Колко точно ви плащат на час? Наистина.

Стойността на парите става все по-абстрактна. Миналия месец синът ми си купи игра, с която игра по-малко от час. За цeната й бях работил повече от два часа. На него му трябваха месец и половина, за да задели сам цялата сума от джобните си пари. И въпреки това не му направи впечатление, колко много усилия има зад толкова кратко удоволствие…

Всички знаем колко получаваме на месец. Някой знаем и колко прави това на час. Но колко наистина остават за нас след като теглим чертата на отделеното време и всичките разходи за работа?

Това е една сметка, която наистина отваря очите и прави някои решения безкрайно лесни! Седнете да я направите с лист и молив – черно на бяло, защото точно пресметнати нещата имат свойството да изглеждат различно… Резултатите неприятно често са различни от бързите сметки, които правим наум.

1. Засечете колко време отделяте за работа включително:

* редовното работно време
* допълнителни часове
* за транспорт до и от работа
* да заведете децата на детска градина и да ги приберете
* за работа в къщи
* за социални ангажименти свързани с работа
* за да се информирате за новостите във вашата сфера
* за да поддържате квалификация…

2. Пресметнете колко пари харчите за:

* данъци
* транспорт, обяд
* облекло, обувки и аксесоари, които купувате специално за работа
* детска градина, гледане на децата
* социални ангажименти, свързани с работа/ кариера (които компанията ви не покрива)
* разговори през личен телефон и други абонаменти поддържани, заради работата ви
* всякакви други разходи, свързани с работа

3. Събере всички приходи по трудовия ви договор:

* брутна заплата
* компенсации за надработено време
* осигуровки (може би само тези част от тях, която отива в индивидуална партида), застраховки
* доброволно пенсионно осигуряване, частна медицинска осигуровка
* целеви плащания – наем, облекло, транспорт, личен автомобил и други
* членства в клубове, абонаменти и договорени намаления – частта от тях, които използвате за лични нужди
* всякакви други екстри, за които аз не се сещам в момента

Извадете разходите (В) от приходите (С) и разделете резултата на всички часове посветени на работа (А).

(В-С)/А = реалната цена на един час от вашето време в момента.

Струва ли си покупката Х да посветите N часа в работа заради нея? Защото в крайна сметка плащаме за всичко, което имаме не с пари, а с реални часове от живота си. И трябва да внимаваме покупките да си струват времето, усилията, а нерядко и нервите, жертваме за тях.

12 неща които научих на 42, а трябваше да знам на 22

Статията е преведена от 12 Things I Learned By 42 That I Wish I Knew At 22

Как лети времето. Сякаш бе вчера, когато бях 12 годишно хлапе. Ходейки на дълги разходки из Шеруудската гора, точно зад ъгъла където живеех. Играейки с моя малък брат, катерейки се по къщата на дървото, очаквайки с нетърпение Врент да намине да ни види. Всичко това бе от добрите стари времена когато единствено ме тревожеше, да не би да имаме черен дроб за вечеря.
Докато стана на 22, вече знаех за кого искам да се оженя, бях решил да напусна колежа, бях започнал да живея на кредит, и си мислех, че до 30 годишен ще бъда милионер защото бях толкова умен.
Е, можеше и да 35, но да стане в края на краищата. Всъшност си бях обаче доста невеж.

Ако можех да върна времето назад, ето някой неща които бих си казал ако съм на 22 години.

1. Стой в училище. Не напускай. То е ясно, че вече ти е писнало, но почакай докато започнеш такава гадна работа, да си в безизходица, да не можеш да я търпиш но да се стахуваш да не я загубиш.
Завършвайки с диплома, ще ти се отворят много повече възможности от колкото можеш да си представиш. Аз винаги съм искал да постъпя в училище по право, но нямайки "къдравата коса"(еврейски къдрици според мен), нямах шанса дори и да стигна до класиране. Урока който научих тук бе, отдай се изцяло на това с което се занимаваш в момента. Третирай училището все едно, че е твоята работа. Пристигай навреме, прави си домашите, учи, приеми учебния процес като една истинска работа.

2. Парите не покваряват, те запазват. Започни да инвестираш от рано. Колко неща трябва да покажеш с парите които си спечелил в гимназията и колежа? Ако бях инвестирал половината от това което съм спечелил по онези години в някой пенсионен фонд например, сега щях да имам около 192 000 долара. Още се проклинам за това. Инвестирай от рано.

