроси от типа на "Защо той твърди това?". После по същия начин претеглях твърдението и на другия ми баща. Щеше да бъде много по-просто да отсъдя: "Да, той е прав. Съгласен съм с него." Или да отхвърля гледната точка с думите: "Старият не знае какво говори". Вместо това двамата ми бащи, които аз обичах много, ме накараха да разсъждавам, а също така да си създам нов начин на мислене. Оказа се, че е много по-ценно да трябва да избирам непрекъснато между изказванията на двамата, вместо просто да отхвърлям или да приемам една единствена гледна точка.
Една причина, поради която богатите забогатяват, бедните обедняват, а средната класа затъва в дългове, е че предметът за парите се изучава вкъщи, а не в училище. Повечето от нас се учат за парите от родителите си. А какво може да научи детето си за парите един беден човек? Той просто казва: "Ходи на училище и учи усилено!"
Детето може да се дипломира с отличен успех, но да носи финансовата програмата на човек от бедната или средна класа, която е усвоило, докато е било малко.
Парите не се изучават в училище. Затова детето се съсредоточава върху академичните и професионалните, но не и върху финансовите знания. Това обяснява защо умни банкери^ лекари и счетоводители, получавали отлични оценки в училище, се борят с финансите през целия си живот. Големият ни национален дълг е дело най-вече на високообразованите политици и високопоставени личности в правителството, които вземат финансови решения на базата на твърде ограниченото си или изобщо липсващо парично образование.
Често се замислям за новото хилядолетие и се чудя какво ли ще се случи, когато милиони хора ще имат нужда от медицинска и финансова помощ. Те са зависими от семействата си или разчитат на правителството да ги подпомага финансово. Какво ще стане, когато средствата за здравно и обществено осигуряване привършат? Как ще оцелее една нация, ако децата продължават да учат за парите само при родителите си, повечето от които са или вече бедни, или ще обеднеят?
Тъй като имах двама влиятелни бащи, аз учех и от двамата. Трябваше да размишлявам върху съветите и на двамата и така'вниквах в силата и смисъла на разбиранията, определили живота им. Например единият баща имаше навика да казва: "Не мога да си го позволя".
Другият баща забрани да се използват тези думи. Той настояваше да казвам: "Как мога да имам това?"
Едното е твърдение, а другото - въпрос. Единият обясняваше, че не може, а другият те караше да мислиш. Бащата, който скоро щеше да забогатее, обясняваше това по следния начин:
- Когато кажеш: "Не мога да си го позволя", мозъкът ти спира да работи. Но зададеш ли си въпроса: "Как мога да имам това?", мозъкът ти започва да мисли.
Той нямаше предвид да купуваш всичко, което ти хрумне. Просто държеше да упражнява мозъка си - най-мощния компютър в света. Смяташе, че твърдението "Не мога да си го позволя", е признак за умствена леност.
- Мозъкът ми става все по-силен всеки ден, защото го упражнявам. Колкото по-силен става, толкова повече пари мога да изкарвам.
И двамата бащи да работеха усилено, но аз забелязах, че единият бе свикнал да не мисли, когато ставаше въпрос за пари, а другият беше свикнал да си упражнява мозъка. В резултат на това единият забогатяваше, а другият обедняваше. Подобно нещо става и ако някой прави редовно физически упражнения, а друг седи на дивана и гледа телевизия. Подходящите физически упражнения подобряват здравето, а подходящите умствени упражнения увеличават шансовете за забогатяване. Мързелът унищожава както здравето, така и богатството.
Двамата ми бащи имаха противоположни разбирания. Единият мислеше, че богатите би трябвало да плащат по-големи данъци, за да помагат на бедните. Другият казваше, че данъците наказват тези, които произвеждат и награждават онези, които не произвеждат.
Единият баща говореше:
- Учи много, за да си намериш работа в добра компания.
Другият баща пък препоръчваше:
- Учи много, за да намериш хубава компания, която да купиш.
Единият обясняваше:
- Причината да не съм богат е, че имам вас, деца.
А другият твърдеше:
- Причината, поради която трябва да съм богат, сте вие, деца.
Единият насърчаваше разговорите за пари и бизнес на масата по време на хранене.
Другият забраняваше да се обсъжда тази тема, докато вечеряхме.
Единият казваше: "Когато става въпрос за пари, не рискувай."
Другият препоръчваше: "Научи се да се справяш с рисковете."
Единият вярваше, че собственият дом е най-голямата инвестиция и актив.
Другият смяташе, че къщата е пасив и ако тя е най-голямата ви инвестиция, значи сте загазили.
И двамата бащи плащаха сметките си навреме, но единият ги плащаше в началото на срока, а другият - в самия му край.
Единият ми баща вярваше, че компанията и правителството ще се грижат за него. Винаги се интересуваше от повишаването на заплатите, пенсиите, медицинските помощи, болничните, отпуските и пр. Беше впечатлен от двама свои чичовци, които се пенсионираха след двайсетгодишна служба в армията. Харесваха му привилегиите в областта на здравеопазването и възможността да се пазарува в специални магазини, които получаваше оттеглилият се от военна служба. Допадаше му и системата на обучение във военната академия. Идеята за закрила на живота по време на работа и свързаните с професията привилегии понякога изглеждат по-важни от самата работа. Той често казваше:
- Работих усърдно за правителството и затова имам право на тези възнаграждения.
Другият ми баща вярваше в пълната финансова отговорност на всеки един. Той се противопоставяше на идеята за "имането на право"; според него така се създаваха слаби и нуждаещи се от пари хора. Смяташе, че човек трябва да бъде финансово компетентен.
Единият ми баща се бореше да спести няколко долара; другият просто създаваше инвестиции.
Единият ми баща ме учеше как да си напиша впечатляваща автобиография, за да мога да си намеря добра работа. Другият ми баща ме учеше как да пиша силни бизнес и финансови планове така, че да мога да създавам работни места.
Тъй като бях продукт на двама силни бащи, имах възможност да наблюдавам ефекта, който оказват върху живота на човек различните мисли. И забелязах, че хората оформят живота си чрез своите мисли.
Например бедният ми баща винаги повтаряше: "Никога няма да забогатея." И предсказанието му се сбъдна.
От другата страна богатият ми баща винаги се отнасяше към себе си като към богат. Той казваше неща като:
- Аз съм богат човек, а богатите не правят такива неща.
Дори когато беше напълно разорен, той се отнасяше към себе си като към богат.
- Има разлика между това да си разорен и да си беден. Когато си разорен, то е временно, а когато си беден, то е завинаги.
Бедният ми баща твърдеше, че не се интересува от пари, или че парите нямат значение.
Богатият ми баща винаги казваше, че парите са сила.
Силата на нашите мисли никога няма да може да се измери или оцени, но на мен ми стана ясно, още докато бях малко дете, че трябва да внимавам какво искам и как се изразявам.
Забелязах, че бедният ми баща е беден не защото получава малко мири, а заради своите мисли и действия. Тъй като имах двама бащи, аз трябваше да внимавам коя мисъл ще приема за себе си. Кого трябваше да слушам - богатия или бедния си татко?
Въпреки че и двамата мъже уважаваха изключително много образованието, те не бяха на едно мнение за това, кое е важно да се учи. Единият искаше да уча упорито, да се дипломирам, да си намеря хубава работа и да работя за пари. Той искаше да уча и да стана професионалист, счетоводител или адвокат, или да завърша бизнесучилище. Другият ме окуражаваше да се науча да бъда богат, да разбера как действат парите, за да мога да правя така, че те да работят за мен.
- Аз не работя за пари! - бяха думите, които той повтаряше всеки ден. - Парите работят за мен!
На деветгодишна възраст реших да слушам и да се уча от богатия си баща за парите. Този избор означаваше да не слушам бедния, въпреки че той имаше повече дипломи.

Урок от Робърт Фрост
Робърт Фрост е любимият ми поет. Обичам много от неговите стихотворения, но любимо ми е "Пътят, по който не тръгнах". Поучавам се от него почти всеки ден:

ПЪТЯТ, ПО КОЙТО НЕ ТРЪГНАХ
Пътят се разделяше надве насред пожълтялата гора,
и, изпълнен със съжаление, че не мога да тръгна и по двата
и пак да бъда само един пътник, аз дълго се взирах,
докъдето погледът ми стигаше,
до мястото, където пътят правеше завой.
А после тръгнах по другия;
той изглеждаше също толкова добър,
тревист и неутъпкан,
също като първия.
И двата пътя тази сутрин
бяха застлани с окапали листа.
0, аз вървях по избрания от мен път цял ден!
Съмнявах се, че някога щях да се върна обратно.
Един ден след години много
щях да разказвам за този случай -
как пътят се бе разделил на две в гората,
как бях поел по по-малко отъпкания,
и как това бе променило всичко.
Робърт Фрост /1916 г./

И това промени всичко.
Често размишлявам над стиховете на Робърт Фрост. Не ми беше лесно да избера да не слушам високообразования си баща, когато ставаше дума за пари, но от това зависеше животът ми по-нататък.
След като най-накрая взех своето решение, обучението ми започна. Богатият баща ме обучаваше в продължение на 30 години, докато станах на трийсет и девет. Той престана едва когато се убеди, че знам и напълно разбирам онова, което се бе опитвал да ми натъпче в главата.
Парите са вид сила. Но по-силно от тях е финансовото образование. Парите идват и си отиват, но ако знаеш как действат, ти се сдобиваш с власт над тях и можеш да започнеш да трупаш състояние. Само положителна мисъл не е достатъчна; макар да са ходили на училище, повечето хора така и не са научили как действат парите, затова през целия си живот са работили за пари.
Тъй като бях само на девет години, в началото уроците на богатия ми баща бяха лесни. В крайна сметка се оказа, че уроците са само шест и ние ги повтаряхме през всичките трийсет години. Тази книга е написана именно за тези шест урока, разказани възможно най-просто, така, както богатият ми баща ги преподаваше на мен. Тези уроци не са отговори, а пътеводители. Пътеводители, които ще помогнат и на вас, и на вашето дете да забогатеете, независимо какво става в този свят на все по-големи промени и несигурност.

Уроците на Богатия Татко
Урок #1 Богатите не работят за пари
Урок #2 Защо да се преподава финансова грамотност?
Урок #3 Гледайте си своя бизнес
Урок #4 История на данъците и мощта на корпорациите
Урок #5 Богатите си измислят пари
Урок #6 Работи, за да учиш, а не за пари!

Урок #1
БОГАТИТЕ НЕ РАБОТЯТ ЗА ПАРИ
- Татко, ще ми кажеш ли как мога да стана богат? Баща ми остави вечерния вестник.
- Защо искаш да станеш богат, синко?
- Защото днес майката на Джими дойде в училище с новия им "Кадилак"; щяха да ходят във вилата си край морето за уикенда. Той покани трима от своите приятели, но аз и Майк не бяхме сред тях. Обясниха, че не ни вземат, защото сме били "бедни деца".
- Така ли? - попита баща ми недоверчиво.
- Да, така - отвърнах аз с горчивина.
Баща ми поклати леко глава, намести си очилата и продължи да чете вестника. Аз стоях и чаках отговора.
Беше хиляда деветстотин петдесет и шеста година. Бях деветгодишен. Поради някакво стечение на обстоятелствата ходех в същото държавно училище, където богатите пращаха децата си. Главният поминък в нашия град бяха захарните плантации. Собствениците на плантациите, а също така и другите влиятелни хора в града като лекари, бизнесмени и банкери, пращаха децата си в същото училище от първи до шести клас. После децата им най-често отиваха в частни училища.
Семейството ни живееше точно срещу това училище и аз ходех именно в него. Ако живеех на другия край на улицата, щях да ходя в друго училище, където имаше деца, които приличаха на мен. След шести клас заедно с тези деца щяхме да продължим образованието си в държавното средно училище, а после - в гимназията. Частните училища бяха недостъпни за нас.
Най-накрая баща ми остави вестника. Може би размишляваше.
-Е, сине - започна той бавно. - Ако искаш да си богат, трябва да се научиш да изкарваш пари.
- Как се изкарват пари? - попитах аз.
- Ами, използвай главата си, сине - усмихна се той. Което означаваше: "Това е всичко, което ще ти кажа, или - не знам отговора, затова спри да ми досаждаш."
Партньорството
На следващата сутрин споделих с най-добрия си приятел Майк какво беше казал баща ми. Доколкото можех да преценя, с Майк бяхме най-бедните деца в цялото училище. Майк също като мен учеше там по някаква приумица на съдбата; и двамата се бяхме озовали в училището за богати деца. Ние не бяхме бедни, но се чувствахме такива, защото всички момчета имаха нови колела, нови бейзболни ръкавици и други подобни неща.
Мама и татко ни осигуряваха основното като храна, дом и дрехи. Това беше горе-долу всичко. Баща ми казваше:
- Ако искаш нещо, работи за него.
Ние искахме много, но нямаше достатъчно работа за деветгодишни момчета.
- Какво трябва да направим, за да изкарваме пари? - попита Майк.
- Не знам - отвърнах аз. - Но би ли искал да ми бъдеш партньор? Той се съгласи и така една събота Майк стана първият ми бизнеспартньор. Цялата сутрин мислехме как да изкарваме пари. От време на време говорехме за всички "печени момчета", които бяха отишли в лятната къща на Джими и се забавляваха. Болеше ни малко, но тази болка беше добра, защото ни караше да продължаваме да търсим начин да изкарваме пари. Най-накрая идеята дойде като гръм от ясно небе. Майк я бе видял в някакъв учебник. Развълнувани, ние си стиснахме ръцете; партньорството ни вече беше родило бизнес, с който да се занимаваме.
Следващите няколко седмици двамата тичахме из квартала, чукахме по вратите и питахме съседите си дали биха желали да запазят за нас тубичките от използваните пасти за зъби. С учудени погледи и усмивки на лицата повечето възрастни се съгласяваха. Някои питаха какво смятахме да правим. Но ние отговаряхме:
- Не можем да ви кажем. Това е бизнестайна.
С течение на времето майка ми започваше да се притеснява все повече и повече. Бяхме избрали място точно до пералната машина, където да складираме материалите си. В кафявата картонена кутия, в която някога държахме шишетата с кетчуп, малката ни купчинка от използвани тубички от паста за зъби нарастваше постепенно.
Най-накрая майка ми реши да се намеси. Не издържаше повече гледката от смачкани тубички от паста за зъби.
- Какво правите, момчета? - попита тя. - И не ми казвайте отново, че е бизнестайна. Направете нещо с това тук или ще го изхвърля.
С Майк се молихме горещо, обяснихме, че скоро ще съберем достатъчно, а после ще започнем производството. Дори я информирахме, че чакаме още няколко семейства да си свършат пастата за зъби, за да можем да им вземем тубичките. Мама ни отпусна още една седмица.
Датата за започване на производството беше изтеглена за по-рано. Натискът беше голям. Първото ми партньорство вече беше заплашено с изхвърляне от склада, при това - от собствената ми майка. Задачата на Майк беше да ходи при съседите и да ги кара да си изразходват пастата за зъби по-бързо под предлог, че зъболекарите препоръчват зъбите да се мият по-често. Аз започнах да сглобявам производствената линия.
И така, един ден баща ми се прибра с някакъв приятел и завари две деветгодишни деца в двора на дома си, с работеща с пълна пара производствена линия. Всичко беше посипано с фин бял прах. На една дълга маса бяхме поставили картонени кутии от мляко, които бяхме донесли от училище, и семейния грил, който работеше на максимум.
Татко се приближи внимателно; трябваше да паркира колата встрани от алеята, тъй като ние я бяхме заели с нашата производствена линия. Когато двамата с приятеля му се приближиха, видяха поставеното върху грила метално гърне, в което се топяха тубички от паста за зъби. По онова време пастата за зъби не се продаваше в пластмасови тубички; те бяха от олово. Първо изчаквахме боята да изгори, след това пускахме тубичките в малкото метално гърненце, където започваха да се топят. Щом оловото се разтопеше, ние го изсипвахме в картонените кутии от мляко през малката дупка в горния край.
Кутиите от мляко бяха запълнени с гипс. Белият прах, разпръснат наоколо, всъщност беше гипсът. В бързината бях преобърнал торбата и сега целият двор изглеждаше като след снежна буря. Картонените кутии от мляко бяха калъпите за гипса.
Татко и неговият приятел наблюдаваха, докато ние наливахме разтопеното олово през малката дупчица на върха на гипсовия куб.
- Внимателно - каза баща ми. Кимнах без да вдигам поглед.
Най-накрая, когато преливането свърши, оставих металното гърненце и се усмихнах на баща си.
- Какво правите, момчета? - попита той, като също се усмихна предпазливо.
- Това, което ме посъветва ти. Ще забогатяваме - отвърнах аз.
- Мммда - закима усмихнато Майк. - Ние сме партньори.
- А какви са тези гипсови калъпи? - попита татко.
- Гледай - казах аз. - Тази партида би трябвало да е добра.
С малко чукче ударих преградата, която разделяше куба на две. Внимателно махнах горната половина от гипсовия калъп и оттам падна една оловна монета.
- Боже мой! - възкликна баща ми. - Вие леете монети от олово.
- Точно така - отвърна Майк. - Правим това, което ти ни каза да правим. Пари.
Приятелят на баща ми се обърна и избухна в смях. Баща ми се усмихна и поклати глава. Пред него, между огъня и кутията с празни тубички от паста за зъби, стояха две момченца, покрити с бял прах и ухилени до ушите.
Той предложи да оставим всичко и да седнем заедно на стълбите пред къщата. С усмивка започна да ни обяснява какво означаваше думата "фалшифицирам".
Мечтите ни бяха сринати.
- Искаш да кажеш, че това е незаконно? - попита с треперещ глас Майк.
- Остави ги - обади се приятелят на баща ми. - Може да имат вроден талант.
Баща ми го изгледа втренчено.
- Да, незаконно е - повтори тихо той. - Но вие,- момчета, проявих те страхотна изобретателност и оригинална мисъл. Продължавайте в същия дух. Много се гордея с вас.
Силно разочаровани, с Майк не изрекохме нито дума в продължение на около двайсет минути, а после унило започнахме да почистваме бъркотията, която бяхме създали. Бизнесът ни се закри в деня на откриването му. Докато чистех праха, аз погледнах Майк и възкликнах:
- Мисля, че Джими и приятелите му са прави. Ние сме бедни. Баща ми тъкмо тръгваше, когато изрекох това.
- Момчета - рече той. - Вие сте бедни само ако се предадете. Най-важното е, че направихте опит. Повечето хора само говорят и мечтаят да станат богати. А вие направихте опит. Много се гордея с двама ви. Ще го повторя отново. Продължавайте. Не се отказвайте.
С Майк стояхме безмълвно. Това бяха хубави думи, но ние все още не знаехме какво да правим.
- Тогава защо ти не си богат, татко? - попитах аз.
- Защото избрах да бъда учител. Учителите наистина не мислят за забогатяване. Ние просто обичаме да обучаваме. Иска ми се да ти помогна, но наистина не знам как се правят пари.
Двамата с Майк се обърнахме и продължихме да почистваме.
- Сетих се - додаде баща ми. - Ако вие, момчета, искате да разберете как да забогатеете, не питайте мен. Говорете с бащата на Майк.
- С моя баща? - попита Майк и направи физиономия.
- Да, с твоя баща - повтори с усмивка татко. - С него имаме един и същ банкер и той говори неспирно за баща ти с безкраен ентусиазъм. Няколко пъти ми е казвал, че баща ти е несравним, когато става дума за изкарване на пари.
- Баща ми? - попита отново Майк; очевидно не вярваше на ушите си. - Защо тогава нямаме хубава кола и къща, като богатите деца от нашето училище?
- Да имаш хубава кола и къща не значи, че си богат или че знаеш как да изкарваш пари - отвърна баща ми. - Бащата на Джими работи в захарна плантация. Не се различава кой знае колко от мен. Той работи за компания, а аз - за правителството. Колата му е собственост на компанията. Компанията за производство на захар има финансови проблеми и скоро бащата на Джими може да остане без средства. Твоят баща обаче е различен, Майк. Както изглежда той се е захванал да строи империя и нищо чудно след няколко години да стане много богат човек.
Благодарение на тази новина двамата с Майк отново се оживихме. С подновени сили започнахме да почистваме бъркотията, която бяхме създали с провалилия се първи наш бизнес. Междувременно крояхме планове как и кога ще говорим с бащата на Майк. Проблемът беше там, че той работеше много и често се прибираше късно вечерта. Притежаваше складове, строителна компания, верига магазини и три ресторанта. Именно ресторантите го задържаха до късно.
След като приключихме с чистенето, Майк хвана автобуса за вкъщи. Щеше да разговаря с баща си и да го попита дали може да ни научи как да станем богати. Приятелят ми обеща да се обади веднага след този разговор, дори да е много късно.
Телефонът звънна в осем и половина вечерта.
- Добре - казах аз. - Другата събота.
И затворих телефона. Бащата на Майк се беше съгласил да се срещне с нас.
Следващата събота, в седем и половина сутринта, аз хванах автобуса към бедната част на града.

