10 начина да спестите пари при пазаруване

Увеличаването на цените тези дни засегна не само колите, но и храната ни. За това можем да обвиним увеличаващите се цени на петрола, ниската реколта, глбалното затопляне и така до безкрай. Факторите, влияещи върху цената на храните са много, но е факт, че пазаруващите вече търсят повече начини за комбиниране на спестяване на средства и здравословно пазаруване.

Планирането може да помогне за спестяване на средства от сметката за храна
Направете инвентаризация на това, което вече имате в къщи, за да не купувате излишно големи количества. Сравнете наличностите със списъкът за пазаруване, който сте изготвили за седмичното меню. Не забравяйте, че можете да използвате останалото количество от предишни яденета, за да си приготвите нещо и на следващия ден.

Със списъкът на лице ви остава да направите само още едно нещо преди да отидете на пазар. Хапнете нещо здравословно като междинно ядене, за да избегнете импулсивните купувания на нездравословни пакетирани храни.

Здравословната храна е евтина храна
Храненето здравословно не само ще ви помогне да подобрите здравето си, но и ще ви спести средства. Спестяването идва от намаляването на порциите и от купуване на по-малко сладки десерти, чипс, газирани напитки, които значително увеличават сметката ви на касата.

Едно предупреждение - не се поддавайте на спекулацията на щанда с така наречени диетични храни. Повечето от тях са с излишно завишени цени само поради факта, че са биологични. Нашите баби и дядовци са се хранили само с биологична храна и нейната цена е била напълно приемлива. Неползването на препарати за растителна защита и изобщо препарати, които подпомагат растежа на плодовете и зеленчуците не е причина за трикратно по-високи цени. Фактът, че пазарувате от диетичния щанд няма да ви направи автоматично по-здрави. Най-здравословната храна е най-простичката и обикновена като месото, млякото, сиренето, млечните продукти, плодовете, зеленчуците.

Ами ако ни се хапва нещо сладко?
Гладът за сладко най-добре утолете с плодове - банани, ябълки, грозде, в зависимост от сезона.

Ето ги и обещаните десет стратегии за намаляване на сметката в магазина.

Купувайте продукцията на сезона. Всеки сезон има своите плодове и зеленчуци. По това време на годината те са в най-големи количества и съответно цената има е най-ниска. Това няма да ви лиши от ядене на различни плодове - през цялата година сезоните на плодовете и зеленчуците се застъпват и пазарите изобилстват от актуалната реколта. Купете колкото ви е нужно, а ако искате да се запасите, замразете във фризер част от покупките си и ги консумирайте по-късно. Друг съвет по отношение на реколтата е да купувате стока, произведена в близост до мястото, където живеете. Така цената ще е по-ниска, понеже транспортните разходи за докарване на стоката са по-малки, а и по този начин стимулирате собствената си страна и производителите в нея.

Възползвайте се от намаленията. Ежедневно в магазините се предлагат намаления на храните. Бъдете разумни по отношение на тях - не купувайте твърде голямо количество храна, което ще изостане, ще се развали и ще трябва да изхвърлите. Това са пари, хвърлени на вятъра. Ако редовно пазарувате във верига магазини, която предлага клубни карти и намаления, възползвайте се от тях. Хората са казали капка по капка, вир става. Така по 10, по 20 стотинки и ще спестите не малка сума за месеца.

Приготвяйте си обяд от вкъщи. Правенето на обяд и взимането му с вас на работа, училище или където и да сте през деня е сигурен начин да спестите значително количество пари. Един сандвич в заведение за бързо хранене не струва по-малко от 2 лева, а един месец по два лева всеки ден са 60 спестени лева. Не мислите ли че си заслужава :). Освен, че ви спестява пари, правенето на обяд от вкъщи ви осигурява контрол над количеството и над качеството на храната, която консумирате. Комбинацията от сандвич, салата, плод и парченце сирене за междинно хапване ще ви засити и няма да ви натрупа излишни калоррии. Опаковайте храната в подходящи опаковки, така че да не се разлее и използвайте хладилник по възможност.

Преоткрийте консервирането. Консервирането не е нещо, което само на нашите баби правят. Следващият път когато пазарувате и продуктите ви не са сезонни за страната, вместо към вносните такива погледнете към консервираните плодове и зеленчуци. Зеленчуците обикновено са замразени, а плодовете са в консерви или буркани. Консервирането им става когато те са най-зрели и по този начин се запазват най-хубавите им качества. Рибата и месото се замразяват веднага и така се запазват пресни. Ползването на замразени храни ще ви улесни ако имате фризер. Можете да извадите бързо необходимото ви количество, а останалото да запазите и преди да се е размразило да сложите отново във фризера. Ако съхранявате правилно продуктите си във фризера няма да се опасявате от загуби. Консервираните храни обикновено са в сладък сироп или солена марината и искат изкисване преди употреба. Сушените плодове и зеленчуци са с концентриран вкус и са добър заместител на пресните. Въпреки, че е по-полезно да готвите и изобщо консумирате прясно мляко, сухото такова ще ви свърши чудесна работа при ястия, които изискват малки количества мляко. Използвайте такова, което има по-висок процент масленост при възстановяването. Купувайте разумни количества.

Пестете с постни ястия. Когато е възможно заместете по-скъпите месо, риба или дивеч с по-евтините растителни източници на протеини като соев заместител, тофу, яйца и т.н. Определете си ден за вегетарианско ядене веднъж седмично или повече, ако това е по вкуса ви. Това не е лишение, а разнообразява вашата диета като включва в нея разнообразни източници на хранителни вещества и фибри като същевременно спестявате. Яйцата са вкусен и евтин източник на протеини, който е подходящ за всяко ядене, както и за междинните. Ако обичате месото и не можете да се откажете от него, намалете порциите и допълнете менюто с пълнозърнести храни, боб, яйца или зеленчуци.
Когато купувате месо, избирайте по-малки парчета, по възможност без кокал и с по-малко мазнини. Ако купувате пиле можете да вземете цяло и да си нарежете сами, вместо да плащате повече за предварително разфасовано. Можете да си позволите и по-голяма и изгодна опаковка пилешко, като част от него да замразите във фризера и да използвате в последствие.

Използвайте останалата храна. Помислете дали ще оползотворите напълно количеството храна, което купувате. Ако сготвите повече от необходимото и имате остатъци, не ги изхвърляйте. Колкото по-малко отпадъци произвежда всяко едно домакинство, толкова по-малко работа ще има по преработването, околната среда ще бъде по-чиста, а и не след дълго ефектът ще е основание за намаляне на данъците смет. Колкото повече остатъци от храната изхвърляте, толкова по-неизгодна става вашата покупка. Ако са ви останали няколко лъжици салата, малко пилешко и няколко листа маруля и зеленчуци, това си е цяло ядене за следващия ден в офиса.

Доверете се на местните производители. Вместо по-скъпите вносни храни, потърсете достатъчно качествени такива сред производителите от страната. Обръщайте внимание на състава, като дръжте сметка за това какво получавате срещу вашите пари. На етикетите съставките са подредени според тяхното количество, така че не купувайте доматено пюре, на което първата съставка в списъка е вода. Също така ползвайте продукти с по-малко добавки - те ще са с по-ниска цена и често по-здравословни, макар и не толкова атрактивни на вид.

Купувайте предварително пакетирано само ако наистина се нуждаете. Храната, приготвена от вас е многократно по-вкусна, а и по-евтина. Едва ли за приготвянето на храната за четири членно семейство се нуждаете от пакетирана нарязана шунка по 5 парчета в опаковка. Ако готвите за себе си и това е начин да намалите излишъците този вид разфасовки са вариант за вас, въпреки по-високата цена. Можете да спестите пари и като избягвате предварително приготвените сладки или кроасани, чипс или снаксове.

Пазарувайте и гответе в по-големи количества. Този съвет е изключително и само за тези, които ще могат да съхранят правилно това допълнително количество, или ще го оползотворят със семеството си. Пазаруването по цени на едро има своите предимства, макар и намаленията да не са особено големи. Ако пазарувате веднъж на две седмици или веднъж месечно, в зависимост от това как ви е удобно, ще спестите време, бензин за колата си и пари. Правенето на буркани зимнина не е отживелица, напротив. Няма нищо по-хубаво от това да напълните сами мазето си и фризера си за зимата с консервирани и замразени храни. Повярвайте, зимата ще сте повече от щастливи, че сте го направили, а и ще сте спестили за други неща, които ви радват.

Направете си собствена градина. Посадете си собствена градина и ще получите много повече блага от спестяването на пари. Няма нищо по-хубаво от това да си откъснете лятото домат от вашата градина. Животът в апартамент също го позволява - можете да посадите доматите в големи саксии или тенекии на балкона си. Започнете с нещо малко и лесно, като например да отглеждате свои пресни билки през зимата или по прости зеленчуци през лятото. Ако инвестирате известно време и средства в консервиране ще се радвате на летни плодове и зеленчуци през цялата зима и нищо няма да ви липсва.

Л. Котликов: Пенсионирайте пенсионната система

Системата за социално осигуряване в САЩ току-що отпразнува 75-тия си рожден ден, но сега като че ли и е време да се пенсионира, пише Лорънс Котликов професор по икономика от Boston University в коментар за Bloomberg.

Според Котликов американците имат нужда от нова система, която да запази най-добрите характеристики на старата, да се освободи от по-лошите и да е в състояние да се самофинансира.

Целта на социалното осигуряване - да накара хората да пестят за пенсиониране, е напълно оправдана. В противен случай на старини милиони щяха да живеят от подаяния, казва той. Проблемът обаче е, че системата прехвърля все по-големи суми от младите към старите.

Като постъпва така, Чичо Сам уверява младите американски данъкоплатци, че когато се пенсионират ще получат дори много повече, отколкото са вложили. Но както добре е известно, всички подобни пирамиди рано или късно рухват, а американската е на път да колабира точно сега.

Последните участници в схемата – днешните и утрешните млади хора – са изправени пред огромно увеличаване на данъците и орязване на социалните придобивки. Това фискално издевателство върху младото поколение, което ще превърне американската мечта в кошмар, най-добре се илюстрира от американския фискален дефицит, който според икономиста възлиза на 202 трилиона долара.

Още по темата
Експерти: Увеличение на осигуровките ще ускори краха на пенсионната система
Средната възраст за пенсиониране в ЕС може да достигне 70 години през 2060
Лондон иска британците да се пенсионират на 66 през 2016 г.

Котликов изчислява фискален дефицит от 202 трилиона долара – 15 пъти по-голям от официалния американски дълг, като включва и пенсионните осигуровки, които според него всъщност са заеми, които се връщат на хората когато се пенсионират.

Дефицитът представлява настоящата разликата между бъдещите федерални разходи и приходи. Ако Вашингтон реши да компенсира този дефицит чрез данъци, това означава всички американски данъци да бъдат удвоени още сега. Подобна стъпка би наранила повече младите хора от колкото възрастните, защото именно заплатите съставляват по-голямата част от данъчната основа.

Защо тогава да не се намали бюджета за отбрана? За съжаление няма на къде. Бюджетът за отбрана на САЩ за тази година е на исторически ниските 5% от БВП и се очаква да спадне до 3% през 2020 г..

Съкращаването на сега съществуващите социални придобивки и помощи, повечето от които се получават от възрастните американци е друга опция, но това е крайно невероятно да се случи, тъй като възрастните американци гласуват и са добре организирани, докато 3 годишните, нито могат да гласуват нито да си купят конгресмен, посочва Котликов.