3. Не купувай първата къща, която огледаш. Купи най-евтината в най-хубавия квартал. Всъшност аз не направих точно това, но нещо подобно. Ние бяхме толкова превъзбудени, когато ни одобриха заема, че скочихме на първата къща, която покри нашите минимални изисквания. Аз все още обичам тази къща и до днес, но искам да бях инспектирал по-добре къщата по онова време, или да бях намерил къща по-близо до службата ми и училище.
Извода е, не бъдете прибързани и не вземайте отчаяни решения с големите покупки.

4. Създайте си навик да живеете според бюджета си. Нима има нещо поважно от това да живееш с по-малко от състоянието си? Аз опитах по няколко начина но никога не съм бил толкова отдаден на тази идея, поне не толкова колкото трябваше да бъда. Днес, заплатата ми е токова голяма, че бюджета ми е достатъчен за "оооо, това наистина трябва да го имам". Целта е това да се постигне. Ако можех да го направя отново, щях да направя това от максимално ранна възраст.
Урока който научих е, че бюджетирането е процес на освобождаване не на органичаване. Ако бях живял според бюджета си щях да си спестя много болезнени моменти.

5. Научи се как да договориш по-добър дял от всичко. Прочел няколко книги относно преговарянето доста късно, аз осъзнах, че съм бил преметнат от доста хора, предимно автотърговци. Научавайки такива* (автора е написал статия за силата на преговорите) съвети аз щях да съм си спестил хиляди.
Изводи, започнете подготовка по обучението си и бъдете готови да се обърнете и да си тръгнете по всяко време.

6. Подържайте медицинска застраховка винаги и по-всяко време. Преди няколко години, аз напусках работа и започнах нова, коятио предлаше медицинска застраховка едва след 90тия работен ден в компанията. Можете да познаете, наложи се жена ми да се подложи на спешна операция точно на 89-я ден от започването ми. Истинска история. 89 дни. Мислите ли, че на застрахователя му пукаше. Ще ви оставя да познаете. Слава богу, бяхме в болница Св. Винсент и те се смилиха над нас. Бизнес мениджъра ми каза(след като погледна финансовото ми състояние), че някой е платил сметката ми. Все още ме бодва под лъжичката когато си спомня за този случай, дори и след всички тези години. Впрочем, отне ни години след това да се разплатим с лекари и да покрием сметките за анестезия. Ако просто бях си продължил застаховката, още мъничко.
Очевидната поука: подържайте си медицинската застраховка винаги. Тя е по-евтина от медицинските сметки.

7. Качеството на отработеното време е важно, но количеството на изработеното време е това което има значение. На вашия шеф не му пука дали имате семейство или не. Повярвайте ми. Освен ако не работитe за някой ваш роднина, който наистина разбира, че трябва да си приберете детето по-рано, или, че трябва да прекарате малко време с половинката си, вие сте просто една лесно заменима бурмичка в машината. Когато хората се опитват да развиват бизнес, тяхното лично време е на второ място, както на второ място е и качеството на връзката и семейните взаимоотношения. Просто запомнете, че когато остареете, и седите в количката си в старческия дом, завит с одяло и сърбате каша, няма да съжалявате за по-малкото време прекарано в офиса.
Какъв е извода, семейството ще е там ,където работата и бизнеса са отдавна изчезнали. Оценявайте и съхранявайте семейството си.

8. Не слушайте тези, които смятат, че има пряк път към богатството. НЯМА ТАКЪВ ПРЯК ПЪТ. Можете да го проумете дори и сега със своите 22 години. Богатството се създава когато се предложи нещо, интересно, ценно или уникално за хора които се нуждаят от него. До тогава, вие ще търгувате с вашите часове труд за пари, и винаги ще си мислите, че не взимате достатъчно. "Намерете нужда и я задоволете" гласи една стара мантра, и е все още валидна защото е истина. В наши дни, трябва да се каже "Създай нужда, която само ти можеш да задоволиш". Тогава ти вече ще пътуваш в правилната посока към богатството.
Извод: осъзнай къде има назадоволени нужди и открий начин да ги задоволиш.