Уроците започват:
- Ще ви плащам по десет цента на час.
Дори през 1956 година десет цента на час бяха малко.
Срещнахме се с бащата на Майкъл в осем часа сутринта. Той беше станал рано и работеше повече от час. Надзирателят на строежа му точно си тръгваше, когато аз влязох в семплия, малък и чист дом. Приятелят ми ме посрещна на вратата.
- Тъкмо говоря с татко по телефона. Каза да чакаме на верандата отзад - съобщи Майк веднага щом отвори вратата.
Старият дървен под изскърца, когато минах прага на къщата. От вътрешната страна на вратата бе постлана евтина рогозка. Нейното предназначение бе да покрива ожуления под, изтрит от безбройните човешки крака, минали по него. Беше чиста, но плачеше за нова.
Изпитах клаустрофобия, щом влязох в малката дневна; тя беше пълна със стари мебели, които един ден щяха да представляват ценност за всеки колекционер. На дивана седяха две жени, малко по-възрастни от майка ми. Срещу тях седеше мъж в работни дрехи. Блузата и панталоните в цвят каки бяха добре изгладени, но не бяха колосани, а работните ботуши блестяха. Човекът беше с около десет години по-стар от баща ми; някъде около 45-годишен. Тримата се усмихнаха, когато с Майк минахме покрай тях и се насочихме към кухнята, откъдето се отиваше в гледащата към задния двор веранда. Срамежливо отвърнах на усмивката им.
- Кои са тези хора? - попитах аз.
- А, те работят за баща ми. По-възрастният управлява складовете, а жените са управителки на ресторантите. Видя също надзирателя по строежа на един пътен обект на 50 мили оттук. Другият, който отговаря за строежа на група жилищни сгради, си тръгна преди твоето идване.
- Така ли е постоянно? - попитах аз.
- Не винаги, но доста често - отговори усмихнато Майк и взе един стол, за да седне да мен. - Попитах го дали ще ни научи да правим пари - поясни той.
- И какво отвърна той?
Ами, в началото на лицето му се появи странно изражение, а после каза, че ще ни направи предложение.
- О-о-о! - подсвирнах аз и наклоних стола си към стената; останах така само на двата му задни крака.
Майк направи същото.
- Знаеш ли какво е предложението? - попитах аз.
- Не, но скоро ще разберем.
В този момент баща му нахлу през вратата на верандата. Ние скочихме на крака, но не от уважение, а защото се стреснахме.
- Готови ли сте, момчета? - попита той и придърпа един стол, за да седне при нас.
Ние закимахме с глава и застанахме чинно срещу него.
Беше едър човек, висок около метър и осемдесет и тежеше около деветдесет килограма. Баща ми беше по-висок, горе-долу със същите килограми и с пет години по-възрастен от бащата на Майк. Те си приличаха, въпреки че не бяха от една и съща етническа група. Може би енергията им беше подобна.
- Майк ми каза, че искаш да се научиш да правиш пари? Вярно ли е това, Робърт?
Побързах да кимна, но се чувствах леко смутен. Много мощ се криеше зад думите и усмивката му.
- Добре, ето го предложението ми. Ще ви науча, но няма да действам както в училище. Вие работите за мен, аз ви уча. Вие не работите за мен, аз не ви уча. Мога да ви науча по-бързо, ако работите, но само ще си изгубя времето, ако просто искате да седите и да слушате, както в училище. Това е предложението ми. Приемате или отказвате.
- Ъъъ...може ли да задам един въпрос преди това? - попитах аз.
- Не. Приемате или отказвате. Имам прекалено много работа, за да си губя времето. Ако не можете да вземате бързо решение, то тогава никога няма да се научите да правите пари. Възможностите идват и си отиват. Да можеш да вземаш бързо решение е много важно умение. Дава ви се възможността, която искахте. Обучението започва или свършва след 10 секунди - обяви бащата на Майк с шеговита усмивка.
- Приемам! - извиках аз.
- Приемам! - каза Майк.
- Добре - рече бащата на Майк. - Г-жа Мартин ще бъде тук след десет минути. След като приключим с нея, тя ще ви заведе до малкия ми супер и ще можете да започнете работа. Ще ви плащам по десет цента на час, а вие ще работите по три часа всяка събота.
- Но днес имам мач по софтбол - възкликнах аз.
Бащата на Майк понижи глас и заяви строго:
- Приемаш или отказваш?
- Приемам, - отвърнах аз; така избрах да работя и да уча, вместо да играя софтбол.

Трийсет цента по-късно
В девет сутринта на тази хубава съботна сутрин с Майк вече работехме за гжа Мартин. Тя беше мила и търпелива жена. Постоянно ни повтаряше, че двамата й напомняме за нейните синове, които вече били големи и не живеели при нея. И макар да беше мила, тя смяташе, че трябва да се работи здраво и не ни даваше миг почивка. Нямаше равна в намирането на всевъзможни задачи. В продължение на три часа сваляхме консерви от полиците, избърсвахме ги от прахта и ги връщахме по местата им. Това беше изключително скучна работа.
Бащата на Майк, когото наричам "моят богат баща", притежаваше девет крайпътни магазинчета с огромни паркинги. Те представляваха неголеми квартални бакалии, където хората можеха да си купят неща като мляко, хляб, масло и цигари. Имаше обаче един проблем: ние живеехме на Хаваите, климатици все още нямаше и вратите на магазините не се затваряха поради горещината. Вратите трябваше да бъдат широко отворени от двете страни на магазина - откъм пътя и откъм паркинга. И всяка кола, която минеше по пътя или спреше на паркинга, вдигаше прах и той влизаше в магазина и се трупаше по навсякъде.
Следователно щяхме да имаме работа, докато се сложи климатик.
В продължение на три седмици с Майк се явявахме редовно при гжа Мартин и работехме в продължение на три часа. По обяд работата ни приключваше и тя пускаше по три малки монети в ръката на всеки от нас. По онова време, в средата на петдесетте години, трийсет цента не бяха нещо вълнуващо дори за деветгодишните. Комиксите струваха десет цента и аз обикновено си похарчвах парите за комикси още преди да се прибера.
В срядата на четвъртата седмица вече бях готов да се откажа. Бях се съгласил да работя само защото исках бащата на Майк да ме научи да правя пари, а се бях превърнал в роб за някакви си десет цента на час. На всичкото отгоре не бях виждал бащата на Майк от онази събота.
- Отказвам се - заявих аз по време на обяд.
Обядът в училище беше мизерен. В училище беше скучно, а сега дори не очаквах с нетърпение и съботите. Но това, което ме отказа всъщност, бяха трийсетте цента.
Този път Майк се ухили.
- Какво се смееш? - попитах нервно и с чувство на безсилие.
- Татко каза, че ще стане така. Предаде да се срещнеш с него, когато си готов да се откажеш.
- Какво? - възкликнах възмутено аз. - Той е чакал да ми писне?
- Нещо такова - отвърна Майк. - Татко е различен. Той не обучава като твоя баща. Майка ти и баща ти обясняват много. Баща ми е кратък и ясен. Просто почакай до събота. Ще му предам, че си готов.
- Искаш да кажеш, че всичко е било нагласено?
- Не, не мисля така, но знам ли. Татко ще ти обясни в събота.

Съботното чакане на опашка
Бях готов да се изправя срещу него, бях подготвен. Дори истинският ми баща му беше ядосан. Истинският ми баща, този, когото наричах "бедния татко" смяташе, че богатият ми баща нарушава Закона за детския труд и случаят трябва да се разследва.
Образованият ми беден татко ме посъветва да изисквам това, което заслужавам. Най-малко двадесет и пет цента на час. Бедният ми баща обясни, че трябва да напусна незабавно, ако не получа повишение.
- Пък и за какво ти е тази проклета работа - възмущаваше се той. В осем часа в събота сутринта минах през същата паянтова врата, за да вляза в къщата на Майк.
- Седни и изчакай на опашката - заяви бащата на моя приятел, щом влязох. После се обърна и изчезна в малкия си офис.
Огледах стаята, но никъде не видях Майк. Почувствах се неловко; седнах внимателно до същите две жени, които бях видял тук преди три седмици. Те се усмихнаха и се отместиха, за да ми направят място.
Минаха 45 минути и вече започвах да се нервирам сериозно. Двете жени се бяха срещнали с него и си тръгнаха преди половин час. Един по-възрастен господин, който дойде след мен, също си беше отишъл.
Къщата беше празна, а аз продължавах да стоя в тази тясна дневна в очакване да бъда приет от един скъперник и експлоататор на деца. Чувах го как шумоли из офиса си, как говори по телефона, без да ми обръща внимание. Бях готов да си тръгна, но, кой знае защо, останах.
Най-накрая, след още 15 минути, точно в 9 часа, богатият ми баща се показа на вратата и ми даде знак с ръка да вляза в мрачния му офис.
- Доколкото разбирам, искаш повишение или ще се откажеш - заяви той, като се завъртя на стола си.
- Ами ти не спази твоята част от уговорката - избъбрих почти плачейки. Наистина беше страшничко за едно деветгодишно момче да спори с възрастен. - Обеща да ме научиш да правя пари, ако работя за теб. Е, аз работих за теб. Работих усилено. Отказах се да играя бейзбол, за да работя за теб. А ти не удържа на думата си. Не ме научи на нищо. Ти си мошеник, както мислят всички в града. Ти си алчен. Искаш, ако може, всички пари, и не се интересуваш от тези, които работят за теб. Караш ме да чакам и не показваш никакво уважение. Аз съм само едно малко момче и заслужавам по-добро отношение.
Богатият ми баща се залюля на въртящия се стол, подпрял брадичка на дланите си, вперил очи в мен. Все едно ме изучаваше.
- Не беше зле - каза той. - За по-малко от месец започна да говориш като повечето ми работници.
- Какво? - попитах аз. Не разбрах какво иска да каже и продължих с моето оплакване. - Мислех, че ще спазиш твоята част от обещанието и ще ме научиш. Вместо това искаш само да ме измъчваш. Жестоко е. Наистина е жестоко.
- Аз те уча - промълви тихо богатият ми баща.
- На какво ме научи? На нищо! - възкликнах ядосано аз. - Не сме разговаряли нито веднъж, откакто се съгласих да работя за нищо. Десет цента на час. Ха! Трябва да докладвам на правителството за теб. Както знаеш имаме закони за защита на детския труд. И сигурно знаеш, че баща ми работи за правителството.
- Ау! - каза богатият ми баща. - Сега дори звучиш като повечето хора, които някога са работили за мен. Хора, които съм уволнил или са напуснали.
- Е, и какво ще кажеш в своя защита? - попитах аз; чувствах се изключително смел за малко дете. - Ти ме излъга. Аз работих за теб, а ти не удържа на думата си. Нищо не си ме научил.
- Откъде знаеш, че не съм те научил на нищо? - попита спокойно богатият ми баща.
- Ами, ти никога не си говорил с мен. Работих три седмици, а ти не ме научи на нищо - нацупих се аз.
- Нима обучението е непременно разговор или лекция? - попита богатият ми баща.
- Ами, да - отвърнах аз.
- Така учите в училище - усмихна се той. - Но животът не учи по този начин, а аз бих казал, че животът е най-добрият учител. Повечето време животът не ти говори. Той просто те бута насамнатам. С всяко побутване той ти казва: "Събуди се. Има нещо, което искам да научиш."
"За какво говори тоя? - помислих си аз. - Животът, който ме бутал насамнатам, бил искал да ми каже нещо?" Вече бях убеден, че трябва да напусна работата си. Този човек беше за лудница.
- Ако научиш уроците на живота, ще се справиш. А ако не успееш, животът ще продължава да те бута насамнатам. Хората правят две неща. Едни просто се оставят на живота да ги бута. Други се ядосват и отвръщат. Но те отвръщат на шефа си, на работата си, на съпругата или съпруга. Те не знаят, че този, който ги бута, е самият живот. Нямах представа за какво говореше той.
- Животът бута всички ни насамнатам. Някои се отказват. Други се борят. Малцина са тези, които научават урока и продължават нататък. Те приветстват живота, когато ги бута. За тези малко на брой хора това означава, че трябва да научат нещо и те искат да учат. Така прогресират. Повечето се отказват, а неколцина, подобно на теб, се борят.
Богатият ми баща се изправи и затвори стария скърцащ дървен прозорец, който се нуждаеше от поправка.
- Ако научиш този урок, ще станеш мъдър, здрав и щастлив млад мъж. В противен случай цял живот ще обвиняваш работата си, ниското заплащане или шефа за всичките си проблеми. Ще живееш с надежда да се случи нещо, което да разреши всичките ти парични затруднения.
Богатият татко ме погледна, за да види дали все още слушам. Погледите ни се срещнаха. Гледахме се втренчено, докато между очите ни протичаха потоци от информация. Най-накрая, след като осъзнах последното му послание, отместих поглед. Бях разбрал, че е прав. Обвинявах него, а аз сам бях поискал да уча.
- Ако си от хората без воля, тогава ще се отказваш всеки път, кога то животът те побутне - продължи богатият ми баща. - Ще играеш само на сигурно, ще правиш правилните неща, ще се пазиш за събитие, което така и няма да се случи. И накрая ще умреш като скучен стар човечец. Ще имаш много приятели, които наистина ще те харесват, защото си бил мил и си работел усърдно. И така, цял живот си играл само на сигурно и си вършел правилните неща. Но истината е, че всъщност животът те е подчинил. Дълбоко в себе си ти си бил ужасен от вземането на решения. Наистина си искал да спечелиш, но страхът от загубата е бил по-голям от вълнението от победата. Дълбоко в себе си ще знаеш, че не си поел риска. Ти, единствено ти си избрал да залагаш само на сигурно.
Очите ни се срещнаха отново. В продължение на десетина секунди се съзерцавахме един друг; отделихме погледи едва когато съобщението бе получено.
- Значи досега ти си ме бутал насам-натам? - попитах най-сетне аз.
- Някои хора може наистина да го определят така - усмихна се богатият ми баща. - Аз бих казал, че просто ти дадох възможност да усетиш живота.
- Какво да усетя от живота? - възкликнах аз, все още ядосан, но вече започвах да изпитвам и любопитство. И дори бях готов да уча.
- Вие двамата с Майк, сте първите хора, които ме помолиха да ги науча как да правят пари. Имам сто и петдесет служители и нито един от тях не ме е питал какво знам за парите. Те искат работа и заплата, но не и да научат нещо за парите. Така повечето от тях ще прекарат най-хубавите години от живота си като работят за пари и така и няма да разберат за какво всъщност са работили.
Стоях и слушах внимателно.
Когато Майк ми каза, че искаш да се научиш да правиш пари, аз реших да изобретя курс, който да наподобява истинския живот. Можех да говоря до посиняване, но тогава нямаше да ме слушате. Затова реших да оставя живота да ви побута малко насамнатам, за да ме чуете. Поради тази причина ви плащах само по десет цента.
- И какъв е урокът, който научих, като работих за десет цента на час? - попитах аз. - Че ти си стиснат и експлоатираш работниците си?
Богатият ми баща залюля стола си назад и се засмя от сърце. Най-накрая, след като смехът му се уталожи, рече:
- По-добре си смени гледната точка. Престани да обвиняваш мен и да смяташ, че аз съм проблемът. Ако според теб проблемът съм аз, тогава ще трябва да ме промениш. Ако пък откриеш, че ти си проблемът, тогава можеш да се промениш, да научиш нещо и да помъдрееш. Повечето хора искат всички да се променят, само не и те самите. Нека ти кажа, че е по-лесно да промениш себе си, отколкото останалите.
- Не разбирам - отвърнах аз.
- Не обвинявай мен за проблемите си - обясни богатият ми баща; започваше да губи търпение.
- Но ти ми плащаш само десет цента.
- И какво научаваш? - усмихна се богатият ми татко.
- Че си долнопробен тип - усмихнах се лукаво в отговор аз.
- Виждаш ли, ти си мислиш, че проблемът съм аз - каза богатият ми баща.
- Но ти наистина си проблемът.
- Добре, продължавай да се държиш така и нищо няма да научиш. Продължавай да се държиш така сякаш проблемът съм аз. И какъв избор ти остава в такъв случай?
- Ами, ако не ми плащаш повече или не показваш повече уважение и не ме обучаваш, ще напусна.
- Добре казано. Точно така и постъпват повечето хора. Те напускат и започват да си търсят нова работа, по-добро предложение и по-високо заплащане, като смятат, че новата работа или по-високото заплащане ще решат проблема. В повечето случаи обаче не става така.
- А какво ще го реши? - попитах аз. - Просто да приема да получавам тези нищо и никакви 10 цента на час и да се усмихвам, така ли?
Богатият ми баща се усмихна.
- Това правят другите хора. Просто приемат да живеят на заплата, макар да им е ясно, че по този начин и те самите, и техните семейства ще имат финансови затруднения. Но въпреки това не правят нищо, освен да чакат повишението и да се надяват, че по-голямата заплата ще оправи положението. Повечето просто приемат тази ситуация, някои дори си намират втора работа и работят още по-усилено, но пак получават малък чек.
Седях, забил поглед в пода; започвах да проумявам урока, който ми предаваше богатият ми татко. Досещах се, че това беше усещането за живота, за което бе споменал. Най-накрая вдигнах очи и повторих въпроса си:
- И кое ще реши проблема?
- Това - отвърна той и ме тупна леко по главата. - Това, което имаш между ушите си.
И тогава той сподели своята гледна точка, която го отличаваше от работниците му и бедния ми баща... и която в крайна сметка щеше да го направи един от най-богатите хора на Хаваите, докато моят високообразован, но беден татко щеше да има финансови проблеми през целия си живот. Само една гледна точка и каква огромна разлика, определяща целия живот на човек!
Богатият ми баща ми е повтарял толкова пъти тази гледна точка, че аз я нарекох "урок номер едно".

"БЕДНИТЕ И ХОРАТА ОТ СРЕДНАТА КЛАСА РАБОТЯТ ЗА ПАРИ. БОГАТИТЕ КАРАТ ПАРИТЕ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЯХ."

