Богат татко, беден татко-2ра част

...............
2. Предпазване от съдебна отговорност. Живеем в общество, което обича да се съди. Всеки иска парче от твоята торта. Богатите крият голяма част от богатствата си, като използват фирми и дружества, за да пазят своите авоари от кредиторите. Когато някой даде под съд богата личност, често се изправя пред множество слоеве правна защита и открива, че богатият всъщност не притежава нищо. Той контролира всичко, но не притежава нищо. Бедната и средната класа опитва да притежава всичко и го загубва в полза на правителството или други свои съграждани, които обичат да съдят богатите. Те са го научили от историята на Робин Худ. Вземи от богатите и го дай на бедните.
Целта на тази книга не е да се навлиза в подробности относно притежанието на фирма. Ще ви кажа обаче, ако притежавате някакви легитимни активи, да се постараете да се осведомите колкото се може по-скоро за изгодата и защитата, които осигурява фирмата. На тази тема са написани много книги; в тях ще намерите подробности за ползата и дори упътване стъпка по стъпка как да си направите собствена фирма.
Финансовият коефициент за интелигентност всъщност обединява много умения и таланти. Но според мен основата на финансовата интелигентност се изгражда именно от съчетанието от гореизброените четири технически умения. Ако мечтаете за голямо богатство, тази комбинация ще разшири значително финансовата ви интелигентност.
Резюме:
Богатите, които притежават фирми:
1. Печелят, 2. Харчат, 3. Плащат данъци
Хората, които работят за фирми:
1. Печелят, 2. Плащат данъци, 3. Харчат
Като част от общата ви финансова стратегия, препоръчваме горещо да притежавате фирма, обхващаща вашите активи.

Урок #5
БОГАТИТЕ СИ ИЗМИСЛЯТ ПАРИ

Снощи, докато си почивах от писането, гледах едно телевизионно предаване, посветено на Александър Греъм Бел. Бел току-що бил измислил телефона и имал все по-големи проблеми поради нарастващото търсене на новото му изобретение. Тъй като се нуждаел от по-голяма компания, той се обърнал към гиганта на онова време, "Уестърн Юниън", с предложението да купят неговия патент и малката му компания. И за цялата сделка искал 100 000 долара. Президентът на "Уестърн Юниън" му се надсмял и отказал с думите, че цената е абсурдна. Останалото е история. Появява се индустрия за милиарди долари и така се ражда "AT&T".
Вечерните новини започнаха веднага след края на историята за Бел. В тях споменаха за поредните съкращения в някаква местна компания. Работниците бяха разгневени и обвиняваха собствениците в несправедливост. Един от съкратените, заемал длъжността управител, човек на около 45 години, беше отишъл в завода заедно със съпругата си и двете си малки деца и умоляваше охраната да го пусне да разговаря със собствениците с надеждата да ги убеди да променят решението си. Той току-що си бе купил къща и се страхуваше, че ще я изгуби. Камерата се фокусира върху него. Сега целият свят щеше да го видиш се моли. Няма нужда да казвам, че това привлече вниманието ми.
Аз преподавам професионално от 1984 година. Това бе ценен опит за мен и много благодарна дейност. Същевременно се оказа смущаваща професия, защото съм преподавал на хиляди хора и във всички тях, в това число и в мен самия, виждам нещо общо. Всички имаме огромен потенциал и сме благословени с всевъзможни дарби. Онова, което задържа повечето обаче е известната доза съмнение в собствените сили. Не толкова липса на техническа информация, колкото липса на самоувереност. И някои са по-засегнати в това отношение от други.
Когато завършим училище, повечето вече сме наясно, че не добрите оценки, дипломите и научните степени са нещата, които имат значение. В реалния свят извън научните среди се иска нещо повече от оценки. Чувал съм да го наричат "кураж", "дързост", "да ти стиска", "предизвикателност", "хитрост", "решителност", "упоритост" и "интелигентност". Този фактор, независимо как го наричат, определя бъдещето на човек в много по-голяма степен от оценките в училище.
Във всеки един от нас се крие подобен смел, интелигентен и дързък индивид. Той притежава също така и безочлива страна: това са хората, готови да паднат, на колене и да се молят, ако е нужно. След като прекарах една година във Виетнам като военен летец, аз опознах отблизо и двата образа в себе си. Единият не е по-добър от другия.
Като преподавател обаче разбрах, че най-големите врагове на гения във всеки един от нас са големият страх и съмнението в собствените способности. Сърцето ми се късаше, като гледах студентите, които знаеха отговорите, но нямаха смелост да ги кажат. И често в реалността става така, че напред излизат не умните, а дръзките.
Личният ми опит показва, че финансовият гений изисква както технически познания, така и кураж. Ако страхът е прекалено голям, геният се потиска. В часовете си поощрявам студентите си да се научат да рискуват, да бъдат дръзки, да позволят на гения вътре в себе си да преобразува страха в сила и интелигентност. Това действа при едни и само плаши още повече други. Така стигнах до извода, че когато става дума за пари, повечето хора предпочитат да заложат на безопасността.
Трябваше да отговарям сам на въпроси като; "Защо да рискуваме? Защо да си правя труда да развивам финансовата си интелигентност? Защо да ставам финансово грамотен?" И моят отговор е: "Просто за да имам повече възможности, по-голям избор."
Предстоят големи промени. В близките години ще има много хора като Александър Бел. Ще има стотина човека като Бил Гейтс и всяка година ще се създават компании като "Майкрософт", които ще се радват на огромен успех. И същевременно няма да липсват банкрути, безработица и съкращения.
И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? На това можете да отговорите само вие самите. Аз мога да ви кажа защо го правя аз самият. Правя го, защото така животът става още по-вълнуващ. Предпочитам да посрещам,с радост промените, вместо да се страхувам от тях. Предпочитам да се вълнувам от печеленето на милиони, вместо да се притеснявам дали ще ми увеличат заплатата. Периодът, в който живеем, е най-вълнуващият и без прецедент в човешката история. След няколко поколения хората ще се обръщат назад към този период, защото времето ще им даде възможност да осъзнаят още по-добре колко вълнуващ е бил той. Той ознаменува смъртта на старото и раждането на новото. И кипи от всевъзможни промени.
И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? Защото ако го направите, ви очаква голям просперитет. В противен случай този период ще бъде изпълнен с плашещи преживявания. Едни ще вървят дръзко напред, докато други ще се вкопчват със смъртен ужас в разлагащи се спасителни пояси.
Земята е била богата преди триста години. Така че тези, които са притежавали земя, са притежавали богатствата. По-късно идва пред на фабриките и производството им в Америка заема доминиращо място. Тогава богатствата преминават в ръцете на индустриалците. Днес първо място заема информацията. И този, който има достъп до най-навременна информация, притежава богатството. Проблемът е, че информацията лети около света със скоростта на светлината. Новото богатство не може да бъде задържано от някакви си граници, както по времето на земевладелците и фабрикантите. Промените ще бъдат по-драстични и ще се осъществяват по-бързо. Броят на новите мултимилионери ще нарасне значително. Ще има и такива, които ще изостанат.
Днес ставам свидетел на това колко много хора се борят и често работят все по-усилено, само защото се придържат към остарели идеи. Те искат нещата да си бъдат както преди и се съпротивляват срещу промените. Познавам хора, които си губят работата или дома и винят за това технологиите, икономиката или своя шеф. Тъжно е, но те не осъзнават, че проблемът може би е в тях самите. Старите идеи са техният голям пасив. А са пасив, защото те не осъзнават, че тази идея вчера може и да е била актив, но вчера вече е отминало.
Един ден преподавах изкуството да се инвестира и използвах като учебно помагало изобретената от мен игра "ПОТОЦИ ПАРИ". Моя позната доведе своя приятелка. Тя се бе развела неотдавна и тъй като след развода се бе озовала в незавидно финансово положение, търсеше отговори на възникналите въпроси. И нейната приятелка бе решила, че този курс ще й помогне.
Играта бе създадена, за да помага на хората да разберат как работят парите. Чрез нея те се запознават с взаимодействието между отчет за приходите и баланс. Научават как "парите се движат" и как пътят към богатството минава през увеличаването на месечния приток на пари от колонката с активи до ниво, в което да надминава ежемесечните разходи. Постигнете ли това, ще можете да се измъкнете от "омагьосаната въртележка" и да се спуснете по "лентата за изпреварване".
Както стана дума, на някои тази игра много им харесва, на други им е изключително неприятна, а трети просто не осъзнават за какво става дума. Тази жена пропусна ценна възможност да научи нещо. В самото начало тя изтегли карта, върху която бе нарисувана яхта. В началото тя се зарадва много.
- 0, сдобих се с яхта!
След това, докато приятелката й опитваше да й обясни как действат числата върху отчета с приходите и баланса, тя се обезкуражи, тъй като никога не си била падала по математиката. Другите хора на нейната маса изчакаха, докато приятелят й продължаваше да обяснява връзката между отчета с приходите, счетоводния баланс и притока на пари. И изведнъж, когато осъзна как работят цифрите, тя разбра, че яхтата й я изяжда жива. По-нататък в играта бе съкратена и й се роди дете. С две думи - тя се оказа ужасна за нея.
След занятието приятелката й дойде и обясни, че тя се разстроила. Дошла да научи нещо за инвестирането и никак не й се понравило, че изгубила толкова време в някакви глупави игрички.
Тя опитала да й каже да се вгледа в себе си и да види дали играта не е нейно отражение на някакво ниво. При това предложение жената си поискала обратно парите с довода, че дори мисълта някаква игра да отразява нещо в нея е абсурдна. Побързахме да й възстановим сумата и тя си тръгна.
От 1984 г. съм спечелил милиони просто като правех това, на което училището не ни учи. Повечето учители изнасят лекции. Като ученик мразех лекциите; скоро ми ставаше скучно и съзнанието ми отлиташе, нанякъде.
През 1984 година започнах да обучавам чрез игри и симулиране на различни жизнени ситуации. Винаги насърчавах курсистите си да гледат на игрите като на отражение на това, което вече знаят и онова, което имат нужда да научат. И, най-важното, играта отразява поведението на човек. Това е система за получаване на обратна връзка. Вместо учителят да изнася лекция, играта дава обратна информация и урок, съставен специално за вас.
Приятелката на жената, която се отказа от курса, се обади след време отново, за да ме уведоми за последните събития. Тя била добре й се била успокоила. И сега вече била в състояние да вижда слаба връзка между играта и своя живот.
Макар двамата със съпруга й да не притежаваха яхта, те притежаваха всичко останало, за което може да се сети човек. Тя му бе ядосана след развода както защото я бе изоставил заради по-млада жена, така и задето след двайсетгодишен съвместен живот не се бяха сдобили с почти никакви активи. Бракът им бе преминал в забавления, но бяха натрупали само ненужни глупости.
Тя бе осъзнала, че нежеланието й да борави с цифри - отчета за приходите и баланса - се дължи на неудобството, че няма представа от тях. Беше смятала, че финансите са мъжка работа. Тя се грижеше за дома и забавленията, а той отговаряше за финансите. Сега бе убедена, че през последните години от брака им той бе укривал пари от нея. И се ядосваше на себе си задето не си бе поставила задачата да разбере къде отиват тези пари и защото не бе разбрала за другата .жена.
Подобно на играта, светът също ни дава непрекъснато обратна връзка. Можем да научим много, ако обръщаме по-голямо внимание. Неотдавна се оплаках на съпругата си, че перилните препарати явно са свили панталоните ми. Тя се усмихна и ме сръга в корема, за да покаже, че не панталоните се бяха свили, а аз съм се разширил.
Играта "ПОТОЦИ ПАРИ" е замислена така, че да носи обратна връзка на всеки играч. Нейната цел е да му дава възможност за избор. Ако например изтеглите картата с яхтата и заради това задлъжнеете, въпросът е: "Какво мога да направя сега?"
Колко финансови възможности бихте могли да измислите? Това е целта на играта: да учи играчите да мислят и да създават нови и разнообразни финансови варианти.
Наблюдавал съм повече от 1 000 човека да играят тази игра. Онези от тях, които се измъкват най-бързо от "омагьосаната въртележка", са хората, които разбират числата и имат творчески ум в областта на финансите. Те съзират различните финансови възможности. Хората, на които им е необходимо най-дълго време, не са на ти с числата и често не разбират силата на инвестирането. Богатите често са творчески натури и поемат пресметнат риск.
Мнозина от играчите на "ПОТОЦИ ПАРИ" печелеха значителни суми, но не знаеха какво да ги правят. Повечето от тях нямаха финансови успехи и в реалния живот. Макар да имаха пари, всички като че ли ги изпреварваха. И точно така става и в истинския живот. Мнозина имат много пари, но не напредват във финансово отношение.
Да ограничавате своите възможности е същото като да се придържате към остарели идеи. Един от съучениците ми в гимназията например сега работи на три места. Преди двайсет години той бе най-богатият сред съучениците. Когато местната захарна плантация бе затворена, компанията, за която работеше той, фалира. И в ума си той виждаше само едно решение и това бе старата възможност, за която вече стана многократно дума: да работи здраво. Проблемът бе, че не успя да си намери равностойна работа, отговаряща на високия му пост в предишната компания. И сега изпълнява длъжности, които са много под нивото на квалификацията му, в резултат на което получава по-ниска заплата. Налага му се да работи на три места, за да печели достатъчно за оцеляването си.
Наблюдавал съм как по време на игра на "ПОТОЦИ ПАРИ" хората се оплакват, че не им се падат "подходящи" карти. Затова не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Те чакат да им се предостави "подходяща" възможност.
Наблюдавал съм как на други им се пада карта с "подходяща" възможност, но нямат достатъчно пари. Тогава те се оплакват, че щели да се измъкнат от "омагьосаната въртележка", ако имали повече пари. И не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Виждат страхотни възможности, но нямат средства.
Виждал съм също така как някои изтеглят карта, даваща великолепни възможности, прочитат я на глас, но така и не разбират какви страхотни възможности се крият в нея. Имат пари, моментът е подходящ, изтеглили са картата, но не виждат шанса, който буквално се усмихва насреща им. Не съумяват да осъзнаят как това би им помогнало да се измъкнат от "омагьосаната въртележка". От последния тип познавам повече хора, отколкото от предишните два взети заедно. Повечето хора не виждат шанса на своя живот, когато се представи пред тях. Осъзнават го едва след година, когато другите забогатеят.
Финансова интелигентност означава просто да имате повече финансови възможности. Как бихте могли да подобрите финансовото си положение, ако шансът не застане на пътя ви? Какво бихте могли да сторите, ако в скута ви кацне възможност точно когато нямате пари, а в банката дори не желаят да разговарят с вас? Ами ако предвижданията ви не се оправдаят, и онова, на което сте разчитали, се провали? Това именно е финансова интелигентност. Не става дума толкова за онова, което се случва, а за колко финансови решения, които да ви измъкнат от блатото, можете да се сетите. Въпросът опира в творческия ви подход при решаването на финансовите проблеми.
Повечето хора знаят само едно решение: работи здраво, спестявай и вземай назаем.
И така, защо ви е да увеличавате финансовата си интелигентност? Защото сигурно искате да създавате сам късмета си. Вземате случващото се, каквото и да е то, и го подобрявате. Малцина осъзнават, че късметът се създава. Така, както се създават и парите. Ако искате да бъдете по-голям късметлия и да създавате пари, вместо да работите здраво, развиването на финансова интелигентност е много важно. Ако сте от хората, които очакват да се случи "правилното" нещо, може да ви се наложи да чакате дълго. Все едно преди да отпътувате, да чакате светофарите да светнат зелено в протежение на десет километра.
В детството си с Майк често чувахме богатият ни татко да повтаря, че "парите не са реални". От време на време той ни припомняше колко близо сме били до тайната на парите в деня, в който опитахме да "правим пари" от празните тубички от паста за зъби.
- Хората от бедната и средна класа работят за пари - повтаряше той. - Богатите правят пари. Колкото по-реални смятате, че са парите, толкова по-усилено ще работите за тях. Ако приемете идеята, че парите не са реални, ще забогатеете по-бързо.
- А какви са тогава - питахме го често двамата. - Какво са парите, ако не са реални?
- Това, за което се споразумеем, че са - отговаряше неизменно богатият татко.
Най-важният актив, който имаме, е нашият ум. Ако бъде обучен добре, ще може да създаде огромно богатство буквално за миг. Богатство, надминаващо мечтите на кралете и кралиците, живели преди триста години. Нетренираният ум от друга страна е в състояние да създаде изключителна бедност, която трае поколения наред, тъй като тази настройка се предава от родители на деца.
В ерата на информацията парите нарастват експоненциално. Някои стават абсурдно богати от нищо, само от идеи и споразумения. Можете да попитате онези, които се занимават с търговия на акции или други инвестиции -те непрекъснато виждат такива неща. Често милиони могат да се направят за миг от нищо. Като казвам "нищо" имам предвид, че никакви пари не са разменяли собствениците си. Просто е бил даден сигнал с ръка на определено място в борсата; от екрана на търговец в Торонто се е появила определена информация на екрана на търговец в Лисабон, след което информацията се е върнала обратно в Торонто; обаждане до брокера да купува и миг по-късно - да продава Парите не разменят собствениците си. Споразуменията правят това.
И така, защо да развиваме финансовия си гений? Само вие можете да си отговорите на този въпрос. Аз мога да ви кажа защо аз самият развих тази област от моята интелигентност. Направих го, тъй като исках да натрупам бързо пари. Не защото имам нужда, а защото искам. Това е невероятен образователен процес.
Развивам финансовия си коефициент на интелигентност, защото желая да участвам в най-бързата и най-голяма игра на света. И, със скромните си възможности, бих искал да участвам в тази безпрецедентна еволюция на човечеството, ерата, когато човешките същества работят само с ума, а не и с телата си. Освен това екшънът е именно тук. Тук се случват нещата. Страшничко е. И е забавно.
Ето защо инвестирам във финансовата си интелигентност и развивам най-мощния актив, който притежавам. Искам да бъда с хората, които се движат дръзко напред. Не искам да съм сред изоставащите.
Ще ви дам прост пример за създаване на пари. В началото на деветдесетте години на XX век икономиката във Финикс беше ужасна. Гледах телевизионното предаване "Добро утро, Америка", когато се появи един финансист и започна да предсказва края на света. Неговият съвет беше да "спестяваме пари".
- Заделяйте всеки месец по сто долара - рече той, - и след четирийсет години ще бъдете мултимилионер.
Е, ежемесечното заделяне на пари е добра идея. Тя е една от възможностите; възможността, под която се подписват повечето хора. Проблемът е следният: това пречи на човек да вижда какво става в действителност. Той пропуска големи възможности за много по-значително нарастване на парите.
Както казах, по това време икономиката беше ужасна. За инвеститорите подобно състояние на пазара е най-доброто. Голяма част от парите ми бяха вложени на Фондовата борса и в жилищни блокове. Средствата не ми достигаха. Тъй като всички продаваха, аз купувах. Аз не спестявах пари; аз инвестирах. Над милион долара работеха за мен и моята съпруга в един бързо възстановяващ се пазар. Това бе чудесна възможност за инвестиране. Икономиката беше в плачевно състояние. Наистина не можех да не се възползвам от тези дребни сделки.
Къщите, които преди струваха 100 000$, сега имаха цена 75 000$. Но вместо в местния офис за сделки с недвижимо имущество, аз започнах да купувам в кантората на адвоката, занимаващ се с банкрутите, или на стълбите на съда. На тези места, вместо за 75 000$, бе възможно да купиш някоя къща за 20 000$ или дори за още по-малко. Един приятел ми бе заел 2 000$ за 90 дни, за което трябваше да му върна с 200$ повече. Аз дадох тези 2 000$ на адвоката за предварителния договор, изтичах до един от вестниците и пуснах реклама, че предлагам за 60 000$ къща на стойност 75 000$. Телефонът прегря от звънене. Щом къщата стана моя по закон, дадохме възможност на евентуалните купувачи да я огледат. Те бяха обзети от треска. Къщата бе продадена за няколко минути. Помолих да платят 2 500$ за уреждането на процедурата и оставих оттук нататък всичко в ръцете на агенцията. Върнах на приятеля си 2 200 $ според уговорката. Той беше щастлив, купувачът на дома беше щастлив, адвокатът беше щастлив и аз бях щастлив. Бях продал за 60 000$ къща, която ми бе струвала само 20 000$. Тези 40 000$ бяха създадени от парите в колонката с активите. Обща продължителност на работното време: пет часа.
И така, сега, след като сте финансово грамотни и разчитате цифри, ще ви покажа защо това е пример за измисляне на пари
40 000$ създадени в колонката активи -измислени, необложени с данъци пари. При лихва 10% -създали сте 4000$ годишен приток на пари.
ПриходиРазходи
Данъци Активи
/40 000$ в банкови полици/

190 000$ общоПасиви
20 000$

Активите генерират директно Приходи
По време на въпросната икономическа депресия със съпругата ми успяхме да направим шест подобни прости транзакции през свободното си време. Докато огромната част от парите ни бе затворена в по-големи недвижими имоти и в акции, ние успяхме да създадем активи за повече от 190 000$ чрез тези шест транзакции - купи, създай и продай. Те ни носят 10% лихва - това прави приблизително 19 000$ годишен доход, повечето от който е под шапката на нашата фирма. Голяма част от тези 19 000$ годишно отиват за изплащане на фирмените автомобили, бензина, пътуванията, застраховките, вечерите с клиенти и други подобни. Преди правителството да има възможност да обложи с данъци тези приходи, те биват изразходвани за напълно законни разходи.
Това бе прост пример за начина, по който с помощта на финансовата интелигентност се измислят, създават и пазят парите.
Запитайте се колко време ще ви бъде необходимо, за да спестите 190 000$. Банката ще ви плаща ли 10% лихва върху тях.
Спестявания: Колко време ще бъде необходимо за спестяването на 40 000$ и колко ще струва това, след като 50% от тях отидат за данъци.
ПриходиРазходи
Данъци Активи
СпестяванияПасиви