Орязването на бъдещите социални помощи и придобивки обаче е възможно, защото то ще засегне единствено младите хора. Конгресът се е насочил именно в тази посока и смята да започне със системата за социално осигуряване. Финансовата комисия към администрацията на президента Обама вероятно ще предложи повишаването на пенсионната възраст на 70 години от 67 за всички които за момента са под 45 години. По този начин бъдещите пенсионери ще получат с около една пета по малко от това което биха взели ако се пенсионираха сега.

Някои анализатори препоръчват засега системата да не се променя, тъй като според последния доклад за състоянието на социалното осигуряване в САЩ, тя ще разполага с достатъчно средства до 2037 г. Котликов обаче смята, че заключенията на доклада са подвеждащи, а щатската система за социално осигуряване с дефицит от 16 трилиона долара вече е колабирала.

За да се съберат 16 трилиона долара е необходимо всички пенсии и социални помощи в САЩ да бъдат намалени с 26% още сега, което означава че щатската система за социално осигуряване има 26% по-малко приходи от колкото са и нужни, за да се самофинансира.

Орязването на пенсиите и помощите за новите пенсионери с 20%, чрез вдигане на пенсионната възраст след например 20 години не е същото като да се орежат пенсиите за всички пенсионери с 26% още сега. Ето защо Вашингтон ще трябва да стовари още по-голяма финансова тежест върху младите хора ако иска да се измъкне от блатото, коментира икономистът.

Най-вероятно Конгресът просто ще повиши пенсионната възраст и ще отложи решаването на проблема. Именно това направи и Комисията Грийнспан през 1983 г., знаейки добре, че до 2010 г. система ще е в още по-окаяно състояние, коментира Котликов.

„Съветвам ви да пенсионирате пенсионната система още сега“, допълва той, „и да я замените с нещо което работи. Това може да се постигне като сегашната система бъде замразена – пенсионерите ще продължат да получават пенсиите си, докато тези които ще се пенсионират в бъдеще ще получат само това което са натрупали досега чрез пенсионните си осигуровки“.

В същото време всички работещи ще влагат 8% от заплатите си в новата система, като половината пари ще отиват в лична сметка, а половината - в сметка на брачния партньор. Федералното правителството ще прави подобни плащания за инвалидите и безработните, а всички средства ще бъдат инвестирани в глобален пазарно-претеглен портфейл от акции, облигации и недвижима собственост, предлага икономистът.

„Тъй като в този план сметките са лични, Wall Street не играе никаква роля и не печели пари“, казва Котликов. „Америка е доста затънала и както обикновено, бизнесът не предлага решение на проблема. Единственият начин да се продължи напред е радикално да се реформират финансовите институции, пенсионната, данъчната и здравната система.“

„Персоналната осигурителна система би била добра стъпка в тази посока. Тя удовлетворява целите на сегашната система за социално осигуряване, без да ограбва младото поколение“, допълва той.

Двадесетте най-лесни начина човек да забогатее

Повечето хора преследват успеха като работят здраво, жертват личния си живот и дори здравето си с една едничка цел - богатство. Невинаги обаче нещата стават по този начин, пише Businessweek.

Някои късметлии нямат нужда от диплома от престижен университет или години в разработка на ново лекарство. Това означава просто да бъде направено колкото се може по-малко и въпреки това да се спечелят повече пари, отколкото човек някога си е мечтал.

Ето и някои от най-лесните начини човек да натрупа състояние:

Да спечелиш от лотарията

Повечето хора си мечтаят да спечелят от лотарията само веднъж, но жителката на Лас Вегас Джоан Гинтер печели невероятните четири пъти. Според ABC News Гинтер е печелила четири пъти през последните 17 години.

Тя печели 5.4 млн. долара през 1993 г., 2 млн. долара през 2006 г. и 3 млн. долара през 2008 г. Най-голямата й печалба идва през 2010 г., когато с билет за 50 долара тя взема 10 млн. долара.

Да наследиш състояние

Наследяването на състояние може да се окаже трудна работа от емоционална гледна точка (а и държавата ще си иска своето), но това е един от начините, по който хората забогатяват без да са работили особено. Кристи Уолтън, например, вдовицата на Джон Уолтън, който е син на основателя на веригата магазини Wal-Mart Сам Уолтън, наследява богатството на съпруга си, след като той загива в самолетна катастрофа през 2005 г. Състоянието на съпруга й, което се оценява на 22.5 млрд. долара, я прави един от най-богатите хора в света, според сп. Forbes.

Да заложиш на правилния кон с чужди пари

Тексаският софтуерен предприемач Глен Фулъртън печели 900 000 от конните надбягвания Кентъки Дърби през тази година. Още по-хубавото е, че той дори не залага със собствени средства. Фулъртън, който е новак в залаганията печели лотарийно залагане за 100 000, спонсорирано от Churchill Downs и CNBC да заложи цялата сума на някои от конете в надбягването. Изборът му пада на кон Super Saver, чийто коефициент е 8 към 1. Конят не го подвежда.

Да вкараш топката за голф в дупката с един удар за 1 млн. долара

Това е предизвикателство, с което дори повечето професионални голфъри няма да се справят. Джейсън Харгет, мениджър на ресторант и баща на четири деца се включва в последния момент в подобно състезание с награда 1 млн. долара, организирано по време на голф турнир в САЩ през 2009 г. Той за малко се отказва от участие поради контузия на китката, но за щастие решава да остане на голф игрището. Харгет вкарва топката в дупката с един единствен удар със стика на брат си и печели наградата.

Да купуваш акции и да ги държиш в портфейла си

Дългосрочните инвестиции в акции могат да се отплащат добре. Жителката на малко градче в щата Илинойс Грейс Гроунър работи като секретарка във фармацевтичната компания Abbott Labs в продължение на 43 години. Тя купува три акции на компанията за 180 долара от специална емисия през 1935 г. и ги задържа в следващите седем десетилетия. Компанията прави сплит на акциите на няколко пъти като Гроунър реинвестира дивидентите. Когато тя умира на 100-годишна възраст през тази година, Гроунър вече е разполагала със 100 000 акции на стойност около 7 млн. долара.

Банката да добави няколко нули към сметката ви

Бихте ли приели милиони, ако трябва да живеете като беглец? Двойката новозеландци Лио Гаои и Кара Хъринг имали собствен бизнес в страната си. През май миналата година Гао подава молба за овърдрафт в размер на 100 000 новозеландски долара от Westpac Bank. Вместо това, вследствие на грешка той получава 10 млн. новозеландски долара (около 6 млн. щатски долара по това време). Гао прехвърля част от средствата в различни сметки в Китай и Хонконг. Двамата напускат страната и се укриват оттогава. Има информации, че в момента са в Китай. Westpac Bank успява да си възстанови част от парите. (Служителката на банката, която прави грешката при превода, е уволнена миналия август, след като прави втора грешка при превод на заем, при която обаче банката не понася загуби.)

Да намериш съкровище в мазето си

Всеки си мечтае вехториите, които има вкъщи, да имат не само сантиментална стойност, но също така и огромна парична стойност за колекционерите. Това рядко се случва, но едно американско семейство наскоро открива копие на рядко срещаното първо издание на поредицата комикси за Супермен Action Comics No. 1, от юни 1938, докато разчиствало мазето си, в подготовка къщата им да бъде иззета от банката. Комиксът се оценява на 250 000 долара и се очаква да помогне на семейството да запази къщата си.

Да ви излезе късмета при гаражна разпродажба

Плесенясалите кашони при следващата гаражна разпродажба на някои от съседите могат да са доста по-ценни, отколкото на пръв поглед - със стотици милиони долари по-ценни.

Художникът Риск Норсиджиан купува 65 снимкови негатива при гаражна разпродажба преди 10 години, за които се смята, че са правени от легендата във фотографията Ансел Адамс през 20-те и 30-те години на миналия век. Автентичността им се поставя под въпрос, но търговецът на предмети на изкуството от Бевърли Хилс Дейвид Стрийтс смята, че стойността им може да 200 млн. долара.

Да се омъжиш за някой богаташ

Любовта е над всичко, казват романтиците, така че няма нищо лошо човек, докато изживява любовта, да се наслади и на някои от луксовете на живота. Кой знае това по-добре от Меланиа Кнаус, словенският фотомодел, която през 2005 г. стана третата съпруга на милиардера Доналд Тръмп? Според сп. Forbes състоянието на Тръмп се оценява на 2 млрд. долара. Двойката има предбрачен договор.

Да се разведеш с някой от Бийтълс

Разводите са неприятно и емоционално нещо и в тях няма нищо лесно. В някои случаи обаче едната от двете страни си тръгва с огромна сума пари. Дали е трудно? Да. Дали е рентабилно? Понякога. След четири години брак Хедър Милс получи около 50 млн. долара при развода си с бившия Бийтълс Пол Макартни през 2008 г.

Да се родиш богат

Някои хора се раждат със сребърна лъжица в устата, а други също така получават армия от прислужници и кралство, което трябва да управляват. Кралските особи все още са се сред най-богатите в света. Да вземем султанът на Бруней Хаджи Хасанал Болкия, например, чието състояние се оценява на 20 млрд. долара, според Forbes.

Да завеждаш съдебни дела

През 2003 г., Седрик Макара от Ню Йорк печели съдебно дело и обезщетение в размер на 3 млн. долара, след като наранява ръката си в сградата, където работи. Той заявява, че е вкарал ръката си в дупката на врата на тоалетната където би трябвало да бъде бравата. Той дръпнал вратата точно в момента, когато някой я бутнал като по този начин увредил сухожилията на палеца си. В резултат на това ръката на Макара е оперирана, а той не ходи на работа в продължение на шест месеца. Макара съди собственика и мениджъра на сградата.

Да намериш злато с метален детектор

Докато някои хора събират тен на плажа, други претърсват пясъка с метални детектори за изгубени бижута и пари. Понякога плячката им се оказва доста по-голяма. Такъв е случаят с Тери Хърбърт, безработен британец, който открива злато във фермата на свой приятел в Стафърдшир. Той намира 1 600 артикула англосаксонско злато и сребро, като някои от тях датират от 7-ми век. Общата им стойност е 3.285 млн. паунда (или около 5.1 млн. щатски долара). Хърбърт ще получи половината от сумата.

Да дадеш на Марк Зукербърг 1 000 долара

Предприемачът Пол Селия твърди, че през 2003 г. наема студентът от Харвард Марк Зукербърг, за да напише софтуерен код за неговата компания StreetFax и инвестира допълнителни 1 000 долара в нов проект, който 18-годишният първокурсник започвал, наречен "The Face Book." Според Селия двамата подписват документ, който сега му дава правото на 84-процентен дял в във Facebook, който се оценява на 21 млрд. долара. Адвокатите на Facebook твърдят, че искът на Селия е безпочвен, но в края на юни той завежда дело срещу CEO-то на Facebook Зукербърг и срещу самата компания. Ако Селия спечели делото, може да забогатее с над 17 млрд. долара.

Да уловиш бейзболна топка, с която е поставен рекорд и после да я продадеш

Човек трудно се отказва от подобни трофеи, но достатъчно голяма цена, би притъпила болката от раздялата. През 1998 г. ученият Фил Озерски хваща топката, с която Марк Магуайър от Oakland A's удря рекордния си 70-ти хоумрън за сезона и я продава няколко месеца по-късно за 3 млн. долара. През 2007 г., Мат Мърфи от Ню Йорк продава топката, с която Бари Бондс прави рекордния 756-ти хоумрън в кариерата си за 752 467 долара.

Да продадеш някои играчки

Жена от Калифорния продава колекцията от 275 играчки от серията Transformers на покойния си съпруг за 1 млн. долара през 2007 г. Тя й съпругът и започват да купуват играчките в периода 1984 - 1987, докато той се възстановявал от катастрофа с мотоциклет.