8а. Стой далече, много на далече от всякакви "Сложни Маркетингови Бизнеси" които изискват спонсориране на нови дистрибутори. Всички те са мошеннически. Вие не сте Изпълнителен Директор, вие сте просто търговец на комисионна, който разчита на капитализация на вашия социален капитал(вашите близки и познати) за да направи и стотинка...други такива трябва да загубят пари, 99,5% от дистрибуторите губят пари за да отидат нагоре по-веригата при тези хора, коита са създали организацията. Стойте надалеч!

9. Уверете се, че партньора ви споделя вашите идеи и разбирания. Сама по себе си тази стъпка е способна да определи щастието ви повече от всичко останало. Плашещо, нали? Ако всичко изглежда наред досега, и вие смятате, че кредит трябва да се ползва при нужда или смятате, че децата възпитани в училище са странни, и предпочитате домашното възпитание, вие се подготвяте за горчиви моменти. Много добре обмислете тези неща преди да кажете "Да, вземам го/я". Казват, любовта е хилядарка...а развода 50 хилядарки.
Поука: обсъдете с патрньора или потенциалния си партньор какви са вашите разбирания за ценности, които да бъдат възпитани у вашите деца, дори и да нямате планове да имате деца.

10. Научете се как да подържате връзка. Научете се как да подържате връзка със старите приятели от университета и гимназията. Придобийте умението да искате помощ без да изглежда, като искане на помощ. Наблюдавайте как другите подържат връзки. Запомнете, не е какво знаеш, или кого познаваш, а КАК използваш това, което знаеш и когото познаваш. Стъпка по-напред, не е важно кой познаваш, а кой познава теб. Практикувайте как да подържате връзка без да изисквате нещо в замяна. Направете всичко за да не изглеждате като тарикат, който винаги очаква да спечели нещо от всичко, просто подържайте връзки и отношения. Никога не се знае кой ще може да ви помогне.
Какво научих: подържай връзка и винаги прави всичко възмоцно да си полезен отколкото безпомощен.

11. Никога не приемайте работа само защото парите са по-виски. Живота е повече от пари. Има причина за да ви предлагат повече. Може би защото вие сте най-квалифицирания за тази позиция. Или пък защото вие сте най-образования или най-опитния. Но може би е защото никой не може да търпи Мениджъра на отдела и се опитват с висока заплата да покрият тази длъжост. Винаги питайте къде може да намерите последния работил на тази позиция. Поговорете с него, но го направете извън офиса. Хората ще ви дадат повече информация извън офиса. В офиса, това може да се сметне като предателство, но извън него - чисто и просто разговор с познат.
Поука: Придобийте пъла картина в обстановката преди да скочите с двата крака.

12. Доверявай се, но проверявай. Не можете да вярвате на всичко, което чувате, четете или сте били научени като дете. Вие винаги трябва да проверявате за препоръки, да задавате въпроси, търсите отговори, и да намерите начини да разберете повече за всичко, което ви е било казано. Всичко това са хитринки, но са важни. Света е пълен с мошенници, които са винаги готови да ви пратят за зелен хайвер. Не ставайте циничен, но проверявайте всичко, което можете.
Опознайте себе си и какво ви мотивира. Научете какво мотивира вашия партньор и децата ви. Научете какво мотивира вашите приятели. разберете какво мотивира вашите колеги, вашите ръководители, и какво мотивира, шефа на вашия шеф. Никога не спирайте да учите, никога не спирайте да се развивате. Докато навършиш 42, дете мое, ти ще бъдеш милионер!

А какво бихте казали вие ако можехте да се върнете 20 години назад?

Златният телец май отива на заколение?

През последната година златото поскъпна с 26% до днешните над 1 250 долара за тройунция. Този процент е напълно достатъчен да предизвика инвеститорския интерес, но представянето на жълтия метал е още по-бомбастично, ако бъде разгледано в 5-годишен период: 182% ръст. В 10-годишен план златото е поскъпнало с 393%. А напоследък изобилстват прогнози, че това е само началото.

Но няма ли да последва цената на златото същата закономерност, която през 2008 г. доведе до подобно внушително поскъпване на петрола и малко по-късно до драматичен срив? Има достатъчно аргументи да предположим, че при отсъствието на големи политически и военни сътресения, в следващите месеци цената на златото ще обърне тенденцията си и в обозримо бъдеще то ще загуби поне половината от сегашната си пазарна стойност. Това предположение може да се аргументира на първо място със следните

Фундаментални фактори

Причината зад настоящото поскъпване на златото е в нагласата, че икономическата конюнктура в света в момента е много лоша. Безотговорността на правителствата, допуснали твърде големи дефицити заради стремежа им да бъдат преизбрани, подкопава стойността на всички основни световни валути. Доста хартия може да изгори.