От Работа в Приходи, оттам през Разходи: /Данъци/ в Активи /Спестявания/
Надявам се никога да не ми изплатят тези 190 000$. Ще трябва да плащам данък, ако ми дадат основния капитал; освен това 19 000$, изплащани в продължение на 30 години, е малко повече от 500 000$.
От 1994 до 1997 година пазарът за недвижимо имущество във Финикс бе една от най-горещите точки в страната. Къщата за 60 000$ щеше да бъде препродадена за 70 000$ и това означаваше още 2 500$ такса за уреждане на процедурата.
Първия път, когато продадох къщата, аз платих 2 000$. Технически тази транзакция не ми струва нищо. Възвращаемостта от инвестицията /ВОИ/ е безкрайна. Това е пример как могат да се изкарат много пари, без да се влагат никакви пари.
При втората транзакция, препродажбата, аз сложих в джоба си 2 500$ и отново уговорката бе да ми се изплаща разсрочено в продължение на трийсет години. Каква е ВОИ, ако ми плащат, за да правя пари? Не знам, но със сигурност е по-добра, отколкото да спестявам по 100$ всеки месец (което всъщност започва със 150$, тъй като е приход след облагане с данък) в продължение на четирийсет години при 5% лихва, като ще трябва да плащате данък и върху тези 5%. Това не е особено интелигентна постъпка. Може да е безопасно, но не е умно.
Сега, през 1997 година, докато пиша тази книга, пазарните условия са коренно противоположни на онези отпреди пет години. Всички в САЩ завиждат на пазара на недвижимо имущество във Финикс. Къщите, които продадохме за 60 000$, сега струват 110 000$. Все още има възможности за купуване на имоти с просрочени полици, но ако тръгна да ги търся, това ще ми струва един изключително ценен актив -моето време. А и те вече са рядкост. Днес обаче хиляди купувачи търсят подобни сделки, но тези, които имат смисъл във финансово отношение, са съвсем малко на брой. Пазарът се е променил. Време е да се потърсят други възможности за увеличаване на колонката на активите.
"Не можех да направя това тук."; "Това е незаконно."; "Лъжеш." - чувам тези коментари много по-често от въпроса: "Можеш ли да ми покажеш как да го направя?"
Математиката е проста. Не ви е необходима алгебра или смятане. Не пиша много, тъй като съм възложил легалните транзакции и обслужването на плащането на занимаващата се с това компания. Не ми се налага да поправям покриви или да отпушвам тоалетни, защото с тия проблеми се занимават собствениците. Къщата си е тяхна. От време на време някой не плаща. И това е чудесно, тъй като следват наказателни такси, или пък този някой се изнася и имотът се продава отново. С което пък се занимава съдът.
Подобен бизнес може да не се окаже удачен там, където живеете. Пазарните условия може би са различни. Но примерът илюстрира как един прост финансов процес може да създаде стотици хиляди долари с нищожни суми и малък риск от ваша страна. Примерът показва как парите могат да бъдат само уговорка. Всеки, който има средно образование, може да го направи.
Въпреки това повечето хора не го правят. Повечето хора се вслушват в стандартния съвет: "Работи здраво и пести пари."
За около трийсет работни часа за колонката с активите бяха създадени приблизително 190 000 $ и не бяха платени никакви данъци.
Кое ви се струва по-трудно?
1. Работи здраво, плащай 50% данъци, пести това, което остава. Така вашите спестявания ще печелят 5%, които след това също ще се облагат с данъци.
или
2. Отдели време, за да развиеш финансовата си интелигентност и впрегни на работа силата на твоя мозък и на колонката с активите.
Прибавете към това колко време ще ви отнеме (а не забравяйте, че времето е един от най-важните активи), за да спестите 190 000 $, ако използвате първата възможност.
Сега може би ще разберете защо поклащам тъжно глава, когато чуя някой родител да говори: "Детето ми се справя добре в училище и ще получи добро образование."
Може и наистина да е добро, но дали е подходящо?
Знам, че гореспоменатата стратегия за инвестиране е дребна. Тя обаче илюстрира как малкото може да стане голямо. Успехът ми отново показва важността на стабилната финансова основа, която се поставя със стабилно финансово образование. Вече съм го казвал, но си заслужава да го повторя - финансовата интелигентност е съставена от следните четири основни технически умения:
1. Финансова грамотност. Способност да се разчитат цифри.
2. Инвестиционни стратегии. Науката как парите да правят пари.
3. Познаване на пазара. Търсене и предлагане. Александър Греъм Бел дава на пазара това, което е искал. Същото прави и Бил Гейтс. Струващата 75 000 $ къща, предложена за 60 000 $ и купена за 20 000 $ също е резултат от използването на създадената от пазара ситуация. Някой продава, а друг купува.
4. Познаване на законите. Известна представа за счетоводното, фирменото и държавното законодателство. Препоръчвам да играете според правилата.
Именно тази основа и набор от умения ви трябват, за да забогатеете, независимо дали чрез покупката на малки къщи, големи апартаменти, компании, акции, ценни книжа, ценни метали или други такива.
През 1996 година пазарът на недвижимо имущество се съживи и всички обърнаха погледите си към него. Фондовата борса разцъфтя и всички се втурнаха към нея. Американската икономика се изправяше отново на крака. Започнах да продавам през 1996 година. Сега вече пътувах до Перу, Норвегия, Малайзия и Филипините. Инвестирането се бе променило. Бяхме излезли от времето на недвижимото имущество, поне що се отнася до купуване. Сега вече само наблюдавам как стойността в колонката с активи се покачва и най-вероятно ще започна да продавам в края на тази година. Зависи от това дали Конгресът ще приеме някои промени в законодателството. Подозирам, че някоя от шестте къщи ще се продаде и полицата за 40 000$ ще се превърне в пари в брой. Трябва да се обадя на счетоводителя си, за да го предупредя да потърси начини да предпази сумата.
Това, което искам да кажа е, че инвестициите идват и си отиват, пазарът преживява своите възходи и спадове, икономиката разцъфтява и се срива. Светът непрекъснато ни предлага невероятни възможности, всеки ден от нашия живот, но най-често ние просто не ги виждаме. Те обаче са тук. И колкото повече се променя светът, колкото повече се променят технологиите, толкова повече възможности ще ни се предлагат за подсигуряването на финансовата сигурност на семейството ни за поколения напред.
И така, защо да си правим труда да развиваме финансовата си интелигентност? Отново - само вие можете да отговорите на този въпрос. Аз знам защо продължавам да уча и да се развивам. Правя го, защото знам, че настъпват промени. И предпочитам да ги приветствам, вместо да се вкопчвам в миналото. Знам, че предстои разцъфтяване и сгромолясване на пазара. Искам да развивам непрекъснато финансовата си интелигентност, защото при всяка пазарна промяна някои хора ще падат на колене, молейки да бъдат взети на работа. Междувременно други ще поемат неприятната карта, която им подава съдбата - от време на време всички изтегляме такава карта - и ще я превърнат в милиони. Това е финансова интелигентност.
Често ме питат дали и аз съм изпадал в подобни ситуации. Не смея да използвам много примери от личния си опит. Страхувам се да не излезе, че се хваля. Определено нямам такова намерение. Давам тези примери само като илюстрация за истински и прости случаи. Използвам примери, за да ви докажа, че е лесно. И става дори още по-лесно, ако се запознаете добре с четирите стълба на финансовата интелигентност.
Аз лично използвам предимно две средства за забогатяване: недвижимо имущество и акции от малки компании. Използвам недвижимото имущество като основа. Имотите ми осигуряват постоянен приток на пари и от време на време - рязко покачване на стойността. Акциите от малки предприятия осигуряват бърз растеж.
Не препоръчвам нищо от това, което съм правил. Примерите не са нищо повече от примери. Ако възможността е прекалено сложна и не разбирам инвестицията, не се заемам с нея. Проста математика и здрав разум, това е всичко необходимо, за да забогатеем.
Има пет причини да се използват примери.
1. За да се вдъхновяват хората да научат повече.
2. За да видят, че е лесно, стига основата да е стабилна.
3. За да разберат, че всеки може да се сдобие с голямо богатство.
4. За да разберат, че има милиони начини за постигане на целите.
5. За да им бъде показано, че от тях не се иска да бъдат професори.
През 1989 година тичах за здраве из един прекрасен квартал в Портланд, щата Орегон. Беше предградие с малки, елегантни къщи. Очаквах всеки момент да видя от някоя от тях да изтича Червената шапчица и да се отправи към дома на баба си.
Навсякъде имаше табелки "продава се". Пазарът за дървен материал бе в ужасно състояние, Фондовата борса току-що се бе сринала, икономиката се намираше в депресия. Забелязах, че една от табелките "продава се" явно бе стояла по-дълго от останалите. Изглеждаше доста стара. И както си правех джогинг един ден, попаднах на собственика; той изглеждаше притеснен.
- Колко искате за къщата? - попитах аз. Собственикът се обърна и се усмихна неубедително.
- Направете вие предложение - отвърна той. - Повече от година опитвам да я продам. Никой вече не идва дори да я огледа.
- Аз ще я огледам - заявих бодро.
Половин час по-късно купих къщата за 20 000 $ по-малко от исканата цена. Тя бе симпатична постройка с две спални и с безвкусна украса на всички прозорци. Беше светлосиня, с акценти в сиво тук-там, и бе построена през 1930 година. Имаше красива каменна камина и беше чудесна за даване под наем.
Дадох на собственика 5 000 $ първоначална вноска за къща, която купувах за 45 000 $, но която струваше всъщност 65 000 $, само дето никой не желаеше да я купи. Собственикът се изнесе след една седмица, щастлив, че се е отървал от нея, и вътре се нанесе първият ми наемател, професор в университета. След изплащането на месечните вноски за погасяване на заема и другите разходи, аз слагах в джоба си едва 40 $ в края на всеки месец. Не беше особено вълнуващо.
След година засегнатият от депресията пазар на недвижимо имущество в Орегон започна да се възстановява. Калифорнийските инвеститори, с пращящи от пари джобове от все още процъфтяващия пазар на недвижимо имущество в техния щат, идваха на север и изкупуваха Орегон и Вашингтон.
Продадох къщичката за 95 000 $ на една млада двойка от Калифорния, която сметна, че прави изгодна сделка. Печалбата ми от 40 000 $ беше поставена в отсрочваща плащането на данъци полица и аз затърсих нещо, в което да вложа парите си. След около месец открих жилищен блок с дванайсет апартамента в Бивъртън, Орегон. Собствениците живееха в Германия, нямаха представа колко струва сградата и искаха да се отърват от нея. Предложих 250 000 $ за нещо, което струваше 450 000 $. Те се съгласиха на 300 000 $. Купих блока и го държах в продължение на две години. Като използвахме същия процес с отсрочваща плащането на данъци полица, ние продадохме сградата за 495 000 $ и купихме блок с трийсет апартамента във Финикс, Аризона. По това време вече се бяхме преселили да живеем там, за да се спасим от дъждовете. Подобно на пазара в Орегон преди време, пазарът на недвижимо имущество във Финикс се намираше в депресия.
Цената на блока във Финикс беше 875 000 $ и първата вноска беше 225 000 $.
Притокът на пари от него беше малко повече от 5 000 $ месечно. Пазарът в Аризона започна да се възражда и през 1996 година един инвеститор от Колорадо ни предложи 1.2 милиона долара за имота.
В крайна сметка двамата със съпругата ми решихме да изчакаме, докато разберем дали Конгресът ще промени закона за печалбата от капитала.
Предполагахме, че в такъв случай имотът щеше да поскъпне още 15-20%. Освен това 5000 месечно е добър приток на пари в брой. Давам този пример, за да покажа как една малка сума може да нарастне значително. И отново става дума за разбиране на финансови отчети, инвестиционни стратегии, на пазара и закона. Ако не са компетентни в тези области, хората очевидно ще трябва да следват стандартната догма да се играе и инвестира само на сигурно.
Проблемът със "сигурните" инвестиции е такъв, че печалбите от тях просто са по-малки. Повечето брокерски къщи не биха се занимавали със спекулативни транзакции, за да предпазят както самите себе си, така и своите клиенти. И това е една разумна политика. Истински привлекателните сделки не се предлагат на новаци. Често най-добрите оферти, които правят богатите дори още по-богати, се пазят за онези, които разбират правилата на играта. Технически е незаконно да предлагаш подобни спекулативни сделки на някой, който не е "врял и кипял" в тези неща, но, разбира се, това също се случва.
Колкото по-"врял и кипял" ставам, толкова повече възможности се изпречват на пътя ми. Друго от следствията на постоянното развиване на финансовата интелигентност е все по-честото представяне на възможности за печалба. И колкото по-голяма е финансовата ви интелигентност, толкова по-лесно ще ви бъде да преценявате дали сделката е обра. Интелигентността е тази, която може да засече неизгодната сделка или да я превърне в изгодна. Колкото повече научавам - а има да се учи много - толкова повече пари правя, просто защото с времето трупам опит и мъдрост. Имам приятели, които играят на сигурно, работят здраво в областта на своята професия и не постигат цялата тази финансова мъдрост, за чието натрупване е необходимо време.
Моята философия е да садя семена в колонката с активи, Това е моята формула. Започвам на дребно и садя семена. Някои израстват, други - не. Във фирмата си за недвижимо имущество имаме имоти на стойност няколко милиона долара. Онова, на което искам да наблегна, е, че повечето от тези милиони започнаха от дребни инвестиции от по 5 000 $ и 10 000 $. Имах късмета всички тези първоначални вноски да бъдат изплатени по време на бързо разрастване на пазара за недвижимо имущество, да се увеличат, освободени от данъци и многократно да служат за покупката на ново имущество.
Акциите и ценните ни книжа са защитени от фирма, която с моята съпруга наричаме "нашия кооперативен фонд". Наши приятели сключват сделки точно с хора като нас, които всеки месец разполагат с достатъчно пари, за да инвестират. Купуваме изложени на голям риск спекулативни частни компании, готови да разпродадат акциите си на Фондовата борса в Съединените щати или Канада. Ето един пример за това колко бързо може да се печели по този начин. Да речем, че купите 100 000 акции по 25 цента непосредствено преди акциите на компанията да бъдат предложени за публична разпродажба. Шест месеца по-късно акциите струват вече по 2 $. Ако се управлява добре, цената продължава да расте и достига 20 $ и повече за акция. Случвало се е нашите 25 000 $ за по-малко от година до достигнат 1 милион.
Това не е равнозначно на хазарт, ако знаете какво правите. Хазарт е, ако просто си хвърляте парите в някаква сделка и след това само се молите. Идеята е да използвате техническите си познания, мъдростта и любовта към играта; само така ще намалите риска. Разбира се, риск съществува винаги. Но финансовата интелигентност увеличава шансовете за успех. Следователно онова, което е рисковано за един, не е толкова рисковано за друг. Това е първата причина, поради която непрекъснато насърчавам хората да инвестират повече във финансовото си обучение, отколкото в пазара на акции, недвижимо имущество и каквото и да било друго. Колкото сте по-умни, толкова по-голяма вероятност има да спечелите.
Типът акции, които купувам аз, са особено рискови за повечето хора и изобщо не ви го препоръчвам. Все пак аз играя тази игра от 1979 година и имам голям опит. Но ако осъзнаете защо инвестиции от този род са рисковани за повечето хора, може би ще успеете да промените живота си така, че няма да ви се струва рисковано да превръщате всяка година 25 000 $ в 1 милион.
Както вече стана дума, нищо от написаното тук не е препоръка. Използвам го само като пример за прости и възможни неща. Това, което правя, не е кой знае какво, и за средностатистическия човек няма да бъде трудно да си осигури пасивен доход от 100 000 $ годишно. В зависимост от пазара и умствените ви възможности, можете да го постигнете в рамките на пет до десет години. Ако живеете скромно, тези допълнителни 100 000 $ на година ще бъдат приятно допълнение, независимо дали работите. Ако желаете, можете да продължите да работите или да си вземете продължителен отпуск, и да използвате в своя полза данъчната система на правителството.
Моята лична база е недвижимото имущество. Обичам недвижимото имущество, защото е стабилно и промените в него са бавни. Искам основата ми да е солидна. Притокът на пари е стабилен и, ако се управлява правилно, има голям шанс да увеличи стойността си.
Стабилната база на недвижимото имущество ми позволява да правя по-големи рискове в спекулативните акции, които купувам. Ако осъществя големи печалби чрез акциите, плащам съответния данък и инвестирам остатъка в недвижимо имущество, като подсилвам в още по-голяма степен основата на активите.
И само още нещо за недвижимото имущество. Пътувал съм по цял свят и съм преподавал изкуството да се инвестира. Във всеки град чувам как хората казват, че човек не може да купи евтино имоти.
Моят опит показва друго. Дори в Ню Йорк и Токио има множество изгодни сделки, които повечето хора просто не забелязват. В Сингапур, където в момента цените на недвижимото имущество растат, все още могат да се намерят добри предложения.
Често чувам някой да казва: "Това не може да се направи тук." И тогава се чувствам длъжен да им напомня, че може би трябва да кажат: "Не знам как да го направя тук... засега."
Големите възможности не се виждат с очите, а с ума. Повечето хора така и не забогатяват, просто защото нямат финансово образование и не разпознават възможностите, които се намират току пред тях.
Често ме питат: "Как да започна?" В предишната глава дадох десетте стъпки, които следвах по пътя към финансовата си независимост. Но никога не забравяйте да се забавлявате. Това е само игра. Понякога печелите, друг път се учите. Но непременно се забавлявайте.
Повечето хора никога не печелят, тъй като се страхуват много да не загубят. Ето защо училището ми се струва толкова глупаво нещо. Там ни учат, че грешката е нещо лошо и ни наказват за нея.
Ние се учим да вървим като падаме. Ако не паднем никога, няма и да се научим да ходим. Същото важи и когато се учим да караме колело. Още имам белези по коленете, но затова пък мога да карам колело без да мисля.
Същото се отнася и за забогатяването. За жалост главната причина повечето хора да не са богати е страхът им от загубата. Победителите не се страхуват от загубата. Но губещите се страхуват. Провалът е част от процеса на успеха. Хората, които избягват провалите, избягват също така и успеха.
Гледам на парите като на партия тенис. Играя здраво, допускам грешки, поправям ги, правя нови грешки, поправям и тях и така ставам все по-добър. Ако изгубя играта, пресягам се през мрежата, ръкувам се с моя противник, усмихвам се и казвам:
- До другата събота.

Има два типа инвеститори:
1. По-разпространеният тип са тези, които купуват готова инвестиция. Тя може да бъде кооперативен фонд, недвижимо имущество, акции или ценни книжа. Това е чист и прост начин за инвестиране. За пример може да се даде онзи, който отива в магазина и си купува компютър.
2. Вторият тип са инвеститорите, които създават инвестиции. Те обикновено събират сами дадена сделка като хората, които купуват части за компютър и ги сглобяват сами. Аз нямам представа как да сглобявам компютър. Но знам как да сглобя частите на дадена възможност.
По принцип професионалните инвеститори са от втория тип. Понякога сглобяването на отделните компоненти може да отнеме години. А понякога те така и не се събират. Богатият татко ме насърчаваше да стана именно такъв тип инвеститор. Много е важно да се научиш да сглобяваш частите, тъй като големите печалби са именно тук. Но понякога има и огромни загуби, ако вълната се обърне срещу теб".
Ако желаете да бъдете от втория тип инвеститори, трябва да развиете три основни умения в допълнение на онези, необходими за придобиването на финансова интелигентност:
1. Как да откриете възможността, пропусната от всички останали. Вие виждате с ума си това, което другите пропускат с очите. Така например един приятел купи някаква запусната стара къща. На човек му настръхваха косите, като я погледнеше. Всички се чудеха защо я бе купил. За разлика от всички нас той бе видял, че към къщата има четири празни парцела. След като купи къщата, той я събори и продаде петте парцела на един строител, който ги купи за три пъти повече пари. Така спечели 75 000 $ за два месеца. Не са кой знае колко пари, но със сигурност са доста повече от минималната заплата и технически не е трудно за изпълнение.
2. Как да осигуряваме нужните пари. Средностатистическият човек ходи за тази цел само в банката. Вторият тип инвеститори трябва да знаят как да набират капитал; това може да се прави по много начини, без да се, намесва банката. За да започна, аз се научих как да купувам къщи, без помощта на банката. Безценни са не толкова къщите, колко то наученото умение да се осигуряват пари.
Много често чувам: "Банката не ми отпуска заем." или "Нямам пари, за да го купя." Ако желаете да бъдете инвеститор от втория тип, трябва да се научите да правите това, което спира повечето хора. С други думи, мнозинството позволява липсата на пари да им попречи да направят сделка. Ако успеете да се справите с това препятствие, ще бъдете с милиони пред другите, които не са придобили тези умения.
Неведнъж се е случвало да купя къща, жилищен блок или акции, без да имам и пени в банката. Веднъж купих жилищен блок за 1.2 милиона долара. Постигнах го с писмен договор между продавач и купувач. След това събрах 100 000 $ за депозита, като по този начин си осигурих 90 дни за намирането на останалата част от парите. Защо го направих ли? Просто защото знаех, че действителната стойност на сделката е 2 милиона долара. Така и не събрах парите. Вместо това човекът, който ми зае 100 000 $, ми даде 50 000 $, защото му намерих тази сделка, аз се оттеглих, а той зае моето място. Общото работно време - три дена. И отново по-важно е какво знаете, а не какво купувате. Инвестирането не е купуване; тук по-скоро става дума за познания.
3. Как да организирате умни хора. Интелигентните хора работят или наемат хора, които са по-интелигентни от тях самите. Когато има те нужда от съвет, изберете грижливо човека.
Има да се учи много, но наградата може да бъде с астрономически размери. Ако не желаете да научите тези неща, тогава е за препоръчване да станете инвеститор от първи тип.
Най-голямото ни богатство е това, което знаем. А онова, което не знаем, е най-големият ни риск. Риск има винаги, затова се научете да управлявате риска, вместо да го избягвате.