През това слънчево съботно утро се запознах с една съвсем различна гледна точка от тази, която бях научил от бедния си баща. На. деветгодишна възраст разбрах, че и двамата ми бащи искат да уча. И двамата ми бащи ме окуражаваха да уча... но да уча различни неща.
Моят високообразован татко ми препоръчваше да правя това, което е правил той самият.
- Сине, искам да учиш много, да изкарваш добри оценки, за да си намериш сигурна работа към някоя компания. И се увери предварително, че в нея плащат добре.
Богатият ми баща искаше да науча как действат парите, за да мога да ги накарам да работят за мен. Тези уроци щях да науча в живота благодарение на неговите напътствия, а не в класната стая.
И така, богатият ми татко продължи с първия ни урок.
- Радвам се, че се ядоса от недостатъчното заплащане. Ако беше приел да работиш за десет цента на час, щеше да ме принудиш да ти кажа, че не мога да те уча. Разбираш ли, истинското учение изисква енергия, страст и огнено желание. Гневът заема важно място в тази формула, тъй като страстта е гняв и любов в едно. Когато става въпрос за пари, повечето хора искат да играят безопасно и да се чувстват сигурно. Следователно не страстта ги напътства, а страхът.
- Затова ли се съгласяват с нископлатена работа? - попитах аз.
- Да - отвърна богатият ми баща. - Някои хора твърдят, че експлоатирам работниците си, защото не им плащам колкото в захарната плантация или в правителствените служби. Аз обаче казвам, че хората се експлоатират сами. Това е техният страх, не моят.
- Не смяташ ли, че трябва да им плащаш повече?
- Не съм длъжен. А и повечето пари няма да разрешат проблема. Погледни баща си. Той изкарва много пари, но въпреки това не може да си плати сметките. Повечето хора, които получават по-големи заплати, затъват заради съответното увеличаване на данъците.
- Ето защо само десет цента на час - заявих с усмивка аз. - Това е част от урока.
- Правилно. Виждаш ли, баща ти е ходил на училище и е получил безупречно образование, за да може да си намери високоплатена работа. И макар наистина да си е намерил високоплатена работа, той все още има финансови проблеми, защото в училище никога нищо не е учил за парите. На всичкото отгоре вярва, че човек трябва да работи за пари.
- Ти не вярваш ли? - попитах аз.
- Не, не вярвам - отвърна богатият ми баща. - Ако искаш да се научиш да работиш за пари, тогава си стой в училище. Там ще те научат да го правиш много добре. Но ако искаш да узнаеш как парите да работят за теб, тогава аз ще ти бъда учител. Но само ако искаш да учиш.
- Няма ли всеки да иска да научи това? - поинтересувах се аз.
- Не - отговори богатият ми татко. - Просто защото е по-лесно да се научиш да работиш за пари, особено ако при споменаването за пари първото, което чувстваш, е страх.
- Не разбирам - смръщих чело аз.
- Засега това не трябва да те притеснява. Днес е достатъчно да разбереш, че именно страхът задържа повечето хора на работа. Страхът, че няма да могат да си платят сметките. Страхът да не бъдат уволнени. Страхът, че няма да имат достатъчно пари. Страхът да започнат отначало. Такава е цената, когато учиш някаква професия, а после работиш за пари. Повечето хора се превръщат в роби на парите... а после се ядосват на шефа си.
- Да се научиш да караш парите да работят за теб е съвсем различен курс на обучение, нали? - попитах аз.
- Точно така - отговори богатият ми баща. - Точно така.
Потънахме в мълчание. Приятелите ми сигурно вече бяха започнали да играят бейзбол. Но без да мога да си обясня защо, вече бях благодарен, че се съгласих да работя за десет цента на час. Чувствах, че ми предаваха нещо, което приятелите ми нямаше да научат в училище.
- Готов ли си да се учиш? - попита богатият ми баща.
- Напълно - усмихнах се аз.
- Аз удържах моето обещание. Обучавах те от разстояние. На деветгодишна възраст ти вече знаеш какво е да работиш за пари. Просто умножи твоя последен месец по петдесет години и ще получиш някаква представа за това, което правят през целия си живот повечето хора.
- Не разбирам - казах аз.
- Как се чувстваше, докато чакаше на опашка, за да те приема? Първия път, за да те назнача и втория - за да поискаш увеличение на заплатата?
- Ужасно - отвърнах аз.
- Точно такъв е животът на повечето хора, избрали да работят за пари - обясни богатият ми баща. - А как се почувства, когато гжа Мартин пусна три монети в ръката ти за три часа работа?
Чувствах, че не е достатъчно. Струваше ми се, че не получих почти нищо. Бях разочарован - признах аз.
- Ето така се чувстват повечето наемни работници, когато получат заплатата си. Особено след като от нея бъдат приспаднати данъците и другите удръжки. Ти поне получаваше сто процента.
- Искаш да кажеш, че повечето работници не получават всичко? -учудих се аз.
- Не, разбира се! Правителството винаги взема първо своята част.
- И как го прави? - попитах аз.
- С данъци - отвърна богатият ми баща. - Плащаш данъци, когато печелиш пари.Плащаш данъци, когато харчиш. Плащаш данъци, когато спестяваш. Плащаш данъци, когато умираш.
- А защо хората позволяват на правителството да им причинява това?
- Богатите не позволяват - каза богатият ми баща и лицето му се озари от усмивка. - Бедната и средната класа позволяват. Бас държа, че печеля повече от баща ти и въпреки това той плаща повече данъци.
- Как е възможно? - възкликнах аз. Подобно твърдение бе необяснимо за едно деветгодишно момче. - Защо някой би оставил правителството да постъпва така с него?
Богатият ми баща замълча. Вероятно искаше да слушам, вместо само да бърборя.
Най-накрая се успокоих. Думите, които чух, определено не ми харесваха. Баща ми наистина се оплакваше постоянно от плащането на големи данъци, но никога нищо не правеше по този въпрос. Това животът, който го буташе насамнатам ли беше?
Богатият ми татко се люлееше бавно и безшумно на стола си, без да отделя поглед от лицето ми.
- Готов ли си да учиш? - попита той. Бавно кимнах с глава.
- Та, както казах, има много да се учи. Човек учи цял живот как да кара парите да работят за него. Повечето хора ходят в колеж в продължение на четири години и с това обучението им приключва. Аз вече съм наясно, че ще уча за парите през целия си живот, защото колкото повече научавам, толкова повече неизвестни неща откривам. Повечето хора никога не изучават този предмет. Те ходят на работа, получават заплата, водят баланса на чековите си книжки... и това е всичко. А после се чудят защо имат финансови проблеми. Тогава решават, че по-голямата заплата ще реши проблема. Много малко откриват, че проблемът им всъщност е липсата на знания.
- Значи баща ми има проблеми с данъците, защото не разбира парите? - попитах аз объркано.
- Виж - отвърна богатият ми баща. - Данъците са само една малка част от изкуството да накараш парите да работят за теб. Днес просто исках да разбера дали все още изпитваш страстно желание да учиш за парите. Повечето хора нямат такова желание. Те искат да ходят на училище, да изучат някаква професия, да се забавляват на работното си място и да печелят много пари. Един ден се събуждат с огромен паричен проблем и после вече не могат да спрат да работят. Това е цената, която плащаш, ако не знаеш друго, освен да работиш за пари, вместо да се научиш да караш парите да работят за теб. Е, имаш ли все още силно желание да учиш? - попита богатият ми баща. Кимнах.
- Добре - рече той. - А сега се връщай на работа. Този път няма да ти плащам нищо.
- Какво? - попитах аз изумен.
- Чу ме. Няма да получаваш нищо. Ще работиш пак по три часа всяка събота, но този път няма да ти плащам. Ти каза, че искаш да се научиш да не работиш за пари и щом е така, няма да ти плащам нищо,
- Не вярвах на ушите си.
- Вече говорихме по този въпрос с Майк. И той започна да работи, чисти от прах и подрежда консерви, без да му плащам. По-добре побързай и ти да се върнеш там.
- Това не е честно - извиках аз. - Трябва да плащаш нещо.
- Ти каза, че искаш да учиш. Ако не научиш това сега, ще пораснеш и ще бъдеш като двете жени и възрастния мъж, които стоят в дневната, работят за пари и се надяват да не ги уволня. Или като баща ти, който получава много пари, само за да затъне в данъци до ушите и да се надява, че по-голямата заплата ще реши проблема. Ако искаш това, веднага се връщаме към старата уговорка за десет цента на час. Можеш да постъпиш и както повечето хора. Да се оплакваш, че заплащането ти е малко, да напуснеш и да тръгнеш да си търсиш нова работа.
- Но какво да направя? - попитах аз. Богатият ми баща ме потупа по главата.
- Използвай това - каза той. - Ако го използваш добре, скоро ще ми благодариш, че съм ти дал шанс и ще станеш богат човек.
Стоях неподвижно; все още не можех да повярвам, че са ми направили подобно сурово предложение. Дойдох да искам повишение, а ми казаха да продължа да работя изобщо без заплащане.
- Богатият ми баща ме потупа по главата и повтори:
- Използвай това. А сега изчезвай оттук и се връщай на работа.

Урок #1: Богатите не работят за пари

Не казах на бедния си татко, че не ми плащаха. Той нямаше да разбере, а аз не исках да опитвам да обясня нещо, което самият все още не разбирах.
В продължение на три съботи двамата с Майк работихме без да получаваме нищо. Работата не ме притесняваше и с придобиването на опит дори започваше да ми се струва по-лесна. Липсваха ми бейзболните мачове и възможността да си купувам комикси.
На третата седмица един ден по обяд богатият ми баща се отби в магазина. Чухме шума от паркирането на колата и изключването на двигателя. Той влезе в магазина и прегърна за поздрав гжа Мартин. Осведоми се как вървят нещата в магазина, отиде до фризера със сладоледите, извади два броя "Ескимо", плати ги и даде знак на двама ни с Майк.
- Да отидем да се поразходим, момчета.
Пресякохме улицата и тръгнахме по една огромна зелена поляна, където няколко човека играеха софтбол. Седнахме на една усамотена дървена маса за пикник и той ни подаде сладоледите.
- Как е, момчета?
- 0'кей - отвърна Майк.
Кимнах с глава в знак на съгласие.
- Научихте ли нещо вече? - попита богатият ми баща.
С приятеля ми се спогледахме, вдигнахме рамене и поклатихме едновременно глави.