В тази нагласа има много истина. Публичният дълг на САЩ в края на юли достига 13 трилиона 258 милиарда долара, а бюджетният дефицит на Щатите за годината ще е 1.4 трилиона. Не по-малко интересно е, че като съотношение публичен дълг / БВП, Съединените щати всъщност са в най-благоприятна позиция сред страните от Г8. В еврозоната например публичният дълг през 2009 г. е 8.7 трилиона евро.

Въпреки политическите изявления за борба с дефицитите, богатите страни не бързат да ограничат публичните разходи. През 2014 г. се очаква публичният дълг на САЩ да достигне 18 350 трилиона долара. Това число се доближава до една трета от глобалния икономически продукт за година, което вече значи нещо.

Но същевременно златото не е годно за световна валута в епохата на Интернет и безналичните разплащания. Златният стандарт беше изоставен още през 1924 г. - и ненапразно. Златото в света не е достатъчно като количество, за да олицетвори набъбналия глобален икономически продукт. Златото не е лесно делимо, то е трудно преносимо и губи маса при физически контакт.

Предлагането му зависи от твърде много природни и геополитически фактори, както и от решенията на собствениците на мините. Търсенето му в по-голямата си част се гради на субективни нагласи и човешки страхове. Златото не носи дивиденти – а само разходи за добив и съхраняване в трезорите.

Златото все пак може да бъде удобна форма за съхраняване на богатство за кратък период от време, но ако глобализираният свят изпадне в състояние на хиперинфлация, също и златото ще срещне недоверието на инвеститорите. Разстройството на финансовата система ще обърне фокуса към реалните стойности. Златото, при все че може да се пипне, трудно може да се определи като реална стойност.

Ако световната икономика изпълзи от клещите на депресията, каквито колебливи сигнали виждаме напоследък, най-мъчно ще им бъде тъкмо на инвеститорите в злато. Но ако очакваният от тях крах на световните финанси действително се сбъдне, златните активи няма да им бъдат от особена полза.


Златото – най-малкото зло

Бягството на парите от фондовите пазари наложи да се потърсят нови инвестиционни цели. По тази причина рязко нарасна валутната търговия, но само тя не е достатъчна, за да поеме паричните потоци, търсещи доходност из целия свят. При това волатилността на валутите оставя много губещи. В един момент инвеститорите погледнаха към промишлените суровини и храните, но спецификата на тези активи, които се движат в по-дълги времеви периоди и са подложени на много висока несигурност, скоро доскуча на бързо течащия рисков капитал.

В тези условия златото отлично послужи като депо, съхраняващо стойността на активите за кратък период. Търсената от инвеститорите сигурност в последните три години накара парите да стоят в депото по-дълго, отколкото беше предвидено. Цената на жълтия метал набъбна именно вследствие на това. Но има вероятност скуката да омръзне на инвеститорите и те масово да се разтоварят от злато – и тогава ще видим пукането на поредния пазарен балон.


Историята говори

Традиционно в злато инвестират страните, където е жив споменът за хиперинфлация. Така спестовните германци, помнещи за кризата от 1923 г., днес са едни от най-активните купувачи. Преференции към златото имат и азиатските инвеститори, чиято култура вижда в златото по-скоро статус и богатство, отколкото актив. Нововъзникващите пазари са бикове за злато, но търсенето на богатство и статус не може да надхвърли потенциала на икономиката. Тоест в един момент дори търсенето от Индия, което поглъща около 25% от световното предлагане, ще се ограничи.

Годишно се предлагат 105 тона повече злато, отколкото се търсят. Производството на злато достигна върха си през 2000 г. и сега намалява и въпреки това производството сега е двойно по-високо, отколкото през 1980 г. и тройно по-високо в сравнение с началото на века.

Ценовите подскоци не са непознати на златото. През 1980 г. бе постигната цена от 850 долара за тройунция, което преизчислено в долари от 2009 г. възлиза на 2359 долара за тройунция. Само две години по-късно реалната цена на златото беше три пъти по-ниска.