Урок #6

РАБОТЕТЕ ЗА ДА УЧИТЕ,
А НЕ ЗА ПАРИ
През 1995 година ме интервюираха за един вестник в Сингапур. Младата репортерка пристигна навреме и интервюто започна веднага. Седяхме във фоайето на луксозен хотел, пиехме кафе и обсъждахме целта на посещението ми в Сингапур. Трябваше да поделя пространството със Зиг Зиглар. Той говори за мотивацията, а аз - за "Тайните на богатите".
- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър -заяви журналистката.
Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.
- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?
- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?
- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.
- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? -Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.
- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.
- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?
И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.
На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.
- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".
- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".
Очите й се разшириха веднага.
- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".
Погледът й пламна гневно.
-Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо.
Прибра останалите си записки и побърза да излезе през голямата стъклена врата.
Поне на другия ден за мен излезе справедлива и ласкава статия.
Светът е изпълнен с умни, талантливи, образовани и интелигентни хора. Срещаме ги всеки ден. Те са навсякъде около нас.
Преди няколко дена забелязах, че колата ми не работи добре. Спрях в един автосервиз и младият монтьор я оправи за няколко минути. Той разбра какъв е проблемът само като се вслуша в звука на мотора. Бях изумен.
Тъжната истина е, че големият талант не е достатъчен.
Непрекъснато се шокирам от това колко малко печелят талантливите хора. Онзи ден научих, че по-малко от 5% от американците печелят повече от 100 000 $ годишно. Срещал съм изключително умни и високообразовани хора, които печелят по-малко от 20 000 $ на година. Един бизнесконсултант, специализирал в областта на медицината, ми обясни, че много от зъболекарите, лекарите и хиропрактиците водят непрестанна финансова борба. А дотогава си бях мислил, че още с дипломирането доларите започваха да текат в джобовете им. Въпросният бизнесконсултант ми каза:
- От голямото богатство ги дели само едно умение.
Тази фраза означава, че повечето хора трябва да научат и овладеят още само едно умение и приходите им ще започнат да нарастват експоненциално. Вече стана дума, че финансовата интелигентност е комбинация от счетоводство, инвестиране, маркетинг и право. Съчетайте тези четири технически умения и ще се убедите, че не е толкова трудно да правите пари с пари. Когато става дума за пари, единственото умение, което знаят хората, е да работят по-усилено.
Класически пример за синергията на уменията е младата писателка от вестника. Ако бе изучила прилежно умението на продажбата и маркетинга, приходите й щяха да нараснат драстично. Ако бях на нейното място, щях да завърша курсове за реклама на художествена литература и продажба. И вместо да работя във вестник, щях да си потърся работа в някоя рекламна агенция. Дори заплатата й там да е по-малка, тя щеше да научи как да общува и да рекламира с успех. Трябваше да отдели също така време, за да изучи изкуството връзки с обществеността, едно много важно умение. Щеше да разбере как да печели милиони от безплатно рекламиране. А нощем и през уикендите щеше да пише страхотния си роман. Когато го завърши, щеше да бъде по-добре подготвена да продава книгата си. И не след дълго щеше да се превърне в автор на бестселъри.
Когато написах първата си книга "Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище", един издател предложи да сменя заглавието с "Икономика на образованието". Отговорих, че с такова заглавие ще продам само две книги - една на семейството си и една -на най-добрия си приятел. Проблемът беше там, че те щяха да очакват да я получат безплатно. Бяхме избрали неприятното заглавие "Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище", защото знаехме, че това само по себе си бе солидна реклама.
Аз самият съм за образованието и вярвам в образователната реформа. Защо иначе щях да продължавам да настоявам античната ни образователна система да бъде променена? И така, избрах заглавие, което щеше да ми осигури достъп до повече радио- и телевизионни предавания, само защото предизвиквах полемика. Мнозина ме мислеха за голям ексцентрик, но книгата се продаваше много добре.
Когато през 1969 година завърших Търговската морска академия, образованият ми татко бе много щастлив. "Стандарт Ойл ъв Калифорния" ме взе на работа заради флотата си от петролни танкери. Бях втори помощниккапитан и заплатата ми беше ниска в сравнение с това, което получаваха моите съученици, но все пак това бе първата ми работа. Получавах 42000 $ годишно, включително заплащане за извънредните часове, и трябваше да работя само седем месеца, полагаха ми се пет месеца ваканция. Ако исках, можех да тръгна с някой кораб за Виетнам и да удвоя заплатата си, вместо да почивам цели пет месеца.
Очакваше ме страхотна кариера, но аз напуснах след шест месеца и се присъединих към "Марин Корпс", за да се науча да летя. Образованият ми татко беше съсипан, богатият ме поздрави.
Както в училище, така и на работното място най-популярната идея е "специализацията". За да получаваш повече пари или да те повишат в службата, трябва да "специализираш". Затова например лекарите започват да учат за специалност като ортопедия или педиатрия. Същото се отнася и за счетоводителите, архитектите, адвокатите, пилотите и много други.
Образованият ми татко вярваше в същата догма. Ето защо бе толкова щастлив, когато най-сетне защити доктората си. Но сам признаваше, че училищата възнаграждават хората, които учат все повече и повече, за все по-малко и по-малко.
Богатият татко ме насърчаваше точно за обратното.
- Важно е да се знае малко за много - препоръчваше той.
Ето защо години наред работих в различни области в неговите компании. Известно време бях в счетоводния отдел. Въпреки че най-вероятно нямаше да стана никога счетоводител, той искаше да уча чрез "осмоза". Знаеше, че ще усвоя специфичния жаргон в професията и ще развия усещане кое е важно и кое - не. Работил съм също като строител, в търговията и маркетинга. Той правеше бизнесмени от двама ни с Майк. Затова настояваше да присъстваме на срещите му с банкери, адвокати, счетоводители и брокери. Искаше да знаем по малко за всички страни на неговата империя.
Когато напуснах добре платената си работа в "Стандарт Ойл", образованият ми баща пожела да поговорим откровено. Беше смаян. Не разбираше решението ми да зарежа една толкова добре платена кариера, която освен всичко предлагаше множество други привилегии, много свободно време и възможност за повишение. И една вечер той ме попита защо съм напуснал. Така и не можах да му обясня, колкото и да се стараех. Моята логика не отговаряше на неговата. Проблемът бе там, че моята логика бе логиката на богатия ми баща.
Сигурността, която дава работното място, означаваше всичко за образования ми татко. А учението беше всичко за богатия татко.
Образованият татко мислеше, че съм учил, за да стана корабен офицер. Богатият татко знаеше, че отидох в училище, за да уча международна търговия, като студент пътувах с товарни кораби, големи и малки, петролни танкери и пътнически кораби до Далечния Изток и южните части на Тихия океан.
Богатият татко наблягаше върху това да остана в Тихия океан, вместо да предпочета пътуващите до Европа кораби, тъй като знаеше, че "изплуващите на повърхността нации" са в Азия, а не в Европа. Докато повечето ми съученици, в това число и Майк, правеха партита в студентските домове, аз изучавах търговията, хората, бизнесстиловете и културите в Япония, Тайван, Тайланд, Сингапур, Хонконг, Виетнам, Корея, Таити, Самоа и Филипините. Аз също ходех по партита, но не в студентските домове. Пораснах бързо.
Образованият татко просто не можеше да разбере защо напуснах и се присъединих към "Марин Корпс". Казах, че искам да се науча да летя, но истинското ми желание бе да се науча да водя големи групи хора. Богатият татко ми бе обяснил, че най-трудното при управлението на една компания е справянето с хората. Беше прекарал три години в армията; образованият ми татко бе освободен от военна служба. Богатият татко ми бе помогнал да разбера колко е важно да се научиш да водиш хората в опасни ситуации.
- Следващото, което трябва да научиш, е да бъдеш лидер - заяви той. - Ако не си добър лидер, ще те прострелят в гърба, както се случва много често в бизнеса.
Когато се върнах от Виетнам през 1973 година, аз се уволних, въпреки че обичах да летя. Започнах работа в "Ксерокс Корпорейшън". Причината да го направя определено не бяха парите. Бях свенлив човек и мисълта за продажбите бе най-плашещото нещо за мен. А "Ксерокс" осигурява една от най-добрите програми в Америка за обучение в областта на продажбите.
Богатият татко се гордееше с мен. Образованият татко се срамуваше. Смяташе, че търговците са много под него, интелектуалеца. Работих с "Ксерокс" в продължение на четири години, докато превъзмогнах страха си от чукането по вратите, за да не бъда отблъснат. След като започнах да фигурирам постоянно сред първите петима по броя на продажбите, аз напуснах и продължих нататък, като оставих още една чудесна кариера с превъзходна компания.
През 1977 година основах първата си компания. Богатият татко ни бе научил с Майк да управляваме компании. Сега трябваше да се науча да ги създавам и да им помагам да стъпват на крака. Първият ми продукт, портфейл от найлон и велкро, се произвеждаше в Далечния Изток и се пренасяше с кораб до един склад в Ню Йорк, близо до училището, в което бях ходил. Обучението ми бе приключено; време беше да изпробвам крилете си. Ако се провалях, щях да се разоря. Богатият татко каза, че е по-добре човек да се разори пред трийсетата си година.
- Така все още имаш време да дойдеш на себе си - обясни той.
Малко пред трийсетия ми рожден ден първият ми товар напусна Корея и се отправи към Ню Йорк.
Днес продължавам да се занимавам с международен бизнес. И, както ме бе посъветвал някога богатият ми баща, продължавам да търся изплуващи на повърхността нации. Днес инвестирам в Южна Америка, Азия, Норвегия и Русия.
Едно старо клише твърди, че "работното място означава да бъдеш вечно на ръба на разорението". И, за жалост, това е истина за милиони хора. Тъй като според училището финансовата интелигентност не е интелигентност, повечето наемни работници работят здраво и плащат сметки, като едва свързват двата края.
Според една ужасна теория "служителите работят дотолкова усърдно, колкото да не бъдат уволнени, а собствениците плащат минимума, необходим, за да ги задържат". И ако се вгледате в счетоводните разчети на повечето компании, по-точно - в частта със заплатите, ще се убедите, че в това има известна истина. Резултатът е, че повечето наемни работници никога не се придвижват напред. Те правят това, на което са ги учили: "Намери си сигурна работа."
Повечето от тях се съсредоточават върху заплащането и краткотрайната полза, но след изтичането на по-дълъг период от време става ясно, че тази позиция е губеща.
Аз препоръчвам на младите хора да си търсят работа по-скоро заради това, което ще научат, отколкото заради онова, което ще печелят. Да се огледат добре, преди да решат какви умения желаят да усвоят и преди да изберат определена професия, за да не попаднат в капана на "омагьосаната въртележка на плъховете".
Попаднат ли веднъж в продължаващия цял живот процес на плащане на сметки, те заприличват на хамстерите, тичащи по малкото метално колело. Косматите им крачета се движат с голяма скорост, колелото се върти бясно, но утре сутринта пак ще си бъдат в същата клетка. С две думи - страхотно постижение.
Във филма "Джери Макгуайър" с Том Круз имаше доста впечатляващи моменти. Една реплика ми се стори особено истинска. Става дума за сцената, в която Том Круз напуска фирмата. Току-що са го уволнили и той пита цялата компания: "Кой иска да дойде с мен?" Всички стоят като замръзнали и не издават звук. Само една жена се обажда: "Бих искала, но след три месеца ме очаква повишение."
Това е може би най-вярното твърдение в целия филм. Обикновено точно то кара хората да продължават да работят като наемници и да си плащат сметките. Знам, че образованият ми баща се надяваше всяка година да му увеличат още заплатата и всяка година оставаше разочарован. Тогава се връщаше на училищната скамейка, за да получи допълнителна квалификация с надеждата, че този път ще го повишат и, разбира се, го чакаше ново разочарование.
Въпросът, който задавам често на хората, е:
- Къде ще те отведат тези ежедневни занимания?
Питам се дали хората се питат къде ще ги отведе работата им или влизат в ролята на хамстера?
Сирил Брикфийлд, бившият изпълнителен директор на Американската асоциация на пенсионерите докладва, че "личните пенсии са в истински хаос. Първо, 50% от работната сила днес няма пенсия. Само това вече е основание за сериозни притеснения. А 75%-80% от останалите 50% имат пенсии в рамките на 55 $, или 150 $, или 300 $ месечно."
В книгата си "Пенсионният мит", Крейг Карпъл пише: "Посетих централния офис на една национална пенсионно-консултантска фирма и се запознах с управителната директорка, която се е специализирала в оформянето на привлекателни пенсионни планове за главните управленски кадри. Когато я попитах какво могат да очакват хората на по-ниски постове, тя отвърна с уверена усмивка:
- Сребърния куршум.
- А какво представлява този сребърен куршум? - поинтересувах се аз. Тя сви рамене.
- Ами като разберат, че няма да имат достатъчно средства за препитание като остареят, просто могат да си пръснат мозъка с него."
- По-нататък Карпъл обяснява разликата между стария и новия пенсионен план. Картината за повечето работещи днес хора не е никак розова. При това говорим само за пенсионното осигуряване. Ако към картината се прибавят таксите за медицинско обслужване и лекарства, тя става наистина ужасяваща. В своята книга, издадена през 1995 година, той отбелязва, че годишната такса за старчески дом варира между 30 000 $ и 125 000 $. Той самият отишъл в един чист, скромен старчески дом в района, в който живеел, и открил, че таксата за 1995 година за него е 88 000 $.
Много от болниците в страните със социална медицина вече са изправени пред тежък избор: "Кой ще живее и кой ще умре?" Изборът се прави по два критерия: с какви средства разполагат и каква е възрастта на пациентите. Ако пациентът е стар, често дават лекарството на някой по-млад от него. По-възрастният беден пациент заема последното място на опашката. Следователно така, както богатите могат да си позволят по-добро образование, те ще могат да запазят и живота си, докато бедните ще бъдат обречени на смърт.
Затова се питам дали наемните работници гледат към бъдещето или само към следващата си заплата, без да си задават въпроса накъде са се запътили?
Когато разговарям с хора, които желаят да печелят повече, винаги им препоръчвам едно и също. Предлагам им да огледат живота си в перспектива. Вместо просто да работят за пари и сигурност, чиято важност не мога да отрека, аз им препоръчвам да си намерят втора работа, покрай която ще научат нещо друго.
Често им предлагам да се присъединят към компания, работеща на принципа на мрежовия маркетинг, ако желаят да се научат да продават. Някои от тези компании осигуряват превъзходни обучаващи програми, които помагат на хората да преодолеят страха си от провал и отхвърляне, главните причини за неуспеха. Образованието е по-важно от парите.
Когато дам това предложение, в отговор често чувам: "0, това е доста сериозно главоболие." или пък: "Искам да правя само това, което ми е интересно."
Ако получа първия отговор, питам:
- Значи предпочиташ цял живот да даваш 50% от труда си на правителството?
Ако пък чуя: "Правя само това, което ми е интересно", аз казвам:
- Не че ми е интересно да ходя в спортната зала, но въпреки това го правя, защото желая да се чувствам по-добре и да живея по-дълго.
За жалост в поговорката "Вълкът козината си мени, но нрава си -не" има доста истина. Ако човек не е свикнал да се променя, трудно бихте могли да го промените.
Но за тези от вас, които са готови да приемат да поработят, за да научат нещо ново, ще кажа следните насърчителни думи:
- Животът е в много отношения като ходенето в спортната зала. Най-мъчителната част е вземането на решение да отидеш там. Преминеш ли веднъж това, после е лесно. Много пъти дори мисълта за това ми е била непоносима, но щом вляза вътре и започна да се движа, откривам за пореден път, че е истинско удоволствие. А след като приключа винаги се радвам, че съм надмогнал себе си и съм отишъл.
Ако не желаете да работите, за да научите нещо ново, а настоявате вместо това да се специализирате във вашата област, уверете се, че във фабриката, в която работите, има профсъюзи. Профсъюзите имат за цел да защитават специалистите.
След като изгуби благоразположението на губернатора, образованият ми татко застана начело на учителските профсъюзи на Хаваите. Споделял е с мен, че това е най-трудната работа, която е вършил някога. Богатият ми татко, от друга страна, цял живот правеше всичко възможно да предпази компаниите си от намесата на профсъюзите. И успя. Колкото и да се приближаваха, той винаги успяваше да отбие ударна.
Аз лично не вземам ничия страна, тъй като виждам ползата и нуждата от тях и за двете страни. Ако се вслушате в препоръката на учебните заведения и се специализирате много в дадена област, тогава търсете защитата на профсъюзите. Така например, ако аз бях продължил с кариерата си на летец, щях да потърся компания със силни профсъюзи на пилотите. Защо ли? Защото щях да посветя живота си на усвояването на умение, ценно само за една индустрия. Ако бъдех прогонен от тази индустрия, трупаните в продължение на целия ми живот умения нямаше да бъдат толкова ценни за друга индустрия. На един старши пилот, със 100 000 часа летателно време, който печели по 150 000 $ годишно, би му било трудно да намери така добре платена работа като преподавател. Не е задължително уменията да се пренасят от индустрия в индустрия, тъй като уменията, за които плащат на пилотите, не са толкова важни в образователната система да речем.
Същото се отнася дори за днешните лекари. А учителите определено трябва да членуват в профсъюз. Най-големият и най-богат профсъюз в Америка днес е учителският. Учителите се нуждаят от защитата на своя профсъюз, тъй като стойността на техните умения също е ограничена за другите индустрии извън образованието. Затова главното правило е: "Високоспециализираните служители трябва да членуват в профсъюз." Това е най-умното, което можете да направите.
Понякога питам своите курсисти:
- Кой от вас може да приготви по-вкусен хамбургер от тези, които предлагат в "Макдоналдс"?
Почти всички вдигат ръце. Тогава добавям:
- Как тогава става така, че "Макдоналдс" печели повече от вас? Отговорът е очевиден: "Макдоналдс" има превъзходна бизнессистема. Причината толкова много талантливи хора да бъдат бедни е следната: те се съсредоточават върху правенето на по-вкусен хамбургер и не знаят нищо или много малко за бизнессистемите.
Един мой приятел е великолепен художник. Печели значителни суми. Един ден адвокатът на майка му се обадил, за да го уведоми, че тя му е оставила 35 000 $. Това останало от имота й, след като правителството и адвокатът взели своята част. Приятелят ми веднага видя в тези пари възможност да увеличи бизнеса си, като използва част от тях за реклама. След два месеца в едно луксозно списание, предназначено за най-богатите, се появи първата му цветна реклама на цяла страница. Той пуска тази реклама в продължение на три месеца. Така и никой не й отговори, а от наследството му не остана и следа. Сега той иска да даде списанието под съд за незадоволително представяне.
Това е един широко разпространен пример за човек, който може да прави чудесни хамбургери, но знае съвсем малко за бизнеса. Когато го попитах какво е научил, той отвърна, че "хората от рекламата били мошеници". След това го попитах дали би желал да посети курс по продажби и директни продажби. "Нямам време и не желая да си пръскам парите за глупости" - бе неговият отговор.
Светът е пълен с бедни талантливи хора. Твърде често те са бедни, борят се непрестанно с някакви финансови проблеми или печелят по-малко от това, на което отговарят способностите им не заради това, което знаят, а заради онова, което не знаят. Те се съсредоточават върху усъвършенстването на уменията си да приготвят още по-добър хамбургер, вместо върху умението да продадат и да доставят вече готовия хамбургер. Може би "Макдоналдс" не прави най-хубави хамбургери, но е най-добрият в продаването и доставката на средно добри хамбургери.
Бедният татко искаше да се специализирам. Според него това бе условието да получавам повече. Дори след като губернаторът на Хаваите го уведоми, че няма да работи повече за правителството в щата, той продължи да ме насърчава да се специализирам. Тогава образованият ми баща възприе каузата на учителския профсъюз да настоява за още по-голяма защита и възнаграждение за тези високоспециализирани и образовани професионалисти.
Двамата сме спорили често, но той така и не се съгласи с мен, че именно свръхспециализацията причинява нуждата от профсъюзна защита. Бедният татко не разбра, че колкото си по-специализиран, толкова си по-обвързан и зависим от въпросната специалност.
Богатият татко съветваше двама ни с Майк да се обучим в тази насока. Много корпорации правят същото. Те намират някой умен млад студент, току-що завършил училище по бизнес, и започват да го обучават, за да предадат един ден управлението на компанията в негови ръце. Тези умни млади служители не специализират в определен отдел; тях ги местят от отдел в отдел, за да изучат всички страни на бизнессистемата. Богатите често обучават по този начин своите деца или нечии други деца. Така те получават обща представа за операциите в съответния бизнес и взаимовръзката между различните отдели.
Поколението от времето на Втората световна война смяташе, че е "лошо" да се местиш от компания в компания. Днес това се смята за умна постъпка. А след като хората ще се местят от компания в компания, вместо да се стремят към по-дълбока специализация, защо тогава да не се стремят да "учат" повече, отколкото "печелят"? В началото така сигурно ще печелите по-малко. Но в крайна сметка то ще ви се отплати с лихвите.
Основните управленски умения, необходими за успеха, са:
1. Управление движението на парите.
2. Управление на системите /включително и на вас самите, както и време за семейството/.
3. Управление на хора.
Най-важните специализирани умения са продажбите и разбирането на маркетинга. Именно способността да се продава и следователно да се общува с другите, били те клиенти, служители, шеф, съпруг/а или дете, е в основата на личния успех. Уменията за общуване като писане, говорене и уговаряне на сделки са изключително важни за трайния успех. Върху това умение аз работя непрестанно, посещавам курсове или си купувам обучаващи касети, за да разширявам знанията си.
Както вече стана дума, колкото по-компетентен ставаше образованият ми баща, толкова по-усилено работеше. И колкото повече се специализираше, толкова по-здраво го хващаше капанът. И макар заплатата му да се увеличаваше, възможностите му за избор намаляваха. След като изгуби работата си за правителството той осъзна колко уязвим е в действителност в професионално отношение.
Подобно нещо се случва и с професионалните спортисти, когато получат тежка травма или възрастта не им позволява да се състезават повече. Внезапно изгубват високоплатената си работа, а уменията им са ограничени и не им позволяват да се захванат с нещо друго, също така добре платено.
Струва ми се, че именно поради това след този случай образованият ми татко застана така убедено на страната на профсъюзите. Беше осъзнал колко много щеше да му помогне един профсъюз.
Богатият татко насърчаваше двама ни с Майк да знаем по малко за много неща. Поощряваше ни да работим с по-умни от нас хора и да ги организираме да работят в екип. Днес това би било определено като "синергия от специалисти".
Случва ми се да срещам бивши учители, печелещи по няколкостотин хиляди долара годишно, защото притежават специализирани умения в своята област, както и други умения. Те могат не само да преподават, а и да продават и пласират. Аз не знам по-важни умения от продажбите и маркетинга. Те се оказват трудни за повечето хора най-вече поради страха им от отказ. Колкото по-добре се справяте с общуването, преговарянето и страха от отказ, толкова по-лесен ще ви бъде животът. Днес давам на всички съвета, който дадох и на журналистката, която желаеше да стане авторка на бестселъри. Техническата специализация има своите силни и слаби страни. Имам гениални приятели, които обаче не умеят да общуват добре с другите и в резултат трябва да се задоволяват с плачевно ниски доходи. Съветвам ги да отделят една година за обучението в продажби. Дори да не спечелят нищо, умението им да общуват със сигурност ще се подобри. А това е нещо безценно.
Не е достатъчно обаче да бъдем добри продавачи; трябва да бъдем и добри учители и ученици. За да забогатеем истински, трябва да можем както да даваме, така и да получаваме. В случаите на финансови или професионални проблеми причината често е липса на даване и получаване. Познавам много хора, които са бедни, защото не са нито добри учители, нито добри ученици.
И двамата ми бащи бяха великодушни, щедри мъже. И двамата по принцип първо даваха. Обучаването бе един от техните начини да дават. Огромната разлика беше в даването на пари. Богатият татко раздаваше много пари - на своята църква, за различни благотворителни цели, на своята фондация. Той знаеше, че за да получиш пари, трябва да даваш пари. Даването на пари е тайната на повечето богати фамилии. Именно затова съществуват организации като фондациите "Рокфелер" и "Форд". Целта на тези организации е да вземе богатството им, да го увеличи и да го раздаде завинаги.
Образованият ми татко повтаряше често:
- Когато имам някакви свободни средства, ще ги дам.
Работата беше там, че подобни свободни средства изобщо не се появиха. Така той работеше още повече, за да привлече пари, вместо да се съсредоточи върху най-важния закон за парите: "Дай и ще получиш." Вместо това той вярваше в "Получи и ще дадеш".
В резултат аз се превърнах в нещо средното между двамата си бащи. Част от мен е закоравял капиталист, който обича играта, при която парите правят пари. Другата част е отговорен към обществото учител, който се тревожи искрено от непрекъснато задълбочаващата се пропаст между богати и бедни. Аз лично смятам, че главният виновник за тази увеличаваща се пропаст е архаичната образователна система.