Да избегнем един от най-големите капани в живота

- Ами, момчета, по-добре започнете да мислите. Предстои ви да научите един от най-големите уроци на живота. Ако го усвоите, ще се радвате на сигурен и свободен живот. Не го ли научите, ще свършите като гжа Мартин и повечето от хората, които играят софтбол в парка. Те работят много срещу малко пари, вкопчени в илюзията за сигурността, която дава работното място, очакват с нетърпение ежегодната триседмичната ваканция и оскъдната пенсия след четиридесет и пет години стаж. Ако това ви вълнува, ще ви повиша заплатата на двадесет и пет цента на час.
- Но това са добри и усърдно работещи хора. Подигравате ли им се? - попитах аз.
Усмивка се изписа на лицето на богатият ми баща.
- Г-жа Мартин ми е като майка. Никога не бих бил толкова жесток към нея. На вас ви се струва жестоко, защото се опитвам да ви покажа нещо по възможно най-убедителен начин. Искам да ви помогна да разширите гледната си точка, за да можете да видите нещо. Нещо, което повечето хора никога няма да видят, защото гледната им точка е прекалено тясна. И те никога няма да съзрат капана, в който се намират.
С Майк слушахме напрегнато; не бяхме сигурни, че разбираме посланието му. Думите му наистина звучаха жестоко; същевременно усещахме, че опитваше отчаяно да ни обясни нещо. Богатият ми татко се усмихна и продължи:
- Тези двадесет и пет цента на час звучат добре, нали? Сърцата ви не затупкаха ли малко по-бързо?
Поклатих глава, макар всъщност да не беше вярно. Двадесет и пет цента на час бяха много пари за мен.
- Добре, ще ви плащам по долар на час - подсмихна се богатият ми баща.
Сега сърцето ми препусна бясно. Мозъкът ми закрещя: "Приеми. Приеми." Не вярвах на това, което чувах. Въпреки това не казах нищо.
- Добре, два долара на час.
Малките ми, деветгодишни мозък и сърце почти експлодираха. Беше 1956 година и ако получавах по два долара на час, щях да стана най-богатото дете на света. Не можех да си представя да получавам толкова пари. Искаше ми се да извикам "да". Искаше ми се да сключа веднага сделката. Вече си представях новото колело, новата ръкавица за бейзбол и възхищението в очите на приятелите си, когато им покажа колко много пари имам. Освен това Джими и богатите му приятелчета никога повече нямаше ме наричат "беден".
Но, неизвестно как и защо, от устата ми не излезе звук. Може би мозъкът ми бе прегрял и някой бушон беше гръмнал. Но дълбоко в себе си желаех силно да приема предложението за двата долара на час.
Сладоледът се беше разтопил и се стичаше по ръката ми. На клечката не бе останало нищо, а върху тревата се бе образувала гъста лепкава каша от ванилия и шоколад и мравките вече я бяха нападнали, И двамата с Майк бяхме зяпнали богатия си татко с широко отворени очи и празни мозъци. А той всъщност ни изпитваше и знаеше много добре, че част от нас иска да приеме предложението. Беше му известно, че част от душата на всяко човешко същество е слаба и може да бъде купена. Но също така знаеше, че душата на всяко човешко същество има своята силна и решителна страна, която не може да бъде купена. Въпросът бе коя е по-силната. Той беше изпробвал хиляди души през живота си. Правеше го дори когато интервюираше някого за работа.
- Добре, пет долара на час.
Изведнъж всичко вътре в мен притихна. Нещо се беше променило. Предложението беше прекалено голямо и изглеждаше абсурдно. Малцина изкарваха повече от пет долара на час през хиляда деветстотин петдесет и шеста година. Изкушението изчезна и ме обзе спокойствие.
Бавно обърнах глава наляво, за да погледна Майк. Той също ме погледна. Слабата част от душата ми беше замълчала. Тази част от мен, която нямаше цена, придоби надмощие. И умът, и душата ми се изпълниха със спокойствие и сигурност относно, парите. Знаех, че и Майк се чувстваше по същия начин.
- Добре - промълви богатият ми баща. - Повечето хора имат цена. И те имат цена поради човешките чувства, наречени страх и алчност. Първо, страхът, че няма да имаме пари ни мотивира да работим по-усърдно, а след като вземем паричния чек, алчността или желанието ни карат да мислим за всичките прекрасни неща, които могат да се купят с пари. И тогава програмата е готова.
- Каква програма? - попитах аз.
- Програмата сутрин да станеш, да отидеш на работа, да плащаш сметки, на другата сутрин пак да станеш, да отидеш на работа, да плащаш сметки... Така тези хора позволяват животът им да бъде управляван завинаги от две чувства: страх и алчност. Предложи им повече пари, и те ще продължат цикъла, като увеличат разходите си. Аз наричам това "омагьосана въртележка".
- Има ли друг начин? И какъв е той? - попита Майк.
- Да - произнесе бавно богатият ми баща. - Но много малко хора го откриват. Точно това се надявам да откриете, докато работите и учите с мен, момчета. И затова премахнах всякакъв вид заплащане.
- Някакви съвети? - попита Майк. - Малко сме изморени от тази усилена работа, особено пък за нищо.
- Ами, първата стъпка е да казвате истината - отговори богатият ми баща.
- Ние не сме лъгали - намесих се аз.
- Не съм казал, че сте лъгали, а да говорите истината - повтори богатият ми баща.
- Истината за какво? - попитах аз.
- Как се чувствате. Не е нужно да казвате на някой друг. Само на вас самите.
- Искаш да кажеш, че хората в този парк, хората, които работят за теб, гжа Мартин, те не правят това? учудих се аз.
- Съмнявам се - рече богатият ми баща. - Те са се отдали на страха да не останат без пари. Но вместо да му се противопоставят, те действат без да мислят. Реагират емоционално вместо да използват ума си. - И за яснота той ни потупа по главите. - След това е достатъчно да получат няколко банкноти и отново чувството на радост, желание и алчност вземат надмощие, и те пак действат вместо да мислят.
- Значи мисленето им се контролира от техните емоции - възкликна Майк.
- Правилно - отговори богатият ми баща. - Вместо да признаят как се чувстват, те реагират на своите чувства и не мислят. Изпитват страх, ходят на работа с надеждата, че парите ще облекчат страха, но те не го правят. Този стар страх ги преследва и те отново отиват на работа и пак се надяват парите да успокоят страховете им, и те отново не оправдават надеждите им. Страхът ги държи в този капан и в резултат те работят, изкарват пари, работят, изкарват пари, като се надяват страхът да си отиде. Но всеки ден когато станат, познатият страх също става с тях. Той държи милиони хора будни по цяла нощ, изпълва ги непрестанно с безпокойство. И така, на сутринта те стават и отиват на работа, но заплатата така и не успява да убие страха, който гризе душите им. Парите управляват живота им, но те отказват да кажат истината за това. Парите управляват техните чувства, а следователно и душите им.
Богатият ми баща замълча, за да ни даде възможност да осъзнаем думите му. С Майк не разбирахме напълно за какво говори. Винаги обаче се бях чудил защо възрастните бързаха толкова за работа. Тя не изглеждаше нещо толкова забавно, а и те никога нямаха щастлив вид, но нещо все ги караше да бързат.
Осъзнал, че сме възприели, доколкото можем, казаното до този момент, богатият татко продължи:
- Аз, момчета, искам да избегнете този капан. Всъщност точно на това искам да ви науча. Не само да бъдете богати, защото богатството не решава всички проблеми.
- Не ги ли решава? - попитах учудено аз.
- Не, не ги решава. Нека сега се спрем върху другото чувство - желанието. Някои го наричат алчност, но аз предпочитам да използвам думата желание. Напълно нормално е да желаете нещо по-добро, по-хубаво, по-забавно или вълнуващо. Следователно хората работят за пари и поради своите желания. Те искат пари, защото мислят за радостта, която могат да си купят с тях. Но радостта, която носят парите, често е краткотрайна и скоро хората се нуждаят от повече пари, за да са по-щастливи, за да имат повече удоволствия, повече удобства, по-голяма сигурност. И така, те продължават да работят, като мислят, че парите ще облекчат душите им, притеснени от страха и желанието. Но парите не могат да направят това.
- Дори и богатите хора? - попита Майк.
- Включително и богатите хора - отговори богатият ми баща. - Между другото, причината, поради която повечето богати хора са богати, не е желанието, а страхът. Те всъщност смятат, че парите могат да елиминират страха от безпаричието, от бедността; затова трупат пари, само за да открият, че страхът се задълбочава. Сега вече те се страхуват да не ги загубят. Имам приятели със страшно много пари, които въпреки това продължават да работят. Познавам милионери, които са по-уплашени от времето, когато са били бедни. Ужасяват се при мисълта, че могат да изгубят всички тези пари. Страховете, които са ги накарали да забогатеят, са станали още по-ужасни. Слабата част на душите им всъщност крещи още по-силно отпреди. Те не искат да загубят големите къщи, колите, мястото си във висшите кръгове на обществото, които са купили с парите си. Притесняват се какво ще кажат приятелите им, ако изгубят всичките си пари. Макар да изглеждат богати и да имат повече пари, повечето са отчаяни и нервни.
- В такъв случай бедните по-щастливи ли са? - попитах аз.
- Не, не мисля така - отвърна богатият татко. - Да бягаш от парите е също толкова ненормално, както и да се вкопчваш в тях.
Като по поръчка, точно в този момент един бедняк мина край нашата маса, спря се до голямата кофа за боклук и започна да рови в нея. И тримата го загледахме с голям интерес, макар че преди това най-вероятно нямаше да му обърнем внимание.
Богатият татко извади един долар от портфейла си и даде знак на възрастния човек. Щом видя парите, беднякът се приближи веднага, взе банкнотата, благодари сърдечно и побърза да си тръгне, щастлив от големия си късмет.
- Той не е много по-различен от повечето ми работници - обясни богатият ми баща. - Срещал съм толкова много хора, които казват: "0, аз не се интересувам от пари." И въпреки всичко работят по осем часа на ден. Това е отричане на истината. Ако действително не се интересуват от пари, тогава защо работят? Такъв начин на мислене е вероятно по-ненормален дори от доводите на човек, който трупа пари.
Седях, слушах тези думи и си припомнях колко пъти собственият ми баща бе заявявал, че парите не го интересуват. Повтаряше го често. И добавяше: "Обичам работата си."
- Тогава какво да правим? - попитах аз. - Да не работим за пари, докато всички следи от алчност и страх изчезнат ли?
- Не, ще бъде загуба на време - каза богатият ми баща. - Това, което ни прави хора, са емоциите. Именно те ни правят истински. Думата "емоция" произлиза от думите "енергия в движение". Бъдете искрени, когато става въпрос за вашите емоции, и използвайте ума и емоциите си във ваша полза, а не във ваша вреда.
- 0! - извика Майк.
- Нека това, което казах току-що, не ви притеснява. Ще ви стане по-ясно след години. Просто наблюдавайте своите емоции, вместо да реагирате на тях. Повечето хора не знаят, че мислят с чувствата си. Емоциите са си емоции, но вие трябва да се научите да мислите с ума си.
- Можеш ли да ми дадеш пример? - попитах аз.
- Разбира се - отвърна богатият ми баща. - Когато човек казва: "Трябва да си намеря работа", най-вероятно емоциите извършват мисленето. Страхът от безпаричието, ето кое предизвиква тази мисъл.
- Не разбирам - промълви Майк.
- Например, ако се появи страх, че нямат достатъчно пари, вместо веднага да хукнат да си търсят работа, за да изкарат някой и друг долар, с който да убият страха, защо не си зададат въпроса: "Работата ли ще бъде най-доброто решение за този дългогодишен страх?" Според мен отговорът е "не". Работата е краткотрайно решение на един дълготраен проблем.
- Но баща ми винаги повтаря: "Ходи на училище, изкарвай добри оценки, за да можеш да си намериш сигурна работа" - обадих се аз малко объркан.
- Да, вярвам, че говори така - усмихна се богатият татко. - Повечето хора го препоръчват според тях тази идея е наистина добра. Но те дават подобен съвет от страх.
- Искаш да кажеш, че баща ми препоръчва това, защото го е страх?
- Да. Той е ужасен да не би да не можеш да печелиш пари и да си намериш място в обществото. Не ме разбирай погрешно. Той те обича и иска най-доброто за теб. И мисля, че страхът му е основателен. Образованието и работата наистина са важни. Но те няма да се справят със страха. Виждащ ли, същият страх, който го кара да става всяка сутрин и да ходи на работа, за да изкара малко пари, е и страхът който го пришпорва да държи така фанатично на твоето ходене на училище.
- И какво препоръчваш? - попитах аз.
- Искам да ви науча да владеете силата на парите. А не да се страхувате от нея. Това обаче не се преподава в училище. А не го ли научи, човек се превръща в роб на парите.
Очевидно той искаше да разширим гледните си точки. Да видим това, което не виждаха нито гжа Мартин, нито неговите работници, нито баща ми. Примерите, които използва богатият татко, тогава ни се сториха жестоки, но аз не ги забравих никога. През този ден гледната ми точка действително се разшири и аз започнах да виждам капана, който стоеше пред повечето хора.
- Всъщност ние всички сме работници. Но просто работим на различни нива - продължи богатият ми баща. - Искам само вие, момчета, да имате шанс да прескочите този капан. Капана от тези две чувства, страх и желание. Направете така, че да работят за вас, а не срещу вас. Ето на това искам да ви науча. Целта ми не е просто да ви обуча да правите купища пари. Така няма да се справите със страха или желанието. Ако забогатеете, преди да сте се справили със страха и желанието, тогава просто ще бъдете високоплатени роби.
- Как да избегнем капана в такъв случай? - попитах аз.
- Основната причина за бедността или финансовите затруднения са страхът и незнанието, а не икономиката, правителството или богатите. Самоналоженият страх и незнанието държат хората в капан. Така че вие продължавайте да ходите на училище, завършете висше образование. А аз ще ви науча как да избегнете капана.
- Частите на пъзела започваха да се наместват. Единият ми баща имаше великолепно образование и завидна кариера. Но в училище никога не му бяха обяснявали как да се справя със своите страхове или с парите. Осъзнах, че мога да науча различни и много важни неща от двамата си бащи.
- Ти говори за страха от безпаричието. Как влияе желанието върху нашето мислене? - попита Майк.
- Как се чувствахте, когато ви изкушавах с повишаване на заплатата? Усетихте ли как желанията ви се увеличават?
И двамата кимнахме.
- Но тъй като не се поддадохте на емоциите си, вие имахте възможност да забавите вашите реакции и да помислите. Ето това е най- важното. Винаги ще ни съпровождат емоциите страх и алчност. Отсега нататък най-важното ще бъде да използвате тези емоции във ваша полза, вместо да им позволявате да ви управляват като контролират начина ви на мислене. Повечето хора използват страха и алчността срещу самите себе си. Това е началото на незнанието. Мнозинството от тях цял живот гонят заплати, повишения и работна сигурност, пришпорвани от емоциите желание и страх, без да си задават въпроса накъде ги водят тези предизвиквани от емоциите мисли. Представете си следната картина: впрегнато в каруца магаре, под чийто нос него вият собственик държи морков. Собственикът на магарето може би отива там, където иска да отиде, но магарето преследва една илюзия. На другия ден просто ще има друг морков за магарето.
- Искаш да кажеш, че мечтите ми за новата бейзболна ръкавица, бонбоните и играчките са вършели същото като моркова - за магарето? - попита Майк.
- Да. А когато растеш, играчките ти започват да стават все по-скъпи. Нова кола, яхта и голяма къща, с които да впечатлиш приятелите си - отвърна усмихнато богатият татко. - Страхът те изблъсква от вратата, а желанието те зове. Примамва те към скалите. Това е капанът.
- Тогава какъв е отговорът? - попита Майк.
- Онова, което усилва страха и желанието, е незнанието. Ето затова колкото по-богати стават богатите, толкова повече страхове имат. Парите са морковът, илюзията. Ако можеше да види цялата картина, магарето вероятно щеше да поразмисли дали да следва моркова.
После богатият ми баща обясни, че животът на човека представлява борба между невежеството и просвещението. Човек веднъж спре ли да търси информация и мъдрост за себе си, идва ред на незнанието. Тази борба се води всеки миг и зависи от всяко наше решение, от това, дали се учим да си отваряме или да си затваряме съзнанието.
- Вижте, училището е много, много важно нещо. Вие ходите на училище, за да усвоите някаква професия и по този начин да допринасяте с нещо за обществото. Всяка култура се нуждае от учители, лека ри,, техници, хора на изкуството, готвачи, бизнесмени, полицаи, пожарникари, войници и т. н. Училището ги обучава така, че културата ни да прогресира и разцъфтява - продължи богатият татко. - За съжаление за много хора училището е краят, а не началото на обучението.
Последва дълго мълчание. Богатият ми баща се усмихваше. Не разбрах всичко, което каза през този ден. Но така, както думите на най-великите учители продължават да ни обучават често години след като те самите вече са си отишли, неговите думи все още са с мен.
- Бях малко жесток днес - промълви той. - Но имах причина да бъда жесток. Искам да помните винаги този разговор. Искам винаги да си мислите за гжа Мартин. Искам винаги да мислите за магарето. Никога не ги забравяйте, защото гореспоменатите две емоции, страх и алчност, могат да ви заведат до най-големия капан на живота, ако не осъзнаете, че са започнали да управляват мисленето ви. Жестоко е да изживееш живота си в страх и никога да не осъществяваш мечтите си. Жестоко е също да работиш усърдно за пари, защото вярваш, че те могат да ти купят неща, които да те направят щастлив. Кошмарно е нощем да се събуждаш ужасен от мисълта, че имаш да плащаш сметки. И животът ти да се диктува от големината на заплатата; това просто не е истински живот. Да смяташ, че работното място ще създаде в теб чувство за сигурност, означава да се лъжеш. Това вече е наистина жестоко и точно този е капанът, който ми се иска да избегнете, ако е възможно. Виждал съм как парите управляват живота на хората. Не позволявайте това да се случи и с вас. Моля ви се, не позволявайте на парите да управляват живота ви.
В този момент една топка за софтбол се търкулна под масата. Богатият татко я взе и я хвърли обратно.
- Какво общо имат страхът и алчността с незнанието? - попитах аз.
- Незнанието причинява много, много страх и алчност - отговори той. - Нека ви дам няколко примера. Лекарят, който иска да получава повече пари за семейството си, увеличава таксата за прегледите. По този начин той прави по-скъпо здравното обслужване за всички. Това се отразява най-вече на бедните хора, което е причина тяхното здраве да е в по-лошо състояние от здравето на богатите. Тъй като лекарите увеличават таксите си, адвокатите също ги увеличават. Тогава учителите също искат повишение, което увеличава нашите данъци и т. н. Скоро ще има толкова голяма пропаст между бедните и богатите, че ще настъпи хаос и още една велика цивилизация ще се срути. Великите цивилизации са загивали, когато пропастта между имащите и нямащите е ставала прекалено голяма. Америка е поела по същия път, като доказва, че историята се повтаря и че ние не се учим от нея. Ние помним само исторически дати и имена, но не и уроците.
- Не е ли редно цените да се покачват? - попитах аз.
- Не и в едно образовано общество с качествено правителство. Всъщност цените би трябвало да падат. Разбира се, често това е вярно само на теория. Цените се покачват поради страха и алчността, причинени от незнанието. Ако в училище ни учеха за парите, щеше да има повече пари и по-ниски цени, но училището се съсредоточава само върху това как да работим за пари, а не как да впрегнем силата на парите.
- Но нали имаме бизнесучилища? - попита Майк. - Да не би да искаш да кажеш да продължа обучението си в бизнесучилище?
- Да - отвърна богатият татко. - Прекалено често обаче бизнесучилищата обучават много добри в сметките служители. Да пази Господ такъв счетоводител да се заеме с някакъв бизнес. Те не правят друго, освен да се взират в числата, да уволняват хора и да убиват бизнеса. Знам го, защото наемам такива хора. Единственото за което мислят, е намаляването на разходите и увеличаването на цените, което създава повече проблеми. Точните сметки са нещо много важно. Бих искал повече хора да го знаят, но то не е всичко - добави ядосано той.
- Е, тогава има ли някакъв отговор? - попита Майк.
- Да. Научи се да използваш емоциите си, за да мислиш, а не да мислиш с емоциите си. Когато вие овладяхте емоциите си, като се съгласихте да работите за нищо, разбрах, че има надежда. Когато отново устояхте на емоциите си при моите опити да ви изкуша с по-високо заплащане, вие отново се учехте да мислите, въпреки че емоциите вряха и кипяха във вас. Това е първата стъпка.
- Защо е толкова важна първата стъпка? - попитах аз.
- Трябва сами да откриете. Ако искате да учите, ще ви въведа в трънливия участък. Мястото, което почти всички гледат да избегнат. Ще ви заведа там, където повечето хора се страхуват да отидат. Ако дойдете с мен, ще забравите да работите за пари и ще научите как да карате парите да работят за вас.
- И какво ще получим, ако тръгнем с теб? Какво ще стане, ако се съгласим да учим от теб? Какво ще получим? - попитах аз.
- Свобода.
- Има ли трънлив участък? - попитах аз.
- Да - отвърна богатият ми баща. - Трънливият участък са нашият страх и нашата алчност. Да осъзнаем страха, да се изправим срещу алчността, да се борим със своите слабости и желания, това е единственият начин да измъкнем. И пътят минава през мозъка, през избора на нашите мисли.
- През избора на мислите ни ли? - попита озадачено Майк.
- Да. Да избираме какво мислим, а не да реагираме на емоциите си. Защо е нужно всяка сутрин да ставаш и да отиваш на работа, за да си решиш проблемите, пришпорван от страха, че няма да имаш пари да си платиш сметките? Да мислиш означава да отделиш нужното време да си зададеш един въпрос, а именно: "По-усилената работа най-доброто решение ли е на този проблем?" Повечето хора не искат да си признаят колко са ужасени и че всъщност страхът ги контролира; неспособни да мислят, те бързат да хукнат навън да си търсят работа. Ето това имам предвид, като говоря за избор на мислите.
- И как се прави? - попита Майк.
- Ще ви науча. Ще ви уча да мислите и да виждате различните възможности на всяка една ситуация, вместо да реагирате инстинктивно. Спомнете си какво ви казах преди: намирането на работа е краткотрайно решение на дългосрочен проблем. Повечето хора виждат само един проблем и той е краткотраен. Това са сметките, които трябва да платят в края на месеца. Следователно животът им се управлява от парите. Или, казано по друг начин, от страха и непознаването на парите. Те правят същото, което са правили техните родители: всяка сутрин стават и отиват да работят за пари. И нямат време да си зададат въпроса: "Има ли друг начин?" Ясно е, че тяхното мислене се контролира от емоциите им, а не от главата.
- Може ли да ми кажеш каква е разликата между мисленето с емоции и мисленето с глава? - попита Майк.
- 0, да. Чувам го през цялото време - отговори богатият татко. -Чувам неща като: "Ами, всеки трябва да работи." Или: "Богатите са мошеници." Или: "Ще си намеря друга работа. Заслужавам това повишение." Или: "Харесвам тази работа, защото е сигурна." Вместо да кажат: "Да не би да пропускам нещо?"; така ще прекъснат емоционалната мисъл и ще имат време да размислят с ясна глава.
Признавам, че това беше велик урок. Да знаеш кога някой говори, подтикван от емоциите си и кога - с главата. Този урок ми послужи добре в живота. Особено когато аз бях този, чиито думи бяха реакция на случилото се, а не плод на ясна, бистра мисъл.
Докато се връщахме към магазина, богатият ми баща ни обясни, че богатите наистина "правят пари". Те не работят за тях. После разясни, че когато с Майк се бяхме заели да отливаме петцентови монети от празните оловни тубички от паста за зъби с мисълта, че правим пари, всъщност сме мислили почти като богатите. Единственият проблем бе, че според закона ние нямахме право да правим пари. С тази дейност се занимават правителството и банките, но не и частните лица. Той ни обясни, че съществуват законни и незаконни начини за правене на пари.
- Богатите знаят, че парите са илюзия, също както морковът за магарето. Илюзията, че парите са нещо реално се поддържа от милиарди хора, само защото ги е страх и са алчни. Парите са всъщност измислени. Въздушните кули не падат само благодарение на илюзорната самоувереност и невежеството на масите.
- Всъщност - добави той, - в много отношения морковът на магарето е по-ценен от парите.
После обясни за златния еталон на Америка и че всяка доларова банкнота представлява в действителност сребърно удостоверение. Много го притесняваше слухът, че един ден, Америка нямаше да бъде в състояние да поддържа този златен еталон и тогава доларите нямаше да бъдат сребърни удостоверения.
- Когато това стане, момчета, целият ад ще се изсипе върху главите ви. Бедните, представителите на средната класа и невежите ще си провалят живота само защото ще продължават да вярват, че парите са нещо реално и че компанията, за която работят, или правителството, ще се грижи за тях.
Тогава не разбрахме какво означаваха тези думи, но с годините започнахме да намираме все по-голям смисъл в тях.

Да видиш онова, което другите не виждат

Докато да се качи в колата, която бе паркирал пред малката бакалия, богатият татко каза:
- Продължавайте да работите, момчета, но колкото по-скоро забравите, че се нуждаете от заплата, толкова по-лесен ще бъде животът ви като пораснете. Използвате мозъка си, работете безплатно и скоро умът ще ви покаже начини, чрез които ще можете да печелите много повече, отколкото бих могъл да ви плащам аз. Ще започнете да виждате неща, които другите не виждат. Възможности, които се намират буквално пред носа им. Повечето хора никога не виждат тези възможности, защото търсят пари и сигурност и точно това и получават.
- Забележиш ли веднъж една възможност, оттук нататък ще ги виждаш през целия си живот. Щом постигнете това, аз ще ви науча на нещо друго. Усвоете този урок и ще избегнете един от най-големите капани на живота.
C Майк си взехме нещата от магазина и помахахме за довиждане на гжа Мартин. Отидохме отново в парка, седнахме на същата маса и прекарахме там още няколко часа в размисъл и разговори.
Цялата следваща седмица в училище размишлявахме и разговаряхме. Продължихме да мислим, да обсъждаме и да работим безплатно и през следващите две седмици.
По обяд на втората събота отново казах довиждане на гжа Мартин и хвърлих за кой ли път изпълнения си с копнеж поглед към щанда с комиксите.
Най-лошото според мен следствие от безплатната ми работа бе, че не можех да си купувам комикси. И тогава забелязах, че тя прави нещо, което никога досега не я бях виждал да прави. Т.е., бях я виждал, но без да обръщам внимание на това, което прави. Г-жа Мартин режеше предната страница на комиксите на две. Тя запазваше горната половина на корицата и хвърляше останалото в една голяма картонена кутия. Когато я попитах какво прави с комиксите, тя ми отговори:
- Изхвърлям ги. Връщам горната част от корицата на комикса обратно на дистрибутора за доказателство, когато носи новите комикси. Той ще дойде след час.
Двамата с Майк изчакахме един час. Скоро дистрибуторът се появи и аз го попитах дали можем да вземем комиксите.
- Можете да ги вземете, но само ако работите за този магазин и не ги препродавате - отговори той.
Партньорството ни беше отново съживено. В мазето в дома на Майк имаше свободно помещение, което никой не използваше. Ние го почистихме и започнахме да трупаме там комикси. Не след дълго библиотеката ни за комикси беше отворена. Назначихме по-малката сестра на Майк, която обичаше да учи, за главна библиотекарка. Тя вземаше от всяко дете по десет цента за вход. Библиотеката беше отворена от два и половина до четири и половина всеки следобед след училище. Клиентите, децата от квартала, можеха да изчитат толкова комикси, колкото успеят за два часа. Това беше евтино за тях, тъй като един комикс струваше десет цента, а те можеха да прочетат пет или шест за два часа.
Сестрата на Майк проверяваше на излизане децата, за да бъде сигурна, че не изнасят тайно някой комикс. Освен това подреждаше комиксите, записваше колко деца идват всеки ден, кои са те и дали имат някакви забележки или предложения. С Майк печелехме средно по девет долара и петдесет цента на седмица и това продължи три месеца. Плащахме на сестра му по долар на седмица и й позволявахме да чете комиксите, което тя правеше рядко, защото учеше непрестанно.
С Майк спазвахме направеното споразумение - продължавахме да работим в магазина всяка събота и събирахме всички комикси от различните магазини. Също така останахме верни на даденото обещание да не продаваме комиксите. Изгаряхме ги, когато се изпокъсат.
Опитахме да отворим филиал на библиотеката, но не успяхме да намерим човек, на когото да можем да се доверим като на сестрата на Майк. Още на тази възраст разбрахме колко е трудно да откриеш добър персонал.
Три месеца след отварянето на библиотеката се случи нещо неприятно. Някакви побойници от друг квартал влязоха там и предизвикаха сбиване. Бащата на Майк ни предложи да приключим с този бизнес. Това сложи край и на работата ни в бакалията. Богатият татко обаче беше развълнуван, защото искаше да ни научи на нови неща. Беше щастлив, защото бяхме усвоили много добре първия си урок. Бяхме се научили да караме парите да работят за нас. Тъй като не ни плащаха за работата в магазина, бяхме принудени да използваме въображението си, за да открием възможности за правене на пари. Като създадохме собствен бизнес - библиотеката за комикси, ние управлявахме сами финансите си, тъй като нямахме работодател. Най-хубавото от всичко беше, че бизнесът събираше пари за нас, макар ние да не бяхме там. Парите работеха за нас.
Вместо да ни плаща, богатият татко ни даде много повече.

Урок #2
ЗАЩО ДА СЕ ПРЕПОДАВА ФИНАНСОВА ГРАМОТНОСТ?