Цената на златото има историческа връзка с цената на петрола. Двата актива обикновено се движат в синхрон, по следните причини. Първо, значителна част от приходите на "петролните страни" се инвестира в злато. Второ, поскъпването на петрола води до по-висока инфлация – тогава златото се търси като сигурен актив. В периода 1973 – 2005 г. съотношението петрол / злато е 8 – 10 барела за тройунция. Сега това съотношение се е раздуло до 17 барела.


Златото и световната сигурност

Аргументацията, че резкият ръст на стойността на златото няма здрави икономически фундаменти се гради на едно ключово допускане, а именно че световният мир няма да бъде разрушен. Въвличането в нови военни действия или активизиране на вътрешните конфликти в горещите точки на света ще удължат златния възход.

Но и тук, както и в процеса на търсене на инвестиционна сигурност, цената на златото има своята повратна точка. При „лека“ несигурност, тоест военни конфликти на безопасно разстояние от световните търговски центрове, златото вероятно ще се възползва от човешките страхове и ще стане още по-скъпо.

Ако ситуацията обаче наистина стане сериозна за сигурността на богатия свят, много по-реалистично е златото да се прецени като старомодно убежище на фона на необходимите неща – лекарства, информация, храни и горива, производителна техника.


Всеки път уникален балон

Петролът е промишлена суровина и съответно през 2008 г. поевтиня, защото секторите, на които е вход, тоест промишлеността и транспорта, се очертаха като губещи в рецесията. Но поскъпването на петрола не се дължеше на недостиг на предлагане, а на спекулативната оценка, че дългосрочните петролни запаси отиват към своя край.

Теорията за петролния пик има своите привърженици и противници, но от дистанцията на изминалото време може да се предположи, че въздействието й върху оценката на петрола е било емоционално и прибързано – а може би и целенасочено усилвано.

Макар че златото има важна промишлена роля и се търси стабилно от ювелирната индустрия /двете поемат до 80% от предлагането на злато/, търсенето и поскъпването му в последните месеци също се дължат главно на спекулативни твърдения за срив на световната икономика. Спекулативните очаквания нямат логически фундамент – и именно затова са най-упорити, даже изглеждат необорими.

Така че многобройни са логическите доводи, които могат да се привлекат в подкрепа на това, че златото ще задържи цената си. Но не е ли всеки път така? През 2008 г. петролът изглеждаше също толкова необходим, недостатъчен, търсен, уникален, златен.

Частното осигуряване – възможности, плюсове и минуси

Държавата се оплете и увъртя до ушите от пенсионната реформа. Независими икономисти създават съвет, който да изработи правилата на реформата. Всяка седмицата чуваме какви ли не новини, които касаят пенсиите на хората, но това което стана ясно, че всичко е предпоследно. Повечето от вас сигурно си спомнят приказката за неволята. Как след като цял ден братята викали неволята, най-накрая сами си поправили каруцата. Ако някой все още се надява да може да живее с пенсията от държавата е време да изтрезнее и да започне да спестява сам. Две са основните възможности – застраховка”Живот” и доброволен пенсионен фонд. Сега ще разгледам някои от плюсовете и минусите на тези две форми на спестявания:


Застраховка „Живот”:

Плюсове:
*сигурност на спестяването – повечето застраховки са презастраховани в международни презастрахователни компании.
*доходност – годишната доходност е около 6-8% (до началото на финансовата криза)
*покритие на рисковете, които съпътстват всеки един в ежедневието му :
-смърт – изплаща се крайната сума, за която човек е застрахован
-смърт при злополука – изплаща се двойния размер на крайната сума
-% трайна нетрудоспособност – изплаща се определен % от крайната сума при трайна нетрудоспособност следствие на злополука.
-при трайна нетрудоспособност над определен %(30-50) – застрахования, получава определения процент от крайната сума, като се освобождава от вноски до края на програмата.
-покритие на риск тежки заболявания – изплаща се % от крайната сума(50-100) и застрахования се освобождава от вноски до края на програмата
- изплащане на болнични при временна нетрудоспособност
-изплащане на медицински разходи при временна нетрудоспособност
- заплащане на болнични престои и хирургически операции
Обикновено основните рискове (първите пет) са включени към спестовната част от програмата и са нещо като бонус към нея, допълнителните са по желание и се заплаща малка допълнителна такса
*данъчни облекчения
*голям набор от различни продукти и за различни възрасти – освен класическа застраховка „Живот”, застрахователните компании предлагат рентни застраховки, които са сериозна алтернатива на допълнителното пенсионно осигуряване, детски застраховки, застраховки свързани с инвестиционен фонд и др.
*всички средства са наследствени
*няма такси, които застрахователната компания да събира и които изкривяват финансовия резултат.
*няма изисквания за трудов стаж или възраст, за да ползваме средствата по застраховката

Минуси:
*вложените средства са обвързани с определен срок на застраховката, и достъпа до тях е обвързан с определени ограничителни условия
*застраховките „Живот” не са гъвкави, ако искате да правите промени относно вашата вноска, в първите няколко години от сключването им.
*няма възможност да се трансформира един вид застраховка в друг.