Първи Стъпки

Урок #7
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯ
Обучението и придобиването на финансова грамотност сами по себе си не са гаранция за финансова независимост. Съществуват пет основни причини колонката с активите на финансово грамотни хора да не бъде особено пълна; да не предизвиква голям приток на пари. Да не им дава възможност да се радват на живота на своите мечти, вместо да работят по цел ден само за да си плащат сметките. Петте причини са:
1. Страх.
2. Цинизъм.
3. Мързел.
4. Лоши навици.
5. Арогантност.
Причина 1. Преодоляване на страха от загуба на пари.
Никога не съм срещал човек, който обича да губи пари. Но и никога досега не съм срещал богат човек, който да не е губил пари. Затова пък съм срещал много бедни хора, които не са губили никога и цент... в инвестиране, имам предвид.
Страхът от загуба на пари е напълно реален. Той присъства във всеки. Дори у богатите. Проблемът обаче не е страхът. А как се справяме с него. Как се справяме със загубата. Как приемаме провала, ето я голямата разлика. И това се отнася за всичко в живота, не само за парите. Основната разлика между богатия и бедния е начинът, по който се справят с този страх.
Напълно е нормално да изпитваш страх. Нормално е да се страхуваш за парите си. И въпреки това можеш да бъдеш богат. Всеки едни от нас е герой в една област и страхливец - в друга. Съпругата на моя приятел е медицинска сестра в "Бърза помощ". Щом види кръв, предприема веднага необходимото. но само ако спомена думата инвестиране, бяга панически. Когато аз видя кръв, не бягам; аз губя съзнание. Богатият ми баща разбираше фобиите, свързани с парите.
- Едни се ужасяват от змии. Други - от загуба на пари. Това са все фобии - обясняваше той.
А ето и неговото решение срещу фобията от загуба на пари:
- Ако мразиш риска и тревогите... започни рано.
Ето защо банките препоръчват да свикнем да пестим още докато сме млади. Ако започнеш като млад, няма да бъде трудно да забогатееш. Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че действително има огромна разлика между човек, започнал да пести на двайсетгодишна възраст и друг, започнал да пести на трийсетгодишна възраст. Впечатляваща разлика.
Казват, че сложната лихва била едно от чудесата на света. А покупката на остров Манхатън - една от най-страхотните сделки на всички времена. Ню Йорк бил откупен за двайсет и четири долара във вид на дреболии и мъниста. Ако бяха инвестирани, при 8% годишна лихва, тези 24 $ през 1995 година щяха да бъдат повече от 28 трилиона долара. Манхатън можеше да бъде откупен отново и с останалата сума можеше да се купи голяма част от Лос Анджелис, особено при цените на недвижимите имоти през 1995 година.
Моят съсед работи за голяма компютърна компания. Работи там вече 25 години. След още пет години ще я напусне с 4 милиона долара в пенсионния си фонд. Те са инвестирани предимно в бързо нарастващи кооперативни фондове и ще бъдат обърнати в бонове и държавни и правителствени ценни книжа. Той ще бъде само на 55 години, когато се пенсионира и ще има пасивен доход от над 300 000 $ - повече, отколкото получава във вид на заплата. Следователно това може да се направи, дори да мразите загубите или риска. Но трябва да започнете рано и да помислите за осигуряването на пенсията си, както и да наемете финансист, на когото имате доверие, че ще може да ви води към правене на изгодни инвестиции.
А ако не ви остава много време до пенсиониране или желаете да се пенсионирате рано? Как да се справите със страха от загуба на пари?
Бедният ми татко не направи нищо в това отношение. Той просто избягваше тази тема, отказваше да я обсъжда. Богатият ми баща, от друга страна, препоръчваше да мисля като тексасец.
- Харесвам Тексас и неговите жители - казваше той. - В Тексас всичко е по-голямо. Когато печелят, тексасците печелят много. А кога то губят, е истинско зрелище.
- Обичат ли да губят? - попитах аз.
- Не съм казал такова нещо. Никой не обича да губи. Покажи ми някой, който е изгубил и е щастлив, а аз ще ти покажа какво се казва човек, който е изгубил - отговори той. - Става дума за отношението на тексасеца към риска, към наградата и провала. За това как се справят с живота. Те живеят истински. Не като повечето хора тук, които живеят като хлебарки, когато става дума за пари. Скимтят, когато в бакалницата им върнат с двайсет цента по-малко. Това, което ми харесва най-много, е отношението на тексасеца. Те са горди, когато печелят и се хвалят, когато изгубят. В Тексас имат следната поговорка: "Ако ще се разоряваш, направи го както трябва."
Непрекъснато повтаряше на двама ни с Майк, че основната причина за липса на финансов успех е прекалената предпазливост.
- Хората толкова се страхуват да не загубят, че губят - обичаше да казва той.
Собственият ми опит показва, че победата обикновено следва загубата. Преди да се науча окончателно да карам колело, падах многократно. Никога не съм срещал играч на голф, който да не е губил поне една топка. Никога не съм срещал хора, които са се влюбвали и сърцата им не са били разбити нито веднъж. И не съм срещал богат човек, който да не е губил никога пари.
Следователно причината повечето хора да не побеждават финансово е следната: страхът да не изгубят пари е много по-голям от радостта да бъдат богати. Ето още една тексаска поговорка: "Всички искат да отидат в рая, но никой не иска да умре." Повечето хора мечтаят да бъдат богати, но мисълта да изгубят пари ги ужасява. Затова и никога не отиват в рая.
Богатият татко често ни разказваше истории от своите посещения в Тексас.
-Ако наистина искате да научите какво е риск, загуба и провал, отидете в Сан Антонио и посетете Аламо. / Мисия в Сан Антонио, обсадена през 1836 г. от мексиканците по време на борбата на тексасците за независимост от Мексико. Защитават я около 180 доброволци и всички са убити. - Б. пр./ Това е невероятна история за шепа смелчаци, предпочели да се бият, макар да са били наясно, че нямат шанс за победа. Те избрали да умрат, но не и да се предадат. Историята е вдъхновяваща, заслужава си да бъде изучена; и въпреки всичко е трагично военно поражение. Провал, ако щете. Те губят. И така, как се справя с провала тексасецът? Той продължава да вика: "Спомнете си Аламо!".
С Майк бяхме слушали тази история многократно. Богатият татко ни я разказваше винаги, когато се готвеше за голяма сделка и се чувстваше нервен. След като направеше всичко, което зависи от него, и не му оставаше друго, освен да чака изхода, той ни разказваше историята. Разказваше ни я всеки път, когато се страхуваше да не направи грешка или да не изгуби пари. Тя му даваше сила, защото му напомняше, че винаги може да превърне финансовата загуба във финансова победа. Богатият татко знаеше, че провалът би го направил само още по-силен и умен. Не че искаше да загуби; просто знаеше кой е и как би приел една загуба. Щеше да я превърне в победа. Именно това превърна него в победител, а други - в губещи. То му даваше смелост да зачеркне станалото, докато при подобна ситуация други просто отстъпваха.
- Точно заради това харесвам толкова тексасците. Те превръщат един голям провал в туристическа атракция, от която изкарват милиони.
Ето неговите думи, които днес означават може би най-много за мен:
- Тексасците не погребват провалите си. Те се вдъхновяват от тях. Превръщат ги във въодушевяващи викове. Провалът вдъхновява тексасците за победа. А именно това е формулата за всички победители.
Така, както и аз винаги съм повтарял, че падането от колелото е част от учението да се кара. Помня, че паданията само увеличаваха решимостта ми да се науча да карам. Казах също така, че никога не съм срещал играч на голф, който не е губил топка. Загубата на топка или на турнир само вдъхновява професионалния играч на голф да стане още по-добър, да тренира още по-усилено, да учи повече. И благодарение на това той става по-добър. Загубата вдъхновява победителите. И сломява губещите.
Потвърждава го и следният цитат от Джон Д. Рокфелер: "Винаги съм се старал да превръщам всеки провал във възможност."
А ето какво мога да кажа аз въз основа на американско-японския си произход. Мнозина твърдят, че Пърл Харбър е грешка на американците. Аз казвам, че е грешка на японците. Във филма "Тора, Тора, Тора" един мрачен японски адмирал заявява пред своите подчинени:
- Страхувам се, че събудихме спящ великан.
"Помнете Пърл Харбър" се превърна във вдъхновяващ, в боен вик. Той трансформира една от най-големите загуби на Америка в причина за победа. Това голямо поражение даде на Америка сила и тя скоро изплува като световна сила.
Провалът вдъхновява победителите. И съкрушава губещите. Ето я най-голямата тайна на победителите. Тайната, която е непозната на губещите. Най-голямата тайна на победителите е, че провалът ги вдъхновява да спечелят и следователно те не се страхуват да губят. Както казва Фран Таркънтън: "Да печелиш означава да не се боиш да губиш."
Хора като Фран Таркънтън не се страхуват да губят, тъй като знаят кои са. Те мразят да губят, затова знаят, че загубата само ще ги стимулира да станат по-добри. Има голяма разлика между това да мразиш да губиш и да се страхуваш да губиш. Повечето хора се страхуват толкова да не изгубят пари, че губят. Играят прекалено на дребно и на сигурно във финансово отношение. Купуват си големи къщи и големи коли, но не и големи инвестиции. Главната причина за финансовите проблеми на повече от 90% от американците е следната: те играят така, че да не загубят. А не за да спечелят.
Те отиват при своя счетоводител, финансист или брокер и си купуват балансирана папка с ценни книжа. Повечето са затворили много пари в не особено печеливши бонове, нещо като кооперативни фондове за членовете на дадено семейство, и в няколко индивидуални полици - безопасно и разумно вложение. Но не и печелившо. Това е инвестиция на човек, който играе така, че да не загуби.
Не ме разбирайте погрешно. Този вероятно е по-добрият вариант, който не се използва от повече от 70% от населението, и това е наистина ужасяващо. Безопасното вложение е много по-добро от липсата на каквото и да е вложение. То е страхотно вложение за този, който не обича да рискува. Но безопасността и "балансираността" съвсем не влизат в правилата на играта, предпочитана от успяващите инвеститори. Ако имате малко пари и желаете да забогатеете, трябва преди всичко да бъдете "концентрирани", не "балансирани". Ако погледнете който и да е успял човек, ще се убедите, че в началото той не е бил балансиран. Балансираните хора не стигат доникъде. Просто си стоят на едно място. За да прогресираш, първо трябва да се дебалансираш.
Томас Едисон не е бил балансиран. Бил е концентриран. Бил Гейтс не беше балансиран. Беше концентриран. Доналд Тръмп е концентриран. Джордж Сорос е концентриран. Джордж Патън не пръска в широчина танковете си. Съсредоточава ги в слабите точки на немския фронт. Французите действат в широчина на линията "Мажино" и знаем от историята какво се случва с тях.
Ако имате желание да забогатеете, трябва да се съсредоточите. Да сложите голямо количество от вашите яйца само в няколко кошници. Не постъпвайте като представителите на бедната и средна класа; те слагат няколкото си яйца в много кошници.
Ако мразите да губите, играйте на сигурно. Ако загубата отслабва силите ви, играйте на сигурно. Правете балансирани инвестиции. Ако сте над двайсет и петгодишна възраст и рисковете ви изпълват с ужас, не се променяйте. Играйте сигурно, но започнете рано. Започнете да събирате отрано пари, тъй като за това ще ви бъде нужно много време.
Но ако мечтаете да бъдете свободни, да се измъкнете от омагьосаната въртележка, първият въпрос, на който трябва да си отговорите, е: "Как реагирам на провалите?"
Ако провалът ви вдъхновява да спечелите, може би трябва да се спуснете да осъществявате мечтите си. Но само "може би". Ако провалите подкопават силите ви или в резултат на тях губите контрол над нервите си, подобно на разглезените особи, които се обаждат на адвоката си да даде под съд някого всеки път когато нещо не стане както са го искали - тогава играйте сигурно. Запазете работата си. Или купувайте акции и кооперативни фондове. Но не забравяйте - в тези финансови инструменти също се крие риск, макар и да са по-безопасни от другите.
Казвам всичко това, намесвам Тексас и Фран Таркънтън, тъй като увеличаването на активите не е трудно. То не изисква кой знае какво обучение. Математиката, която се учи в пети клас, е достатъчна. Но рискуването на активите е нещо съвсем друго. За него са необходими голяма смелост, търпение и специално отношение към провалите. Губещите избягват провала. А провалите превръщат губещите в победители. Спомнете си Аламо.

Причина 2. Преодоляване на цинизма.
- Небето пада! Небето пада!
Повечето са чували историята за Страхливото пиле, което непрекъснато предупреждавало обитателите на задния двор за предстоящо бедствие. Всички познаваме подобни хора. И във всеки един от нас се крие подобно Страхливо пиле. Както вече стана дума, циникът е истинско Страхливо пиле. Всички се превръщаме в Страхливо пиле, когато страхът и съмненията замъглят мислите ни.
Всички изпитваме съмнения - "Не съм умен.", "Не съм достатъчно добър в тази област.", "Този и този са по-добри от мен."
Съмненията често ни парализират. Играем на играта "Ами ако?".
- Ами ако икономиката се срути веднага след като инвестирам?
- Ами ако работата се провали и после не мога да изплатя парите?
- Ами ако нещата не се развият така, както съм ги планирал?
Или пък непременно ще се намерят приятели и любими хора, които да ни напомнят за всички неизвестни, дори да не сме ги молили за това. Най-често те казват:
- Какво те кара да мислиш, че ще се справиш?
- Ако идеята е толкова добра, как така никой друг не го е напра вил?
- От това няма да излезе нищо. Ти просто не знаеш какво говориш. Тези думи на съмнение често стават толкова гръмки, че в крайна сметка не правим нищо. Ужасни предчувствия свиват на топка стомаха ни. Понякога губим съня си. И не вървим напред. Придържаме се към безопасното и възможностите ни отминават. Наблюдаваме как животът изтича покрай нас, докато стоим парализирани, с изстинало от страх тяло. Всички сме изпитвали това в един или друг период от живота си, някои - по-често от други.
Питър Линч от кооперативен фонд "Фиделити Магелан" сравнява предупрежденията за падането на небето с "шум", който чуваме всички.
"Шумът" се създава или в нашите глави, или идва отвън. Често от приятели, роднини, колеги и медии. Линч си спомня един период през 50-те години на XX век, когато заплахата от ядрена война преобладавала в новините и хората започнали да си подготвят противоатомни скривалища и да ги запасяват с храна и вода. Ако бяха инвестирали тези пари разумно в пазара, вместо да ги закопават в противоатомни скривалища, сега вероятно щяха да бъдат финансово независими.
Когато преди няколко години в Лос Анджелис избухнаха вълненията, продажбите на оръжие в цялата страна нараснаха внезапно. Един човек в щата Вашингтон умря след консумация на недопечен хамбургер и отделът към министерството на здравеопазването в Аризона нареди говеждото да се подлага на добра топлинна обработка. Фармацевтична компания пуска по националната телевизия клип за грипа. Рекламата излиза през февруари. Броят на настинките нараства успоредно с продажбата на тяхното лекарство при настинка.
Повечето хора са бедни, защото, когато става дума за инвестиране, светът е пълен със Страхливи пилета, които тичат и крещят:
- Небето пада! Небето пада!
А тези викове имат такъв ефект, тъй като всеки от нас е повече или по-малко страхлив. Често е необходим голям кураж, за да не позволиш на слуховете и приказките за края на света да увеличат собствените ти страхове и съмнения.
През 1992 година един приятел на име Ричард дойде да ни навести във Финикс. Остана впечатлен от всичко, което бяхме постигнали с покупката на недвижимо имущество и акции. Цените на имотите във Финикс бяха паднали. В продължение на два дена му показвахме това, което смятахме за прекрасни възможности за приток на пари.
Със съпругата ми не сме брокери на недвижимо имущество. Ние сме инвеститори. След като открихме сграда в един курорт, ние се обадихме на съответния брокер и той му я продаде същия следобед. Това бе градска къща с две спални само за 42 000 $. Подобни постройки се продаваха за 65 000 $. Ричард бе направил изгодна сделка. Силно развълнуван от покупката, той се върна в Бостън.
След две седмици брокерът се обади, за да съобщи, че приятелят ни се отказал. Телефонирах му се веднага, за да разбера причината. Той обясни само, че разговарял със съседа си, който заявил, че сделката била лоша. Плащал прекалено много.
Попитах Ричард дали съседът му е инвеститор. Ричард отговори, че не бил. На въпроса ми защо тогава му се доверява, той зае отбранителна позиция и отвърна, че желае да продължи да оглежда.
Пазарът на недвижимо имущество във Финикс се оживи и през 1994 година от тази къщичка вземахме 1 000 $ месечно и 2 500 $ - в разгара на зимния сезон. През 1995 година стойността й стигна 95 000 $. Ричард трябваше само да даде първата вноска от 5 000 $ и щеше да постави началото на измъкването от омагьосаната въртележка. Днес все още не е направил нищо. А изгодните сделки във Финикс все така не липсват; просто трябва да се вгледате малко по-внимателно.
Реакцията на Ричард не ме изненада. Това са типични "угризения на купувача" и никой от нас не може да им избяга. Именно тези съмнения ни съсипват. Страхът е победил и шансът за свобода е изгубен.
Друг пример. Държа малка част от активите си в сертификати за запазено право върху чуждо имущество. Печеля от тези пари 16% годишно, което е доста по-високо от 5%, предлагани от банката. Сертификатите се подсигуряват от недвижимо имущество и от законодателството в щата, което също е за предпочитане пред повечето банки. Просто в този случай липсват пари в брой. Почти винаги, когато споделя пред някого, че държа парите си по този начин, ми отговарят, че е рисковано. И ми обясняват защо не би трябвало да го правя. Когато попитам откъде имат тази информация, те ми отвръщат, че са чули нещо такова от приятел или са го прочели в списание, посветено на инвестициите. Никога не са го правили, но обясняват на някой, който го прави, защо не трябва да го прави. Най-ниската лихва при въпросните сертификати е 16%, но хората, които са изпълнени със съмнения, са готови да приемат 5%. Съмненията са скъпо удоволствие.
Искам да кажа, че именно тези съмнения и цинизъм са причина хората да си остават бедни и да играят на сигурно. Реалният свят просто ви чака да забогатеете. Единствено нашите съмнения ни държат бедни. Както вече казах, измъкването от омагьосаната въртележка е технически лесно. Не е необходимо кой знае какво образование, но съмненията осакатяват повечето хора.
- Циниците никога не побеждават - казваше богатият ми баща. - Неоснователните, непроверени страхове и съмнения създават циници.
"Циниците критикуват, а победителите анализират", това бе друга от любимите му сентенции. Той обясняваше, че цинизмът ослепява,: докато анализът отваря очите. Анализът позволява на победителите да осъзнаят, че критиците са слепи и да виждат възможности там, където другите ги пропускат. А да откриваш онова, което всички останали пропускат, е ключът към успеха.
Недвижимото имущество е мощно средство за инвестиране за всеки, който търси финансова независимост или свобода. То е уникално средство за инвестиране. И въпреки това всеки път, когато спомена нещо такова, чувам:
- Не желая да поправям тоалетни.
Точно това Питър Линч нарича "шум". А богатият ми татко щеше да I каже; "А, ето, циникът се обажда." Този, който критикува, вместо да; анализира. Този, който позволява на своите страхове и съмнения да му замъглят ума, вместо да му отворят очите.
Когато чуя някой да казва: "Не желая да поправям тоалетни", изпитвам желание да отговоря: "А какво те кара да мислиш, че аз искам?"
Излиза, че тоалетната е по-важна от онова, което искат. Аз говоря за освобождаване от омагьосаната въртележка, а те се концентрират върху тоалетните. Подобен ход на мисли обрича повечето хора на бедност. Те критикуват, вместо да анализират.
- Всичко, което "не искам", държи ключа към успеха - обичаше да казва богатият татко.
Тъй като аз също не желая да поправям тоалетни, си намирам управител на имотите, който да се занимава с поправянето на тоалетни.
И след като открия подходящия човек, който да се грижи за къщите или апартаментите, притокът на пари започва да нараства. Но, най-важното, добрият управител ми позволява да купя много повече имоти, защото няма да ми се налага да се грижа за тоалетни. Добрият управител е ключът към успеха в сделките с недвижимо имущество. За мен е по-важно да открия такъв човек, отколкото самите имоти. Качественият управител често научава за страхотни сделки с недвижимо имущество, преди самите брокери, и това го прави дори още по-ценен.
Ето какво имаше предвид богатият ми баща, като казваше, че "ключът към успеха се държи от всички неща, които "не искам да правя". Тъй като не исках да се занимавам с поправката на тоалетни, аз изнамерих начин да купувам повече имоти и да се измъкна от омагьосаната въртележка. А някои хора продължават да повтарят: "Не искам да се занимавам с поправка на тоалетни."
И по този начин се лишават от мощно средство за инвестиране, каквото са имотите. За тях тоалетните са по-важни от свободата им.
Нерядко чувам следното изказване:
- Не искам да губя пари.
Е, какво кара тези хора да мислят, че аз или някой друг иска да губи пари? Те не правят пари, тъй като предпочитат да не губят пари. Вместо да анализират, те затварят съзнанието си за друго мощно средство за инвестиция, Фондовата борса.
През декември 1996 година с един приятел минахме покрай кварталната бензиностанция. Той вдигна поглед и забеляза, че цената на бензина се покачва. Въпросният приятел е типично "Страхливо пиле". Ако питаш него, небето вечно се готви да падне и обикновено точно така и става, поне за него самия.
Прибрахме се и той изнесе истинска лекция, подкрепена с множество факти в защита на твърдението си, че през следващите няколко години цената на бензина ще се увеличава все повече и повече. Никога дотогава не бях виждал представените от него статистически справки, въпреки че вече притежавах значителна част от акциите на една бензиностанция. След като научих тази информация, веднага започнах да търся и открих една нова, на нереално ниска цена, петролна компания, от която купих 15 000 акции по 65 сантима.
През февруари 1997 година със същия този приятел минахме отново покрай същата бензиностанция; цената за галон бензин се бе покачила с почти 15%. Той отново се оплака и изрази тревогата си. Аз се усмихнах, защото през януари 1997 година въпросната малка петролна компания бе открила петрол и сега тези 15 000 акции струваха по повече от 3 $. И всичко това бях направил благодарение на неговия съвет. А цената на петрола най-вероятно щеше да продължава да се покачва, ако казаното от него беше вярно.
Вместо да анализират, хората от този тип просто си затварят съзнанието. Ако разберяха как действа "стопът" при инвестирането на фондовата борса, повечето хора щяха да инвестират, за да победят, вместо, за да загубят. "Стоп" е просто компютърна команда, която продава акциите ви автоматично, ако цената започне да пада и така спомага загубите ви да се сведат до минимум, а печалбите да бъдат максимални при дадената ситуация. Това е страхотно средство за онези, които се страхуват да губят.
Затова винаги, когато чуя как някои се концентрират върху своите "не искам", вместо върху онова, което искат, ми става ясно, че "шумът" в главата им е доста силен. Страхливото пиле е обсебило изцяло ума им и крещи с пълно гърло:
- Небето се сгромолясва и тоалетните са развалят.
По такъв начин те избягват своите "не искам", но плащат огромна цена. И има опасност никога да не получат онова, което искат.
Богатият татко ми подсказа начин да се справям със Страхливото пиле в мен.
- Просто прави това, което е направил полковник Сандърс.
На 66 годишна възраст той загубва бизнеса си и започва да живее само със социалната си пенсия. Тя, разбира се, е крайно недостатъчна. Той започва да обикаля страната и да продава своята рецепта за пържено пиле. Получава 1 009 отказа, преди най-сетне да чуе "да". И става отново милионер на възраст, когато повечето хора се оттеглят.
- Бил е смел и упорит човек - заяви в заключение богатият татко.
И така, когато изпитвате съмнения и сте малко уплашени, просто направете това, което е направил полковник Сандърс със своето Страхливо пиле; изпържете го.