През 1990 година най-добрият ми приятел Майк стана шеф на империята на баща си и всъщност се справя по-добре от него. Виждаме се веднъж-два пъти в годината на игрището за голф. Двамата със съпругата му са по-богати, отколкото можете да си представите. Империята на богатия ми баща е в добри ръце, а сега Майк кара сина си да заеме неговото място, както неговият баща ни беше карал на времето.
През 1994 година аз се пенсионирах на четирийсет и седемгодишна възраст, а съпругата ми Ким беше на трийсет и седем. Пенсионирането не означава да не работиш. За нас с жена ми то означава, че без да говорим за непредвидимите катаклизми, и да работим, и да не работим, нашето богатство ще нараства автоматично и ще изпреварва винаги инфлацията. Според мен това означава свобода. Активите са достатъчно големи, за да нарастват от само себе си. Прилича на посаждането на дървото. Поливаш го в продължение на години и един ден то не се нуждае повече от теб. Корените му са стигнали достатъчно дълбоко. Тогава, за твоя радост, дървото ти осигурява сянка.
Майк избра да управлява империята, а аз - да се оттегля.
Винаги, когато разговарям с хора, те ме питат какво мога да им препоръчам или какво да направят? Как да започнат? Мога ли да им препоръчам някоя хубава книга? Какво да направят, за да подготвят децата си? Каква е тайната на успеха? Как да правя милиони?
В такива случаи винаги се сещам за статията, която ми бе дадена да прочета някога. Ето какво пишеше в нея:

Най-богатите бизнесмени

През 1923 година група, съставена от нашите най-велики лидери и от най-богатите бизнесмени, се срещна в хотел "Еджуотър Бийч" в Чикаго. Според тях бяха Чарлс Шваб, шеф на най-голямата независима компания за производство на стомана; Самюъл Инсъл, президент на най-голямото предприятие за обществени услуги в света; Хауард Хопсън, глава на най-голямата петролна компания; Ивар Крюгер, президент на "Интърнашънъл Мач Корпореишън", една от най-големите компании по това време; Леон Фрейзиър, президент на една от най-големите банки в света; Ричард Уитни, президент на Нюйоркската Фондова борса; Артър Котън и Джеси Ливърмор, двама от най-големите борсови спекуланти; и Албърт Фол, член на кабинета на президента Хардинг. Двайсет и пет години по-късно деветима от тях (споменатите по-горе), свършиха така: Шваб умря без пукнат грош, след като в продължение на пет години живя с взети назаем пари; Инсъл прекара края на живота си разорен и в друга страна; Крюгер и Котън също умряха разорени; Хопсън полудя; Уитни и Албърт Фол току-що бяха излезли от затвора; Фрейзиър и Ливърмор се бяха самоубили."
Съмнявам се, че някой би могъл да каже какво точно се бе случило с тези мъже. Ако обърнете внимание на годината, 1923, ще установите, че срещата става преди голямата депресия през 1929; подозирам, че именно тя е нанесла жесток удар на тези мъже и на живота им. Та ето какво искам да кажа с това: днес живеем във време на по-големи и по-бързи промени. Подозирам, че през следващите двайсет и пет години ще има много възходи и сривове, не по-малки от онези, които са преживели тези мъже. Загрижен съм, че прекалено много хора се съсредоточават върху парите, вместо върху най-голямото си богатство -своето образование. Ако хората са подготвени да бъдат гъвкави, с отворено съзнание и да учат, те ще стават все по-богати и по-богати,по време на промените. Очакват ги обаче трудни времена, ако мислят, че парите ще решат проблема. Интелигентността е тази, която решава проблемите и произвежда пари. Придобитите без финансова интелигентност пари са обречени да изчезнат скоро.
Повечето хора не осъзнават, че не е важно колко пари изкарваш, а колко пари задържаш. Всички сме чували истории за спечелили от лотарията бедни хора, забогатели благодарение на това и после обеднели отново. Те спечелват милиони, но скоро се оказват пак в същото положение, от което са тръгнали. Или за професионални спортисти, които на двайсет и четиригодишна възраст печелят милиони долари годишно, а на трийсет и четири спят под някой мост. Едва тази сутрин прочетох във вестника историята на един млад баскетболист, който преди година имал милиони. А сега обвинява своите приятели, адвокат и счетоводител, че са му откраднали парите и е принуден да работи на една автомивка на минимална заплата.
Той е само на 29 години. Уволнили го, защото отказал да сваля шампионския си пръстен, докато бършел колите и така историята му стигнала до вестника. Той оспорил уволнението си пред съда под предлог, че работата е много трудна и освен това бил подложен на дискриминация. Единственото, което му било останало, бил този пръстен и ако му отнемели и него, щял да се сгромоляса психически.
Познавам мнозина, които през 1997 година станаха милионери на бърза ръка. Естествено, аз се радвам, че хората стават все по-богати и по-богати. Но в същото време предупреждавам, че в крайна сметка не е важно колко изкарваш, а каква част от него запазваш и в продължение на колко поколения.
Когато хората ме попитат "Как да започнем?" или "Кажи ми как да забогатея бързо?", те често остават дълбоко разочаровани от отговора ми. Аз просто повтарям това, което ми казваше моят богат баща, когато бях малък. "Ако искате да забогатеете, трябва да бъдете финансово грамотни."
Набиваше ми го в главата всеки път, когато бяхме заедно. И докато образованият ми баща наблягаше върху важността на четенето на книги, богатият ми баща подчертаваше нуждата от финансова грамотност.
Ако имаш намерение да строиш Импайър стейт билдинг, първото, което трябва да направиш, е да изкопаеш дълбока яма и да излееш здрава основа. Ако ще строиш къща в предградията, трябва да излееш само петнайсетсантиметрова основа. В бързината си да забогатеят, повечето хора се опитват да построят "Импайър Стейт Билдинг" върху петнайсетсантиметрова основа.
Образователната ни система, създадена доста отдавна, все още вярва в къщите без здрава основа. Подовете от кал са все още на мода. И така децата завършват училище практически без никаква финансова основа. Докато някоя нощ, когато се въртят в леглото си в някое от предградията, измъчвани от безсъние и затънали в данъци, решат, че отговорът на финансовите им проблеми е да открият начин за бързо забогатяване.
Строежът по небостъргача започва. Строи се бързо и скоро вместо "Импайър Стейт Билдинг", имаме Наклонената кула на предградието. Безсънните нощи се връщат.
Когато пораснахме, и двамата с Майк можахме да изберем правилно, защото още като деца ни бяха научили да поставяме солидна финансова основа.
Признавам, че счетоводството е може би най-скучният предмет на света. То може да бъде и много объркващо. Но същевременно сигурно е най-важният предмет за този, който желае да запази богатството си дълго време. Въпросът е как да преподаваш на деца един толкова скучен и объркващ предмет. Ами като го опростиш. Първо го преподавай под формата на картинки.
Богатият татко изля здрава финансова основа за двама ни с Майк. Още докато бяхме деца, той измисли прост начин да ни обучи. В продължение на години рисуваше картини и използваше думи. С Майк разбирахме лесните рисунки, жаргона, движението на парите, а след още няколко години богатият ми баща започна да прибавя и числа. Днес Майк се захвана с овладяването на много по-сложния счетоводен анализ, защото трябваше да го направи. От него зависи управлението на струващата един милиард долара империя. Моята империя е по-малка, но и двамата тръгваме от една и, съща проста основа. В следващите страници ще ви запозная със същите чертежи, които направи за нас бащата на Майк. Макар и съвсем простички, тези чертежи помогнаха на две малки момчета да изградят огромно богатство върху солидна и дълбока основа.

Правило единствено: Трябва да знаете разликата между активи и пасиви и да купувате само активи. Ако искате да бъдете богати, то е единственото, което трябва да знаете.

Това е правило #1. Единственото правило. То може да ви се струва абсурдно просто, но повечето хора нямат представа колко е дълбоко. По-голямата част от хората страдат финансово, защото не знаят разликата между актив и пасив.
- Богатите купуват активи. Бедните и представителите на средната класа купуват пасиви, като мислят, че са активи.
Когато богатият ми баща ни обясни това, ние с Майк помислихме, че се шегува. Ние очаквахме да ни каже как се става богат, а той ни говореше такива неща. Беше толкова просто, че се наложи да размишляваме дълго върху думите му.
- Какво е актив? - попита Майк.
- Не се притеснявай за това сега - отвърна богатият ми баща. -Просто остави идеята да проникне в съзнанието ти. Ако успееш да проумееш простотата, животът ти ще се развива по план и ще бъде лесен във финансово отношение. Просто е; ето защо идеята се пропуска.
-Искаш да кажеш, че е достатъчно да знаем само какво представляват активите, да си ги купуваме и ще забогатеем? - възкликнах аз.
Богатият ми баща кимна.
- Съвсем просто е.
- Щом е толкова лесно, защо всички не са богати? - попитах аз. Богатият татко се усмихна.
- Защото хората не знаят разликата между активите и пасивите. Помня, че попитах:
- Как може възрастните да са толкова глупави. Ако е толкова просто, ако е толкова важно, защо не всички искат да разберат?
На богатия ми баща му бяха необходими само няколко минути, за да ни обясни какво представляват активите и пасивите.
- Признавам, че ми е трудно да обяснявам това на други възрастни. Защо ли? Защото възрастните са по-умни. В повечето случаи, простотата на идеята се изплъзва на повечето възрастни, защото те са обучавани по различен начин. Били са обучавани от други професионалисти: банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество, финансисти и т. н. Трудното е да накараш възрастните да забравят наученото или да станат деца отново. Интелигентният възрастен често мисли, че е под достойнството му да обръща внимание на подобни прости дефиниции.
Богатият ми баща вярваше в принципа "Придържай се към простота", затова се стремеше обясненията му за двете малки момчета да бъдат колкото се може по-лесни и по този начин направи финансовата основа здрава.
Какво тогава предизвиква объркването? Или как може нещо толкова просто да бъде толкова объркано? Защо някой иска да купи актив, а купува всъщност пасив? Отговорът може да бъде открит в официалното образование.
Ние се концентрираме върху думата "грамотност", а не върху "финансова грамотност". Не думите определят дали нещо е актив или пасив. Всъщност, ако искате да се объркате наистина, погледнете определенията на думите "актив" и "пасив" в речника. Знам, че дефиницията ще допадне на счетоводителите, но за средностатистическия човек тя няма да има никакъв смисъл. Но ние, възрастните, често сме много горди, за да признаем, че не виждаме смисъл в нещо.
Ето какво още ни казваше нашият богат татко:
- Това, което определя актива, не са думите, а числата. И ако не можете да разчитате числата, няма да можете да различите актива от дупка в земята. В счетоводството значение имат не самите числа, а онова, което те ни казват. Същото е и с думите. Нямат значение отделните думи, а историята, която ни разказват. Мнозина четат, но не разбират кой знае какво. Например, наскоро купих ново видео. То беше с книжка с инструкции как да програмираме видеото. Аз исках да запиша любимото си телевизионно предаване в петък вечерта. Едва не се побърках, докато опитвах да разбера упътването. Според мен няма нищо по-сложно от това да се научиш как да програмираш видеото. Четях думите, но не разбирах нищо. Получих отличен по четене и слаб за разбирането но прочетеното. Същото се случва с повечето хора, принудени да проумеят финансови твърдения.
- Ако искате да сте богати, четете и да разбирайте числата. Чувал съм тези думи стотици пъти от богатия си баща. Както и:
- Богатите купуват активи, а бедните и средната класа - пасиви. Ето как да откриваме разликата между актив и пасив. Повечето счетоводители и финансисти не са съгласни с дефинициите, но тези прости рисунки бяха началото на една здрава основа за две малки момчета.
За да ни обучи, богатият татко опростяваше всичко, като в продължение на години използваше възможно най-много рисунки, най-малко думи и никакви числа.

Движение на парите при актив:
Приходи Разходи Активи Пасиви
Имаме полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред
Има стрелка от Активи към Приходи

Горната схема е отчет за приходите, наричано още отчет за печалбите и загубите. То отразява приходите и разходите. Парите, които влизат и излизат. На долната схема е представен балансът. Нарича се така, защото би трябвало да балансира активите и пасивите. Много финансови новобранци не знаят за връзката между отчета на приходите и баланса. А това е жизненоважно, ако желаете да разберете за какво става дума.
Основната причина за финансовите проблеми е следствие от неразбирането на разликата между актив и пасив. Объркването се дължи на дефинициите на тези две думи. Ако искате урок по обърканост, просто погледнете думите "актив" и "пасив" в речника.
Счетоводителите може и да откриват някакъв смисъл в тези определения, но за средностатистическия човек щеше да бъде същото и ако бяха написани на китайски. Четеш думите, но е трудно да разбереш за какво всъщност се говори.
Затова богатият ми баща просто ни каза, че "активите слагат пари в джоба ти." Хубаво, просто и използваемо.

Движение на парите при пасив:

Приходи Разходи Активи Пасиви

Имаме полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред
Има стрелка от Пасиви към Разходи и оттам към нищото

Сега, след като активите и пасивите бяха обяснени чрез схеми, може би ще е по-лесно да разберете словесната ми дефиниция.
Активът е нещо, което слага пари в моя джоб.
Пасивът е нещо, което вади пари от моя джоб.
- Това наистина е единственото, което ви е нужно да знаете. Ако искате да сте богати, просто цял живот купувайте активи. Ако искате да бъдете в редиците на бедните или на средната класа, цял живот купувайте пасиви. Непознаването на разликата между двете е главната причина за финансовите затруднения.
Образоваността, както откъм цифри, така и откъм букви, е основата на финансовата борба. Ако хората изпитват финансови затруднения, значи не могат да прочетат нещо, независимо дали е написано с букви или с цифри. Просто нещо не е разбрано както трябва. Богатите са богати, защото са по-начетени в области, непознати за хората, които водят борба за финансово оцеляване. Следователно, ако искате да забогатеете и да останете богати, трябва да сте финансово грамотни както в разчитането на думите, така и на числата.
Стрелките на схемите представят движението на парите. Самостоятелно числата означават наистина много малко. Същото се отнася и за думите. Важна е историята. При финансовия доклад четенето на числа е равносилно на търсенето на фабулата, на историята. Историята за това къде се движат пари. При осемдесет процента от семействата, финансовата история е разказ за усилена работа в желанието да се върви напред. И не защото героите не изкарват пари. А защото цял живот купуват пасиви вместо активи.
Това например е движението на парите при бедните или младите хора, които все още живеят при родителите си:

Приходи Разходи Активи Пасиви
Имаме вертикално полета Работа, Приходи /заплата/, под тях Разходи /Данъци, храна, наем, дрехи, развлечения и др./ и под тях Активи и Пасиви на един ред
Има стрелка от Работа в Приходи през Разходи и в нищото

Това е движението на парите при хората от средната класа:
Работа
Приходи
/Заплата/Разходи
/Данъци, заем жилище, консумативи, храна, дрехи, развлечения и др./АктивиПасиви
/Заем жилище, потребителски заеми, кредитни карти/

Имаме вертикално полета Работа, Приходи /заплата/, под тях Разходи /Данъци, заем жилище, консумативи, храна, дрехи, развлечения и др./ и под тях Активи и Пасиви /Заем жилище, потребителски заеми, кредитни карти/ на един ред
Има стрелка от Работа в Приходи през Разходи, през пасиви и отново в Разходи и в нищото

Движение на парите при богатите хора;

Приходи
/ Дивиденти; Лихви; Наеми; Авторски права; МЛМ-бонуси*/РазходиАктиви
/ Акции, Бонове, Ценни книжа, Недвижими имоти, Интелектуална собственост, МЛМ-бизнес**/Пасиви
Имаме вертикално
Приходи /от: Дивиденти; Лихви; Наеми; Авторски права; МЛМ-бонуси*/ и отдолу Разходи, а под тях Активи /Акции, Бонове, Ценни книжа, Недвижими имоти, Интелектуална собственост, МЛМ-бизнес**/ и Пасиви на един ред

*Този приход има много предимства - не е свързан с големи инвестиции на пари, няма риск от загуба на капитал, може да се изгради в свободното време, получавате помощ и обучение, използвате връзките си с приятели от много държави, идеален е за хора, които искат да имат повече свободно време, за студенти, пенсионери, млади майки, инвалиди и други хора, които нямат капитал и са с ограничена физическа трудоспособност, или предпочитат да работят от къщи, тъй като се грижат за малко дете или болен.
** МЛМ-бизнесът е актив, който все още у нас е малко познат и недостатъчно оценяван. За сравнение един опитен мениджър, който работи на пълен работен ден и отсъства от къщи по 12-14 ч., у нас печели 1000-3000 лв., а един добър мрежар, който работи в удобно за него време от дома си, може да ' ечели 10000-20000 лв., даже повече - това е бизнес без таван на доходите.
Кийосаки е посветил цяла книга на МЛМ-бизнеса, наречен още Мрежов маркетинг - "Бизнес школа за хора, които обичат да помагат на другите -осемте скрити ценности на мрежовия маркетинг, освен че се правят много пари". Можете да си набавите тази книга от издателство "Анхира".
Очевидно тези схеми са опростени. Всеки има определени неизбежни разходи: за храна, за жилище и дрехи.
Схемите показват движението на парите в живота на бедните, представителите на средната класа и богатите. Движението на парите разказва историята. Историята за начина, по който човек управлява парите си, за това какво прави, след като се сдобие с тях.
Разказах историята за едни от най-богатите хора в Америка, за да илюстрирам един широко разпространен недостатък в мисленето - хората смятат, че парите ще решат всичките им проблеми. Ето защо изтръпвам, когато ме попитат как може да се забогатее по-бързо. Или откъде да се започне. Често чувам:
- Затънал съм в дългове, затова трябва да изкарвам повече пари.
Да печелиш повече не винаги решава проблема; всъщност това дори често го влошава. На фона на парите нашите човешки Недостатъци понякога стават още по-явни. Те често акцентират върху това, което не знаем. Ето защо в много случаи човек, чиито средства неочаквано нарастват - например от наследство, увеличение на заплатата или печалба от тотото - не след дълго се озовава в същата, ако не и в по-лоша бъркотия от тази, в която се намирал преди това. Парите само акцентират върху представата за движението на парите, която носим в съзнанието си. Ако според тази представа трябва да изхарчвате всичко, което получавате, най-вероятно повечето пари ще доведат до увеличаване на харченето.
Много пъти съм казвал, че в училище получаваме научни и професионални умения, които са много важни. Учим се да изкарваме пари с професионалните си умения. През шейсетте години, когато бях в гимназията, хората заключаваха автоматично, че учениците, които се справят добре с учебния материал, ще станат лекари. Често дори не питаха детето дали иска да стане лекар. Това се подразбираше от само себе си, тъй като именно тази професия даваше обещание за най-голямо финансово възнаграждение.
Днес лекарите са изправени пред финансови предизвикателства, които не бих пожелал дори на най-големия си враг: застрахователни компании, които вземат в свои ръце контрола над бизнеса, намеса на правителството и съдебно преследване заради професионални грешки, и това са само някои от проблемите. Днес децата мечтаят да станат баскетболни звезди, майстори на голфа като Тайгър Удс, компютърни гении, филмови и рок звезди, кралици на красотата или брокери на Уолстриит. Просто там са славата, престижът и парите. Ето защо е толкова трудно да мотивираш децата да ходят на училище в наши дни. Те знаят, че професионалният успех не е вече пряко свързан с успеха ти в училище, както е било преди.
Тъй като учениците завършват училище без да имат финансови умения, милиони образовани хора се справят с професията си успешно, но това не им спестява финансовите проблеми. Те започват да работят по-усърдно, но положението не се променя. Това, което липсва в образованието им е не как да правят пари, а как да ги харчат - какво да направят, след като ги изкарат. Ето това се нарича финансово умение - какво правите с парите, след като ги изкарате, как пречите на хората да ви ги вземат, за колко време ги задържате и колко усилено работят парите ви за вас.
Повечето хора не могат да кажат защо страдат финансово, тъй като не разбират движението на парите. Човек може да бъде високообразован, да успява в професията си и да е финансово неграмотен. Тези хора често работят повече, отколкото трябва, защото са се научили как да работят усърдно, а не как да накарат парите да работят за тях.

Как преследването на една финансова мечта се превръща във финансов кошмар

Историите за здраво трудещите се хора са създадени като че ли по един калъп. Щастлива, високообразована младоженска двойка отива да живее в един тесен апартамент под наем. Младите веднага си дават сметка, че могат да пестят, тъй като двама могат да живеят с толкова пари за наем, колкото и един.
Проблемът е там, че апартаментът е тесен. Решават да спестяват, за да си купят свой дом, където да отгледат децата си. Идеята не е невъзможна, тъй като и двамата печелят, затова се съсредоточават върху кариерата си. Доходите им започват да се увеличават.