Допълнително пенсионно осигуряване:

Плюсове:
*сигурност на спестяването – вложените средства се гарантират от капитала на пенсионната компания
*доходност – доходността се движи обикновено между 6-12% годишно(до началото на кризата, задоходността след 2007 вижте предния материал)
*данъчни облекчения
*всички средства са наследствени
*сравнително лесен достъп до вложените средства

Минуси:
*няма покрия за никакви рискове
*има такси, обикновено 4-5% годишно върху вложената сума
*за да няма данък при изтегляне на средствата трябва да сте достигнали, най-малко 5 години, преди пенсионна възраст

Трябва ли да започнем сами да се осигуряваме? – Определено ДА. Между 65 и 85% от хората в Западна Европа, САЩ и Япония към благосъстоянието, на които се стремим го правят, така че не е нужно да откриваме топлата вода
С кой вид спестяване трябва да започнем? – Определено със застраховка „Живот”. При нея има както е модерно да се казва три в едно. Сигурност, доходност, покритие на рискове. Застраховката „Живот” е нещо като хляба на финансовия пазар. Всеки работещ човек, трябва да започне с такъв продукт, когато изкара повече пари, може да потърси и други форми на спестяване (т.е. да си купува и пасти).
Разбира се най-добре е да имаме и двата вида спестявания. Да си пенсионер, който чака на държавата, не е лесно и на Запад. Какво е да си пенсионер, който чака на държавата в България, ние най-добре си знаем.

Ето и мнението на г-н Мариян Йорданов – журналист в икономическия портал Investor.bg
Доброволното пенсионно осигуряване е продукт, който е алтернатива на спестовната застраховка живот, затова ако имате покритието на единия продукт, е хубаво в някаква степен да използвате и другия.
Основната разлика между двата продукта е, че при спестовната застраховка живот имате голямо еднакво по размер покритие от първия ден на застраховката до последния ден. При доброволното пенсионно осигуряване в началото натрупванията ви са много малки, защото се определят изцяло от вноските ви. В края на периода обаче сумата е много по-голяма от тази, която ще получите по спестовната застраховка живот, защото върху вноските в доброволен пенсионен фонд получавате по-висока годишна доходност.
Друга съществена разлика, е че при застраховката не трябва да пропускате нито една вноска, защото няма да можете да се ползвате от покритието по полицата.
При доброволното пенсионно осигуряване обаче можете да внасяте когато и колкото поискате.
Средствата се натрупват и можете да ги изтеглите във всеки един момент или да ги оставите да станат още повече. При спестовната застраховка живот също можете да изтеглите средствата предварително, но това не е изгодно за вас и ще понесете големи финансови загуби.
Данъчните преференции и при двата продукта са еднакви. До 10% от облагаемия доход се признават за разход, ако средствата са за покупка на полица по застраховка живот или са внесени във фонд за доброволно пенсионно осигуряване. Например, ако за цялата година имате облагаем доход от 5 000 лв. и внесете 500 лв., то няма да платите данъци върху тези 500 лв.

Осем години допълнително пенсионно осигуряване - доходност 0%. Или има ли смисъл от доброволното пенсионно осигуряване?

„…Здравейте, аз съм на 38год. От Февруари 2007г си направих ДПО в Алианц, но е ясно, че доходността е много ниска, освен това тези промени в пенсионната възраст ме навеждат на мисълта, че това не е изгодна инвестиция. Дали мога да прехвърля тези вноски към застраховка Живот или има по-разумно решение, моля посъветвайте ме ! Благодаря предварително !...” – Въпрос към сайта http://www.moitepari.bg/


Димитър е от щастливците, осигурявани от работодателите си на пълната заплата, която получават. В конкретния случай тя не е висока – 600 лв., за областен град, но Димитър се успокоява, че поне осигуровките му текат и когато се пенсионира след 25 години (ако няма промени), ще взема прилична пенсия. Само че това може и да не стане.