Причина 3. Мързел.
Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите. Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.
Днес срещам често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си. Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане не телевизия, с риболов, играят голф или ходят по магазините. Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малко алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. "Алчните хора са лоши хора" - повтаряше майка ми. Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави неща, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.
- Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри? Този бе един от любимите похвати на мама.
- Какво искаш да ти купя? - Това пък беше баща ми. - Да не мис лиш, че сме направени от пари? Или смяташ, че парите растат по дърветата? Ние не сме богати, както знаеш.
В подобни случаи най-вече ме впечатляваха не думите, а гневът, който ги съпровождаше.
Използваше се и следната тактика;
- Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.
Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш - повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.
Правя го за малките - заяви с мъченически тон той.
Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: "Не мога да си го позволя." А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко изискваше децата му да си задават въпроса: "Как мога да си го позволя?" Твърдеше, че изказването: "Не мога да си го позволя" затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. "Как мога да си го позволя?" обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси отговори.
Но най-вече смяташе, че думите "Не мога да си го позволя" са лъжа. И човешкият дух го знае.
- Духът на човека е много, много мощен - обичаше да казва той. - Той знае, че може да направи всичко.
Мързелът на ума, който твърди: "Не мога да си го позволя", предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:
0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:
Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:
- Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
"Не мога да си го позволя" поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия. "Как мога да си го позволя?" отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на творчески ум и динамичен дух с "Как мога да си го позволя?".
Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:
- Как можеше да си го позволите?
Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това искаше да ни научи.
Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: "Не мога да имам това." Или пък: "Не мога да си го позволя."
Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на плъховете бе изразено само с един въпрос:
- Как мога да си позволя да не работя никога повече?
И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители, "Не можем да си го позволим", или "Престани да мислиш само за себе си". Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.
И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко алчност. Да вземем играта "Какво ще ми донесе това?" Човекът пита:
- Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност? Или:
- Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече?
Или пък:
- Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая? Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,
нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: "Какво ще ми донесе това?"
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма "Уолстрийт": "Алчността е добро нещо". Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.
Богатият татко го изричаше по друг начин:
- Чувството за вина е по-лошо от алчността. Тъй като вината ли шава тялото от неговата душа.
А според мен Елинор Рузвелт го е казал най-добре:
- Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно... така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.

Причина 4. Навици.
Животът ни е в много по-голяма степен отражение на нашите навици, отколкото на нашето образование. След като гледа филма "Конан" с Арнолд Шварценегер, един приятел каза:
- Много бих искал да имам тяло като на Арнолд Шварценегер. Повечето мъже закимаха в знак на съгласие.
- Чух, че като дете бил доста хилав и слаб - додаде друг приятел.
- Да, и аз съм го чувал - обади се трети. - Чух, че имал навика да тренира почти всеки ден.
- Не се и съмнявам, че го е правил.
- Не - обади се циникът на групата. - Обзалагам се, че е роден такъв. И защо не престанем да говорим за Арнолд и не си поръчаме бира?
Ето един пример как навиците контролират поведението. Помня като питах богатия си татко за навиците на богатите. Вместо да ми отговори направо, той реши да ми покаже чрез примери, както обикновено.
- Кога си плаща сметките баща ти? - попита той.
- На първо число на месеца - отговорих аз.
- Остава ли му нещо?
- Много малко.
- Това е главната причина за неговите проблеми - заяви богатият ми баща. - Има лоши навици. Плаща първо на всички останали, а на себе си - последен, и то само ако му е останало нещо.
- Което обикновено не се случва - добавих аз. - Но все пак трябва да си плаща сметките, нали? Да не искаш да кажеш, че не трябва да ги плаща?
- Разбира се, че не. Аз самият твърдо вярвам, че трябва да си плащам сметките навреме. Но плащам първо на себе си. Преди да платя на правителството.
- Ами ако нямаш достатъчно пари? Какво правиш тогава?
- Същото. Пак плащам първо на себе си, дори парите да не стигат. Моята колонка с активите е много по-важна за мен от правителството.
- Но те не те ли подвеждат под отговорност в такъв случай?
- Ако не си плащам. Слушай, не съм казвал да не плащаш. Само че трябва да плащаш първо на себе си, дори да имаш проблем с парите.
- Но как го правиш?
- Не зададе въпроса правилно. Не "как", а "защо"?
- Добре, защо?
- Мотивация - отвърна богатият татко. - Кой според теб ще се заоплаква по-гръмко, ако не платя - аз или моите кредитори?
- Няма съмнение, че твоите кредитори ще се разкрещят далеч по-силно от теб. - Това бе повече от очевидно. - Ти няма да кажеш нищо, ако не си платиш.
- Е, както виждаш, след като платя на себе си, натискът да си платя данъците и на кредиторите ще бъде толкова голям, че ще ме принуди да потърся други форми на приходи. Натискът да платя се превръща в моя мотивация. Работил съм на няколко места, създавал съм други компании, търгувал съм на борсата, изобщо съм правил какво ли не, само и само кредиторите да не крещят подире ми. Натискът ме кара да работя по-усилено, принуждава ме да мисля, с две думи - прави ме по-умен и по-активен, когато става дума за пари. Ако плащах на себе си на последно място, нямаше да изпитвам натиск, но щях да се разоря.
- Значи те е мотивирал страхът от правителството или другите, на които дължиш пари, така ли?
- Точно така. Знаеш ли, правителството наема големи грубияни за събиране на сметките му. Такива са всъщност всички, които събират сметки. И повечето хора се предават пред тях. Плащат им и никога не успяват да платят на самите себе си. Нали знаеш историята за 45 килограмовия слабак, който позволява да му ритат пясък в очите?
Кимнах.
Непрекъснато виждам в комиксите тази реклама в полза на спорта и културизма.
Е, повечето хора позволяват на грубияните да им ритат пясък в очите. Аз обаче реших да използват страха от грубияните, за да стана по-силен. Другите стават по-слаби. Да си налагаш да мислиш как да изкарваш допълнително пари е като да ходиш в гимнастическия салон и да вдигаш тежести. Колкото повече натоварвам умствения си мускул, толкова по-силен ставам. И вече не се страхувам от онези грубияни.
Това, което казваше богатият татко, ми допадна:
- Значи, ако плащам първо на себе си, ще стана по-силен както във финансово, така и в умствено отношение? - Богатият татко кимна. - Но ако си плащам на последно място или изобщо не си плащам, ще отслабна. И хора като шефове, управители, данъчни инспектори и хазяи ще ме блъскат цял живот. Само защото нямам добри парични навици.
Богатият ми баща кимна.
- Също като 45 килограмовият слабак.

Причина 5. Арогантност.
Арогантност е равна на его плюс невежество.
- Парите ми се правят от това, което знам. И се губят от това, кое то не знам. Винаги, когато проявя арогантност, губя пари. Защото когато съм арогантен, наистина си вярвам, че това, което не знам, не е важно - повтаряше често богатият татко.
Аз самият открих, че мнозина използват арогантността като прикритие за собственото си невежество. Срещам я често, когато обсъждам финансови въпроси със счетоводители или дори други инвеститори.
Те опитват да решават спорове с повишаване на тона. Става ми ясно, че не знаят за какво говорят. Не лъжат, но и не казват истината.
Доста много от хората в света на парите, финансите и инвестициите нямат абсолютно никаква представа за какво говорят.
Когато установиш, че си неосведомен в дадена област, започни да се образоваш, като намериш специалист или книга по темата.

Урок # 8
КАК ДА ЗАПОЧНЕМ

Иска ми се да можех да кажа, че ми е било лесно да забогатея, но не беше така. Затова в отговор на въпроса "Как да започна?", предлагам мисловния процес, през който минавам всекидневно. Наистина е лесно да се намират страхотни сделки, гарантирам ви. Също като да караш велосипед. След известен период на несигурност, това се превръща в нещо смехотворно лесно. Но когато става дума за пари, най важното е решението да се премине през този период на несигурност.
За да открием "сделката на своя живот" за един милион долара трябва да се обърнем към нашия финансов гений. Вярвам, че във всеки от нас се крие финансов гений. Проблемът е там, че той спи и чак; да го събудят. А той спи, защото нашата култура ни е възпитала д мислим, че любовта към парите е коренът на злото. Тя ни насърчава да изучим някаква професия, за да можем да работим за пари, но н* ни обяснява как да направим така, че парите да работят за нас. Тя ни учи да не се тревожим за финансовото си бъдеще, че нашата компания или правителството ще се погрижат за нас, когато се пенсионираме Става така обаче, че за това ще плащат нашите деца, обучени в съща та образователна система. Посланието е пак да работим здраво, д печелим пари и да ги харчим, а когато не ни достигнат, винаги може да вземем назаем.
За нещастие 90% от западния свят робува на тази догма, прост защото е по-лесно да си намериш работа и да работиш за пари. Ако вие не сте един от масата, тогава ви предлагам следните десет стъпки за пробуждане на финансовия гений във вас. Това са стъпките, които съм следвал аз самият. Ако искате да последвате някои от тях, ще бъде чудесно. Ако ли не, създайте си ваши. Вашият финансов гений достатъчно умен, за да си направи собствен списък.
В Перу се запознах с един човек, който от 45 години бе златотърсач. Попитах го как е толкова уверен, че ще открие златна жила.
- Навсякъде има злато - отговори той. - Но повечето хора не с обучени да го виждат.
Смятам, че това е така. Аз например мога за един ден да намеря четири-пет потенциално страхотно изгодни сделки в областта на недвижимото имущество там, където средностатистическият човек не би открил нищо. Същият ще бъде резултатът и ако двамата огледаме един и същ квартал. Причината е, че другите не са отделили време за развиване на финансовия си гений.
Предлагам ви следващите десет стъпки като процес за развиване на дадените ви от Господ сили. Сили, върху които имате контрол само вие самите.


1. Трябва ни много силна мотивация:
Силата на духа.
Ако попитате хората дали биха желали да бъдат богати или финансово независими, повечето биха отговорили с "да". Но тогава идва ред на действителността. Пътят изглежда прекалено дълъг и трябва да се изкачат твърде много височини. По-лесно е просто да работиш за пари и да даваш излишъка на своя брокер.
Веднъж се запознах с млада жена, която мечтаеше да плува в олимпийския отбор на САЩ. Действителността бе, че трябваше да става всяка сутрин в четири часа, за да плува три часа преди училище. В събота не ходеше да се забавлява с приятелите си. Трябваше да учи като всички останали.
Когато я попитах кое я зарежда с подобна свръхчовешка амбиция и жертвоготовност, тя отвърна простичко:
- Правя го за себе си и за хората, които обичам. Именно любовта ми помага да преодолявам всички пречки и лишения.
- Човекът или целта е съчетание от всички "искам" и "не искам". Когато ме попитат коя е причината да желая да бъда богат, аз отговарям:
- Това е комбинация от дълбоко емоционални "искам" и "не искам". Ще изброя някои от тях. Първо "не искам", тъй като те създават "искам". Не искам да работя цял живот. Не искам това, за което мечтаеха цял живот моите родители: сигурна работа и къща в предградията. Не искам да бъда наемен работник. Страшно неприятно ми беше, задето татко пропускаше всичките ми мачове, защото трябваше да се отдаде на своята кариера. Ужасно се почувствах, когато баща ми работи като вол през целия си живот, а след смъртта му правителството отне почти всичко, за което се бе старал толкова. След смъртта си дори не можа да ни остави плода на многогодишните си усилия. Богатите не правят така. Те оставят на своите деца плодовете на своите усилия.
А сега част от "искам". Искам да бъда свободен да пътувам по света И да живея по начина, който ми е приятен. Искам когато това стане възможно, да съм още млад. Искам просто да бъда свободен, да имам контрол върху времето и живота си. Искам парите да работят за мен.
Това са моите дълбоки, емоционални причини. Какви са вашите? Ако не са достатъчно силни, тогава действителността на пътя, който ви чака, може да се окаже по-голяма от причините. Много пъти съм губил пари, но именно дълбоките емоционални причини ми помагаха да се изправя и да продължа напред. Исках да бъда свободен на четирийсетгодишна възраст, но успях да го постигна след четирийсет и седмия си рожден ден, след много поучителни преживявания.
Иска ми се да можех да кажа, че е лесно. Не беше лесно, но не беше и трудно. Но ако липсва силна причина или цел, всичко в живота изглежда трудно.
Ако нямате силна причина, няма смисъл да четете нататък. Работата, която ви предстои, ще ви се стори прекалено много.

2. Аз правя избор всеки ден:
Силата на избора.
Това е главната причина за желанието на хората да живеят в свободна страна. Искаме да имаме властта да избираме.
Ние държим в ръцете си силата да изберем дали в бъдеще да бъдем богати, бедни или представители на средната класа. Навиците ни за харчене отразяват това, което сме. Бедните просто имат навици за харчене на бедни хора.
Като момче обичах да играя на "Монополи". Никой не ми каза, че това е игра само за деца, затова продължих да я играя и като възрастен. Освен това имах богат татко, който ми обясни разликата между актив и пасив. И така, още отдавна, като момче, аз избрах да бъда богат и знаех, че трябва да се науча само да се сдобивам с активи, истински активи. Най-добрият ми приятел Майк получи като подарък колонка с активи, но той също трябваше да избира: дали да се научи как да я поддържа. Много богати фамилии губят активите си през следващото поколение, тъй като никой не е бил обучен да се грижи за тях.
Повечето хора избират да не бъдат богати. За 90% от населението да бъдеш богат е "прекалено голямо главоболие". И затова си измислят неща от рода на: "Не се интересувам от пари.", "Никога няма да стана богат.", "Няма защо да се притеснявам, още съм млад.", "Когато изкарам някакви пари, тогава ще мисля за бъдещето.", "Моят/а/ съпруг/а/ се оправя с финансите."
Подобни твърдения ограбват своите привърженици от две неща: време, което е най-ценният актив, и възможност за учене. Фактът, че нямате пари, не би трябвало да бъде извинение да не учите. Всеки от нас избира всекидневно какво да прави с времето и парите си и какво да трупа в главата си. Това е силата на избора. Всички ние имаме избор. Аз просто избрах да бъда богат и правя този избор всеки ден.
ИНВЕСТИРАЙ ПЪРВО В ОБРАЗОВАНИЕТО: В действителност единственият реален актив, който притежавате, е вашият ум, най-мощното средство, което можем да доминираме. Всеки един от нас избира какво да трупа в мозъка си, щом поотрасне достатъчно. Може да гледате цял ден MTV или да четете списания, посветени на голфа, да посещавате курс по керамика или по планиране на финансите. Вие избирате. Повечето хора просто първо купуват инвестиции, вместо да инвестират в обучението си за инвестирането.
Неотдавна ограбиха апартамента на една приятелка, богата жена. Крадците взели телевизора и видеото и оставили всичките й книги. Всички ние също имаме този избор. И отново, 90% от населението си купува телевизори и само 10% - книги, посветени на бизнеса, или аудиокасети как да инвестираме.
И така, какво правя аз? Аз ходя по семинари. Харесвам, когато продължават поне два дена, тъй като обичам да се потопя в темата. През 1973 година видях по телевизията реклама за тридневен семинар на тема "Как да купуваме недвижимо имущество, без да притежаваме средства за изплащането на първата вноска". Дадох за този курс 385 $ и благодарение на него спечелих поне 2 милиона, ако не и повече. Но, най-важното, с него си купих живот. Не ми се налага да работя до края на живота си благодарение на този единствен курс. Всяка година посещавам поне два подобни курса.
Обичам да слушам аудиокасети на тази тема. Причината ли? Ами мога да върна записа веднага назад, ако поискам. Веднъж на една такава касета Питър Линч каза нещо, с което аз изобщо не се съгласих. Вместо да ставам арогантен и критичен, аз просто натиснах бутона за връщане и прослушах този петминутен откъс поне двайсет пъти. Най-вероятно - и повече. И изведнъж, благодарение на това, че не си бях затворил съзнанието, аз разбрах защо го бе казал. Беше истинско вълшебство. Стори ми се, че съм отворил прозорец към ума на един от най-великите инвеститори на нашето време. Осъзнах дълбочината и проникновението на огромните му познания и опит.
Новият резултат: все още мисля по стария си начин, но мога да гледам на същия проблем или ситуация и по начина на Питър. Вече имам две мисли вместо една. Разполагам с още един начин за анализиране на даден проблем или тенденция и това е наистина безценно. Днес казвам често: "Как би направил това Питър Линч или Доналд Тръмп, или Джордж Сорос?"
Единственият начин да получа достъп до обширната им умствена мощ е като проявя достатъчно смирение, за да прочета или изслушам това, което имат да кажат те. Арогантните или критични хора често са особи с ниско самочувствие, които се страхуват от поемането на рискове. Нали разбирате, ако научите нещо ново, ще трябва да направите грешки, за да проумеете напълно новата информация.
Ако сте стигнали дотук, арогантността очевидно не е сред вашите проблеми. Арогантните хора рядко четат или си купуват аудиокасети. Защо да го правят? Та те са центърът на света.
Твърде много "интелигентни" хора оспорват всяка нова идея, която се сблъсква с начина им на мислене. В този случай тяхната така наречена "интелигентност", комбинирана с "арогантността", дава "невежество". Всички познаваме хора, които са високообразовани или смятат, че са умни, но финансовите им отчети показват нещо друго. Истински интелигентният човек приветства новите идеи, тъй като те могат да се прибавят към синергията на другите, събрани до този момент.
Слушането е по-важно от говоренето. Ако не беше така, Господ нямаше да ни даде две уши и само една уста. Прекалено много хора мислят с устите си, вместо да слушат и да опитват да абсорбират новите идеи и възможности. Те спорят вместо да задават въпроси.
Аз не поддържам манталитета "Забогатявай бързо" на повечето играчи в казината и привържениците на тотото. Залагам на обучението, Ако искате да управлявате самолет, съветвам ви първо да вземете уроци. Винаги се шокирам от хората, които купуват недвижимо имущество или акции, но никога не инвестират в най-безценния си актив своя ум. Фактът, че сте купили една-две къщи все още не ви прави специалист по въпросите на недвижимото имущество.