Но заедно с увеличаването на доходите се увеличават и разходите.
ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред
Има стрелка нагоре в Приходи, показваща, че те се увеличават.
И още една таблица:
ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред
Има стрелка нагоре в Разходи, показваща, че и те се увеличават.

Разход номер 1 за повечето хора са данъците. Мнозина смятат, че най-висок е данъкът върху общия доход, но повечето американци плащат най-много за социални осигуровки. На всичкото отгоре данък общ доход се начислява и върху сумата, която се отделя от заплатите им за социални осигуровки, приход, който те никога не получават, тъй като се удържа директно за обществено осигуряване.
Тогава и пасивите им се увеличават:
ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред
Има стрелка нагоре в Пасиви, показваща, че и те се увеличават.

Най-добре ще демонстрираме това, като се върнем при младата двойка. Насърчени от увеличаването на приходите, те решават да купят къщата на своите мечти. Но още щом влязат да живеят в нея, семейният им бюджет се отежнява с още един данък - данък недвижимо имущество. После купуват към новата къща нова кола, нови мебели и домакински електроуреди. Докато една сутрин се събудят и установят, че колонката с пасивите е натежала от погасяването на заеми и задължения по кредитните карти.
Така се озовават в капана на омагьосаната въртележка. Ражда се дете. Двамата се трудят още по-здраво. Процесът се повтаря. Повече пари и още повече данъци.
По пощата пристига кредитна карта. Те я използват.
Обаждат им се от някаква компания, даваща заеми, за да ги уведомят, че най-големият им актив, тяхната къща, е увеличила стойността си. От компанията им предлагат заем при "специални условия", защото досега винаги са се представяли като достойни за доверие партньори. Освен това добавят, че най-умното, което могат да направят, е да изплатят веднага дълговете към кредитните си карти, където лихвите са много високи. Същевременно ги уверяват, че по този начин ще намалят и данъците си.
Двойката се вслушва в съвета им. И си отдъхва облекчено. Кредитите по картите са изплатени. Дълговете им вече са ограничени само до един - заема за покупката на дома. Ежемесечните им вноски стават по-малки, тъй като разсрочват изплащането на заема за трийсетгодишен период. Това е най-умното, което може да се направи.
Обажда се една съседка и ги кани да ходят заедно из магазините, за да използват намалението за празниците. Възможност да се спестят малко пари. Съпрузите си казват;
-Няма да купуваме нищо. Ще отидем само да погледаме.
Но за всеки случай пъхат чистата кредитна карта в портфейла.
Непрекъснато се натъквам на тази млада двойка. Името й се променя, но финансовата дилема, пред която стоят, е същата. Те идват на моите представяния, за да чуят какво ще им кажа. И ме питат:
- Можете ли да ни посъветвате как да изкарваме повече пари?
Навикът да харчат, който са си изградили, ги кара да търсят все по-големи доходи. И дори не осъзнават, че истинската причина за финансовите им затруднения идва от това как точно решават да похарчат парите си. А в нейната основа лежат финансовата неграмотност и неразбирането на разликата между актив и пасив.
Парите, дори и ако са повече, рядко решават паричните проблеми. Интелигентността решава проблемите. Това ми напомня думите, които един приятел повтаря неуморно на задлъжнелите хора:
- Ако установите, че сте копали достатъчно, за да пропаднете в дупката... просто престанете да копаете.
Когато бях малък, татко разказваше за японците, които признавали три сили: силата на меча, на скъпоценността и на огледалото.
Мечът символизира силата на оръжието. Америка харчи трилиони долари за оръжие и поради това е главната военна мощ в света.
Скъпоценността символизира парите. Както виждаме, има известна истина в поговорката: "Запомни златното правило. Правилата се правят от тези, които имат злато."
Огледалото символизира силата на самопознанието. Според японската легенда най-ценното от трите е именно самопознанието.
Представителите на бедната и средната класа прекалено често позволяват на силата на парите да ги контролира. Те просто започват да работят още по-здраво, без да си задават въпроса дали това, което правят, има смисъл. Така едно огромно мнозинство хора допуска страховитата мощ на парите да ги контролира. Тъй като тези хора не разбират парите, мощта на парите им се изправя срещу тях.
Ако използваха силата на огледалото, те щяха да се запитат:
- Има ли смисъл всичко това?
Много често, вместо да се доверят на вътрешната си мъдрост, на дремещият в тях гении, повечето хора просто се движат в тълпата. Правят едно или друго, само защото всички постъпват така. Те се приспособяват, вместо да си задават въпроси. Често повтарят, без да се замислят, онова, което са им казали. Идеи като "Твоят дом е актив", "Домът ти е твоята най-голяма инвестиция", "Временно няма да плащаш данъци, ако задлъжнееш още повече", "Намери си сигурна работа", "Не прави грешки", "Не поемай рискове".
Говори се, че за повечето хора страхът от говорене пред публика е по-голям от страха от смъртта. Според психиатрите страхът от говорене пред публика се причинява от страха от критиката, от осмиването, от опасността да бъдеш отхвърлен от обществото. Страхът да бъдат по-различни не позволява на повечето хора да търсят нови начини за разрешаване на своите проблеми.
Ето защо моят учен татко казваше, че японците ценели най-много силата на огледалото, тъй като ние откриваме истината само когато се погледнем в огледалото като хора. И главната причина повечето от нас да се придържат към "безопасната игра" е страхът. Това се отнася за всичко, независимо дали става дума за спорт, взаимоотношения с хората, кариера, пари.
Същият този страх, страхът от отлъчване от обществото, кара хората да се приспособяват, без да поставят под въпрос всепризнатото мнение или популярните модни тенденции. "Твоят дом е актив."; "Работи по-здраво."; "Стреми се към повишение в работата."; "Някой ден ще стана вицепрезидент на компанията."; "Пестете пари."; "Един ден, когато ми увеличат заплатата, ще купя по-голяма къща."; "Куклата, която търсите, е изчерпана поради огромното търсене, но по някаква случайност пазя една за един клиент, който още не е дошъл да си я вземе."
Много големи финансови проблеми се причиняват от стремежа да се движим с тълпата. От време на време всеки има нужда да се погледне в огледалото и да прояви вярност по-скоро към вътрешната си мъдрост, отколкото към своите страхове.
Когато с Майк навършихме шестнайсет години, започнаха проблемите ни с училище. Ние не бяхме лоши момчета. Просто започнахме да се отделяме от тълпата. След училище и през почивните дни работехме за бащата на Майк. Често след работа двамата стояхме с часове на една маса с баща му, докато той провеждаше срещи и събрания със своите банкери, адвокати, счетоводители, брокери, инвеститори, управители и служители. Този човек беше напуснал училище на тринайсетгодишна възраст и сега управляваше, даваше указания и нареждания и задаваше въпроси на образовани хора. Те бяха на негово разположение и се притесняваха ужасно, когато той не одобреше действията им.
Този човек не бе вървял заедно с тълпата. Той мислеше винаги сам и мразеше думите:
- Трябва да го направим така, тъй като всички така го правят.
Мразеше също думите "не мога". Ако човек искаше да го накара да направи нещо, достатъчно бе да му каже: "Не мисля, че би могъл да направиш това."
Като присъствахме на неговите срещи, с Майк научихме повече, отколкото през всичките години, прекарани в училище и в университета. Бащата на Майк не бе учил в училище, но бе финансово образован и затова успяваше. Той ни повтаряше често:
- Умният човек наема хора, които са по-интелигентни от него самия.
Така че с Майк имахме възможността да слушаме с часове интелигентни хора и следователно - да се учим от тях. Но точно поради това двамата просто не можехме да приемем стандартните догми, на които ни учеха нашите учители. И именно оттам идваха и проблемите. Всеки път когато някой учител кажеше: "Трябва да имате добри оценки, за да се справяте един ден добре в живота", ние с него само повдигахме рамене. Дадяха ли ни съвет да следваме установените процедури и да не се отклоняваме от правилата, ние осъзнавахме как този учебен процес убива творческото начало. Започвахме да разбираме защо нашият богат татко ни обясняваше, че училищата са предназначени да създават добри служители, а не добри работодатели.
Понякога Майк или аз питахме учителите си какво е приложението на това, което учим, или защо никога не изучаваме парите и тяхното действие. На последния въпрос често ни отговаряха, че парите не са важни; че ако залягаме в учението и сме винаги сред първите, парите сами ще дойдат.
Колкото повече научавахме за силата на парите, толкова повече^се отдалечавахме от нашите учители и съученици.
Моят високо образован татко никога не ми е оказвал натиск за оценките. Често съм се чудил защо. Но започнахме да спорим за парите. Когато станах на шестнайсет години, аз вероятно имах много по-стабилни основи в това отношение от моите родители. Можех да водя сметки, да слушам данъчни специалисти, корпоративни адвокати, банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество и т. н. Баща ми разговаряше с учителите.
Един ден той ми обясни защо нашият дом беше най-голямата му инвестиция. Последва не особено приятен спор, в който му обясних защо според мен къщата не е добра инвестиция.
Следващата схема показва разликата в разбиранията между богатия и бедния ми татко в това отношение. Единият татко смяташе, че къщата му е актив, а според другия тя беше пасив.
Богатият татко: Актив, Пасив - Дом
АктивПасив
ДомБедният татко: Актив - Дом, Пасив
Актив
ДомПасиви
Помня как нарисувах едната схема на баща си, за да му покажа посоката на движението на парите. Обърнах му внимание на допълнителните разходи, свързани с притежаването на къща. По-големият дом означава по-големи разходи и парите изтичат навън през колонката с разход.
Пасив:
ПриходиРазходи
/ Погасяване на жилищен заем; Данък недвижими имоти; Застраховки; Поддръжка; Консумативи/АктивиПасиви
/ Заем за покупка на жилище/

Пасив: поле Приходи и под тях Разходи /със съдържание: Погасяване на жилищен заем; Данък недвижими имоти; Застраховки; Поддръжка; Консумативи/. Под тях в ляво поле Активи и до тях Пасиви, включващо Заем за покупка на жилище. Потока пари тръгва от разходи, през пасиви и отново през разходи заминава в нищото.
Днес все още приемам като предизвикателство твърдението, че къщата е актив. Знам, че за мнозина това е и мечта, и най-голямата им инвестиция. И действително е по-добре да притежаваш собствен дом, отколкото да не притежаваш нищо. Аз просто предлагам алтернативен поглед към тази популярна догма. Ако със съпругата ми решим да си купим по-голяма къща, ще бъдем наясно, че това няма да е актив, а пасив, тъй като ще вади още повече пари от джобовете си.
И така, ето моите аргументи. Не очаквам, че повечето хора ще се съгласят с тях, защото идеята за хубавия дом е винаги емоционално оцветена. А когато става дума за пари, силните емоции обикновено намаляват финансовата интелигентност. Знам от личен опит, че парите успяват да придадат емоционална окраска на всяко решение.
1. Когато става дума за къща, отбелязвам, че повечето хора работят цял живот, докато изплатят дома, който никога не притежават. С други думи, повечето хора купуват нова къща на всеки няколко години, като всеки път вземат нов трийсетгодишен заем, за да изплатят предишния.
2. Макар да получават някакво данъчно облекчение за изплащането на жилищен заем, хората плащат за всичките си останали разходи с парите, които им остават след плащането на данъците.
3. Данъци върху собствеността. Родителите на съпругата ми се шокираха, когато месечните данъци за собственост върху дома им достигнаха 1000 $. Това стана след като се пенсионираха и, тъй като увеличението се отрази зле върху пенсионния им бюджет, те бяха принудени да се преместят да живеят другаде.
4. Къщите не винаги увеличават стойността си с годините. През 1997 г. мои приятели задлъжняха с 1 000 000 $ за къща, която днес вече може да се продаде само за 700 000 $.
5. Най-големи са загубите от пропуснати възможности. Ако всичките ви пари са вързани в покупката на къща, ще ви се наложи да работите по-усилено, защото парите продължават да изтичат от колонката с разходите, вместо да се прибавят към приходите, класическият начин на движение на парите при средната класа. Ако една млада двойка реши да прибави пари още в самото начало към колонката с активи, тя ще си улесни живота по-нататък, особено когато започне подготовка за изпращане на децата в колеж. Дотогава активите им ще са нараснали и ще им помогнат да покриват разходите. Много често къщата служи само като нещо, което може да се ипотекира, за да се посрещат непрекъснато увеличаващите се разходи.
Накратко, крайният резултат от решението да се притежава къща, която е прекалено скъпа, вместо от самото начало да се инвестира в портфолио от ценни книжа, може да ви се отрази неблагоприятно поне по следните три начина.
1. Загуба на време, през което другите активи биха могли да увеличат стойността си.
2. Загуба на допълнителен капитал, който би могъл да се инвестира, вместо да се пропилява по скъпоструващата поддръжка на дома.
3. Загуба на обучение. Много често единственото, което хората слагат в колонката на своите активи, са техните спестявания, къща и план за пенсиониране. Тъй като нямат пари, които да инвестират, те не инвестират. Това ги лишава от опит в тази дейност. Повечето никога не се превръщат в т. нар. от финансовия свят "опитни инвеститори". А най-добрите инвестиции обикновено първо се продават на "опитните инвеститори", а те по-късно ги продават на хората, които играят "безопасно".
Не ви казвам да не си купувате къща. Искам само да разберете разликата между актив и пасив. Когато пожелая по-голяма къща, първо си купувам активи, които ще генерират притока от пари за изплащане на къщата.
Финансовото състояние на образования ми^татко демонстрира най-добре какво представлява животът на тичащия в омагьосан кръг. Разходите му винаги се покриват с приходите и така никога не му остава възможност да инвестира в активи. В резултат неговите пасиви, като погасяването на всевъзможни заеми, са по-големи от активите. Финансовото състояние на богатия ми татко, от друга страна, отразява резултатите от един живот, посветен на инвестирането и свеждането на пасивите до минимум:
Следващата схема казва повече, отколкото хиляда думи:
Финансово състояние на образования татко:
ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях малко поле Активи и голямо Пасиви на един ред
Финансово състояние на богатия татко:
ПриходиРазходиАктивиПасивиИмаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред

Тази схема обяснява защо богатият ми татко става все по-богат. Колонката с активи генерира предостатъчно приходи за покриване на разходите, а остатъкът се инвестира отново в колонката с активи. Колонката с активи продължава да расте и следователно приходите, които произвежда, също нарастват.
И в резултат богатите стават още по-богати!

Защо богатите стават още по-богати?

Приходи Разходи Активи Пасиви
Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред. Влизащите в Приходи потоци преминават директно през разходи в Активи, които се увеличават и оттам се завъртат отново циклично в приходи, които също се увеличават. За сметка на това Разходите се намалят от излизащите в нищото и Пасивите също намалят, защото не се попълват от нищо.
Средната класа непрекъснато има финансови затруднения. Основният приход е заплатата, а когато заплатата се увеличи, увеличават се и данъците. Разходите се увеличават пропорционално с нарастването на заплатата; или пак стигаме до омагьосаната въртележка. Те смятат, че домът им е най-важният актив, вместо да инвестират в носещи приходи активи.
Възприемането на дома като инвестиция и философията, че увеличаването на заплатата означава автоматично по-голяма къща или възможност да се харчи повече, лежи в основата на дълговете, които разяждат днешното общество. Процесът на увеличаващите се разходи хвърля семействата в по-големи дългове и в по-голяма финансова несигурност, дори да прогресират в работата си и да получават повишения на заплатата на определен период от време. Този изпълнен с много рискове живот се дължи на липсата на финансово образование.

Защо средната класа има финансови затруднения

Приходи Разходи Активи Пасиви
Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред. Влизащите в Приходи потоци ги увеличават, но се Увеличават и Разходите. Активите са малки, а пасивите се увеличават също. Освен това Разходите се намалят от излизащите в нищото потоци.
Масовата загуба на работа през деветдесетте години в резултат на съкращенията ни показа колко нестабилна финансово е средната класа. Общественото осигуряване се изправя пред непреодолими проблеми и на него вече не може да се гледа като на пенсионен източник. Средната класа е обхваната паника. Хубавото на случилото се е, че помага на много от тези хора да осъзнаят кое е в техен интерес и те започват да купуват акции. Увеличеният интерес към инвестирането е в голяма степен причина за наблюдаваното в момента надпреварване на Фондовата борса. Днес се създават все повече кооперативни фондове, които отговарят на нуждите На средната класа.
Кооперативните фондове са популярни, защото дават сигурност. Средностатистическият купувач на кооперативни фондове е прекалено зает със своята работа, с плащането на данъци и заеми, със спестяване на пари за обучението на своите деца и за изплащането на кредитни карти. Той няма време да се учи да инвестира и затова разчита на мениджъра на кооперативния фонд. Освен това, тъй като общият фонд включва много различни видове инвестиции, той си мисли, че парите му са на сигурно място, защото са инвестирани в различни неща. Тази група от образовани представители на средната класа се придържа към догмата "инвестирай в различни неща", съставена от брокерите и финансистите на кооперативните фондове.
"Играйте на сигурно. Избягвайте риска." Истинската трагедия е, че този риск за типичния представител на средната класа се създава от липсата на ранно финансово обучение. На него му се налага да играе на сигурно, защото финансовото му положение е незавидно. В балансовия му отчет преобладават пасивите, а истинските активи, които носят приходи, липсват. В типичния случай единственият му източник на доходи е заплатата. Така животът му става изцяло зависим от шефа.
И когато им се представят истински "сделки на живота", тези хора не могат да се възползват от възможността. Те трябва да играят на сигурно, просто защото работят толкова усърдно, че не им остава време да обмислят възможностите, защото данъците са много високи и те самите са затънали в дългове.
Както казах в началото на тази част, най-важното е да знаете разликата между актив и пасив. След като я осъзнаете, съсредоточете усилията си върху купуването само на доходоносни активи. Това е най-удачният начин да тръгнете по пътя към забогатяването. Продължавайте в този дух и колоната ви с активи ще започне да расте. Съсредоточете се върху намаляването на пасивите и разходите. Така си осигурявате повече пари, които да прибавяте към колонката с активите.
Скоро основата на активите ще стане толкова стабилна, че ще можете да си позволите да правите по-несигурни инвестиции. Инвестиции с възвръщаемост от 100 процента до безкрайност. Инвестиции от 5 000 долара, които скоро се превръщат в 1 милион долара или повече. Инвестиции, наричани "прекалено рисковани" от средната класа.
Инвестирането не е рисковано. Проблемът е в липсата на най-обикновена финансова интелигентност, дори на финансова начетеност; това е причина за страха от "прекалено рискованите" начинания.

Ако правите това, което правят масите, ще се получи следното:
Приходи
Работа за собственикРазходи
Работа за правителство АктивиПасиви
Работа за банката
Приходи: Работа за собственик
Разходи: Работа за правителство
Активи: няма
Пасиви: Работа за банката
Като служител, които е и собственик на жилище, трудовите ви усилия са насочени главно в следните направления:
1. Работите за някой друг. Повечето хора работят за заплата и правят собственика или акционерите по-богати. Вашите усилия и успехи ще осигурят успеха и пенсионирането на собственика.
2. Работите за правителството. Правителството взема своята част от вашата заплата, преди даже да сте я видели. Като работите по-усърдно, вие просто увеличавате размера на данъците, които взема правителството; става така, че повечето хора работят от януари до май само за правителството.
3. Работите за банката. След данъците, най-големите ви разходи са заемът за жилище и погасяването на дълговете по кредитните карти.
И ако започнете да работите по-усилено, всяко едно от тези три нива отнема все по-голяма част от вашите усилия. Следователно се налага да разберете как да правите така, че по-големите усилия да бъдат в полза на вас и вашето семейство.
Веднъж взели решение да се съсредоточите върху създаване на собствен бизнес, как бихте подредили целите си?
Повечето хора трябва да запазят професията си и да разчитат на своята заплата за покупката на активи.
Докато активите им се увеличават, как ще измерват своите успехи? Кога човек осъзнава, че наистина е богат? Аз имам свое определение не само за актив и пасив, а и за богатство. Всъщност съм го заимствал от един човек на име Бъкминстър Фулър. Някои го наричат шарлатанин, а други - гений. През 1961 г. той предизвика голямо вълнение сред архитектите, тъй като кандидатства за патент за нещо, наречено "геодезичен свод". Но в молбата си Фулър споменава и няколко думи за богатството. В началото всичко изглежда много объркващо, но след няколкократно прочитане, започва да добива смисъл:

Богатството ни се измерва в следното: Колко дни сме в състояние да оцелеем без да работим... или ако спрем да работим днес, докога ще оцелеем?