Да регистрираш популярен домейн

Каква е любимата ви напитка? Храна? Дейност? Направете си списък и вижте дали някои от тези думи вече са използвани в имената на домейни. Идеята може да се окаже за милиони. Собственикът на софтуерна компания в Мериленд Крис Парк продава на търг домейна Pizza.com за 2.6 млн. долара през 2008 г. Парк регистрира домейна за 20 долара през 1994 г.

Да имаш любовна афера с важна клечка

Мълчанието е злато, особено когато ръководител на голяма компания не иска да се научават неща от личния му живот. Организаторката на събития Джоди Фишер и Марк Хърд, който наскоро подаде оставка като главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard, постигат извънсъдебно споразумение за неопределена сума. Тук не става дума само за CEO-та. Твърди се, че голфърът Тайгър Уудс е платил на бившата си любовница Рейчъл 10 млн. долара, за да не споделя подробности от тяхната афера.

Да живееш върху петролно езеро

Късметът се усмихва на жителите на градчето Стенли в Северна Дакота през 2008 г., когато петролни компании започват да проявяват интерес към извършването на сондажни работи на тяхна територия и откриват огромни резерви. В резултат на това, градът процъфтява и много от жителите му бързо стават милионери.

Да играеш твърдо със строителните предприемачи

Ако притежавате последния имот, който пречи за стартирането на голям нов проект, това може да ви донесе доста пари. През април Дейниъл Голдстийн, собственик на последния имот, заставащ на пътя на проекта Atlantic Yards в Бруклин, Ню Йорк продава тристайния си апартамент за 3 млн. долара, което с около пет пъти повече, отколкото е заплатил за него през 2003.

Правило единствено - Робърт Кийосаки и бонус два видео урока с г-н Кийосаки на български

Защо да се преподава финансова грамотност?

Робърт Т. Кийосаки, Шарън Л. Лехтър
Откъс от Урок #2 от книгата «Богат татко, беден татко»

Правило единствено: Трябва да знаете разликата между активи и пасиви и да купувате само активи. Ако искате да бъдете богати, то е единственото, което трябва да знаете.

Това е правило #1. Единственото правило. То може да ви се струва абсурдно просто, но повечето хора нямат представа колко е дълбоко. По-голямата част от хората страдат финансово, защото не знаят разликата между актив и пасив.

- Богатите купуват активи. Бедните и представителите на средната класа купуват пасиви, като мислят, че са активи.

Когато богатият ми баща ни обясни това, ние с Майк помислихме, че се шегува. Ние очаквахме да ни каже как се става богат, а той ни говореше такива неща. Беше толкова просто, че се наложи да размишляваме дълго върху думите му.

- Какво е актив? - попита Майк.
- Не се притеснявай за това сега - отвърна богатият ми баща. -Просто остави идеята да проникне в съзнанието ти. Ако успееш да проумееш простотата, животът ти ще се развива по план и ще бъде лесен във финансово отношение. Просто е; ето защо идеята се пропуска.
-Искаш да кажеш, че е достатъчно да знаем само какво представляват активите, да си ги купуваме и ще забогатеем? - възкликнах аз.

Богатият ми баща кимна.
- Съвсем просто е.
- Щом е толкова лесно, защо всички не са богати? - попитах аз. Богатият татко се усмихна.
- Защото хората не знаят разликата между активите и пасивите. Помня, че попитах:
- Как може възрастните да са толкова глупави. Ако е толкова просто, ако е толкова важно, защо не всички искат да разберат?
На богатия ми баща му бяха необходими само няколко минути, за да ни обясни какво представляват активите и пасивите.
- Признавам, че ми е трудно да обяснявам това на други възрастни. Защо ли? Защото възрастните са по-умни. В повечето случаи, простотата на идеята се изплъзва на повечето възрастни, защото те са обучавани по различен начин. Били са обучавани от други професионалисти: банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество, финансисти и т. н. Трудното е да накараш възрастните да забравят наученото или да станат деца отново. Интелигентният възрастен често мисли, че е под достойнството му да обръща внимание на подобни прости дефиниции.

Богатият ми баща вярваше в принципа "Придържай се към простота", затова се стремеше обясненията му за двете малки момчета да бъдат колкото се може по-лесни и по този начин направи финансовата основа здрава.

Какво тогава предизвиква объркването? Или как може нещо толкова просто да бъде толкова объркано? Защо някой иска да купи актив, а купува всъщност пасив? Отговорът може да бъде открит в официалното образование.

Ние се концентрираме върху думата "грамотност", а не върху "финансова грамотност". Не думите определят дали нещо е актив или пасив. Всъщност, ако искате да се объркате наистина, погледнете определенията на думите "актив" и "пасив" в речника. Знам, че дефиницията ще допадне на счетоводителите, но за средностатистическия човек тя няма да има никакъв смисъл. Но ние, възрастните, често сме много горди, за да признаем, че не виждаме смисъл в нещо.

Ето какво още ни казваше нашият богат татко:
- Това, което определя актива, не са думите, а числата. И ако не можете да разчитате числата, няма да можете да различите актива от дупка в земята. В счетоводството значение имат не самите числа, а онова, което те ни казват. Същото е и с думите. Нямат значение отделните думи, а историята, която ни разказват. Мнозина четат, но не разбират кой знае какво. Например, наскоро купих ново видео. То беше с книжка с инструкции как да програмираме видеото. Аз исках да запиша любимото си телевизионно предаване в петък вечерта. Едва не се побърках, докато опитвах да разбера упътването. Според мен няма нищо по-сложно от това да се научиш как да програмираш видеото. Четях думите, но не разбирах нищо. Получих отличен по четене и слаб за разбирането но прочетеното. Същото се случва с повечето хора, принудени да проумеят финансови твърдения.

- Ако искате да сте богати, четете и да разбирайте числата. Чувал съм тези думи стотици пъти от богатия си баща. Както и:
- Богатите купуват активи, а бедните и средната класа - пасиви. Ето как да откриваме разликата между актив и пасив. Повечето счетоводители и финансисти не са съгласни с дефинициите, но тези прости рисунки бяха началото на една здрава основа за две малки момчета.

За да ни обучи, богатият татко опростяваше всичко, като в продължение на години използваше възможно най-много рисунки, най-малко думи и никакви числа.

Движение на парите при актив:


Горната схема е отчет за приходите, наричано още отчет за печалбите и загубите. То отразява приходите и разходите. Парите, които влизат и излизат. На долната схема е представен балансът. Нарича се така, защото би трябвало да балансира активите и пасивите. Много финансови новобранци не знаят за връзката между отчета на приходите и баланса. А това е жизненоважно, ако желаете да разберете за какво става дума.

Основната причина за финансовите проблеми е следствие от неразбирането на разликата между актив и пасив. Объркването се дължи на дефинициите на тези две думи. Ако искате урок по обърканост, просто погледнете думите "актив" и "пасив" в речника.

Счетоводителите може и да откриват някакъв смисъл в тези определения, но за средностатистическия човек щеше да бъде същото и ако бяха написани на китайски. Четеш думите, но е трудно да разбереш за какво всъщност се говори.

Затова богатият ми баща просто ни каза, че "активите слагат пари в джоба ти." Хубаво, просто и използваемо.

Движение на парите при пасив:


Сега, след като активите и пасивите бяха обяснени чрез схеми, може би ще е по-лесно да разберете словесната ми дефиниция.

Активът е нещо, което слага пари в моя джоб.

Пасивът е нещо, което вади пари от моя джоб.
- Това наистина е единственото, което ви е нужно да знаете. Ако искате да сте богати, просто цял живот купувайте активи. Ако искате да бъдете в редиците на бедните или на средната класа, цял живот купувайте пасиви. Непознаването на разликата между двете е главната причина за финансовите затруднения.

Образоваността, както откъм цифри, така и откъм букви, е основата на финансовата борба. Ако хората изпитват финансови затруднения, значи не могат да прочетат нещо, независимо дали е написано с букви или с цифри. Просто нещо не е разбрано както трябва. Богатите са богати, защото са по-начетени в области, непознати за хората, които водят борба за финансово оцеляване. Следователно, ако искате да забогатеете и да останете богати, трябва да сте финансово грамотни както в разчитането на думите, така и на числата.

Стрелките на схемите представят движението на парите. Самостоятелно числата означават наистина много малко. Същото се отнася и за думите. Важна е историята. При финансовия доклад четенето на числа е равносилно на търсенето на фабулата, на историята. Историята за това къде се движат пари. При осемдесет процента от семействата, финансовата история е разказ за усилена работа в желанието да се върви напред. И не защото героите не изкарват пари. А защото цял живот купуват пасиви вместо активи.

Това например е движението на парите при бедните или младите хора, които все още живеят при родителите си:




Това е движението на парите при хората от средната класа:




Движение на парите при богатите хора;




Движение на парите при богатите хора

Схемите показват движението на парите в живота на бедните, представителите на средната класа и богатите. Движението на парите разказва историята. Историята за начина, по който човек управлява парите си, за това какво прави, след като се сдобие с тях.

Разказах историята за едни от най-богатите хора в Америка, за да илюстрирам един широко разпространен недостатък в мисленето - хората смятат, че парите ще решат всичките им проблеми. Ето защо изтръпвам, когато ме попитат как може да се забогатее по-бързо. Или откъде да се започне. Често чувам:

- Затънал съм в дългове, затова трябва да изкарвам повече пари.

Да печелиш повече не винаги решава проблема; всъщност това дори често го влошава. На фона на парите нашите човешки Недостатъци понякога стават още по-явни. Те често акцентират върху това, което не знаем. Ето защо в много случаи човек, чиито средства неочаквано нарастват - например от наследство, увеличение на заплатата или печалба от тотото - не след дълго се озовава в същата, ако не и в по-лоша бъркотия от тази, в която се намирал преди това. Парите само акцентират върху представата за движението на парите, която носим в съзнанието си. Ако според тази представа трябва да изхарчвате всичко, което получавате, най-вероятно повечето пари ще доведат до увеличаване на харченето.

Много пъти съм казвал, че в училище получаваме научни и професионални умения, които са много важни. Учим се да изкарваме пари с професионалните си умения. През шейсетте години, когато бях в гимназията, хората заключаваха автоматично, че учениците, които се справят добре с учебния материал, ще станат лекари. Често дори не питаха детето дали иска да стане лекар. Това се подразбираше от само себе си, тъй като именно тази професия даваше обещание за най-голямо финансово възнаграждение.

Днес лекарите са изправени пред финансови предизвикателства, които не бих пожелал дори на най-големия си враг: застрахователни компании, които вземат в свои ръце контрола над бизнеса, намеса на правителството и съдебно преследване заради професионални грешки, и това са само някои от проблемите. Днес децата мечтаят да станат баскетболни звезди, майстори на голфа като Тайгър Удс, компютърни гении, филмови и рок звезди, кралици на красотата или брокери на Уолстриит. Просто там са славата, престижът и парите. Ето защо е толкова трудно да мотивираш децата да ходят на училище в наши дни. Те знаят, че професионалният успех не е вече пряко свързан с успеха ти в училище, както е било преди.

Тъй като учениците завършват училище без да имат финансови умения, милиони образовани хора се справят с професията си успешно, но това не им спестява финансовите проблеми. Те започват да работят по-усърдно, но положението не се променя. Това, което липсва в образованието им е не как да правят пари, а как да ги харчат - какво да направят, след като ги изкарат. Ето това се нарича финансово умение - какво правите с парите, след като ги изкарате, как пречите на хората да ви ги вземат, за колко време ги задържате и колко усилено работят парите ви за вас.