3. Избирайте внимателно приятелите си:
С какъвто се събереш, такъв ставаш...
Силата на общуването.
Първо, аз не избирам приятелите си според финансовите им отче ти. Имам както приятели, дали обет за бедност, така и такива, които печелят милиони всяка година. Работата е в това, че аз се уча о всички тях и се старая да продължавам да се уча непрестанно от тях.
Признавам, че с някои от хората съм се свързал, защото имат пари.
Но не заради самите пари, стремях се към знанията на техните притежатели. Някои от тези хора ми станаха скъпи приятели, но не всички.
Бих искал обаче да отбележа нещо. Забелязах, че приятелите ми, които имат пари, говорят за пари. Нямам предвид, че се хвалят. Те се интересуват от тази тема. И така аз се уча от тях и те - от мен. Приятелите ми, чието финансово положение не е никак розово, не обичат да говорят за пари, бизнес и инвестиране. Често смятат, че това е невъзпитано или неинтелигентно. Така че, като виждате, аз се уча и от финансово затруднените си приятели. От тях научавам какво да не правя.
Имам неколцина приятели, спечелили повече от милиард долара за краткия си живот. Трима от тях споделят същото: техните бедни приятели никога не са отишли да ги попитат как са спечелили такава сума. Затова пък често ги питат за следните две неща: 1. заем, и 2. работа.
Предупреждение: Не слушайте бедни или изплашени хора. Аз самият имам такива приятели и ги обичам много, но те са олицетворение на Страхливото пиле в реалния живот. Станеви дума за пари, особено за инвестиции, и те извикват в един глас: "Небето пада!"
Разчитайте на тях да ви обяснят защо нещо не може да стане. Проблемът е, че хората ги слушат, но тези, които приемат сляпо информацията за края на света, са също "Страхливи пилета". Или, както се казва в старата поговорка: "Краставите магарета и през десет села се надушват".
На един от телевизионните канали излъчват редовно чудесно предаване, което дава безценна информация за инвеститорите. Там често пускат т. нар. "експерти". Единият експерт може да каже, че пазарът всеки момент ще се срине, а другият - че е пред голям разцвет. Ако сте умен, ще се вслушате в думите и на двамата. Нека съзнанието ви бъде отворено, тъй като и двамата имат своите основания. За жалост повечето хора чуват само "Страхливото пиле".
Почти всичките ми близки приятели в един или друг момент са опитвали да ме откажат от дадена сделка или инвестиция. Преди няколко години един приятел сподели вълнението си, че е открил 6% доход от сертификати за депозит. Аз му казах, че печеля 16% от правителството. На следващия ден той ми изпрати статия, обясняваща защо моята инвестиция е опасна. Аз получавам вече години наред по 16%, а той продължава да взема 6%.
Според мен едно от най-трудните неща при изграждането на богатство е да останеш верен на себе си и да не се изкушаваш да тръгнеш с тълпата. Тъй като на пазара обикновено именно тълпата се появява късно и съответно бива унищожена финансово. Ако дадена страхотна сделка се появи на първите страници на вестниците, в повечето случаи вече е прекалено късно. Търсете новите сделки. Или, както обича! да казват сърфистите: "Винаги има нова вълна." Хората, които хваща! късно вълната, обикновено не ги чака нищо добро.
Умните инвеститори не се хващат само за момента. Ако пропусна! някоя вълна, те търсят следващата и заемат позиция. Подобен начин на действие обаче прави предпазливи повечето инвеститори, защото онова, което не е популярно, ги плаши. Плашливите инвеститори са като овцете, които се движат със стадото. Или пък алчността им ги кара да действат едва тогава, когато умните инвеститори вече са си взели печалбите и са се придвижили по-нататък. Умният инвеститор купува инвестицията тогава, когато не е популярна. Той знае, че печалбата му се прави, когато купува, не когато продава. Той чака търпеливо. Както казах, не той регулира пазара. Той е просто като сърфист -заема позиция в очакване на следващата голяма вълна.
Всичко това е " бизнес за вътрешни хора". Едни негови форми а незаконни, но други са законни. Единствената разлика е според това доколко сте се отдалечили от "вътре"-то. Най-добре е да имате приятели, намиращи се близо до вътрешността, тъй като парите се правЯт именно там. Те се правят на базата на информация. Несъмнено ще искате да научите за следващия бум, преди масата. Не казвам да го правите незаконно, но колкото по-рано научите, толкова по-големи шансове имате за по-голяма печалба с минимален риск. Затова са приятелите. Което също е финансова интелигентност.

4. Овладейте някоя формула и после научете нова:
Силата на бързото учене.
За да направи хляб, всеки хлебар изпълнява някаква рецепта, дор1 да е само в главата му. Същото се отнася за правенето на пари. Повечето хора са чували поговорката: "Човек е това, което яде". Аз имам вариант на същата поговорка, а именно: "Човек се превръща в това което учи". С други думи, внимавайте какво учите и усвоявате, защото умът ни е толкова мощен, че ние се превръщаме в това, което слагаме в главата си.
Така например, ако изучавате готварско изкуство, ще се стремите да готвите. Ставате готвач. Ако не желаете да бъдете повече готвач ще трябва да изучите нещо друго. Да речем, да бъдете учител. А онези, които се учат за учители, често се превръщат в учители. И т. н.
Избирайте внимателно какво ще учите.
Когато става дума за пари, мнозинството обикновено разполага с една основна формула, научена в училище. А тя е: "Работи за пари". И е преобладаващата формула в света. Заради това виждам как всеки дени милиони хора стават и отиват на работа, печелят пари, плащат сметки, балансират чековите си книжки, купуват малко кооперативни фондове и отиват пак на работа. Такава е основната формула или рецепта.
Ако сте се изморили от това, което правите, или не печелите достатъчно, тогава просто трябва да смените формулата, чрез която изкарвате пари.
Преди доста време, когато бях на двайсет и шест години, посетих един двудневен курс на тема "Как да се купуват просрочени ипотеки за покупка на недвижимо имущество". Там научих една формула. Следващата стъпка беше да проявя нужната дисциплина да приложа наученото. Повечето хора обикновено спират дотук. В продължение на три години, докато работех за "Ксерокс", посвещавах свободното си време на овладяването на изкуството да се купуват просрочени ипотеки. С тази формула спечелих няколко милиона долара, но днес това вече става прекалено бавно, а също се използва й от много хора.
И така, след като овладях тази формула, започнах да търся други. Не използвах винаги пряко информацията, получена от голяма част от курсовете, но винаги научавах нещо ново.
Повечето полувисши институти предлагат курсове по финансово планиране и покупка на традиционни инвестиции. Те са много подходящи за начало. Аз обаче винаги съм търсил по-бързо действаща формула. И точно поради това редовно печеля за един ден повече пари, отколкото мнозина изкарват за цял живот.
И още нещо. В днешния бързо променящ се свят не е важно толкова какво знаете, защото често онова, което знаете, е старо. Важно е колко бързо можете да учите. Такова умение е безценно. Безценно е за откриването на по-бързодействащи формули, рецепти, ако желаете, за правене на пари. Да работиш за пари е стара формула, родена по времето на пещерните хора.

5. Плащайте първо на себе си:
Силата на самодисциплината.
Ако не можете да се контролирате, не опитвайте да забогатявате. Може би е по-добре първо да се присъедините към Военноморските сили или към някой религиозен орден, за да се научите да се контролирате. Няма никакъв смисъл да инвестирате, да спечелите и после да пропилеете всичко. Именно липсата на самодисциплина е причина повечето спечелили милиони от тотото да се разорят скоро след това. И пак липсата на самодисциплина е причина веднага след повишението хората да отидат да си купят нова кола или да си направят околосветско пътешествие.
Трудно е да се каже коя от десетте стъпки е най-важна. Но тази вероятно се овладява най-трудно, ако вече не е част от личностната ви характеристика. Осмелявам се да твърдя, че именно липсата на самодисциплина е главният разделителен фактор между богати и бедни.
Казано простичко, хората с ниско самочувствие и ниска степен на търпимост за финансов натиск никога, повтарям - никога няма да станат богати. Както казах, урокът, който научих от богатия си татко бе, че "светът ще те блъска насамнатам". Светът блъска насамнатам не защото другите хора са грубияни, а защото на въпросния човек му липсват вътрешен контрол и дисциплина. Хората, на които им липсва вътрешна твърдост, често стават жертва на дисциплинираните хора.
В курса за предприемачи, който водя, постоянно напомням на хората да не се съсредоточават върху своя продукт или услуга, а върху развиването на управленски умения. Трите най-важни управленски умения, необходими за създаването на собствен бизнес, са:
1. Управление на парични потоци.
2. Управление на хора.
3. Управление на личното време.
Бих казал, че тези качества са необходими за всички, а не само за предприемачите. Те са важни за живота ви като човек, в семейството, бизнеса, благотворителната организация, града или нацията.
Всяко едно от тези умения се подсилва от овладяването на самодисциплината. Аз съвсем не приемам лековерно максимата "плащай първо на себе си".
Твърдението "плащай първо на себе си" идва от книгата на Джордж Класън "Най-богатият човек във Вавилон". От нея са продадени милиони екземпляри. Но въпреки че милиони хора вече повтарят тези думи, много малко ги прилагат на практика. Както казах, финансовата грамотност позволява на човек да разчита цифри, а цифрите могат да разкажат цяла история. Ако погледна отчета за приходите и баланса на човек, мога веднага да разбера дали той практикува наистина "плащай първо на себе си" или само го проповядва.
Една картина струва колкото хиляда думи. Затова нека сравним отново финансовите отчети на някой, който плаща първо на себе си и на някой, който не го прави.

Хора, които плащат първо на себе си
ПриходиРазходи
Данъци, Наем, ХранаАктиви
Инвестиции, СпестяванияПасиви
Работа

Схемата е стандартна: отгоре поле Приходи и под него Разходи и отдолу успоредно Активи и Пасиви
Потока се генерира от Работа, преминава през Приходи, Разходи /Данъци, Наем Храна/, оттам през Активи /Инвестиции, Спестявания/ се връща директно в Приходи
Изследвайте схемите и вижте дали ще забележите някакви различия. Отново става дума за разбирането на притока на пари, който казва всичко. Повечето хора гледат цифрите и пропускат историята. Започнете ли веднъж наистина да проумявате силата на притока на пари, скоро ще осъзнаете какво не е наред в долната схема, или защо 90% от хората работят усилено цял живот и когато вече не са в състояние да работят, се нуждаят от подкрепата на правителството във вид на социални осигуровки.

Хора, които плащат първо на всички други и често накрая не остава нищо за самите тях

ПриходиРазходи
Данъци, Наем, ХранаАктиви
Пасиви
Работа

Схемата е като горната.
Потока се генерира от Работа, преминава през Приходи, Разходи /Данъци, Наем Храна/ и оттам директно в нищото
А вие виждате ли ги? Първата схема отразява действията на човек, избрал да плаща първо на себе си. Всеки месец той вкарва пари в колонката с активи, преди да си плати разходите. И макар милиони хора да са чели тази книга и да са разбрали посланието "плащайте първо на себе си", те продължават да плащат последни на себе си.
Струва ми се, че чувам виковете на онези от вас, които вярват искрено, че всеки трябва да си плаща първо сметките. Дочувам и всички хора с чувство за отговорност, които си плащат сметките навреме. Не казвам да бъдете безотговорни и да не си плащате сметките. Повтарям само това, което пише в книгата - "плащайте първо на себе си".
Първата схема е точна счетоводна схема на това действие.
За разлика от втората схема.
Със съпругата ми сме имали множество счетоводители и банкери, за които беше голям проблем да приемат тезата "плащай първо на себе си". Тези професионалисти в областта на финансите всъщност правеха това, което правят масите, т.е. плащаха на себе си последни. Плащаха първо на всички останали.
В живота ми е имало месеци, когато, поради една или друга причина, притокът на пари е бил по-малък от сметките ми. И въпреки това продължавах да плащам първо на себе си. Счетоводителят ми викаше паникьосано: "Ама те няма да те оставят така! Ще те тикнат в затвора! Ще си съсипеш имиджа за кредитната карта! Ще ти спрат тока!" Въпреки това плащах първо на себе си.
- Защо? - ще попитате. Защото точно за това става дума в "Най-богатият човек във Вавилон". За силата на самодисциплината и на вътрешната твърдост. Или за куража. Както бе казал богатият ми баща през първия месец, в който работих за него, повечето хора позволяват на света да ги блъска насамнатам. Данъчният инспектор се провиква: "Плащай, защото иначе...!" И вие плащате на тях, но не и на себе си. Точно затова е написана тази книга - за да даде смелост на хората да тръгнат срещу течението и да забогатеят. Може и да не сте слаби, но когато става дума за пари, мнозина стават непривично мекушави.
Не казвам да бъдете безотговорни. Причината да нямам дългове в кредитните си карти и да нямам просрочени заеми е именно тази -плащам първо на себе си. Свеждам до минимум приходите си, тъй като не желая да плащам на правителството. Онези от вас, които са гледали видеозаписа "Тайните на богатите", знаят, че приходите ми идват от колонката с активите, чрез една фирма в Невада. Ако работя за пари, правителството ми ги взема.
Макар да плащам сметките си последни, аз съм достатъчно хитър
във финансово отношение, за да не позволя да се окажа в затруднено финансово положение. Разходите ми са по-високи от тези на 99% от населението, но за тях плащам не аз, а други. Те се наричат наематели. И така, правило 1, произтичащо от максимата да плащате първо на себе си, е да не задлъжнявате. Макар да плащам сметките си последни, аз правя така, че да трябва да плащам само малки, незначителни сметки.
Второ, когато все пак се случи да изпадна в парично затруднение, пак плащам първо на себе си. Оставям кредиторите и дори правителството да покрещят. Харесва ми, когато обърнат дебелия край. Защо ли? Защото така ми правят услуга. Вдъхновяват ме да изляза и да направя още пари. Така че аз плащам първо на себе си, инвестирам парите и оставям кредиторите да повикат. И без това обикновено им плащам веднага след това. Със съпругата ми имаме чудесни досиета на длъжници. Просто не се поддаваме на натиска и не теглим своите спестявания, нито продаваме акции, за да плащаме дълговете си. Това не е финансово интелигентна постъпка.
И така, отговорът е:
Не затъвайте в големи дългове. Нека разходите ви не бъдат големи. Изграждайте първо активите. И едва тогава купете голямата къща или мечтаната кола. Не е интелигентно да не се измъкнете от омагьосаната въртележка.
Когато сте финансово затруднени, не се поддавайте на натиска и не посягайте към своите спестявания или инвестиции. Използвайте натиска като вдъхновител на финансовия ви гений; нека той го стимулира да измисли нови начини за изкарване на повече пари и тогава си платете сметките. Така ще увеличите както способността си да правите повече пари, така и финансовата си интелигентност.
Многократно съм се оказвал във финансови затруднения и съм си използвал мозъка за създаване на повече приходи, като същевременно защитавам с всички сили колонката с активи. Счетоводителят ми си раздра гърлото да вика, но аз бях като верен войник и защитавах с кръвта си крепостта "Активи".
Бедните хора имат лоши навици. Един от тези лоши навици е това, което наричат невинно "бъркане в спестяванията". Богатите знаят, че спестяванията се използват само за създаване на още пари, а не и за плащане на сметки.
Знам, че звучи грубо, но, както вече казах, ако не сте жилави вътре в себе си, светът винаги ще ви блъска насамнатам. Ако не харесвате финансовия натиск, тогава намерете подходяща за вас формула. Една от тях е да си намалите разходите, да започнете да влагате пари в банката, да плащате още по-голям данък печалба, да се включите в безопасни кооперативни фондове и да дадете обет за средностатистичност. Но това нарушава правилото "плащай първо на себе се".
Правилото не насърчава самопожертването или финансовото въздържание. То не означава да платите първо на себе си и да умрете от глад. Човек трябва да се наслаждава на живота. Ако се опрете на финансовия си гений, ще можете да си осигурите всички сладости на живота, да забогатеете и да си плащате сметките, без да принасяте в жертва хубавия живот. Ето това е финансова интелигентност.

6. Плащайте добре на брокерите си.
Силата на добрия съвет.
Често виждам следното съобщение: "Продавам къща, без посредник". А по телевизията не е рядко да видиш някой да твърди, че е "брокер на недвижимо имущество, който взема по-ниски цени".
Богатият ми баща ме научи да правя точно обратното. Той смяташе, че на професионалистите трябва да се плаща добре и аз възприех неговата тактика. Днес имам скъпо платени адвокати, счетоводители, брокери на недвижими имоти и брокери. Защо ли? Защото, ако хората са професионалисти, техните услуги би трябвало да ви носят пари. А колкото повече пари правят те, толкова повече пари правя аз.

Живеем в ерата на информацията. Информацията е безценна. Добрият брокер трябва не само да ви информира, а и да отделя време, за да ви образова. Имам неколцина брокери, които са готови да правят това за мен. Някои ме учиха, когато нямах никакви или почти никакви пари, и днес съм все още с тях.
Това, което плащам на брокера, е нищожно в сравнение с парите, които правя благодарение на доставената от него информация. Много обичам, когато моите брокери изкарат много пари. Защото обикновено това означава, че аз съм спечелил още повече. Освен това добрият брокер ми пести времето, както в случая, когато купих незастроения парцел земя за 9 000 $ и го продадох веднага за повече от 25 000 $, за да си купя по-скоро Поршето.
Брокерът е твоите очи и уши за пазара. Той е там всеки ден, така че на мен не ми се налага да бъда там. В това време аз играя голф.
Освен това хората, които продават някакъв имот без посредник, очевидно не ценят особено времето си. Какъв смисъл има да опитам да спестя тази сума, когато за същото време ще мога да изкарам повече пари или да ги изхарча с хората, които обичам? Странно ми е, че толкова много от представителите на средната и бедна класа плащат по 15-20% бакшиш в ресторанта, дори да са били обслужени лошо, а се оплакват, когато трябва да платят 3-5% на брокера. Приятно им е да дават бакшиш на хората в колонката с разходи и задушават хората в колонката с активи. Това не е интелигентно във финансово отношение.
Всички брокери не са еднакви. За жалост повечето брокери са само търговци. Бих казал, че търговците на недвижимо имущество са най-лошият вариант. Те продават, но самите не притежават никакво или почти никакво недвижимо имущество. Съществува огромна разлика между брокера, който продава къщи, и брокера, който продава инвестиции. И това се отнася за всички видове брокери - на акции, бонове, кооперативни фондове и застраховки. Както в приказката, вие целувате много жаби, за да откриете вашия принц.
Когато правя събеседване с брокер, първото, което искам да разбера, е колко акции или имоти притежава и какъв процент плаща за данъци. По същия начин постъпвам и при избора на счетоводител. Моята счетоводителка има собствен бизнес. Професията й е счетоводство, но бизнесът й е недвижимо имущество. Предишният ми счетоводител нямаше бизнес, свързан с недвижимо имущество. Смених го, тъй като не обичахме един и същ бизнес.
Намерете си брокер, който взема присърце вашите интереси. Много брокери биха ви обучавали охотно и ще бъдат най-добрия ви актив. Просто бъдете справедливи и повечето ще ви отговорят със същото. Ако единствената ви мисъл е как да им орежете комисионните, защо ще остават да работят с вас? Логиката е съвсем проста.
Както вече стана дума, едно от управленските умения е управлението на хора. Мнозина управляват само хора, от които се чувстват по-умни и над които имат власт. Много управители си остават цял живот на едно средно ниво и никога не биват повишавани, защото могат да работят със свои подчинени, но не и с хората над тях. Истинското умение е да управлявате и да плащате добре на хората, които са по умни от вас в някои технически области. Ето защо компаниите имат борд на директорите. Вие също би трябвало да имате такъв борд. Това също е финансова интелигентност.