За разлика от чистата стойност - разликата между вашите активи и пасиви, която често зависи от скъпоструващите прищевки на човека и мнението му за стойността на нещата - това определение дава възможност за наистина точно измерване. Сега вече можех да преценявам и наистина да се ориентирам къде се намирам на пътя си към целта за постигане на финансова независимост.
Нетната стойност често включва такива "активи", които не носят приходи, като купени от вас неща, които само събират прах в гаража; богатството обаче се измерва с това колко пари правят вашите пари и следователно - какви са шансовете ви за финансово оцеляване.
Мярката за богатството ви е следната:
Колко пари получавате от активите си, и дали те са повече или по-малко в сравнение с разходите ви.
Ето един пример. Да речем, не притокът на пари от колонката с активите е 1 000 долара на месец. А месечните ми разходи са 2 000 долара. Какво е богатството ми?
Да се върнем към определението на Бъкминстър Фулър. Колко дни занапред мога да изкарам според него? И нека да предположим, че месецът е от трийсет дена. Според тази дефиниция притокът на пари ще ми стигне за половин месец.
Когато достигна 2 000 долара месечен паричен приход от активи, ще бъда богат. Все още няма да съм станал свръхбогат, но все пак ще съм богат, защото приходите ми от активи ще покриват напълно разходите ми. Ако поискам да увелича разходите си, първо ще трябва да увелича притока на пари от активи, за да запазя нивото на своето богатство. Обърнете внимание, че именно в този случай вече не съм зависим от заплатата си. Съсредоточил съм се върху изграждането на активи, които да ми донесат финансова независимост. Ако напусна работата си днес, ще имам възможност да посрещам месечните разходи с притока на пари от колонката с активите.
Следващата стъпка ще бъде да инвестирам в нови активи излишъка от парите, идващи от активи. Колкото повече пари отиват в колонката с активите, толкова повече се увеличава тя. Колкото повече се увеличават активите, толкова по-голям е притокът ми на пари. И докато разходите ми са по-малки от приходите, аз ще забогатявам; приходите ми от други източници, а не от ходене на работа, ще нарастват.
Докато процесът на реинвестиране продължава, аз ще вървя по пътя към забогатяването. Определението за "свръхбогатство" е различно при всеки човек, но никога не може да си прекалено богат.

И запомнете това просто наблюдение:
Богатите купуват активи.
Бедните имат само разходи.
Средната класа купува пасиви с мисълта, че са активи.

Е, какъв е отговорът на въпроса: "С какво да започна, за да си направя собствен бизнес"?
Послушайте основателя на "Макдоналдс".

Урок #3
ГЛЕДАЙТЕ СВОЯ СОБСТВЕН БИЗНЕС

През 1974 година помолили Рей Крок, основателя на "Макдоналдс", да говори пред студентите по бизнесадминистрация в Тексаския университет в Остин. По това време един от моите приятели, Кийт Кънингам, беше студент в този курс. След силната и вдъхновяваща реч, студентите предложили на Рей да отидат в любимата им бирария и да изпият по няколко бири. Рей се съгласил.
- В кой бизнес съм аз? - попитал Рей, след като цялата група вече държала по халба бира.
Всички се изсмяха - разказваше Кийт. - Повечето от моите състуденти помислиха, че Рей просто се шегува.
Тъй като никой не отговорил, Рей повторил въпроса си.
-В кой бизнес мислите, че съм?
Студентите се изсмели отново и най-накрая един смелчага извикал:
- Рей, кой в света не знае, че си в бизнеса с хамбургери. Рей се позасмял.
-Точно така си и мислех, че ще отговорите. - Направил пауза и добавил: - Дами и господа, аз не съм в бизнеса с хамбургери. Моят бизнес е недвижимото имущество.
Кийт сподели, че Рей трябвало да обяснява доста време гледната си точка. Основното в бизнесплана на "Макдоналдс" е продажбата на франчайзи, предлагащи хамбургери, но той никога не пренебрегвал и местоположението на всеки франчайз. Знаел, че недвижимото имущество и неговото местоположение са най-важният фактор за успеха на всеки франчайз. Човекът, който купувал франчайза, плащал също и за покупката на земята под франчайза.
Днес "Макдоналдс" е най-големият едноличен собственик на недвижимо имущество в света; той притежава повече дори от Католическата църква. "Макдоналдс" е собственик на някои от най-скъпите кръстовища както в Америка, така и в други краища на света.
Кийт каза, че това е бил един от най-важните уроци в живота му. Днес той притежава автомивки, но бизнесът му всъщност е недвижимото имущество под тези автомивки.
Схемите в края на предишната глава илюстрираха, че повечето хора работят за всеки друг, само не и за себе си. На първо място работят за собствениците на компанията, след това - за правителството чрез данъците, които плащат, и най-накрая - за банката, от която са взели заем за покупка на жилище.
Когато ние бяхме малки, наблизо нямаше заведение на "Макдоналдс". Богатият татко обаче беше поел отговорността да предаде на двама ни с Майк същия урок, за който говори и Рей Крок.
Това е третата тайна на богатите. Тя гласи:
Гледайте си своя собствен бизнес. Финансовите затруднения често идват при тези, които цял живот работят за друг. Към края на своя трудов стаж те няма да имат нищо.
И отново, една рисунка казва повече от хиляда думи. Този отчет за приходите и баланса илюстрира най-добре съвета на Рей Крок .
Вашата професия:
Приходи
Работа за собственикаРазходи
Работа за правителствотоАктиви
Вашият собствен бизнесПасиви
Работа за банката
Вашата професия генерира:
Приходи: Работа за собственика
Разходи: Работа за правителството
Активи: Вашият собствен бизнес
Пасиви: Работа за банката

Съвременната образователна система набляга върху добрата академична подготовка, така че младежите по-късно да могат да си намерят хубава работа. Животът им ще се върти около заплатите или, както беше описано по-рано, около колонката с приходите. След като развият академичните си умения, те продължават обучението си на още по-високо ниво, за да усъвършенстват професионалните си умения. Учат, за да станат инженери, учени, готвачи, полицаи, хора на изкуството, писатели и т. н. Тези професионални умения им дават възможност да се присъединят към редиците на работната сила и да работят за пари.
Между професия и бизнес съществува голяма разлика. Често питам хората "Какъв е бизнесът ви?" И те отговарят: "0, аз съм банкер." След това ги питам дали банката е тяхна и те най-често отвръщат: "Не, аз работя там." Това показва, че бъркат бизнес с професия.
Професията му може да е банкер, но този човек все още се нуждае от бизнес. Рей Крок обясни ясно разликата между своята работа и професията си. Професията му винаги е била същата; бил е продавач. В един период от своя живот е продавал шейкъри за млечни шейкове, после се захваща с продажбата на франчайзи на "Макдоналдс". Но докато професията му е била да продава тези франчайзи, неговият бизнес е бил трупането на доходоносно недвижимо имущество.
Проблемът с училището е, че често се превръщаш в това, което учиш. И така, да кажем, че учиш готварство, после ставаш главен готвач. Ако учиш право, ставаш адвокат, а ако учиш механика, ставаш механик. Грешката е там, че много хора забравят да си направят собствен бизнес. И вместо това цял живот градят бизнеса на някой друг и му помагат да забогатее.
За да се подсигури финансово, човек трябва да си направи собствен бизнес. Собственият бизнес се върти около колонката с активите, а не около приходите. Както стана дума по-горе, правило номер едно е да знаеш разликата между актив и пасив и да купуваш активи. Богатите се съсредоточават върху колонката с активите, докато всички останали гледат тази с приходите.
Ето защо чуваме толкова често: "Трябва ми повишение.", "Ако само ме повишат в службата... ", "Започвам да уча отново, за да имам шансове по-нататък да си намеря по-добра работа.", "Ще работя извънредно.", "Може би ще си намеря втора работа.", "Ще напусна тези дни. Намерих си работа, където плащат повече."
В някои кръгове тези идеи звучат съвсем разумно. Въпреки това, ако слушате какво обяснява Рей Крок, ще осъзнаете, че все още не създавате собствен бизнес. Вие продължавате да насочвате вниманието си върху колонката с приходите. Ще си помогнете да придобиете финансова сигурност само ако използвате допълнителните средства за покупката на доходоносни активи.
Основната причина за финансовия консерватизъм на повечето представители на бедната и средната класа, т. е. изказвания от рода на "Не мога да си позволя да поема риска", е липсата на финансова основа. Те се вкопчват в работата си, защото им трябва сигурност.
Съкращенията с цел намаляването на работна ръка доказаха на милиони работещи хора, че т.нар. им "най-голям актив" - къщата, ги изяжда живи; те продължават да изплащат ежемесечно заема за покупката й. Колата, друг "актив", също не им прощава. Щеките за голф, купени за 1000 $, се въргалят някъде в гаража и са се обезценили, така че вече не струват 1000 $. Без сигурността на работното място, тези хора нямат на какво да се подпрат. Онова, което са смятали за активи, няма да им помогне да оцелеят във време на финансова криза.
Вероятно повечето от нас са попълвали молба за отпускане на заем от банката за покупка на кола или къща. Винаги е интересно да се гледа колонката с "чистата цена". Интересно е, заради това, което приетите банкови и счетоводни практики позволяват на човек да смята за активи.
Един ден, когато трябваше да взема заем, моето финансово положение не ми се стори особено добро. Прибавих новите си стикове за голф, колекцията от произведения на изкуството, книгите, уредбата, телевизора, костюмите на "Армани", ръчните часовници, обувките и другите лични вещи към колонката с активите, за да ги увелича.
Но ми отказаха заема, защото бях^инвестирал прекалено много в недвижимо имущество. Не одобриха, че изкарвам толкова много пари от жилищни блокове. Искаха да знаят защо нямам нормална работа и не получавам заплата. Изобщо не попитаха за костюмите на "Армани", за стиковете за голф или за колекцията произведения на изкуството. Животът е труден, когато не се вместваш в общоприетите "стандарти".
Душата ми се сгърчва всеки път когато чуя някой да обяснява, че разликата между неговите пасиви и активи е милиони или сто хиляди долара, или каквото и да е. Една от главните причини за неточността на чистата стойност е фактът, че в момента, в който започнеш да продаваш активите си, те облагат с данъци за всяка печалба.
Много хора затъват в дълбоки финансови проблеми, когато останат без приходи. За да намерят някакви средства, те започват да продават активи. Първо, активите им най-често мотат да бъдат продадени само за част от стойността, вписана в собствения им счетоводен баланс. Ако пък при продажбата на активите се осъществи печалба, тя се облага с данъци. И отново правителството взема своята част от тяхната печалба, като по този начин намалява получената сума, която би могла да им помогне да си платят дълговете. Ето защо казвам, че чистата стойност често "има по-малка стойност", отколкото си мислят.
Започнете да изграждате собствен бизнес. Продължавайте да ходиге на работа, но започнете да купувате истински активи, не пасиви или лични вещи, които нямат действителна стойност след като ги внесете вкъщи. Новата кола губи близо 25% от цената си, след като я изкарате оттам, откъдето сте я купили. Това не е истински актив, дори и банкерът ви да позволява да го впишете като такъв. Специалният ми нов стик за голф, който купих за 400 долара, струваше само 150 долара в момента, в който започнах да го използвам.
Затова поддържайте разходите си на по-ниско ниво, намалете пасивите и започнете да градите усърдно основите на стабилни активи. Много е важно родителите да научат децата си да правят разлика между активи и пасиви. Поощрявайте ги да започнат да строят колонката на активите, преди да напуснат бащиния дом, да се оженят, да си купят къща, да създадат деца и да се окажат в рискована финансова позиция, вкопчени за своята работа и пазарувайки всичко на кредит. Непрекъснато гледам как толкова много млади двойки се женят и попадат в капана на начина на живот, при който работят за плащането на данъците почти през половината от работното си време.
След като и последното дете напусне дома, повечето хора осъзнават твърде късно, че не са се подготвили както трябва за своето пенсиониране и започват да се борят, за да заделят някакви средства за тази цел. Тогава обаче техните собствени родители се разболяват и на раменете им се стоварват нови задължения.
И така, ето какви видове активи предлагам да придобивате. В нашия свят истинските активи спадат към няколко различни категории:
1. Бизнес, който не изисква присъствието ми. Аз го притежавам, но го управляват други хора. Ако трябваше да работя там, това нямаше да е моят бизнес. Просто щеше да ми стане работно място.
2. Акции.
3. Бонове.
4. Кооперативни фондове.
5. Доходоносни недвижими |имущества.
6. Ценни книжа.
7. Хонорари от интелектуална собственост като музика, сценарии, патенти.
8. Всичко останало, което има стойност, носи доходи или се цени и за което има готов пазар.
Когато бях малък, образованият ми татко ме окуражаваше да си намеря сигурна работа. От друга страна, богатият ми баща, ме насърчаваше да започна да събирам активи, каквито харесвам.
- Ако не ги харесваш, няма да се грижиш за тях.
- Аз събирам недвижимо имущество, просто защото харесвам сградите и земята. Обичам да ги купувам. В състояние съм да ги гледам по цял ден. Когато се появят проблеми, те не са толкова лоши, че да променят любовта ми към недвижимите имущества. Хората, които не си падат по недвижимо имущество, да не го купуват.
Обичам да купувам акции на малки компании, особено нови. Причината е проста: аз съм предприемач. В началото работех в големи организации като "Стандарт Ойл ъв Калифорния" и "Ксерокс Корпорейшън". За мен беше удоволствие да работя с тях. И до днес пазя много мили спомени за онова време, но дълбоко в себе си чувствам, че не съм създаден за това. Обичам да създавам компании, не да ги управлявам. Затова купувам акции на малки компании и понякога дори създавам компанията. С покупката на акции от нови предприятия се правят цели състояния и тази игра ми харесва много.
Мнозина се страхуват от компаниите, зад които стои малък капитал, наричат ги рискови и имат право да мислят така. Но рискът намалява винаги, когато обичаш и разбираш това, в което инвестираш, когато познаваш играта. Стратегията ми при инвестирането в малки компании е да продам акциите след една година. Стратегията ми при недвижимото имущество, от друга страна, е да започна с нещо малко и после да продавам по-малката собственост за по-голяма и така да отлагам плащането на данък печалба. По този начин стойността се увеличава драстично. Обикновено 'държа даден недвижим имот по-малко от седем години.
Вече от години, дори в началото, когато работех със "Стандарт Ойл", правех това, което препоръчваше богатият ми татко. Продължавах да бъда наемен работник, но се занимавах и със своя бизнес. Бях активен в колонката на активите. Правех сделки с акции на малки компании и недвижимо имущество. Богатият ми татко винаги наблягаше на значимостта на финансовата грамотност. Колкото по-добре успеех да вникна в счетоводството и управлението на парите, толкова по-добре щях да анализирам инвестициите си и в крайна сметка да започна да изграждам собствена компания.
Не бих насърчавал никой да създаде своя компания, ако не го иска наистина. Сега, когато знам всичко това, не бих пожелал на никого подобна работа. Има моменти, когато човек не може да си намери работа и тогава му се струва, че решението е в създаването на собствена Фирма. Статистиката показва, че шансовете за успех са много малки: девет от всеки десет компании фалират до петата година. На всеки десет от оцелелите през първите пет години, след това фалират още девет. Затова ви препоръчвам да създадете ваша компания само ако действително го желаете много силно. В противен случай ходете на работа и си гледайте бизнеса.
Като казвам да си гледате бизнеса, имам предвид да поддържате силна колонката на активите. Влезе ли веднъж долар в нея, не му позволявайте да излезе. Мислете за това по следния начин: щом влезе в клонката с активите, всеки долар се превръща във ваш наемен работник. Най-хубавото на парите е, че работят по двайсет и четири часа з денонощие и могат да продължават да го правят поколения наред. Не си напускайте работата, работете здраво като наемен работник, но продължавайте да изграждате тази колонка.
С увеличаване на притока на пари, можете да си купите нещо по-луксозно. Една от основните отличителни черти между богати и бедни е, че първите си купуват тези неща най-накрая, докато представителите на бедната и средна класа обикновено посягат първо към тях. Те често си позволяват лукс като покупката на големи къщи, диаманти, кожи, бижута или яхти, защото искат да изглеждат богати. И наистина изглеждат богати, но в действителност затъват все повече в дългове.
Тези, които остават дълго богати, изграждат първо колонката на своите активи. Едва след това доходите, идващи от колонката с авоари, купуват лукса. А хората от бедната и средна класа купуват лукс със своята пот и кръв и с наследството на децата си.
Истинският разкош е възнаграждение за инвестирането и разработването на реални активи. Така например, когато със съпругата ми случихме допълнителни средства от блоковете с апартаменти, които давахме под наем, тя отиде и си купи "Мерцедес". Това не изискваше допълнителна работа или риск от нейна страна, тъй като автомобилът й бе купен от блока. Тя обаче трябваше да чака за него четири години, докато недвижимото ни имущество нарастваше и най-сетне започна да осигурява достатъчен приток на допълнителни средства, за да плати покупката на колата. Но този лукс (Мерцедесът) бе истинска награда, тъй като тя бе доказала, че знае как да увеличава колонката На активите. И сега колата означава за нея много повече, отколкото просто поредния красив автомобил. Тя означава, че съпругата ми е използвала финансовата си интелигентност, за да си я осигури.
Повечето хора излизат и импулсивно си купуват на кредит кола или някакъв друг лукс. Те може би се чувстват отегчени или просто искат нова играчка. Покупката на дадена луксозна стока на кредит рано или късно води до създаване на чувство на неприязън към нея, тъй като направеният заради нея дълг се превръща във финансово бреме.
След като вече сте отделили време, инвестирали сте и сте изградили свой бизнес, значи сте готови за добавянето на вълшебния щрих -най-голямата тайна на богатите. Тайната, благодарение на която всеки богат човек излиза много по-напред от масата. Възнаграждението в края на пътя за усърдното отделяне на време за вашия бизнес.