Повечето хора не могат да кажат защо страдат финансово, тъй като не разбират движението на парите. Човек може да бъде високообразован, да успява в професията си и да е финансово неграмотен. Тези хора често работят повече, отколкото трябва, защото са се научили как да работят усърдно, а не как да накарат парите да работят за тях.

Как преследването на една финансова мечта се превръща във финансов кошмар

Историите за здраво трудещите се хора са създадени като че ли по един калъп. Щастлива, високообразована младоженска двойка отива да живее в един тесен апартамент под наем. Младите веднага си дават сметка, че могат да пестят, тъй като двама могат да живеят с толкова пари за наем, колкото и един.

Проблемът е там, че апартаментът е тесен. Решават да спестяват, за да си купят свой дом, където да отгледат децата си. Идеята не е невъзможна, тъй като и двамата печелят, затова се съсредоточават върху кариерата си. Доходите им започват да се увеличават.

Доходите им започват да се увеличават

Но заедно с увеличаването на доходите се увеличават и разходите.

Но заедно с увеличаването на доходите се увеличават и разходите

Разход номер 1 за повечето хора са данъците. Мнозина смятат, че най-висок е данъкът върху общия доход, но повечето американци плащат най-много за социални осигуровки. На всичкото отгоре данък общ доход се начислява и върху сумата, която се отделя от заплатите им за социални осигуровки, приход, който те никога не получават, тъй като се удържа директно за обществено осигуряване.

Тогава и пасивите им се увеличават

Най-добре ще демонстрираме това, като се върнем при младата двойка. Насърчени от увеличаването на приходите, те решават да купят къщата на своите мечти. Но още щом влязат да живеят в нея, семейният им бюджет се отежнява с още един данък - данък недвижимо имущество. После купуват към новата къща нова кола, нови мебели и домакински електроуреди. Докато една сутрин се събудят и установят, че колонката с пасивите е натежала от погасяването на заеми и задължения по кредитните карти.

Така се озовават в капана на омагьосаната въртележка. Ражда се дете. Двамата се трудят още по-здраво. Процесът се повтаря. Повече пари и още повече данъци.

По пощата пристига кредитна карта. Те я използват.

Обаждат им се от някаква компания, даваща заеми, за да ги уведомят, че най-големият им актив, тяхната къща, е увеличила стойността си. От компанията им предлагат заем при "специални условия", защото досега винаги са се представяли като достойни за доверие партньори. Освен това добавят, че най-умното, което могат да направят, е да изплатят веднага дълговете към кредитните си карти, където лихвите са много високи. Същевременно ги уверяват, че по този начин ще намалят и данъците си.

Двойката се вслушва в съвета им. И си отдъхва облекчено. Кредитите по картите са изплатени. Дълговете им вече са ограничени само до един - заема за покупката на дома. Ежемесечните им вноски стават по-малки, тъй като разсрочват изплащането на заема за трийсетгодишен период. Това е най-умното, което може да се направи.

Обажда се една съседка и ги кани да ходят заедно из магазините, за да използват намалението за празниците. Възможност да се спестят малко пари. Съпрузите си казват:

-Няма да купуваме нищо. Ще отидем само да погледаме.

Но за всеки случай пъхат чистата кредитна карта в портфейла.

Непрекъснато се натъквам на тази млада двойка. Името й се променя, но финансовата дилема, пред която стоят, е същата. Те идват на моите представяния, за да чуят какво ще им кажа. И ме питат:

- Можете ли да ни посъветвате как да изкарваме повече пари?

Навикът да харчат, който са си изградили, ги кара да търсят все по-големи доходи. И дори не осъзнават, че истинската причина за финансовите им затруднения идва от това как точно решават да похарчат парите си. А в нейната основа лежат финансовата неграмотност и неразбирането на разликата между актив и пасив.



Парите, дори и ако са повече, рядко решават паричните проблеми. Интелигентността решава проблемите. Това ми напомня думите, които един приятел повтаря неуморно на задлъжнелите хора:

- Ако установите, че сте копали достатъчно, за да пропаднете в дупката... просто престанете да копаете.

Когато бях малък, татко разказваше за японците, които признавали три сили: силата на меча, на скъпоценността и на огледалото.

Мечът символизира силата на оръжието. Америка харчи трилиони долари за оръжие и поради това е главната военна мощ в света.

Скъпоценността символизира парите. Както виждаме, има известна истина в поговорката: "Запомни златното правило. Правилата се правят от тези, които имат злато."
Огледалото символизира силата на самопознанието. Според японската легенда най-ценното от трите е именно самопознанието.

Представителите на бедната и средната класа прекалено често позволяват на силата на парите да ги контролира. Те просто започват да работят още по-здраво, без да си задават въпроса дали това, което правят, има смисъл. Така едно огромно мнозинство хора допуска страховитата мощ на парите да ги контролира. Тъй като тези хора не разбират парите, мощта на парите им се изправя срещу тях.

Ако използваха силата на огледалото, те щяха да се запитат:

- Има ли смисъл всичко това?

Много често, вместо да се доверят на вътрешната си мъдрост, на дремещият в тях гении, повечето хора просто се движат в тълпата. Правят едно или друго, само защото всички постъпват така. Те се приспособяват, вместо да си задават въпроси. Често повтарят, без да се замислят, онова, което са им казали. Идеи като "Твоят дом е актив", "Домът ти е твоята най-голяма инвестиция", "Временно няма да плащаш данъци, ако задлъжнееш още повече", "Намери си сигурна работа", "Не прави грешки", "Не поемай рискове".

Богатите си измислят пари – част 3

Робърт Кийосаки

Сега, през 1997 година, докато пиша тази книга, пазарните условия са коренно противоположни на онези отпреди пет години. Всички в САЩ завиждат на пазара на недвижимо имущество във Финикс. Къщите, които продадохме за 60 000$, сега струват 110 000$. Все още има възможности за купуване на имоти с просрочени полици, но ако тръгна да ги търся, това ще ми струва един изключително ценен актив -моето време. А и те вече са рядкост. Днес обаче хиляди купувачи търсят подобни сделки, но тези, които имат смисъл във финансово отношение, са съвсем малко на брой. Пазарът се е променил. Време е да се потърсят други възможности за увеличаване на колонката на активите.
“Не можех да направя това тук.”; “Това е незаконно.”; “Лъжеш.” – чувам тези коментари много по-често от въпроса: “Можеш ли да ми покажеш как да го направя?”
Математиката е проста. Не ви е необходима алгебра или смятане. Не пиша много, тъй като съм възложил легалните транзакции и обслужването на плащането на занимаващата се с това компания. Не ми се налага да поправям покриви или да отпушвам тоалетни, защото с тия проблеми се занимават собствениците. Къщата си е тяхна. От време на време някой не плаща. И това е чудесно, тъй като следват наказателни такси, или пък този някой се изнася и имотът се продава отново. С което пък се занимава съдът.