7. Давайте като индианците.
Силата на получаването на нещо за нищо.
Когато първите бели заселници пристигнали в Америка, те били смаяни от една, характерна за културата на някои индианци, практика.
Например, ако някой от заселниците настинел, индианецът му давал одеяло. Болният решавал, че това е подарък, и се обиждал, когато след като оздравеел, индианецът си го поискал обратно. Индианците на свой ред също се разстройвали, като откриели, че заселниците не искали да им го върнат. Най-обикновено разминаване между културите, породило неразбиране.
В света на "колонката с активите" за богатството е жизнено важно да действаш по принципа на индианците. Първият въпрос на истинския инвеститор е: "След колко време ще мога да си върна парите?" Той иска да знае също така какво получава безплатно. Възвръщаемостта на инвестицията е от изключително значение.
Открих малък апартамент на няколко пресечки от дома си с просрочен заем. Банката искаше 60000$, но аз ги намалих на 50 000, просто защото придружих предложението си с чек на тази стойност. Те разбраха, че говоря сериозно. Повечето инвеститори биха попитали;
- По този начин не се ли затваря много голяма сума в брой? И няма ли да бъде по-добре да се вземе заем?
В този случай отговорът е "не". Беше зимният сезон и моята инвестиционна компания искаше да дава въпросния апартамент под наем на любителите на снега и ските, които пристигат по това време в Аризона. И така, аз го давах за 2 500 $ на месец в продължение на четири месеца. През останалото време наемът е само 1 000 $. Върнах си парите за около три години. И сега притежавам този актив, който ми носи всеки месец известна сума.
Същото важи и за акциите. Често се случва брокерът да ми се обади и да ми препоръча да преместя солидна сума в акциите на дадена компания, която според него всеки момент ще предприеме нещо, увеличаващо стойността на акциите, като например изваждането на пазара на нов продукт. Аз премествам парите си там за една седмица до месец, докато цената започне да се покачва. Тогава изтеглям първоначално вложената сума и спирам да се тревожа за капризите на пазара, тъй като съм си върнал парите и те вече са готови да влязат в действие за нови активи. И така, моите пари се влагат.в нещо, след това се вадят и аз притежавам активи практически за нищо.
Наистина не мога да отрека, че съм губил пари, и то неведнъж. Но аз играя само с пари, които мога да си позволя да изгубя. Бих казал, че от десет инвестиции средно в два до три случая удрям голяма печалба, в пет-шест не става нищо, и при два-три губя. Но ограничавам загубите си само до парите, с които разполагам в съответния момент.
Хората, които мразят риска, влагат парите си в банката. Все пак е по-добре да имаш спестявания, отколкото да нямаш. Нужно е обаче много време, докато си вземеш обратно парите и в повечето случаи не получаваш нищо безплатно с тях.
При всяка своя инвестиция търся нещо допълнително, нещо, което да получавам безплатно. И рискът трябва да бъде ограничен. Има много книги, посветени напълно на тази идея, така че тук няма да се впускам в подробности. Рей Крок е продавал франчайзи за производство на хамбургери не защото е обичал хамбургери, а защото искал да получава безплатно имота под франчайза. Така че разумните инвеститори трябва да търсят нещо повече от възвръщаемост на инвестицията, а именно - активите, които получават безплатно, след като си върнат парите. Ето това е финансова интелигентност.

8. Луксът се купува само от активи.
Силата на фокуса.
Детето на един приятел бе придобило неприятния навик да прахосва пари. Щом стана на шестнайсет години, разбира се, пожела да си има кола. Извинението: Родителите на всичките му приятели вече им били купили коли. Юношата поиска да изтегли от направените на негово име спестявания, за да плати първата вноска. Точно тогава ми се обади баща му.
- Мислиш ли, че трябва да му позволя да го направи, или най-добре просто да постъпя като другите родители и да му купя кола?
- Това може би ще намали напрежението в близко бъдеще, но на какво ще си го научил? Можеш ли да използваш желанието на сина си да има кола, за да го вдъхновиш да научи нещо?
Два месеца по-късно срещнах отново приятеля си.
- Е, синът ти купи ли си кола? - попитах аз.
- Не. Но аз му дадох 3 000 $ за нея. Казах му да използва моите пари, вместо събраното за висшето му образование.
- Е, много щедро от твоя страна.
- Не съвсем. Парите бяха придружени от едно условие. Използвах съвета ти да впрегна желанието му да си купи автомобил, така че да научи нещо.
- И какво беше условието?
- Ами, извадихме отново твоята игра "ПОТОЦИ ПАРИ". Играхме на нея и обсъждахме дълго как могат да се използват най-разумно парите. После му дадох квитанция за абонамент за "Уолстрийт Джърнъл", който му бях направил, и няколко книги за борсата.
- И какво стана?
- Казах му, че тези 3 000 $ са негови, но може да не си купи веднага кола с тях. Може да ги използва, за да купува и продава акции, да си намери свой брокер, и щом направи от тях 6 000 $, ще може да си купи кола с 3 000 $ от тях, а останалите да прибави в спестяванията за по-нататъшното си обучение.
- Какви са резултатите?
- Ами отначало късметът му се усмихна, но няколко дни по-късно той изгуби всичко, което бе спечелил. Тогава вече наистина се заинтригува. Днес от първоначалните 3 000$ са му останали само 1 000$, но затова пък интересът му нараства. Изчете всички книги, които му дадох, и отиде в библиотеката за още. Изчита жадно "Уолстрийт Джърнъл", следи индикаторите и вместо MTV вече гледа CNBC. Разполага само с 1 000$, но интересът и желанието му да учи са стигнали до небето. Знае, че ако изгуби тези пари, ще ходи пеш още две години, но не му пука. Струва ми се дори, че вече перспективата да има кола изобщо не го привлича, тъй като си е намерил по-забавна игра.
- А какво ще стане, ако изгуби всичките си пари? - попитах аз.
- Ще мислим, когато се случи. Предпочитам да изгуби всичко сега, отколкото да изчакам да стане на нашите години и тогава да рискува да изгуби всичко. Освен това с никои други пари не съм му осигурил такова добро образование както с тези 3 000$. Наученото сега ще му служи цял живот, а освен това като че ли придоби ново уважение към силата на парите. Струва ми се, че вече не харчи така безразборно.
Както казах в частта "Плащайте първо на себе си", няма смисъл да се стараете да станете богати, ако не сте овладели силата на самодисциплината. Макар процесът на създаване на приток на пари от колонката с активи на теория да е лесен, трудна е умствената твърдост при определяне посоката на парите. Поради външните изкушения, в днешния консуматорски свят е много по-лесно просто да издухаш тези пари през колонката с разходи. При липса на умствена непреклонност, тези пари изтичат в посоката на най-малкото съпротивление. А това вече означава бедност и финансови проблеми.
Ще дам следния пример за финансова интелигентност; в този случай става дума за способността парите да се насочват така, че да правят още пари.
Ако в началото на годината дадем на 100 човека по 10 000$, в края на същата година:
- на 80 няма да им е останало нищо. Нещо повече, много от тях дори ще са задлъжнели, тъй като с тези пари ще са направили само първата вноска за нова кола, хладилник, телевизор, видео или почивка.
- 16 ще са увеличили тази сума с 5-10%.
- 4 ще са я увеличи на 20 000$ или на милиони.
Ходим на училище, за да усвоим професия и да можем да работим за пари. Според мен би трябвало да учим също така как да караме парите да работят за нас.
Обичам лукса не по-малко от всички други. Разликата е там, че някои хора купуват нещата от тази категория на кредит. А това е ужасен капан. Когато пожелах да си купя "Порше", най-лесният път щеше да бъде да се обадя на моя банкер и да поискам заем. Но вместо да се концентрирам върху колонката с пасиви, аз избрах да съсредоточа вниманието си върху колонката с активи.
По навик използвах желанието си да консумирам като вдъхновител и мотиватор на моя финансов гений.
Прекалено често ние се съсредоточаваме върху вземането на заеми, вместо върху създаването на пари. Едното е по-лесно в момента, но в крайна сметка се оказва по-трудно. Това е лош навик, от който страдаме всички поотделно и като нация. Не забравяйте, лесният път често се оказва труден, а трудният неочаквано става по-лесен.
Колкото по-рано обучите и самите себе си, и хората, които обичате, да владеят парите, толкова по-добре. Парите са голяма сила. За жалост хората я използват срещу себе си. Ако финансовата ви интелигентност е на ниско ниво, парите ще ви бягат и ще ви надхитряват. Ако парите са по-умни от вас, ще работите цял живот за тях.
За да бъдете господари на парите, трябва да бъдете по-умни от тях. Тогава те ще правят това, което им кажете. Вместо да им робувате, ще им заповядвате. Ето това е финансова интелигентност.

9. Нуждата от герои.
Силата на мита.
Като дете се възхищавах много от Уили Мейс, Ханк Арън. Те бяха моите герои. Исках да стана като тях. Исках да знам всичко за тях. Главата ми беше изпълнена с всевъзможни факти около техния професионален и личен живот. Исках да знам всичко, тъй като мечтаех да стана като тях.
На 9-10 годишна възраст всеки път когато играех бейзбол, аз не бях аз. Бях Ханк. Това е един от най-мощните начини за учене, който често губим като възрастни. Губим своите герои. Губим наивността си.
Днес наблюдавам децата, играещи баскетбол край дома ми. На игрището те са Майкъл Джордан, сър Чарлз или Клайд. Копирането и ревностното подражаване на героите е страхотен начин за обучение.
Ето защо има такъв обществен отклик, когато човек като 0. Дж. Симпсън се подхлъзне. Това е нещо повече от съд. Това е загуба на герой. На някого, с когото хората са пораснали, на когото са се възхищавали, на когото са искали да приличат. Внезапно изпитваме желание да се освободим от този човек.
С годините си намирам нови герои. Имам герои в областта на голфа като Фред Къпълс и Тайгър Удс. Имитирам играта им и се старая да изчитам всичко, което излиза за тях. Имам също така герои като Доналд Тръмп, Питър Линч, Джордж Сорос и Джим Роджърс. Знам множество факти за тях така, както някога знаех всичко за моите бейзболни герои. Прочетох книгата на Питър Линч, за да разбера как той избира в какви инвестиции да вложи парите си. Чета написаното за Доналд Тръмп, опитвайки да открия как води сделките си.
Така, както едно време не бях аз, докато играех бейзбол, сега, когато уговарям някаква сделка, подсъзнателно действам с настъпателността на Тръмп. Когато анализирам дадена тенденция, опитвам да вляза в ролята на Питър Линч. Нашите герои ни дават възможност да черпим от неизчерпаем извор на необуздан гений.
Но героите не само ни вдъхновяват. Благодарение на тях нещата изглеждат лесни. Именно впечатлението, че е наистина лесно, което създават у нас, ни кара да искаме да бъдем като тях.
"Щом те могат, значи мога и аз."
Когато става дума за инвестиции, мнозина създават впечатление, 40 е много трудно. Вместо да слушате тях, по-добре си намерете герои, които да го правят лесно на вид.

10. Обучавайте и ще получите.
Силата на даването.
И двамата ми бащи бяха учители. Богатият ми предаде урок, който запомних за цял живот: необходимостта да давам и да участвам в благотворителността. Образованият ми татко даваше много във вид на време и знания, но почти никога не даваше пари. Както вече стана дума, обикновено казваше, че ще даде, когато има малко повечко пари. И, разбира се, рядко се случваше да има "малко повечко пари".
Богатият татко даваше както пари, така и обучение. Вярваше твърдо в десятъка. "Ако искаш, първо трябва да дадеш" - повтаряше той.
Когато имаше проблеми с парите, просто даряваше пари на своята църква или на любимата си благотворителна организация.
Ако от всичко написано дотук трябва да ви остане само една идея, нека бъде тази. Всеки път, когато усетите, че нещо не ви достига, че се нуждаете от нещо, първо дайте и то ще ви се върне десетократно.
Това се отнася както за пари, така и за усмивки, любов, приятелство. Знам, че много често това е последното желание на човек, но при мен поне винаги се е получавало. Вярвам, че принципът на взаимността е истинен и давам каквото искам. Ако искам пари, давам пари и те ми се връщам умножени. Ако искам продажби, помагам на някой друг да продаде нещо и продажбите идват при мен. Ако искам контакти, помагам на някой друг да установи контакти и, също като по магия, нужните контакти идват при мен.
Преди много години чух следната мъдрост: "Господ няма нужда да получава, но хората имат нужда да дават".
Богатият ми баща казваше често: "Бедните са по-алчни от богатите." И обясняваше, че богатият осигурява нещо, което искат другите.
През всичките тези години, винаги, когато изпитам нужда от нещо, или парите не ми достигат, или ми трябва помощ, аз просто излизах или откривах в сърцето си това, което желая, и решавах първо да го дам. И когато дадях, то винаги ми се връщаше.
Това ми напомни историята за човека, който стоял с наръч дърва край печката и крещял: "Когато ми дадеш топлина, тогава и аз ще ти дам дърва за огрев/' И когато става дума за пари, любов, щастие, сделки и контакти, трябва само да помните, че ако искате нещо, първо го давайте и то ще ви се върне умножено.
Често дори само процесът за това какво желая и как бих могъл да го дам на някой друг отприщва рога на изобилието. Почувствам ли, че хората не ми се усмихват, просто започвам да се усмихвам и да поздравявам. И, като по магия, изведнъж се озовавам сред усмихнати хора. Наистина светът, в който живеете, е огледало на самите вас.
Ето защо казвам: Обучавайте и ще получите.
Открих, че колкото по-искрено обучавам хората, които искат да учат, толкова повече научавам. Ако искате да научите повече за парите, започнете да учите на това някой друг. Върху ви ще се излее порой от нови идеи и прозрения.
Случвало се е и да дам и да не получа нищо или пък да получа не това, което съм искал. Но след като си направех равносметка и погледнех дълбоко в душата си, установявах, че в тези случаи бях давал, за да получа, а не просто заради самото даване.
Моят образован баща обучаваше учители и стана главен учител. Богатият ми баща вечно обучаваше млади хора на своя начин на правене на бизнес. Сега, когато си спомням за това от дистанцията на времето, си давам сметка, че именно тяхното великодушие и щедрост ги бяха направили още по-умни.
В този свят съществуват сили, които са много по-умни от нас. Можете да се справите и сами, но ще ви бъде много по-лесно да го направите с помощта на тези сили. От вас се иска само да не пазите единствено за себе си това, което имате, и силите ще бъдат великодушни към вас.

Урок #9
ИСКАТЕ ОЩЕ?
ЕТО НЯКОЛКО ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТА

Моите десет стъпки вероятно няма да бъдат достатъчни за мнозина. Те ще видят в тях по-скоро философия, отколкото действие. Аз смятам, че да разбереш философията е не по-малко важно от разбирането на действието. Има много хора, които искат да действат, а не да мислят; други пък мислят, но не действат. Аз пък правя и двете. Обичам както новите идеи, така и действията.
И така за онези, които искат конкретна информация как да започнат, ще споделя накратко някои от нещата, които правя аз.
Престанете да правите това, което правите. С други думи починете си и преценете кое действа и кое - не. Определението за лудостта е да продължаваш да правиш същото, а да очакваш различни резултати. Престанете да правите това, което не дава желаните резултати, и потърсете нещо ново.
Търсете нови идеи. За да открия нови идеи в областта на инвестирането, аз отивам в книжарницата и купувам книги на различни и уникални теми. Наричам ги "формули". Снабдявам се с практически наръчници за формула, за която не знам нищо. Така например намерих книгата "Шестнайсет процентното решение" на Джоуел Мошковиц. Купих я и я изчетох.
ДЕЙСТВАЙТЕ! Следващия четвъртък направих точно така, както препоръчваше книгата. Стъпка по стъпка. Повечето хора не предприемат нещо или позволяват на някой да ги откаже, да ги разубеди относно ценността на новата формула, която изучават. Моят съсед например ми обясни защо 16% формула не би трябвало да действа. Не го послушах, тъй като той никога не я бе опитвал.
Намерете някой, който вече е направил това, към което се стремите. Заведете го на обяд. Помолете го да ви даде съвети, да сподели дребни професионални трикове. Ето какво направих аз за 16-процентните сертификати. Отидох в съответния офис и се запознах с държавната служителка, която работеше в него. Разбрах, че тя също инвестира в такива сертификати. Поканих я незабавно на обяд. Тя сподели с радост всичко, което знаеше по този въпрос. А после посвети целия си следобед на моето обучение.
На следващия ден с нейна помощ открих два страхотни имота и оттогава вземам 16% лихва годишно. Беше ми необходим един ден, за да прочета книгата, още един - за да предприема нещо, един час за обяд и още един ден за сключването на две страхотни сделки.
Посещавайте курсове и купувайте образователни касети. Непрекъснато търся във вестниците обяви за интересни курсове. Много от тях се предлагат безплатно или на съвсем ниска цена. Не се от казвам и от скъпите семинари, ако предлагат нещо, което искам да на уча. Аз съм богат и свободен единствено благодарение на курсовете, които съм посещавал. А тези, които не посетиха курсовете и дори ми обясняваха, че само си пръскам парите, ходят все още всеки ден на работа.
Правете много предложения. Когато искам някакъв имот, аз оглеждам много места и обикновено правя някакво предложение в писмена форма. Ако не знаете какво е "вярното предложение" имайте предвид, че аз също не знам. Това е работа на брокера на недвижимо имущество. Той прави предложението. Аз върша колкото е възможно по-малко работа лично.
Една приятелка пожела да й покажа как да купува жилищни блокове. И така, една събота тримата с нейния агент огледахме шест жилищни блока. Четири не струваха, но два бяха добри. Казах й да напише предложения и за шестте, като предлага два пъти по-ниска от обявената от собствениците сума. Двамата с нейния агент едва не получиха инфаркт. Сметнаха това за невъзпитано и че може да обидим продавачите. Според мен обаче агентът просто не желаеше да си дава толкова труд.
Затова те не направиха нищо и продължиха да търсят по-добра сделка. Така и не я откриха. Жената все още търси своята сделка на вярната цена. Е, човек няма да разбере коя е вярната цена, докато не открие втора страна, която иска да сключи сделка. Рядко се случва продавач да иска цена, по-ниска от стойността на това, което продава.
Поуката от историята: правете предложения. Хората, които не са инвеститори, нямат представа какво е да опитваш да продадеш нещо. Аз например месеци наред опитвах да продам един имот. Бях готов да се съглася на всичко. Колкото и ниска да беше цената. Щях да бъда щастлив дори да ми предложеха десет прасета. Не от предложението, просто защото някой бе проявил интерес. Е, щях да направя своето контрапредложение, може би за свинарник. Но ето как работи играта. Играта на покупки и продажби е забавна. Не го забравяйте. Това е забавно и е само игра. Правете предложения. Някой може да каже "да".
И винаги когато правя предложение, си оставям вратичка за бягство. Щом става въпрос за недвижимо имущество, винаги добавям към предложението си думите "трябва да бъде одобрено от бизнеспартньора". Никога не уточнявам кой е този бизнес партньор. Повечето хора не знаят, че става дума за моята котка. Ако те приемат предложението, но аз не желая сделката да се осъществи, се обаждам вкъщи и говоря с котката. Казвам всичко това, за да илюстрирам колко абсурдно лесна и проста е играта. А толкова много хора правят нещата много сложни и ги приемат прекалено сериозно.
Откриването на изгодната сделка, нужния бизнес, нужния човек, подходящите инвеститори или каквото и да било, е като интимните срещи. Трябва да излезете на пазара и да разговаряте с много хора, да направите множество предложения, контрапредложения, да се пазарите, да отхвърляте и да приемате. Познавам самотни хора, които си седят у дома и чакат телефонът да звънне; ако обаче не сте Синди Крофърд или Том Круз, най-добре излезте на пазара, дори да става дума за супермаркета. Търсенето, предлагането, отхвърлянето, преговарянето и приемането са част от процеса за почти всичко в живота.
Разхождайте се. Правете ежедневния си джогинг или минавайте с кола в определен район веднъж на месец за около десетина минути. Аз открих някои от най-изгодните си сделки с недвижимо имущество, докато си правех джогинга. Тичам в даден квартал в продължение на една година. Това, което търся, е промяната. За да бъде печеливша, една сделка трябва да притежава два елемента: изгода и промяна. Има доста изгодни предложения, но именно промяната превръща изгодата в печеливша възможност.
Затова правя джогинга си в квартал, в който бих искал да инвестирам. Именно повторението ми позволява да забелязвам незначителните различия. Забелязвам кои обяви за продажба на имот висят дълго време. Това означава, че продавачът вероятно ще е по-склонен да сключи сделката. Обръщам внимание на камионите, които сноват. Спирам, за да поговоря с шофьорите. Разговарям и с пощальоните.
Изумително е колко много информация натрупват те за даден район.
Откривам лош участък, такъв, чиито жители са били прогонени от неприятните новини. Обикалям там с колата от време на време в продължение на година, като наблюдавам за признаци за промяна към по-добро. Разговарям със съдържателите на магазинчета, особено новодошлите, и опитвам да разбера какво ги е накарало да дойдат. Нужни са само по няколко минути на месец и аз съчетавам това с правенето на нещо друго, като например спортуване.
Колкото до акциите, ценя особено формулата на Питър Линч за избора на акциите, чиято стойност нараства. Открих, че принципите за намиране на стойностното са едни и същи, независимо дали става дума за недвижимо имущество, акции, кооперативни фондове, нови компании, нов домашен любимец, нов дом, нов/а/ съпруг/а/ или качествен прах за пране. Процесът е все един и същ. Трябва да знаете какво търсите и след това да тръгнете да го търсите!
Защо консуматорите ще бъдат винаги бедни. Когато в супермаркета направят намаление на тоалетна хартия, да речем, консуматорът се втурва и се запасява с тоалетна хартия. Когато на борсата започне разпродажба, наричана най-често фалит, консуматорът гледа да избяга по-далеч. Когато супермаркетът увеличи цените, консуматорът пазарува от друго място. Когато акциите вдигнат цените си, консуматорът започва да купува.
Търсете където трябва. Един съсед купи апартамент за 100 000 $. Аз си купих съвсем същия апартамент непосредствено до неговия за 50 000 $. Той каза, че чакал цената да се покачи. Аз отговорих, че печалбата се осъществява при покупката, не при продажбата. Той използваше услугите на брокерка на недвижими имоти, която нямаше никакъв собствен имот. Аз пък осъществих покупката в отдела за просрочени ипотеки в банката. Платих 500 $ за курс, където се обясняваше как да се прави това. Моят съсед сметна, че 500 $ е прекалено голяма инвестиция за курс по тези въпроси. Каза, че не можел да си позволи да даде нито толкова пари, нито да отдели толкова време. Затова продължава да чака цената да се покачи.
Първо търся хора, които искат да купуват и чак тогава такива, които искат да продават. Един приятел търсеше определен парцел земя. Той имаше парите, но нямаше време. Намерих по-голям парцел, обадих се на приятеля си и той пожела да купи част от него. Аз му продадох парцела и след това купих земята. Останалата част стана моя без да давам никакви пари. Поуката от историята: Купи тортата и я нарежи на парчета. Повечето хора търсят това, което могат да си позволят, така че избират малкото. Те купуват само парче от тортата и затова неизменно плащат повече за по-малко. Онези, които мислят на дребно, не постигат големи неща. Ако искате да забогатеете, първо се научете да мислите по-мащабно.
Продавачите на дребно обичат да,правят намаление за продажба на по-голямо количество от една и съща стока, защото повечето търговци обичат хората, които харчат. Следователно дори да сте дребни купувачи, винаги можете да мислите мащабно. Когато моята компания се включи в пазара на компютри, аз се обадих на неколцина приятели и ги попитах дали също са готови да купуват. След това отидохме при различни дилъри и се споразумяхме за страхотни сделки, тъй като купувахме на едро. Правя същото с акциите. Дребните хора си остават дребни, защото мислят на дребно.
Учете се от историята. Всички големи компании на борсата са започнали като малки компании. Полковник Сандърс забогатява едва след като на 66 годишна възраст изгубва всичко. Бил Гейтс става един от най-богатите хора на Земята, преди да навърши трийсет години.
Действието винаги е по-добро от бездействието.
Това са само някои от нещата, които съм правил и продължавам да правя, за да разпознавам възможностите. Важните думи са "направено" и "прави се". Както бе казано вече многократно на страниците на тази книга, преди да получите финансовото възнаграждение, трябва да предприемете нещо. Затова действайте веднага!