Урок #4
ИСТОРИЯ НА ДАНЪЦИТЕ И МОЩТА НА КОРПОРАЦИИТЕ

Помня, когато в училище ни разказваха историята за Робин Худ и неговите хора. Според учителката това бе прекрасна история за един романтичен герой от типа на Кевин Костнър, който грабеше богатите и даваше на бедните. Богатият ми татко не виждаше герой в лицето на Робин Худ. Той го смяташе за крадец.
Робин Худ може да е умрял отдавна, но последователите му живеят и днес. Колко често ми се е случвало да чувам: "Защо богатите не платят за това?" Или: "Богатите би трябвало да плащат по-големи данъци и да дават по този начин на бедните."
Именно идеята на Робин Худ да се взема от богатите, за да се дава на бедните е причинила много мъка на бедната и средна класа. Причината средната класа да плаща такива огромни данъци се дължи на нейния идеал.
Истинската реалност е, че богатите не плащат данъци. За бедните плаща средната класа, особено образованата нейна част с високи доходи. За да разберем как действат нещата, трябва да ги погледнем в историческа перспектива. Нека се спрем на историята на данъците. И докато високообразованият ми татко беше специалист по история на обучението, богатият ми татко стана експерт по история на данъците.
Богатият татко обясни на двама ни с Майкъл, че първоначално в Англия и Америка не е имало данъци. Населението се облагало с данъци само понякога, временно, за покриване на разходите около войните. Кралят или президентът призовавали хората да се включат във финансирането на военните действия. Населението на Великобритания например е било облагано с данъци по време на борбата срещу Наполеон в периода 1799-1816 г., а в Америка данъците са плащали Гражданската война от 1861 до 1865 г.
През 1874 г. Англия прави данъка върху доходите постоянен. От 1913 г., с Шестнайсетата поправка на Конституцията, населението на Съединените щати започва да се облага постоянно с данък върху доходите. Имало е период, когато американците са били настроени срещу данъците. Причината е бил прекалено високият данък върху чая, довел до известното Бостънско чаено брожение, след което избухва Войната за независимост на Северна Америка.
И в Англия, и в САЩ са били необходими приблизително 50 години, докато населението приеме идеята за редовно облагане с данъци.
Тези исторически данни обаче не разкриват, че първоначално данъците и в двете страни са били наложени само на богатите. Богатият татко искаше с Майкъл да разберем точно това. Той обясняваше, че така идеята за данъците се популяризирала, за да бъде приета от мнозинството; на представителите на бедната и средната класа се казвало, че данъците са създадени за наказание на богатите. Така масите гласували за закона. И макар да се е смятало, че той е замислен, за да наказва богатите, в крайна сметка станало така, че започнал да наказва именно тези, които гласували за него - бедната и средната класа.
- Щом правителството усетило вкуса на парите, апетитът му се увеличил - обясняваше богатият татко. - С твоя баща сме пълна противоположност. Той е правителствен бюрократ, а аз съм капиталист. Нашият успех и заплащане почиват върху противоположно поведение. На него му плащат, за да харчи и да наема хора. Колкото повече харчи и колкото повече хора наема, толкова по-голяма става неговата организация. В правителството колкото по-голяма е нечия организация, толкова е по-уважаван той. От друга страна, в моята организация, колкото по-малко хора наема и по-малко пари похарча, толкова повече ще ме уважават моите инвеститори. Затова не обичам хората от правителството. Те имат различни цели от повечето бизнесмени. А колкото повече нараства правителството, толкова повече пари от данъци ще бъдат необходими за неговата издръжка.
Образованият ми татко вярваше искрено, че правителството би трябвало да помага на хората. Той обичаше Джон Ф. Кенеди и особено идеята за Корпуса на мира. Тази идея му допадаше толкова, че и двамата с мама работеха за Корпуса на мира, където обучаваха доброволци за Малайзия, Тайланд и Филипините. Непрекъснато се стремеше да издейства допълнителни помощи и увеличаване на бюджета, за да може да наема повече хора, както в работата си в Министерството на образованието, така и за Корпуса на мира. Това бе неговата работа.
Някъде от десетгодишната си възраст започнах да слушам как богатият ми татко твърди, че правителствените работници са банда мързеливи крадци, а бедният ми татко повтаряше, че богатите били алчни мошеници и трябвало да ги накарат да плащат по-големи данъци. И двете страни имаха основателни доводи. Трудно беше да работиш при един от най-големите капиталисти в града и после да се прибираш вкъщи, при баща си, който бе виден правителствен лидер. Не ми беше лесно да преценя на кого да вярвам.
Но когато изучаваш историята на данъчното облагане, се откроява една интересна перспектива. Както казах, приемането на закона за данъците е било възможно, защото масите вярвали в теорията на Робии Худ за икономиката, а именно - да се взема от богатите и да се дава на останалите. Проблемът обаче бе там, че апетитът на правителството за пари е неутолим и не след дълго се налага с данъци да бъде обложена и средната класа, а накрая и всички останали.
Богатите, от друга страна, виждат в това възможност. Те не играят по същите правила. Богатите вече знаят за фирмите (корпорациите), станали популярни по времето на платноходите. Тогава те ги създават като средство за ограничаване на риска за активите си при всяко пътуване. Богатите влагали парите си в корпорация, за да финансират пътуването. После корпорацията наемала екипажа, който да отплува за Новия свят в търсене на съкровища. Ако корабът изчезнел, членовете на екипажа изгубвали живота си, но загубата на богатите се ограничавала само с парите, вложени от всеки един в това пътуване. Следващата схема показва как фирмената структура се намира извън личния отчет за доходите и счетоводния баланс.
Как играят играта богатите:

ПриходиРазходи
Данъци (начисления)
Разходи (чрез фирма)Активи Пасиви Разходи Приходи

От Активи, през Лична фирма и нейните Разходи и Приходи и през Намалени облагаеми приходи в Приходи. Освен това от Разходи /Данъци (намалени) и Разходи (чрез фирма)/ в Разходи на Лична фирма. Пасивите остават извън потоците.

Именно познанието за силата на легалната структура на фирмата дава на богатите огромно предимство пред представителите на бедната и средна класа. Тъй като имах двама обучаващи ме бащи, единият социалист, а другият - капиталист, аз скоро започнах да си давам сметка, че философията на капиталиста има по-здрав финансов смисъл. Струваше ми се, че в крайна сметка социалистите се поставят сами в неизгодно положение поради липсата на финансово образование. Каквото и да измисли тълпата с цел да "взема от богатите", в крайна сметка богатите неизменно я надхитряват. И така данъците лягат предимно върху плещите на средната класа. Богатите надхитряват интелектуалците единствено защото разбират силата на парите, предмет, който не се преподава в училищата.
А как богатите надхитряват интелектуалците? Щом данъците са приети с цел "да се вземат от богатите", парите потичат в държавната хазна. Първоначално хората са щастливи. Парите се раздават на държавните работници и на богатите. При държавните служители те отиват във вид на заплати и пенсии, а при богатите - посредством техните фабрики, получаващи държавни поръчки.
Правителството се превръща в голям паричен фонд, но проблемът е фискалното управляване на тези пари. Не съществува въртене на парите. С други думи, според държавната политика, ако сте правителствен бюрократ, трябва да не допускате да ви остават много пари. Ако не успеете да изразходите отпуснатата ви сума, рискувате да не я получите при следващото оформяне на бюджета. Със сигурност никой няма да ви признае заслугата, ако сте действали ефикасно и икономично. Бизнесмените, от друга страна, биват възнаграждавани за осъществяването на икономии и ефикасността си.
Тъй като правителствените разходи нарастват непрекъснато, нуждата от пари се увеличава и идеята "данъците са за богатите" се трансформира така, че да бъдат включени и слоевете с по-ниски доходи или хората, които преди време са гласували за тях - представителите на средната и бедната класа.
А истинските капиталисти използват финансовите си познания, за да намерят начин да се отърват. Те се насочват отново към защитата, която им дава корпорацията. А корпорацията наистина защитава богатите. Хората, които никога не са създавали фирма, не знаят, че тя всъщност не е нещо с физически облик. Тя представлява просто папка с правни документи, намираща се в кантората на някой адвокат, регистрирана от съответната държавна агенция. Това не е голяма сграда, носеща името на фирмата. Не е фабрика или група хора, а правен документ, създаващ легално тяло без душа (юридическо лице; богатството на богатите отново е защитено. Фирмите стават популярни, тъй като данъкът върху тяхната печалба е по-малък в сравнение с индивидуалния данък печалба. Освен това, както бе описано по-горе, в рамките на фирмата някои разходи могат да бъдат приспаднати от печалбата, преди плащането на данъка.
Тази война между богати и бедни продължава столетия. От едната страна на барикадата са богатите, а от другата - тълпата, която иска [ да "взема от богатите". Битката се разгаря наново при създаването на всеки закон. И ще продължи вечно. Губят винаги тези, които са по-зле информирани. Тези, които стават всяка сутрин, прилежно отиват на работа и после си плащат данъците. Ако разберат как богатите играят играта, те също могат да я заиграят. И тогава ще тръгнат към собствената си финансова независимост. Ето защо потръпвам всеки път, когато чуя някой родител да съветва детето си да ходи на училище, за да може да си намери сигурна, безопасна работа. Служителят със сигурна, безопасна работа и без финансови наклонности, е обречен.
Днес средностатистическият американец работи пет-шест месеца годишно за правителството, докато изкара достатъчно, за да си покрие данъците. Според мен това е доста време. И колкото по-усилено работиш, толкова повече плащаш на правителството. Ето защо смятам, че идеята "да вземаме от богатите" в крайна сметка се обръща срещу същите тези, които гласуват за нея.
Всеки път щом някой се опита да накаже богатите, те не се съгласяват безропотно, а реагират. Те имат парите, властта и намерението да променят съществуващото положение. И не плащат доброволно все по-високи данъци. Търсят начини да намалят данъчното си бреме. Наемат умни адвокати и счетоводители и убеждават политиците да променят законите или да създадат правни вратички. Имат нужните ресурси, за да осъществят желаните промени.
Данъчният кодекс на Съединените щати дава възможност и за други начини за намаляване на данъците. Повечето от тях са достъпни за всички, но най-често от тях се възползват богатите, тъй като се грижат за собствения си бизнес. Така например има клауза, която позволява продавачът да забави плащането на данък върху недвижимо имущество, което се продава, ако с парите се купи по-голямо недвижимо имущество. Инвестирането в недвижимо имущество дава възможност да се използват големи преимущества при данъчното облагане. Докато правите тези покупко-продажби, печалбите ви няма да бъдат облагани. Хората, които не се възползват от възможността да си спестяват по този напълно законен начин плащането на данъци, пропускат невероятна възможност да увеличават стойностите в графата "активи".
Бедните и хората от средната класа нямат същите ресурси. Те позволяват на правителството да забие иглите си в ръката им и да започне да им източва кръвта. Непрекъснато се шокирам колко много хора плащат все повече данъци, само защото се страхуват от правителството.
Знам много добре колко страховит може да бъде данъчният инспектор. Имам приятели, чийто бизнес бе затворен и съсипан, а по-късно се разбра, че става дума за грешка от страна на държавните чиновници. Всичко това ми е напълно ясно. Много висока цена плащат обаче тези, които работят от януари до средата на май само заради този страх. Бедният ми татко така и не опита да се съпротивлява срещу това. Богатият - също. Той просто играеше играта по-умно и го правеше чрез корпорации - най-голямата тайна на богатите.
Може би си спомняте първия урок, който научих от богатия си татко. Бях само на девет години и трябваше да седя и да чакам да реши да ме заговори. Често стоях в офиса му в очакване да "стигне до мен". Той обаче умишлено не ми обръщаше внимание. Искаше да осъзная властта му и да пожелая и аз един ден да притежавам подобна власт. През всичките години, през които се учех от него, той ми напомняше постоянно, че знанието е сила. И с парите идва голяма власт, която изисква да знаеш каквото трябва, за да ги запазиш и умножиш. Без знания светът те бута накъдето си иска. Богатият татко напомняше непрекъснато на двама ни с Майк, че най-големият тиранин не е шефът, а данъчният инспектор. Той винаги ще вземе повече, ако му позволите.
Първият урок, а именно да накарам парите да работят за мен, вместо аз да работя за тях, е свързан с властта. Ако работите за пари, вие предавате властта на вашия работодател. Ако парите ви работят за вас, вие запазвате и контролирате властта.
След като научихме за властта, която ни дават работещите за нас пари, той пожела да проявим финансов разум и да не позволяваме на разни тирани да ни използват. Човек трябва да познава законите и начина, по който действа системата. Ако си неосведомен, ще те малтретират лесно. Точно затова той плащаше много за умни счетоводители и адвокати. Беше по-евтино да плаща на тях, отколкото на правителството. Най-хубавият урок, който ми даде и който използвам постоянно, е;
- Бъди умен и няма да те изнудват толкова.
Той познаваше законите, тъй като ги изпълняваше. Познаваше законите и защото беше скъпо удоволствие да не ги познава.
- Ако знаеш, че имаш право, няма да се страхуваш да се защита ваш. Дори от Робин Худ и неговите хора.
Високообразованият ми татко винаги ме е поощрявал да си търся хубава работа в стабилна компания. И обясняваше предимствата на "изкачването по фирмената стълбица". Той не осъзнаваше, че като разчитах единствено на това, което ми плаща корпоративният работодател, щях да се превърна в покорна крава, готова да бъде издоена.
Когато казах на богатия си татко за този съвет, той се изсмя.
- А защо да не притежаваш стълбицата? - попита само той.
Като момче не разбирах какво имаше предвид богатият ми татко, когато говореше за притежаване на собствена фирма. Тази идея ми се струваше невъзможна и страшна. И макар мисълта за нея да ме вълнуваше, младостта не ми позволяваше дори да мечтая, че един ден възрастни хора биха работили за притежавана от мен компания.
Ако не беше богатият ми татко, най-вероятно щях да последвам съвета на образования си родител. Именно напомнянията на богатия ми татко поддържаха жива идеята за моя фирма и ме караха да следвам друг път. Щом станах на 15-16 години, вече знаех, че няма да следвам пътя, който ми препоръчваше моят образован татко.
Нямах представа как щях да го постигна, но бях решил твърдо дг не тръгвам в посоката, предпочетена от повечето ми съученици. И това решение промени живота ми.
Едва когато станах на около 25 години, започнах да разбирам съвета на богатия татко. Точно- бях започнал да работя за "Ксерокс". Изкарвах много пари, но всеки път, когато погледнех чека със заплатата оставах разочарован. Удръжките бяха толкова големи и колкото повече работех, толкова по-големи ставаха. Успехите ми караха шефовете да ми предлагат премии и увеличения на заплатата. Това ме ласкаеше но в същото време ми се струваше, че чувам в ухото си гласа на бога тия ми татко: "За кого работиш? Кого правиш богат?"
През 1974 г., все още като служител на "Ксерокс", оформих първата си фирма и започнах да се "занимавам с мой бизнес". В графата с активите вече имах известна сума, но сега реших да съсредоточа усили ята си върху нейното увеличаване. Заплатите с всичките им удръжки ми помогнаха да осъзная напълно съветите, които ми бе давал богатият ми татко. И виждах какво бъдеще ме чака, ако следвам препоръките на образования си татко.
Много работодатели смятат, че да съветват служителите си да има свой бизнес е лошо за самата работа. Сигурен съм, че това е вярно за някои хора. Но за мен съсредоточаването върху собствения ми бизнес, върху изграждането на активи, ме направи по-добър служител. Вече имах цел. Отивах на работа рано и работех усърдно, като събирах колкото може повече пари, които да инвестирам в недвижимо имущество.
Точно тогава на Хаваите можеше да се направи цяло състояние. Колкото по-ясно ми ставаше, че сме в началото на бум, толкова повече ксерокси продавах. Колкото повече продавах, толкова повече печелех и, разбира се, удръжките ми се увеличаваха. Беше много поучително. Толкова ми се искаше да се измъкна от капана на наемния работник, че заработих още по-здраво. През 1978 година вече заемах едно от петте първи места по продажби, като често бях на първо място. Много, много ми се искаше да се измъкна от тази омагьосана въртележка.
За по-малко от три години от моята малка фирма, която беше холдингова компания за недвижимо имущество, започнах да изкарвам повече, отколкото от "Ксерокс". И парите, които правех в графата на моите активи, в моята фирма, работеха за мен. Те се умножаваха, без да трябва да чукам по вратите, за да продавам копирни машини. Съветът на богатия татко ми ставаше все по-ясен. Скоро притокът на пари от недвижимо имущество бе достатъчен, за да заделя за закупуването на първото си "Порше". Колегите ми от "Ксерокс" мислеха, че харча заработените комисионни. Но аз не ги харчех; инвестирах ги в активите си.
Парите ми работеха здраво, за да правят още пари. Всеки долар в графата с активите беше страхотен служител; той се претрепваше от старание да ми осигури още служители и да купи на шефа си ново "Порше", преди облагането на сумата с данъци. Започнах да работя по-усилено за "Ксерокс". Планът действаше и доказателство за това бе моето "Порше".
Като използвах уроците на богатия татко, успях доста млад да се измъкна от пословичната "омагьосана въртележка на плъховете", в която попада наемният работник. Това стана възможно благодарение на стабилните финансови познания, които бях придобил чрез тези уроци. Без тези финансови познания, "финансовия коефициент за интелигентност", както ги наричах, пътят ми към финансова независимост щеше да бъде значително по-труден. Сега обучавам другите посредством финансови семинари с надеждата да предам знанията си на тях. И винаги напомням на хората, че финансовият коефициент за интелигентност е съставен от познанията в сферата на четири широки области на експертиза.

1. Счетоводство. Това, което наричам "финансова грамотност".
Жизненоважно умение, ако желаете да изградите империя. За колкото повече пари отговаряте, толкова по-голяма точност е необходима или сградата ще се срути. Това са подробностите и за тях отговаря лявото мозъчно полукълбо. Финансова грамотност е способността да четете и разбирате финансови изложения. Тази способност дава възможност да разпознаем слабите и силните страни на всеки бизнес.
2. Инвестиране. Аз го наричам "науката как парите да правят пари". Тук спадат стратегиите и формулите. Това е дело на дясното или творческо полукълбо на мозъка.
3. Разбиране на пазара (науката за търсенето и предлагането). Трябва да се познават "техническите" аспекти на пазара, ръководени от емоциите; историята с куклата Елмо по Коледа през 1996 г е пример за технически или ръководен от емоциите пазар. Другият пазарен фактор е "фундаменталният" или икономически смисъл на дадена инвестиция. Разумно ли е да се инвестира в дадено нещо или не е разумно, като се има предвид състоянието на пазара в момента.
Мнозина смятат, че такива неща като инвестиране и разбиране на пазара са прекалено сложни за деца. Те не виждат, че децата ги знаят интуитивно. Гореспоменатата кукла Елмо например е герой от детското предаване "Улица Сезам", която бе шумно рекламирана на децата непосредствено преди Коледа. Повечето деца пожелаха да си имат такава кукла и я поставиха на едно от първите места в списъка с подаръци, който изпращат на Дядо Коледа. Много родители се питат дали компанията не пусна умишлено продукта на пазара преди Коледа, като същевременно продължаваше да го рекламира. Това доведе до паника, дължаща се на голямото търсене и липсата на предлагане. Тъй като куклата Елмо не се предлагаше в магазините, ловците на скалпове видяха в това чудесна възможност да направят малко състояние от отчаяните родители. Онези от тях, които не бяха успели да се снабдят с Елмо, бяха принудени да купят друга кукла за Коледа. Аз лично не виждам никакъв смисъл в невероятната популярност на Елмо, но това е прекрасен пример за ръководещата се от принципа на търсенето и предлагането икономика. Същото се отнася и за пазара на акции, бонове и недвижимо имущество.
4. Право. Например, ако използваме фирма и се опираме на знанията си в областта на счетоводството, инвестициите и пазара, можем Да спомогнем за експлозивното разрастване. Човекът, запознат с данъчните предимства и защита, които дава фирмата, може да забогатее много по-бързо от наемния работник или собственика на малък бизнес.
Разликата е като между ходене и летене. И е особено голяма, когато става дума за стабилно богатство. Ето за какво става дума:
1. Предимства в данъчното облагане: Една фирма може да направи много неща, които физическото лице не може да направи -например да плати разходите си, преди да плати данъците. Ето ви цяла област от знанието, при това много вълнуваща, но няма смисъл да се захващате с нея, ако нямате значителни активи или бизнес.
Наемните работници заработват заплата, плащат данъците върху нея и се стараят да живеят с онова, което им остава. Корпорацията печели, харчи каквото може и бива облагана с данъци върху остатъка. Това е една от най-големите легални данъчни вратички, използвани от богатите. Те се поставят лесно и не са скъпи, ако инвестициите ви осигуряват солиден приток на средства. Така например, ако притежавате фирма, ваканциите се превръщат в срещи на управителния съвет на Хаваите. Покупката на коли, застраховките, поправките са все разходи за компанията. Картите за фитнесклуба са фирмени разходи. Повечето консумации в ресторант са частични разходи. И т.н., и т. н.