Подобен бизнес може да не се окаже удачен там, където живеете. Пазарните условия може би са различни. Но примерът илюстрира как един прост финансов процес може да създаде стотици хиляди долари с нищожни суми и малък риск от ваша страна. Примерът показва как парите могат да бъдат само уговорка. Всеки, който има средно образование, може да го направи.
Въпреки това повечето хора не го правят. Повечето хора се вслушват в стандартния съвет: “Работи здраво и пести пари.”
За около трийсет работни часа за колонката с активите бяха създадени приблизително 190 000 $ и не бяха платени никакви данъци.
Кое ви се струва по-трудно?
1. Работи здраво, плащай 50% данъци, пести това, което остава. Така вашите спестявания ще печелят 5%, които след това също ще се облагат с данъци.
или
2. Отдели време, за да развиеш финансовата си интелигентност и впрегни на работа силата на твоя мозък и на колонката с активите.
Прибавете към това колко време ще ви отнеме (а не забравяйте, че времето е един от най-важните активи), за да спестите 190 000 $, ако използвате първата възможност.
Сега може би ще разберете защо поклащам тъжно глава, когато чуя някой родител да говори: “Детето ми се справя добре в училище и ще получи добро образование.”
Може и наистина да е добро, но дали е подходящо?
Знам, че гореспоменатата стратегия за инвестиране е дребна. Тя обаче илюстрира как малкото може да стане голямо. Успехът ми отново показва важността на стабилната финансова основа, която се поставя със стабилно финансово образование. Вече съм го казвал, но си заслужава да го повторя – финансовата интелигентност е съставена от следните четири основни технически умения:
1. Финансова грамотност. Способност да се разчитат цифри.
2. Инвестиционни стратегии. Науката как парите да правят пари.
3. Познаване на пазара. Търсене и предлагане. Александър Греъм Бел дава на пазара това, което е искал. Същото прави и Бил Гейтс. Струващата 75 000 $ къща, предложена за 60 000 $ и купена за 20 000 $ също е резултат от използването на създадената от пазара ситуация. Някой продава, а друг купува.
4. Познаване на законите. Известна представа за счетоводното, фирменото и държавното законодателство. Препоръчвам да играете според правилата.
Именно тази основа и набор от умения ви трябват, за да забогатеете, независимо дали чрез покупката на малки къщи, големи апартаменти, компании, акции, ценни книжа, ценни метали или други такива.
През 1996 година пазарът на недвижимо имущество се съживи и всички обърнаха погледите си към него. Фондовата борса разцъфтя и всички се втурнаха към нея. Американската икономика се изправяше отново на крака. Започнах да продавам през 1996 година. Сега вече пътувах до Перу, Норвегия, Малайзия и Филипините. Инвестирането се бе променило. Бяхме излезли от времето на недвижимото имущество, поне що се отнася до купуване. Сега вече само наблюдавам как стойността в колонката с активи се покачва и най-вероятно ще започна да продавам в края на тази година. Зависи от това дали Конгресът ще приеме някои промени в законодателството. Подозирам, че някоя от шестте къщи ще се продаде и полицата за 40 000$ ще се превърне в пари в брой. Трябва да се обадя на счетоводителя си, за да го предупредя да потърси начини да предпази сумата.
Това, което искам да кажа е, че инвестициите идват и си отиват, пазарът преживява своите възходи и спадове, икономиката разцъфтява и се срива. Светът непрекъснато ни предлага невероятни възможности, всеки ден от нашия живот, но най-често ние просто не ги виждаме. Те обаче са тук. И колкото повече се променя светът, колкото повече се променят технологиите, толкова повече възможности ще ни се предлагат за подсигуряването на финансовата сигурност на семейството ни за поколения напред.
И така, защо да си правим труда да развиваме финансовата си интелигентност? Отново – само вие можете да отговорите на този въпрос. Аз знам защо продължавам да уча и да се развивам. Правя го, защото знам, че настъпват промени. И предпочитам да ги приветствам, вместо да се вкопчвам в миналото. Знам, че предстои разцъфтяване и сгромолясване на пазара. Искам да развивам непрекъснато финансовата си интелигентност, защото при всяка пазарна промяна някои хора ще падат на колене, молейки да бъдат взети на работа. Междувременно други ще поемат неприятната карта, която им подава съдбата – от време на време всички изтегляме такава карта – и ще я превърнат в милиони. Това е финансова интелигентност.
Често ме питат дали и аз съм изпадал в подобни ситуации. Не смея да използвам много примери от личния си опит. Страхувам се да не излезе, че се хваля. Определено нямам такова намерение. Давам тези примери само като илюстрация за истински и прости случаи. Използвам примери, за да ви докажа, че е лесно. И става дори още по-лесно, ако се запознаете добре с четирите стълба на финансовата интелигентност.
Аз лично използвам предимно две средства за забогатяване: недвижимо имущество и акции от малки компании. Използвам недвижимото имущество като основа. Имотите ми осигуряват постоянен приток на пари и от време на време – рязко покачване на стойността. Акциите от малки предприятия осигуряват бърз растеж.
Не препоръчвам нищо от това, което съм правил. Примерите не са нищо повече от примери. Ако възможността е прекалено сложна и не разбирам инвестицията, не се заемам с нея. Проста математика и здрав разум, това е всичко необходимо, за да забогатеем.
Има пет причини да се използват примери.
1. За да се вдъхновяват хората да научат повече.
2. За да видят, че е лесно, стига основата да е стабилна.
3. За да разберат, че всеки може да се сдобие с голямо богатство.
4. За да разберат, че има милиони начини за постигане на целите.
5. За да им бъде показано, че от тях не се иска да бъдат професори.
През 1989 година тичах за здраве из един прекрасен квартал в Портланд, щата Орегон. Беше предградие с малки, елегантни къщи. Очаквах всеки момент да видя от някоя от тях да изтича Червената шапчица и да се отправи към дома на баба си.
Навсякъде имаше табелки “продава се”. Пазарът за дървен материал бе в ужасно състояние, Фондовата борса току-що се бе сринала, икономиката се намираше в депресия. Забелязах, че една от табелките “продава се” явно бе стояла по-дълго от останалите. Изглеждаше доста стара. И както си правех джогинг един ден, попаднах на собственика; той изглеждаше притеснен.
- Колко искате за къщата? – попитах аз. Собственикът се обърна и се усмихна неубедително.
- Направете вие предложение – отвърна той. – Повече от година опитвам да я продам. Никой вече не идва дори да я огледа.
- Аз ще я огледам – заявих бодро.
Половин час по-късно купих къщата за 20 000 $ по-малко от исканата цена. Тя бе симпатична постройка с две спални и с безвкусна украса на всички прозорци. Беше светлосиня, с акценти в сиво тук-там, и бе построена през 1930 година. Имаше красива каменна камина и беше чудесна за даване под наем.
Дадох на собственика 5 000 $ първоначална вноска за къща, която купувах за 45 000 $, но която струваше всъщност 65 000 $, само дето никой не желаеше да я купи. Собственикът се изнесе след една седмица, щастлив, че се е отървал от нея, и вътре се нанесе първият ми наемател, професор в университета. След изплащането на месечните вноски за погасяване на заема и другите разходи, аз слагах в джоба си едва 40 $ в края на всеки месец. Не беше особено вълнуващо.
След година засегнатият от депресията пазар на недвижимо имущество в Орегон започна да се възстановява. Калифорнийските инвеститори, с пращящи от пари джобове от все още процъфтяващия пазар на недвижимо имущество в техния щат, идваха на север и изкупуваха Орегон и Вашингтон.
Продадох къщичката за 95 000 $ на една млада двойка от Калифорния, която сметна, че прави изгодна сделка. Печалбата ми от 40 000 $ беше поставена в отсрочваща плащането на данъци полица и аз затърсих нещо, в което да вложа парите си. След около месец открих жилищен блок с дванайсет апартамента в Бивъртън, Орегон. Собствениците живееха в Германия, нямаха представа колко струва сградата и искаха да се отърват от нея. Предложих 250 000 $ за нещо, което струваше 450 000 $. Те се съгласиха на 300 000 $. Купих блока и го държах в продължение на две години. Като използвахме същия процес с отсрочваща плащането на данъци полица, ние продадохме сградата за 495 000 $ и купихме блок с трийсет апартамента във Финикс, Аризона. По това време вече се бяхме преселили да живеем там, за да се спасим от дъждовете. Подобно на пазара в Орегон преди време, пазарът на недвижимо имущество във Финикс се намираше в депресия.
Цената на блока във Финикс беше 875 000 $ и първата вноска беше 225 000 $.
Притокът на пари от него беше малко повече от 5 000 $ месечно. Пазарът в Аризона започна да се възражда и през 1996 година един инвеститор от Колорадо ни предложи 1.2 милиона долара за имота.
В крайна сметка двамата със съпругата ми решихме да изчакаме, докато разберем дали Конгресът ще промени закона за печалбата от капитала.
Предполагахме, че в такъв случай имотът щеше да поскъпне още 15-20%. Освен това 5000 месечно е добър приток на пари в брой. Давам този пример, за да покажа как една малка сума може да нарастне значително. И отново става дума за разбиране на финансови отчети, инвестиционни стратегии, на пазара и закона. Ако не са компетентни в тези области, хората очевидно ще трябва да следват стандартната догма да се играе и инвестира само на сигурно.
Проблемът със “сигурните” инвестиции е такъв, че печалбите от тях просто са по-малки. Повечето брокерски къщи не биха се занимавали със спекулативни транзакции, за да предпазят както самите себе си, така и своите клиенти. И това е една разумна политика. Истински привлекателните сделки не се предлагат на новаци. Често най-добрите оферти, които правят богатите дори още по-богати, се пазят за онези, които разбират правилата на играта. Технически е незаконно да предлагаш подобни спекулативни сделки на някой, който не е “врял и кипял” в тези неща, но, разбира се, това също се случва.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

Богатите си измислят пари – част 2

Робърт Кийосаки

Мнозина от играчите на “ПОТОЦИ ПАРИ” печелеха значителни суми, но не знаеха какво да ги правят. Повечето от тях нямаха финансови успехи и в реалния живот. Макар да имаха пари, всички като че ли ги изпреварваха. И точно така става и в истинския живот. Мнозина имат много пари, но не напредват във финансово отношение.
Да ограничавате своите възможности е същото като да се придържате към остарели идеи. Един от съучениците ми в гимназията например сега работи на три места. Преди двайсет години той бе най-богатият сред съучениците. Когато местната захарна плантация бе затворена, компанията, за която работеше той, фалира. И в ума си той виждаше само едно решение и това бе старата възможност, за която вече стана многократно дума: да работи здраво. Проблемът бе, че не успя да си намери равностойна работа, отговаряща на високия му пост в предишната компания. И сега изпълнява длъжности, които са много под нивото на квалификацията му, в резултат на което получава по-ниска заплата. Налага му се да работи на три места, за да печели достатъчно за оцеляването си.
Наблюдавал съм как по време на игра на “ПОТОЦИ ПАРИ” хората се оплакват, че не им се падат “подходящи” карти. Затова не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Те чакат да им се предостави “подходяща” възможност.


Наблюдавал съм как на други им се пада карта с “подходяща” възможност, но нямат достатъчно пари. Тогава те се оплакват, че щели да се измъкнат от “омагьосаната въртележка”, ако имали повече пари. И не правят нищо. Познавам хора, които постъпват по същия начин в реалния живот. Виждат страхотни възможности, но нямат средства.
Виждал съм също така как някои изтеглят карта, даваща великолепни възможности, прочитат я на глас, но така и не разбират какви страхотни възможности се крият в нея. Имат пари, моментът е подходящ, изтеглили са картата, но не виждат шанса, който буквално се усмихва насреща им. Не съумяват да осъзнаят как това би им помогнало да се измъкнат от “омагьосаната въртележка”. От последния тип познавам повече хора, отколкото от предишните два взети заедно. Повечето хора не виждат шанса на своя живот, когато се представи пред тях. Осъзнават го едва след година, когато другите забогатеят.
Финансова интелигентност означава просто да имате повече финансови възможности. Как бихте могли да подобрите финансовото си положение, ако шансът не застане на пътя ви? Какво бихте могли да сторите, ако в скута ви кацне възможност точно когато нямате пари, а в банката дори не желаят да разговарят с вас? Ами ако предвижданията ви не се оправдаят, и онова, на което сте разчитали, се провали? Това именно е финансова интелигентност. Не става дума толкова за онова, което се случва, а за колко финансови решения, които да ви измъкнат от блатото, можете да се сетите. Въпросът опира в творческия ви подход при решаването на финансовите проблеми.
Повечето хора знаят само едно решение: работи здраво, спестявай и вземай назаем.
И така, защо ви е да увеличавате финансовата си интелигентност? Защото сигурно искате да създавате сам късмета си. Вземате случващото се, каквото и да е то, и го подобрявате. Малцина осъзнават, че късметът се създава. Така, както се създават и парите. Ако искате да бъдете по-голям късметлия и да създавате пари, вместо да работите здраво, развиването на финансова интелигентност е много важно. Ако сте от хората, които очакват да се случи “правилното” нещо, може да ви се наложи да чакате дълго. Все едно преди да отпътувате, да чакате светофарите да светнат зелено в протежение на десет километра.
В детството си с Майк често чувахме богатият ни татко да повтаря, че “парите не са реални”. От време на време той ни припомняше колко близо сме били до тайната на парите в деня, в който опитахме да “правим пари” от празните тубички от паста за зъби.
- Хората от бедната и средна класа работят за пари – повтаряше той. – Богатите правят пари. Колкото по-реални смятате, че са парите, толкова по-усилено ще работите за тях. Ако приемете идеята, че парите не са реални, ще забогатеете по-бързо.
- А какви са тогава – питахме го често двамата. – Какво са парите, ако не са реални?
- Това, за което се споразумеем, че са – отговаряше неизменно богатият татко.
Най-важният актив, който имаме, е нашият ум. Ако бъде обучен добре, ще може да създаде огромно богатство буквално за миг. Богатство, надминаващо мечтите на кралете и кралиците, живели преди триста години. Нетренираният ум от друга страна е в състояние да създаде изключителна бедност, която трае поколения наред, тъй като тази настройка се предава от родители на деца.
В ерата на информацията парите нарастват експоненциално. Някои стават абсурдно богати от нищо, само от идеи и споразумения. Можете да попитате онези, които се занимават с търговия на акции или други инвестиции -те непрекъснато виждат такива неща. Често милиони могат да се направят за миг от нищо. Като казвам “нищо” имам предвид, че никакви пари не са разменяли собствениците си. Просто е бил даден сигнал с ръка на определено място в борсата; от екрана на търговец в Торонто се е появила определена информация на екрана на търговец в Лисабон, след което информацията се е върнала обратно в Торонто; обаждане до брокера да купува и миг по-късно – да продава Парите не разменят собствениците си. Споразуменията правят това.
И така, защо да развиваме финансовия си гений? Само вие можете да си отговорите на този въпрос. Аз мога да ви кажа защо аз самият развих тази област от моята интелигентност. Направих го, тъй като исках да натрупам бързо пари. Не защото имам нужда, а защото искам. Това е невероятен образователен процес.
Развивам финансовия си коефициент на интелигентност, защото желая да участвам в най-бързата и най-голяма игра на света. И, със скромните си възможности, бих искал да участвам в тази безпрецедентна еволюция на човечеството, ерата, когато човешките същества работят само с ума, а не и с телата си. Освен това екшънът е именно тук. Тук се случват нещата. Страшничко е. И е забавно.
Ето защо инвестирам във финансовата си интелигентност и развивам най-мощния актив, който притежавам. Искам да бъда с хората, които се движат дръзко напред. Не искам да съм сред изоставащите.
Ще ви дам прост пример за създаване на пари. В началото на деветдесетте години на XX век икономиката във Финикс беше ужасна. Гледах телевизионното предаване “Добро утро, Америка”, когато се появи един финансист и започна да предсказва края на света. Неговият съвет беше да “спестяваме пари”.
- Заделяйте всеки месец по сто долара – рече той, – и след четирийсет години ще бъдете мултимилионер.
Е, ежемесечното заделяне на пари е добра идея. Тя е една от възможностите; възможността, под която се подписват повечето хора. Проблемът е следният: това пречи на човек да вижда какво става в действителност. Той пропуска големи възможности за много по-значително нарастване на парите.
Както казах, по това време икономиката беше ужасна. За инвеститорите подобно състояние на пазара е най-доброто. Голяма част от парите ми бяха вложени на Фондовата борса и в жилищни блокове. Средствата не ми достигаха. Тъй като всички продаваха, аз купувах. Аз не спестявах пари; аз инвестирах. Над милион долара работеха за мен и моята съпруга в един бързо възстановяващ се пазар. Това бе чудесна възможност за инвестиране. Икономиката беше в плачевно състояние. Наистина не можех да не се възползвам от тези дребни сделки.
Къщите, които преди струваха 100 000$, сега имаха цена 75 000$. Но вместо в местния офис за сделки с недвижимо имущество, аз започнах да купувам в кантората на адвоката, занимаващ се с банкрутите, или на стълбите на съда. На тези места, вместо за 75 000$, бе възможно да купиш някоя къща за 20 000$ или дори за още по-малко. Един приятел ми бе заел 2 000$ за 90 дни, за което трябваше да му върна с 200$ повече. Аз дадох тези 2 000$ на адвоката за предварителния договор, изтичах до един от вестниците и пуснах реклама, че предлагам за 60 000$ къща на стойност 75 000$. Телефонът прегря от звънене. Щом къщата стана моя по закон, дадохме възможност на евентуалните купувачи да я огледат. Те бяха обзети от треска. Къщата бе продадена за няколко минути. Помолих да платят 2 500$ за уреждането на процедурата и оставих оттук нататък всичко в ръцете на агенцията. Върнах на приятеля си 2 200 $ според уговорката. Той беше щастлив, купувачът на дома беше щастлив, адвокатът беше щастлив и аз бях щастлив. Бях продал за 60 000$ къща, която ми бе струвала само 20 000$. Тези 40 000$ бяха създадени от парите в колонката с активите. Обща продължителност на работното време: пет часа.
И така, сега, след като сте финансово грамотни и разчитате цифри, ще ви покажа защо това е пример за измисляне на пари
40 000$ създадени в колонката активи -измислени, необложени с данъци пари. При лихва 10% -създали сте 4000$ годишен приток на пари.
ПриходиРазходи
Данъци Активи
/40 000$ в банкови полици/