ЕПИЛОГ
КАК ДА ПЛАТИМ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕТЕТО СИ
САМО 7000 $?
Преди да завърша тази книга, бих искал да споделя още едно нещо с вас. Главната причина да я напиша бе да споделя прозренията си за това, как увеличаването на финансовата интелигентност може да бъде използвано за решаване на много от най-често срещаните проблеми в живота. Без финансово подготовка, ние често използваме стандартните формули като "работи здраво, спестявай, вземай заеми и плащай преголеми данъци". Днес имаме нужда от по-добра информация.
Със следващата история искам да дам пример за един финансов проблем, пред който се изправят много млади семейства. Как да осигурите добро образование на своите деца и достойни старини след пенсиониране? Примерът показва как за постигането на същата цел можем да използваме не усилената работа, а финансовата интелигентност.
Веднъж един приятел се жалваше колко трудно било да спести пари за висшето образование на четирите си деца. Всеки месец заделяше 300 $ за кооперативен фонд и засега бе събрал около 12 000 $. Смяташе, че ще му бъдат нужни около 400 000 $, докато и четирите му деца се дипломират. Оставаха му още дванайсет години за спестяване, тъй като по това време най-голямото му дете беше на 6 години.
Посъветвах го да купи къща с част от парите в кооперативния фонд. Беше 1991 година и пазарът на недвижимо имущество във Финикс беше ужасен. Хората буквално подаряваха къщите си. Идеята го заинтригува и той заобсъжда възможността. Главното му притеснение бе, че банката няма да му даде заем за покупка на друга къща, защото бе разтеглил за максимално дълго срока изплащането на заема за първата. Уверих го, че банката не е единственият начин да се финансира покупка на имот.
Търсихме в продължение на две седмица къща, която да отговаря на всички определени от нас критерии. Имаше голям избор, така че беше наистина забавно. Най-сетне намерихме къща с три спални и две бани в чудесен квартал. Собственикът бе съкратен и трябваше да я продаде същия ден, тъй като заминаваше със семейството си за Калифорния, където вече го чакаше друга работа. Той поиска 102 000 $, но ние му предложихме 79 000 $. Той се съгласи незабавно. Собственикът бе взел такъв тип заем, който позволяваше дори на безработен човек да я купи. Той дължеше 72 000 $, така че приятелят ми трябваше да му плати веднага само разликата от 7 000 $. Веднага щом бившият собственик освободи къщата, приятелят ми я даде под наем. След като платеше всички разходи, в това число и изплащането на заема, на него му оставаха още 125 $.
Планът му беше да задържи къщата за 12 години и с наема да ускори изплащането на заема, като включи и тези 125 $ към ежемесечната вноска за погасяване. Сметнахме, че след 12 години голяма част от заема щеше да бъде изплатен и по времето, когато първото му дете влезе в колеж, щеше да може да заделя по 800 $ на месец. Можеше също да продаде къщата, ако цената й се увеличи.
През 1994 година пазарът на недвижимо имущество във Финикс се промени рязко и наемателят, който живееше в къщата и я харесваше много, му предложи 156 000 $ за нея. Приятелят ми отново ме попита какво мисля и аз, естествено, го посъветвах да продава.
Изведнъж той се озова с 80 000 $, с които можеше да оперира. А-се обадих на друг приятел в Остин, Тексас, и той премести парите от продажбата в едно малко предприятие. След три месеца започна да получава от приходите чекове за почти 1000$; влагаше ги в кооперативния фонд за колежа, който сега нарастваше значително по-бързо.
През 1996 година предприятието бе продадено и той получи чек за почти 330 000$, които вложи в нов проект. Той вече му даваше повече от 3 000$ месечно и те отново влизаха във фонда за колежа. Сега вече моят приятел е уверен, че ще постигне лесно целта си от 400 000$. И за това му бяха необходими само 7 000$ за начало и малко финансова интелигентност. Децата му ще могат да си позволят да учат това, което искат, а той ще има възможност да се погрижи също и за пенсионирането си. В резултат на тази успешна инвестиционна стратегия той ще може да се пенсионира рано.
Благодаря ви, че прочетохте тази книга. Надявам се, че тя ви помогна да добиете известна представа как да накарате парите да работят за вас. Днес ни е необходима по-голяма финансова интелигентност просто за да оцелеем. Идеята, че пари се правят с пари, се поддържа от финансово неосведомените хора. Това не значи, че не са интелигентни. Просто не са изучили науката за това как да правят пари.
Парите са само идея. Ако искате повече пари, променете начина си на мислене. Всеки създал се сам човек е започнал с малко, най-вече с някаква идея, която е превърнал в нещо голямо. Същото важи и за инвестирането. Нужни са ви само няколко долара, за да започнете и да ги превърнете в нещо голямо.
Срещал съм много хора, прекарали живота си в преследване на голямата сделка или в опити да съберат много пари, за да опитат да направят голяма сделка; за мен обаче това е глупаво. Колко често съм виждал финансово невежи инвеститори да влагат големи спестявания в една сделка и да изгубят бързо почти всичко. Те може да са добри служители, но определено не са добри инвеститори.
Обучението и мъдростта във връзка с парите са много важни. Започнете рано. Купете си книга на тази тема. Отидете на семинар. Практикувайте. Започнете от дребното. Аз превърнах за по-малко от шест години 5 000$ в брой в активи от един милион долара, които осигуряват всеки месец приток на пари от 5 000$. Но започнах да се уча като дете. Призовавам ви да учите, тъй като не е толкова трудно. Всъщност дори е много лесно веднъж щом схванете същината.
Мисля, че направих посланието си ясно. Това, което е в ръцете ви се определя от онова, което в главата. Парите са само една идея. Има една страхотна книга и тя е "Мисли и забогатявай". Заглавието й не е "Работи здраво и забогатявай". Научете се да карате парите да работят здраво за вас и животът ви ще стане по-лесен и по-щастлив. Днес не играйте сигурно; играйте умно.

ДЕЙСТВАЙТЕ!

Всеки от нас е получил два безценни дара: ум и време. От вас зависи какво ще направите с тях. Имате силата да определите съдбата си с всяка банкнота, която вземате в ръка. Вие и единствено вие имате властта да го направите. Похарчите ли я глупаво, значи сте избрали да останете бедни. Похарчете я за пасиви и ще се присъедините към редиците на средната класа. Инвестирайте я в ума си и научете как да се сдобивате с активи; в такъв случай сте избрали богатството като ваша цел и бъдеще.
Изборът е ваш, само ваш. Всеки ден, с всяка банкнота, вие решавате дали да бъдете в редиците на бедната, средната или богатата класа.
Изберете да споделите тези знания с вашите деца и ще сте избрали да ги подготвите за света, който ги чака. Никой друг няма да го направи.
Вашето бъдеще и бъдещето на вашите деца се определя от избора ви днес, не утре.
Желаем ви голямо богатство и много щастие в този приказен подарък, наречен "живот".
Робърт Кийосаки Шарън Лехтър

ОБРАЗОВАТЕЛНА РЕКЛАМА НА РОБЪРТ КИЙОСАКИ

Трите дохода
В света на счетоводството съществуват три различни вида доходи:
1.Припечелен доход.
2.Пасивен доход.
3. Доход от портфолио ценни книжа.
Истинският ми татко повтаряше често: "Ходи на училище, получавай добри оценки и си намери безопасна и сигурна работа."
С тези думи той ми препоръчваше да работя за припечелен доход.
Богатият татко ме съветваше нещо съвсем друго: "Богатите не работят за пари, те карат парите да работят за тях."
Той говореше за пасивния доход и дохода от ценни книжа. Пасивният доход, в повечето случаи, е резултат от инвестиране в недвижимо имущество. Доходът от ценни книжа се получава от хартиени активи... хартиени активи като акции, бонове и кооперативни фондове. Именно този тип доход направи Бил Гейтс най-богатия човек в света, а не припечеленият доход.
Богатият татко имаше обичай да казва:
- Ключът към забогатяването е способността припечеленият доход да се превръща в пасивен и/или в доход от ценни книжа колкото се може по-бързо. - И продължаваше: - Данъците са най-високи за припечеления доход. А най-малко облаган е пасивният доход. Това е още една причина да накарате парите си да работят здраво за вас. Правителството облага с повече данъци парите, за които работите здраво, отколкото дохода, получен от работата на парите за вас.
Във втората си книга, "Четирите потока на парите" обяснявам за четирите различни типа хора, които съставляват света на бизнеса. Това са наемни работници (Н), свободни професии (С), собственици на бизнес (Б) и инвеститори (И). Повечето хора ходят на училище, за да се научат да бъдат Н или С. Книгата "Четирите потока на парите" има за цел да обясни основните различия между четирите категории и как човек би могъл да смени квадранта. Повечето от нашите продукти са създадени за хората от квадранти Б и И.
В "Наръчник на богатия татко за инвестирането", третата ми книга от поредицата за богатия татко, аз наблягам с по-големи подробности върху важността на превръщането на припечеления доход в пасивен и получен от ценни книжа. Богатият татко имаше навик да казва:
- Всичко, което прави инвеститорът, е да превръща припечеления доход в пасивен и получен от ценни книжа. Ако знаеш какво правиш, инвестирането не е рисковано. Иска се само здрав разум.

Ключът към финансовата свобода
Ключът към финансовата свобода и голямото богатство е умението на човек да превръща припечеления доход в пасивен и/или от ценни книжа. Богатият татко посвети много време, за да научи двама ни с Майк на това. Именно това умение е причината за финансовата ни свобода, моята и на съпругата ми Ким; ние няма да трябва да работим никога повече. Продължаваме да го правим, защото сме го избрали. Днес притежаваме фирма за инвестиране в недвижимо имущество, която ни носи пасивни приходи, а инвестирането в акции ни осигурява приходите от ценни книжа.
С нашата сътрудничка Шарън Лехтър изградихме тази компания за финансово обучение, чиято цел е създаването и издаването на книги, аудио- и видеозаписи и игри. Всичките ни образователни продукти Учат хората на същите умения, на които ме научи моят богат баща -уменията, благодарение на които припечеленият доход се превръща в пасивен и получен от ценни книжа.
Трите игри, които създадохме, са толкова важни, тъй като обучават на нещо, на което книгите не са в състояние да обучават. Така например човек никога не би могъл да се научи да кара велосипед само с четене на книги и Обяснения. Нашите игри за финансово обучение, "Потоци пари 101", чудесна игра за възрастни, и "Потоци пари за деца" имат за цел да научат играчите на основни инвеститорски умения, благодарение на които припечеленият доход се превръща в пасивен и в доход от ценни книжа. Те учат също така на счетоводство и финансова грамотност. Тези игри са единствените образователни продукти на света, които учат хората едновременно на всички тези умения.
"Потоци пари 202" е вариантът за напреднали; човек трябва да е съвсем наясно с "Потоци пари 101", за да прибегне към него. "Потоци пари 101" и "Потоци пари за деца" учат на основните принципи на инвестирането. "Потоци пари 202" учи на техническата страна на инвестирането и включва следващата степен на търговски умения. Човекът, който разбира тези напреднали техники, може да прави пари както при разцвет, така и при спад на пазара.
Както казваше богатият ми баща:
- Истинските инвеститори правят пари както при спад, така и при разцвет на пазара - затова изкарват толкова много пари. Една от при чините да правят повече пари е, че те имат по-голяма увереност в се бе си. А са по-самоуверени, тъй като се страхуват по-малко от загубата -повтаряше богатият татко.
С други думи, средностатистическият инвеститор не прави толкова пари, защото се страхува да не загуби пари. Средностатистическият инвеститор не знае как да се предпази от загубите. "Потоци пари 202" ще го научи точно на това.
Средностатистическият инвеститор мисли, че инвестирането е рисковано нещо, защото не е обучен да бъде професионален инвеститор. Както казва Уорън Бъфет, най-богатият инвеститор на Америка:
- Рискът идва тогава, когато не знаем какво правим.
Моята игра учи хората, докато се забавляват, на основните принципи и техниките на инвестиране.
От време на време чувам някой да казва: "Образователните ви игри са скъпи." (В САЩ "Потоци пари 101" струва 195 $, "Потоци пари 202"- 145 $, а "Потоци пари за деца" - 79 $). Това са пълни обучаващи програми, включващи аудиокасети, видеокасети и/или книги. Една от причините за тези цени е фактът, че всяка година произвеждаме ограничено количество от тях. При тези думи аз кимвам и отговарям:
- Да, те наистина са скъпи... особено като се сравнят с обичайните игри за развлечение.
А след това добавям наум: "Но моите игри не са така скъпи, както висшето образование и перспективата да работите цял живот за припечелен доход, да плащате преголеми данъци и да живеете в ужас да не изгубите всичките си пари при инвестирането."
И когато въпросният човек се отдалечи, като продължава да си мърмори под носа, че цените са наистина много високи, сякаш чувам гласа на богатия си баща: "Ако не знаеш различията между трите вида доход и не усвоиш уменията как да си осигуряваш и да защитаваш тези доходи, най-вероятно цял живот ще печелиш по-малко, отколкото би могъл, и ще работиш повече, отколкото би трябвало."
И така, бедният ми баща смяташе, че доброто образование, доброто работно място и многогодишната усилена работа са всичко, което е нужно, за да успееш. Според богатият ми баща доброто образование беше много важно. Но за него бе не по-малко важно с Майк да осъзнаем разликите между трите вида доход и за кой вид доход да работим усилено. Той смяташе това за основа на финансовото образование.
Запознаването с разликите между трите дохода и изучаване на необходимите за инвеститора умения, е основата на обучението за всеки, който се стреми към придобиване на голямо богатство и постигане на финансова свобода... специален вид свобода, която ще познаят само малцина.
Както постановява богатият татко в урок 1: "Богатите не работят за пари. Те знаят как да карат парите да работят за тях." А след това добавяше: "Припечеленият доход са парите, за които работим, а пасивният и добитият от ценни книжа доход - парите, които работят за нас." Запознаването с тази разлика промени живота ми.

Кой е най-лесният и най-добър начин за учене?
През 1994 година, след като станах финансово свободен, аз започнах да търся начин да науча другите на това, което ме бе научил богатият ми баща. Чрез четене човек може да се обучи до определена степен. Никой не може да се научи да кара велосипед само с четене. Тогава си дадох сметка, че богатият татко ни учеше на базата на повторението. Затова и се заех да създам образователни игри. Според мен това е най-добрият и лесен начин за изучаване на сложни предмети.
Ако сте готови да научите как да си осигурявате по-големи пасивни и придобити чрез ценни книжа доходи, игрите от поредицата "Потоци пари" могат да бъдат една изключително важна първа стъпка. Ако сте готови да задълбочите и подобрите финансовите си познания, възползвайте се от възможността да опитате нашите игрови продукти в продължение на 90 дни. Ако след този период смятате, че не сте научили нищо или игрите са прекалено трудни, върнете ги в добро състояние и ние ще бъдем щастливи да ви възстановим парите.
Нужни са поне две игри само за да се разберат правилата и стратегиите. След втория път играта става по-лесна и по-забавна и започвате да учите с нарастваща бързина. Ако си купите "ПОТОЦИ ПАРИ" и не играете на нея, тя ще бъде наистина много скъпа. Смятам обаче, че ако я изиграете поне шест пъти, ще се уверите, че е безценна.
"Потоци пари 101" можете да играете и в България на семинарите по финансова грамотност, провеждани от лидерите на екипа на др Петър Найденов по цялата страна и в Холистичен център "Анхира" - София.
Очаквайте скоро и българската версия на играта за домашно ползване. 3< заявки се обръщайте към най-близките представители на "Анхира". Повече информация - на страницата ни в Интернет http://anhira.hit.bg

ЗА АВТОРИТЕ

Робърт Кийосаки
- Главната причина за финансовите трудности на хората е, че те прекарват години в училище, но не учат нищо за парите. Затова пък се учат да работят запари... вместо да карат парите да работят за тях -казва Робърт Кийосаки.
Роден и отраснал на Хавайските острови, Робърт е четвърто поколение натурализиран американец от японски произход. От неговото семейство са излезли много забележителни преподаватели. Баща му е глава на образователната система на щата Хаваи. Щом завършва гимназия, Робърт отива да следва в Ню Йорк, а след като се дипломира, се присъединява към Американските военноморски сили и заминава за Виетнам като офицер и пилот на военен хеликоптер.
Когато се завръща от Виетнам, Робърт се заема със своята бизнескариера. През 1977 година създава компания, която предлага на пазара първите портфейли от найлон и велкро; те се превръщат в известен по цял свят продукт и му носят милиони долари. За него и неговите продукти се пише в множество популярни и специализирани списания.
Той изоставя света на бизнеса и през 1985 година създава международна образователна компания, действаща в седем страни, за да учи на бизнес и инвестиране десетки хиляди студенти.
Робърт се пенсионира на четирийсет и седемгодишна възраст и се заема с това, което му доставя най-голямо удоволствие - инвестирането. Загрижен заради нарастващата пропаст между богати и бедни, той създава играта "Потоци пари", за да учи другите на играта на пари, известна досега само на богатите.
Бизнесът на Робърт са недвижимото имущество и развиването на малки компании, но истинската му любов и страст е преподаването. Посланието му е ясно: "Вземете в свои ръце отговорността за вашите финанси или изпълнявайте цял живот заповеди. Можете да бъдете или господар на парите, или техен роб."
Робърт Кийосаки организира курсове с продължителност от един час до три дена, където учи хората на тайните на богатите. В тях засяга теми като инвестиране с висока възвръщаемост и малък риск; как да учим децата си да бъдат богати; как да създаваме компании и да ги продаваме. А посланието им е: "Събудете финансовия гении a себе си. Той само чака да се прояви."
Ето какво казва за неговото дело известният автор Антъни Робинс: - Образователната работа на Робърт е дълбока, мощна и променя живота на хората. Приветствам усилията му и го препоръчвам горещо. В тези времена на огромни икономически промени посланието на Робърт е наистина безценно.

Шарън Лехтър
Съпруга и майка на 3 деца, счетоводител, консултант в производството на играчки и издателската дейност и собственик на бизнес, Шарън Лехтър посвещава професионалните си усилия на образованието.
Дипломира се с отличие в Държавния университет на Флорида със специалност "счетоводство". Започва работа в една от осемте големи счетоводни фирми на времето и става главен счетоводител на компютърна компания, данъчен директор на национална застрахователна компания и основател и един от издателите на първото регионално женско списание в Уисконсин.
Вниманието й бързо се насочва към образованието, докато наблюдава как растат трите й деца. Истинска борба е да ги накара да четат; те предпочитат да гледат телевизия.
Затова с радост се присъединява към усилията на изобретателя на първата електронна "говореща книга" и подпомага разпространението на електронните книги. Днес тя все така е сред пионерите в развитието на нови технологии, които да върнат книгата в живота на децата.
Участва активно в образованието на своите деца. Става активист в областта на обучението по математика, компютри, четене и писане.
- Съвременната образователна система не успява да бъде в крак с глобалните и технологични промени в днешния свят. Трябва да научил нашите деца на уменията, както академични, така и финансови, които ще им бъдат необходими не само за да оцелеят, а и да процъфтяват.
Тя е съавтор на книгите "Богат баща, беден баща" и "Четирите по тока на парите" и съсредоточава усилията си върху създаването Не средства за обучение за хората, които желаят да подобрят финансово то си образование.