190 000$ общоПасиви
20 000$

Активите генерират директно Приходи
По време на въпросната икономическа депресия със съпругата ми успяхме да направим шест подобни прости транзакции през свободното си време. Докато огромната част от парите ни бе затворена в по-големи недвижими имоти и в акции, ние успяхме да създадем активи за повече от 190 000$ чрез тези шест транзакции – купи, създай и продай. Те ни носят 10% лихва – това прави приблизително 19 000$ годишен доход, повечето от който е под шапката на нашата фирма. Голяма част от тези 19 000$ годишно отиват за изплащане на фирмените автомобили, бензина, пътуванията, застраховките, вечерите с клиенти и други подобни. Преди правителството да има възможност да обложи с данъци тези приходи, те биват изразходвани за напълно законни разходи.
Това бе прост пример за начина, по който с помощта на финансовата интелигентност се измислят, създават и пазят парите.
Запитайте се колко време ще ви бъде необходимо, за да спестите 190 000$. Банката ще ви плаща ли 10% лихва върху тях.
Спестявания: Колко време ще бъде необходимо за спестяването на 40 000$ и колко ще струва това, след като 50% от тях отидат за данъци.
ПриходиРазходи
Данъци Активи
СпестяванияПасиви

От Работа в Приходи, оттам през Разходи: /Данъци/ в Активи /Спестявания/
Надявам се никога да не ми изплатят тези 190 000$. Ще трябва да плащам данък, ако ми дадат основния капитал; освен това 19 000$, изплащани в продължение на 30 години, е малко повече от 500 000$.
От 1994 до 1997 година пазарът за недвижимо имущество във Финикс бе една от най-горещите точки в страната. Къщата за 60 000$ щеше да бъде препродадена за 70 000$ и това означаваше още 2 500$ такса за уреждане на процедурата.
Първия път, когато продадох къщата, аз платих 2 000$. Технически тази транзакция не ми струва нищо. Възвращаемостта от инвестицията /ВОИ/ е безкрайна. Това е пример как могат да се изкарат много пари, без да се влагат никакви пари.
При втората транзакция, препродажбата, аз сложих в джоба си 2 500$ и отново уговорката бе да ми се изплаща разсрочено в продължение на трийсет години. Каква е ВОИ, ако ми плащат, за да правя пари? Не знам, но със сигурност е по-добра, отколкото да спестявам по 100$ всеки месец (което всъщност започва със 150$, тъй като е приход след облагане с данък) в продължение на четирийсет години при 5% лихва, като ще трябва да плащате данък и върху тези 5%. Това не е особено интелигентна постъпка. Може да е безопасно, но не е умно.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

Богатите си измислят пари – част 1

Робърт Кийосаки

Снощи, докато си почивах от писането, гледах едно телевизионно предаване, посветено на Александър Греъм Бел. Бел току-що бил измислил телефона и имал все по-големи проблеми поради нарастващото търсене на новото му изобретение. Тъй като се нуждаел от по-голяма компания, той се обърнал към гиганта на онова време, “Уестърн Юниън”, с предложението да купят неговия патент и малката му компания. И за цялата сделка искал 100 000 долара. Президентът на “Уестърн Юниън” му се надсмял и отказал с думите, че цената е абсурдна. Останалото е история. Появява се индустрия за милиарди долари и така се ражда “AT&T”.

Вечерните новини започнаха веднага след края на историята за Бел. В тях споменаха за поредните съкращения в някаква местна компания. Работниците бяха разгневени и обвиняваха собствениците в несправедливост. Един от съкратените, заемал длъжността управител, човек на около 45 години, беше отишъл в завода заедно със съпругата си и двете си малки деца и умоляваше охраната да го пусне да разговаря със собствениците с надеждата да ги убеди да променят решението си.

Той току-що си бе купил къща и се страхуваше, че ще я изгуби. Камерата се фокусира върху него. Сега целият свят щеше да го видиш се моли. Няма нужда да казвам, че това привлече вниманието ми.
Аз преподавам професионално от 1984 година. Това бе ценен опит за мен и много благодарна дейност. Същевременно се оказа смущаваща професия, защото съм преподавал на хиляди хора и във всички тях, в това число и в мен самия, виждам нещо общо. Всички имаме огромен потенциал и сме благословени с всевъзможни дарби. Онова, което задържа повечето обаче е известната доза съмнение в собствените сили. Не толкова липса на техническа информация, колкото липса на самоувереност. И някои са по-засегнати в това отношение от други.
Когато завършим училище, повечето вече сме наясно, че не добрите оценки, дипломите и научните степени са нещата, които имат значение. В реалния свят извън научните среди се иска нещо повече от оценки. Чувал съм да го наричат “кураж”, “дързост”, “да ти стиска”, “предизвикателност”, “хитрост”, “решителност”, “упоритост” и “интелигентност”. Този фактор, независимо как го наричат, определя бъдещето на човек в много по-голяма степен от оценките в училище.
Във всеки един от нас се крие подобен смел, интелигентен и дързък индивид. Той притежава също така и безочлива страна: това са хората, готови да паднат, на колене и да се молят, ако е нужно. След като прекарах една година във Виетнам като военен летец, аз опознах отблизо и двата образа в себе си. Единият не е по-добър от другия.
Като преподавател обаче разбрах, че най-големите врагове на гения във всеки един от нас са големият страх и съмнението в собствените способности. Сърцето ми се късаше, като гледах студентите, които знаеха отговорите, но нямаха смелост да ги кажат. И често в реалността става така, че напред излизат не умните, а дръзките.
Личният ми опит показва, че финансовият гений изисква както технически познания, така и кураж. Ако страхът е прекалено голям, геният се потиска. В часовете си поощрявам студентите си да се научат да рискуват, да бъдат дръзки, да позволят на гения вътре в себе си да преобразува страха в сила и интелигентност. Това действа при едни и само плаши още повече други. Така стигнах до извода, че когато става дума за пари, повечето хора предпочитат да заложат на безопасността.
Трябваше да отговарям сам на въпроси като; “Защо да рискуваме? Защо да си правя труда да развивам финансовата си интелигентност? Защо да ставам финансово грамотен?” И моят отговор е: “Просто за да имам повече възможности, по-голям избор.”
Предстоят големи промени. В близките години ще има много хора като Александър Бел. Ще има стотина човека като Бил Гейтс и всяка година ще се създават компании като “Майкрософт”, които ще се радват на огромен успех. И същевременно няма да липсват банкрути, безработица и съкращения.
И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? На това можете да отговорите само вие самите. Аз мога да ви кажа защо го правя аз самият. Правя го, защото така животът става още по-вълнуващ. Предпочитам да посрещам,с радост промените, вместо да се страхувам от тях. Предпочитам да се вълнувам от печеленето на милиони, вместо да се притеснявам дали ще ми увеличат заплатата. Периодът, в който живеем, е най-вълнуващият и без прецедент в човешката история. След няколко поколения хората ще се обръщат назад към този период, защото времето ще им даде възможност да осъзнаят още по-добре колко вълнуващ е бил той. Той ознаменува смъртта на старото и раждането на новото. И кипи от всевъзможни промени.
И така, защо да си правите труда да работите над своя финансов коефициент на интелигентност? Защото ако го направите, ви очаква голям просперитет. В противен случай този период ще бъде изпълнен с плашещи преживявания. Едни ще вървят дръзко напред, докато други ще се вкопчват със смъртен ужас в разлагащи се спасителни пояси.
Земята е била богата преди триста години. Така че тези, които са притежавали земя, са притежавали богатствата. По-късно идва пред на фабриките и производството им в Америка заема доминиращо място. Тогава богатствата преминават в ръцете на индустриалците. Днес първо място заема информацията. И този, който има достъп до най-навременна информация, притежава богатството. Проблемът е, че информацията лети около света със скоростта на светлината. Новото богатство не може да бъде задържано от някакви си граници, както по времето на земевладелците и фабрикантите. Промените ще бъдат по-драстични и ще се осъществяват по-бързо. Броят на новите мултимилионери ще нарасне значително. Ще има и такива, които ще изостанат.
Днес ставам свидетел на това колко много хора се борят и често работят все по-усилено, само защото се придържат към остарели идеи. Те искат нещата да си бъдат както преди и се съпротивляват срещу промените. Познавам хора, които си губят работата или дома и винят за това технологиите, икономиката или своя шеф. Тъжно е, но те не осъзнават, че проблемът може би е в тях самите. Старите идеи са техният голям пасив. А са пасив, защото те не осъзнават, че тази идея вчера може и да е била актив, но вчера вече е отминало.
Един ден преподавах изкуството да се инвестира и използвах като учебно помагало изобретената от мен игра “ПОТОЦИ ПАРИ”. Моя позната доведе своя приятелка. Тя се бе развела неотдавна и тъй като след развода се бе озовала в незавидно финансово положение, търсеше отговори на възникналите въпроси. И нейната приятелка бе решила, че този курс ще й помогне.
Играта бе създадена, за да помага на хората да разберат как работят парите. Чрез нея те се запознават с взаимодействието между отчет за приходите и баланс. Научават как “парите се движат” и как пътят към богатството минава през увеличаването на месечния приток на пари от колонката с активи до ниво, в което да надминава ежемесечните разходи. Постигнете ли това, ще можете да се измъкнете от “омагьосаната въртележка” и да се спуснете по “лентата за изпреварване”.
Както стана дума, на някои тази игра много им харесва, на други им е изключително неприятна, а трети просто не осъзнават за какво става дума. Тази жена пропусна ценна възможност да научи нещо. В самото начало тя изтегли карта, върху която бе нарисувана яхта. В началото тя се зарадва много.
- 0, сдобих се с яхта!
След това, докато приятелката й опитваше да й обясни как действат числата върху отчета с приходите и баланса, тя се обезкуражи, тъй като никога не си била падала по математиката. Другите хора на нейната маса изчакаха, докато приятелят й продължаваше да обяснява връзката между отчета с приходите, счетоводния баланс и притока на пари. И изведнъж, когато осъзна как работят цифрите, тя разбра, че яхтата й я изяжда жива. По-нататък в играта бе съкратена и й се роди дете. С две думи – тя се оказа ужасна за нея.
След занятието приятелката й дойде и обясни, че тя се разстроила. Дошла да научи нещо за инвестирането и никак не й се понравило, че изгубила толкова време в някакви глупави игрички.
Тя опитала да й каже да се вгледа в себе си и да види дали играта не е нейно отражение на някакво ниво. При това предложение жената си поискала обратно парите с довода, че дори мисълта някаква игра да отразява нещо в нея е абсурдна. Побързахме да й възстановим сумата и тя си тръгна.
От 1984 г. съм спечелил милиони просто като правех това, на което училището не ни учи. Повечето учители изнасят лекции. Като ученик мразех лекциите; скоро ми ставаше скучно и съзнанието ми отлиташе, нанякъде.
През 1984 година започнах да обучавам чрез игри и симулиране на различни жизнени ситуации. Винаги насърчавах курсистите си да гледат на игрите като на отражение на това, което вече знаят и онова, което имат нужда да научат. И, най-важното, играта отразява поведението на човек. Това е система за получаване на обратна връзка. Вместо учителят да изнася лекция, играта дава обратна информация и урок, съставен специално за вас.
Приятелката на жената, която се отказа от курса, се обади след време отново, за да ме уведоми за последните събития. Тя била добре й се била успокоила. И сега вече била в състояние да вижда слаба връзка между играта и своя живот.
Макар двамата със съпруга й да не притежаваха яхта, те притежаваха всичко останало, за което може да се сети човек. Тя му бе ядосана след развода както защото я бе изоставил заради по-млада жена, така и задето след двайсетгодишен съвместен живот не се бяха сдобили с почти никакви активи. Бракът им бе преминал в забавления, но бяха натрупали само ненужни глупости.
Тя бе осъзнала, че нежеланието й да борави с цифри – отчета за приходите и баланса – се дължи на неудобството, че няма представа от тях. Беше смятала, че финансите са мъжка работа. Тя се грижеше за дома и забавленията, а той отговаряше за финансите. Сега бе убедена, че през последните години от брака им той бе укривал пари от нея. И се ядосваше на себе си задето не си бе поставила задачата да разбере къде отиват тези пари и защото не бе разбрала за другата .жена.
Подобно на играта, светът също ни дава непрекъснато обратна връзка. Можем да научим много, ако обръщаме по-голямо внимание. Неотдавна се оплаках на съпругата си, че перилните препарати явно са свили панталоните ми. Тя се усмихна и ме сръга в корема, за да покаже, че не панталоните се бяха свили, а аз съм се разширил.
Играта “ПОТОЦИ ПАРИ” е замислена така, че да носи обратна връзка на всеки играч. Нейната цел е да му дава възможност за избор. Ако например изтеглите картата с яхтата и заради това задлъжнеете, въпросът е: “Какво мога да направя сега?”
Колко финансови възможности бихте могли да измислите? Това е целта на играта: да учи играчите да мислят и да създават нови и разнообразни финансови варианти.
Наблюдавал съм повече от 1 000 човека да играят тази игра. Онези от тях, които се измъкват най-бързо от “омагьосаната въртележка”, са хората, които разбират числата и имат творчески ум в областта на финансите. Те съзират различните финансови възможности. Хората, на които им е необходимо най-дълго време, не са на ти с числата и често не разбират силата на инвестирането. Богатите често са творчески натури и поемат пресметнат риск.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

Историята богат татко, беден татко

разказано от Робърт Кийосаки

Имах двама бащи – единият беден, другият богат. Единият беше високообразован и интелигентен; беше завършил висшето си образование за две вместо за четири години и бе защитил докторска степен. След това бе продължил обучението си в Страдфордския, Чикагския и Северозападния университет, и винаги със стипендия за отличен успех. А другият ми баща така и не беше завършил осми клас.
И двамата мъже се радваха на успехи в кариерата си и работеха упорито цял живот. И двамата печелеха солидно. Въпреки това единият постоянно изпитваше финансови затруднения. Другият стана най-богатият човек на Хаваите. След смъртта си единият остави десетки милиони долари – на семейството си, за благотворителни цели и на църквата. Другият остави сметки за плащане.
И двамата бяха силни, забележителни и влиятелни личности. И двамата ме съветваха, но съветите им бяха различни.
И двамата вярваха много в образованието, но препоръчваха различни системи на обучение.
Ако имах само един баща, щях или да се съгласявам с него, или да отхвърлям съветите му. С двама бащи, които ме съветваха, имах възможността да оглеждам нещата от различни гледни точки, да ги сравнявам, а после да избирам сам.
Проблемът се състоеше в това, че богатият баща още не беше богат, а бедният си беше беден. И двамата бяха в началото на своята кариера, и двамата се бореха с разходите и за осигуряването на семейството. Но възгледите им относно парите се различаваха коренно.
Например единият баща би казал:
Любовта към парите е коренът на злото. А другият би звучал така:
Липсата на пари е коренът на злото.
Много е трудно за едно малко момче да има двама бащи със силни характери, които му влияят. Исках да съм добър син и слушах, но двамата бащи не казваха едни и същи неща. Контрастът в гледните им точки, най-вече по отношение на парите, беше толкова голям, че постепенно започнах да изпитвам любопитство; темата ме бе заинтригувала. Започнах да се замислям над това, което казваше всеки от тях.
Често си задавах въпроси от типа на “Защо той твърди това?”. После по същия начин претеглях твърдението и на другия ми баща. Щеше да бъде много по-просто да отсъдя: “Да, той е прав. Съгласен съм с него.” Или да отхвърля гледната точка с думите: “Старият не знае какво говори”. Вместо това двамата ми бащи, които аз обичах много, ме накараха да разсъждавам, а също така да си създам нов начин на мислене. Оказа се, че е много по-ценно да трябва да избирам непрекъснато между изказванията на двамата, вместо просто да отхвърлям или да приемам една единствена гледна точка.
Една причина, поради която богатите забогатяват, бедните обедняват, а средната класа затъва в дългове, е че предметът за парите се изучава вкъщи, а не в училище. Повечето от нас се учат за парите от родителите си. А какво може да научи детето си за парите един беден човек? Той просто казва: “Ходи на училище и учи усилено!”
Детето може да се дипломира с отличен успех, но да носи финансовата програмата на човек от бедната или средна класа, която е усвоило, докато е било малко.
Парите не се изучават в училище. Затова детето се съсредоточава върху академичните и професионалните, но не и върху финансовите знания. Това обяснява защо умни банкери^ лекари и счетоводители, получавали отлични оценки в училище, се борят с финансите през целия си живот. Големият ни национален дълг е дело най-вече на високообразованите политици и високопоставени личности в правителството, които вземат финансови решения на базата на твърде ограниченото си или изобщо липсващо парично образование.
Често се замислям за новото хилядолетие и се чудя какво ли ще се случи, когато милиони хора ще имат нужда от медицинска и финансова помощ. Те са зависими от семействата си или разчитат на правителството да ги подпомага финансово. Какво ще стане, когато средствата за здравно и обществено осигуряване привършат? Как ще оцелее една нация, ако децата продължават да учат за парите само при родителите си, повечето от които са или вече бедни, или ще обеднеят?
Тъй като имах двама влиятелни бащи, аз учех и от двамата. Трябваше да размишлявам върху съветите и на двамата и така’вниквах в силата и смисъла на разбиранията, определили живота им. Например единият баща имаше навика да казва: “Не мога да си го позволя”.
Другият баща забрани да се използват тези думи. Той настояваше да казвам: “Как мога да имам това?”
Едното е твърдение, а другото – въпрос. Единият обясняваше, че не може, а другият те караше да мислиш. Бащата, който скоро щеше да забогатее, обясняваше това по следния начин:
- Когато кажеш: “Не мога да си го позволя”, мозъкът ти спира да работи. Но зададеш ли си въпроса: “Как мога да имам това?”, мозъкът ти започва да мисли.
Той нямаше предвид да купуваш всичко, което ти хрумне. Просто държеше да упражнява мозъка си – най-мощния компютър в света. Смяташе, че твърдението “Не мога да си го позволя”, е признак за умствена леност.
- Мозъкът ми става все по-силен всеки ден, защото го упражнявам. Колкото по-силен става, толкова повече пари мога да изкарвам.
И двамата бащи да работеха усилено, но аз забелязах, че единият бе свикнал да не мисли, когато ставаше въпрос за пари, а другият беше свикнал да си упражнява мозъка. В резултат на това единият забогатяваше, а другият обедняваше. Подобно нещо става и ако някой прави редовно физически упражнения, а друг седи на дивана и гледа телевизия. Подходящите физически упражнения подобряват здравето, а подходящите умствени упражнения увеличават шансовете за забогатяване. Мързелът унищожава както здравето, така и богатството.
Двамата ми бащи имаха противоположни разбирания. Единият мислеше, че богатите би трябвало да плащат по-големи данъци, за да помагат на бедните. Другият казваше, че данъците наказват тези, които произвеждат и награждават онези, които не произвеждат.
Единият баща говореше:
- Учи много, за да си намериш работа в добра компания.
Другият баща пък препоръчваше:
- Учи много, за да намериш хубава компания, която да купиш.
Единият обясняваше:
- Причината да не съм богат е, че имам вас, деца.
А другият твърдеше:
- Причината, поради която трябва да съм богат, сте вие, деца.
Единият насърчаваше разговорите за пари и бизнес на масата по време на хранене.
Другият забраняваше да се обсъжда тази тема, докато вечеряхме.
Единият казваше: “Когато става въпрос за пари, не рискувай.”
Другият препоръчваше: “Научи се да се справяш с рисковете.”
Единият вярваше, че собственият дом е най-голямата инвестиция и актив.
Другият смяташе, че къщата е пасив и ако тя е най-голямата ви инвестиция, значи сте загазили.
И двамата бащи плащаха сметките си навреме, но единият ги плащаше в началото на срока, а другият – в самия му край.
Единият ми баща вярваше, че компанията и правителството ще се грижат за него. Винаги се интересуваше от повишаването на заплатите, пенсиите, медицинските помощи, болничните, отпуските и пр. Беше впечатлен от двама свои чичовци, които се пенсионираха след двайсетгодишна служба в армията. Харесваха му привилегиите в областта на здравеопазването и възможността да се пазарува в специални магазини, които получаваше оттеглилият се от военна служба. Допадаше му и системата на обучение във военната академия. Идеята за закрила на живота по време на работа и свързаните с професията привилегии понякога изглеждат по-важни от самата работа. Той често казваше:
- Работих усърдно за правителството и затова имам право на тези възнаграждения.
Другият ми баща вярваше в пълната финансова отговорност на всеки един. Той се противопоставяше на идеята за “имането на право”; според него така се създаваха слаби и нуждаещи се от пари хора. Смяташе, че човек трябва да бъде финансово компетентен.
Единият ми баща се бореше да спести няколко долара; другият просто създаваше инвестиции.
Единият ми баща ме учеше как да си напиша впечатляваща автобиография, за да мога да си намеря добра работа. Другият ми баща ме учеше как да пиша силни бизнес и финансови планове така, че да мога да създавам работни места.
Тъй като бях продукт на двама силни бащи, имах възможност да наблюдавам ефекта, който оказват върху живота на човек различните мисли. И забелязах, че хората оформят живота си чрез своите мисли.
Например бедният ми баща винаги повтаряше: “Никога няма да забогатея.” И предсказанието му се сбъдна.
От другата страна богатият ми баща винаги се отнасяше към себе си като към богат. Той казваше неща като:
- Аз съм богат човек, а богатите не правят такива неща.
Дори когато беше напълно разорен, той се отнасяше към себе си като към богат.
- Има разлика между това да си разорен и да си беден. Когато си разорен, то е временно, а когато си беден, то е завинаги.
Бедният ми баща твърдеше, че не се интересува от пари, или че парите нямат значение.
Богатият ми баща винаги казваше, че парите са сила.
Силата на нашите мисли никога няма да може да се измери или оцени, но на мен ми стана ясно, още докато бях малко дете, че трябва да внимавам какво искам и как се изразявам.
Забелязах, че бедният ми баща е беден не защото получава малко мири, а заради своите мисли и действия. Тъй като имах двама бащи, аз трябваше да внимавам коя мисъл ще приема за себе си. Кого трябваше да слушам – богатия или бедния си татко?
Въпреки че и двамата мъже уважаваха изключително много образованието, те не бяха на едно мнение за това, кое е важно да се учи. Единият искаше да уча упорито, да се дипломирам, да си намеря хубава работа и да работя за пари. Той искаше да уча и да стана професионалист, счетоводител или адвокат, или да завърша бизнесучилище. Другият ме окуражаваше да се науча да бъда богат, да разбера как действат парите, за да мога да правя така, че те да работят за мен.
- Аз не работя за пари! – бяха думите, които той повтаряше всеки ден. – Парите работят за мен!
На деветгодишна възраст реших да слушам и да се уча от богатия си баща за парите. Този избор означаваше да не слушам бедния, въпреки че той имаше повече дипломи.

Урок от Робърт Фрост
Робърт Фрост е любимият ми поет. Обичам много от неговите стихотворения, но любимо ми е “Пътят, по който не тръгнах”. Поучавам се от него почти всеки ден:

ПЪТЯТ, ПО КОЙТО НЕ ТРЪГНАХ
Пътят се разделяше надве насред пожълтялата гора,
и, изпълнен със съжаление, че не мога да тръгна и по двата
и пак да бъда само един пътник, аз дълго се взирах,
докъдето погледът ми стигаше,
до мястото, където пътят правеше завой.
А после тръгнах по другия;
той изглеждаше също толкова добър,
тревист и неутъпкан,
също като първия.
И двата пътя тази сутрин
бяха застлани с окапали листа.
0, аз вървях по избрания от мен път цял ден!
Съмнявах се, че някога щях да се върна обратно.
Един ден след години много
щях да разказвам за този случай -
как пътят се бе разделил на две в гората,
как бях поел по по-малко отъпкания,
и как това бе променило всичко.
Робърт Фрост /1916 г./

И това промени всичко.
Често размишлявам над стиховете на Робърт Фрост. Не ми беше лесно да избера да не слушам високообразования си баща, когато ставаше дума за пари, но от това зависеше животът ми по-нататък.
След като най-накрая взех своето решение, обучението ми започна. Богатият баща ме обучаваше в продължение на 30 години, докато станах на трийсет и девет. Той престана едва когато се убеди, че знам и напълно разбирам онова, което се бе опитвал да ми натъпче в главата.
Парите са вид сила. Но по-силно от тях е финансовото образование. Парите идват и си отиват, но ако знаеш как действат, ти се сдобиваш с власт над тях и можеш да започнеш да трупаш състояние. Само положителна мисъл не е достатъчна; макар да са ходили на училище, повечето хора така и не са научили как действат парите, затова през целия си живот са работили за пари.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

От къде идват и къде отиват парите на бедните, средната класа и богатите?

Още малко от мъдрия Робърт Кийосаки


Приходи и разходи, активи и пасиви, финансов отчет и парични потоци.

Как да управлявате грамотно парите си, вместо те – вас.

Четирите потока на парите

Знаете ли каква е разликата между наемния работник и собственика на бизнес? Защо някои хора от сутрин до вечер, ден след ден, работейки обедняват, а други изграждат бизнес империи и се наслаждават на живота?

Ако искате да поемете контрола върху финансовата си съдба, следващата графика ще ви помогне да се ориентирате.

Н l Б Н – наемен работник, Б – бизнес притежател

—l—

С l И, С – свободна професия И – инвеститор

Това са “Четирите потока на парите”, определящи мястото на всеки човек в безкрайната игра на парите, както и причините, които го задържат там. С тяхна помощ ще определите в кой квадрант се намирате днес и къде бихте искали да се озовете в бъдеще, като изберете собствения си път на финансова свобода.

Всеки от нас се намира поне в един от четирите квадранта според това, откъде идват парите ни. В лявата половина на квадранта са хората, които разчитат на заплата (наемни работници), както и тези, които сами са си работодатели (свободна професия). Дясната страна на квадранта е за хората, които получават парите си от притежавания от тях бизнес или от инвестиции.

Повечето от нас имат потенциал да генерират приходи и от четирите квадранта. Но изборът ни е свързан не толкова с наученото в училище; това зависи по-скоро от най-съкровените ни ценности, силните и слабите ни страни и интересите. Някои обичат да бъдат наемни работници, други го мразят. Някои обичат да притежават компании, но не и да ги управляват. И все пак, независимо какво “правим” в професионално отношение, можем да работим и в четирите квадранта.

И докато парите са едни и същи, начините, по които се печелят са различни, защото всеки квадрант е различен. Всеки квадрант изисква различни умения, различни образователни пътища, различен тип хора. Ако се вгледате в названието на всеки квадрант, може би ще се запитате: “От кой квадрант печеля приходите си?” Като се запознаете с различните характеристики на всеки квадрант, ще добиете по-добра представа кой или кои от тях са най-подходящи за вас. В книгата на Робърт Кийосаки “Четирите потока на парите” ще намерите отговори на въпроси, като например:

Кое е най-важно за вас? Да имате сигурност, да се чувствате комфортно или да бъдете богати? В кой квадрант се намирате? Какви са възможностите в различните квадранти? С какво е свързан преходът от един квадрант в друг, от лявата половина към дясната?

Какво вижда умът ви? Той е най-важният ни актив. Ако бъде обучен добре, ще може да създаде огромно богатство буквално за миг. Нетренираният ум от друга страна е в състояние да създаде изключителна бедност, която трае поколения наред, тъй като тази настройка се предава от родители на деца. Ето защо пред нас стои изборът: да отделим време, за да развием финансовата си интелигентност и да впрегнем на работа силата на нашия мозък, или да създадем бедност, която да трае поколения наред.

Можете да постигнете финансовата си свобода и в четирите квадранта на парите. Всъщност, вашето финансово състояние не зависи само от парите, които получавате, нито от начина, по който ги генерирате.

Личният ви финансов отчет определя нивото ви на финансова зависимост. Какви са неговите характеристики и как да ги използваме?

АКТИВИ – активи е нещо, което ни носи пари. Това може да бъде бизнес, недвижимо имущество или ценни книжа. Активът се създава (изграждане на бизнес) или придобива (купуване на недвижим имот или ценни книжа)

ПАСИВИ – нещо, което вади пари от джоба ни. Това може да бъде жилище, кола, кабелна телевизия, мобилен телефон и какво ли още не, в това число даже бизнес, недвижим имот или ценни книжа. Пасивът се създава (губещ бизнес) или купува (недвижимо имущество и ценни книжа).

Както виждате, разликата не е толкова във външните обстоятелства (един и същи имот може да бъде актив или пасив, един бизнес може да бъзе печеливш или губещ, ценните книжа могат да ни носят пари, а могат и да ни носят загуби), колкото в начина, по който ги използваме (зависещ от финансовата ни грамотност).

ДОХОДИ

- заработени – от квадрант Н и С – получаваме ги само ако работим (трудов договор или свободна професия)

- пасивни – това са доходи, които получаваме, независимо от това, дали работим или не. Това са доходи от

АКТИВИ

- резидуални – те са разновидност на пасивните доходи, резултат от еднократно усилие, което после дълго време носи приходи. Например – издаване на книга, създаване на филм или музикален хит. Докато са “на мода” и се продават, те носят пари.

- доходи от мрежов бизнес – вид пасивни резидуални доходи, процент върху оборота на създадена от вас мрежа от потребители и дистрибутори на продуктите на дадена компания.

РАЗХОДИ

- данъци – те са следствие от всички видове приходи. Възможностите за данъчни облекчения в дясната половина на квадрантa (Б и И) са много по-големи, отколкото в лявата половина (Н и С).

- разходи за живот – храна, ток, дрехи и т.н. – те поддържат живота ни.

- други разходи – основен източник са пасивите – (глезотии, харчове, луксове, например – по-голямо жилище, по-хубава кола, по-скъпи дрехи и т.н.) – те придават вкус, красота, стил и повишават стандарта ни. Както се казва – заради тях си струва да се трудим. Те са най-голямото изкушение, и в съчетание с финансовата неграмотност – основна причина за бедността.

Приходите, разходите, активите и пасивите са основните съставки на финансовия отчет. Различните нива на финансова грамотност създават различни комбинации от тях, и различни финансови резултати.

Ето как изглежда финансовия отчет при:

1. Бедните хора (финансово неграмотни):

ПРИХОДИ (от наемна работа) – РАЗХОДИ (за живот) – нулев финансов резултат. Отново на работа!

2. Средната класа (финансово неграмотни):

ПРИХОДИ (от наемна работа или свободна професия) – РАЗХОДИ (за живот) – РАЗЛИКА (свободни пари) – закупуване на ПАСИВИ (“повишаване на стандарта”) – РАЗХОДИ (от пасиви). Трупането на пасиви става неусетно, това води до повишаване на разходите и до обедняване или до заробване поради вземане на кредити. Когато човек има по-големи доходи, неговият кредитен рейтинг е висок и банките с удоволствие му дават пари на заем. А после той връща с лихвите – обикновено в двоен размер…

3. Богатите хора (финансово грамотни):

ПРИХОДИ (и от 4-те квадранта, но винаги по избор) – РАЗХОДИ (за живот) – РАЗЛИКА (свободни пари) – АКТИВИ (бизнес, недвижимо имущество, акции) - ПРИХОДИ (от активи) – РАЗХОДИ (закупуване на други активи, закупуване на глезотии и т.н.).

Както виждате – едни и същи потребности, едни и същи пари и харчове, но различно отношение, дисциплина и, разбира се, различни нива на финансова грамотност.

Правилото е – не е важно само колко пари изкарвате и как го правите, а какво правите с тях. Парите притежават сила, която можете да използвате, за да се наслаждавате на живота и да вършите добри дела, или на която се подчинявате и цял живот работите за тях. Всеки сам избира пътя си.

Ако не планирате цял живот да се съсипвате от работа, препоръчваме ви книгите на Робърт Кийосаки.

Започнете от “Богат татко – беден татко”. Там ще научите не само как да постигнете финансовата си свобода, но и на какво да научите децата си за парите, освен класическото “не можем да си го позволим”.

Не бъдете егоисти – препратете тaзи статия на приятелите си! Финансовата грамотност е подарък, който ще бъде оценен от всеки съвременен човек…