В момента с по-голяма част от осигуровките на Димитър се плащат пенсиите на майка му и на баща му. Когато неговото поколение се пенсионира обаче, дефицитът в държавната пенсионна система ще е огромен и ще има нужда от много по-големи дотации, а работещите ще са по-малко.
На какво друго може да разчита Митко тогава, ами разбира се на втория и третия стълб в пенсионната ни система - Задължителното и Доброволното пенсионно осигуряване. Да, да ама НЕ! – както казваше г-н Петко Бучаров.

Нека Ви запозная с доходността на частните пенсионни фондове напоследък ;) :
Доходност (в %) Годишна, VI.2008-VI.2010
Компания универсален доброволен професионален
Доверие -2,54 -4,80 -3,94
Съгласие -3,99 -8,22 -5,40
ДСК-Родина -2,51 -4,00 -4,23
Алианц -4,79 -6,22 -5,50
Ай Ен Джи -2,20 -3,86 -2,92
ЦКБ-Сила -2,69 -8,98 -3,34
Бъдеще -3,25 -19,64 -5,67
Топлина -0,94 -1,88 -1,45

Среднa,
към юни 2010 -2,87 -7,20 -4,06


Нямам думи мога само да обобщя, че през последните 2 години парите ни за пенсия – тези които внасяме доброволно и тези (5% от заплатата на родените след 1959г.), които внасяме задължително се стопяват с бързи темпове. От пенсионните дружества ще ви отговорят че това е временно, че всичко е в следствие на кризата и че в дългосрочен план всичко ще се оправи - ами какво друго да кажат? Нека погледнем дългосрочно от създаването им до днес – 8 години са доста дълъг период. Във финансовия свят инвестиция над 5 години се приема за дългосрочна.

Осем години след началото на допълнителното пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. хората на практика не са получили никаква доходност от вноските си. Това показва статистиката на Комисията за финансов надзор, според която за последните две години резултатите от инвестиции на фондовете са най-ниското си ниво откакто започва изчисляването им през 2004 г.

На практика, ако сте имали вноски от самото начало на допълнителното пенсионно осигуряване, днес реалната ви доходност от тях е около нулата, тъй като дори и първите години фондовете да са показали добри резултати, те са изядени от високата инфлация.

След мрачните резултати за 2008 г., с които ме зарадваха около нова година, за 2009-та година само за един определен месец доброволния ми фонд е загубил 36% на годишна база! При универсалния, положението е още по-трагично – на годишна база, загубата постигната през януари е 45%.
Иначе казано ако така продължават тези фондове, не само че няма да ви донесат доходност, а и ще прахосат между 1/3 и половината от парите ви. Малоумно нали? Даже и аз бих бил по-добър инвеститор, прехвърляйки инвестициите поне в държавни облигации. От октомври 2007 година има криза, фондовете обаче (явно) не променят нищо особено във "инвестиционния" си портфейл.
И защо да го правят? При положение, че при доброволния фонд има възможност поне да си вземете парите (плащайки "една таксичка") и да си осребрите загубата, то при универсалните фондове, даже и такава възможност няма. Можете да се прехвърляте от един губещ на друг, но… на който и да се прехвърлите, той ще си прибира красивата комисионна от около 5% на вноска (сладка гарантирана печалба), след което няма да му дреме, дали вашите пари отиват в канала (защото няма стимул да му дреме).
Ако им пукаше, щяха да вземат мерки, да оповестят промените в инвестиционната си политика, да уволнят един два некадърни мениджъри (ей така – за пред хората) но такива неща не се забелязват. Защото има инвестиционни инструменти, които ако не на печалба, поне ще държат парите ви на нулева доходност, вместо капитала ви да клони към нула.

Сега нека ви задам още един въпрос:

Има ли сектор, който да е силно засегнат от кризата, но въпреки това печалбите в него да се увеличават?

Има. Това са задължителните частни пенсионни фондове. Въпреки че заради бурята на финансовите пазари през последните две години доходността им се понижи значително, печалбите на дружествата, които ги управляват, се увеличават постоянно. Как става това - с постоянни задължителни парични потоци от заетите и максимални начислявани такси от дружествата.


Правен проблем няма, има морален


От бизнес и правна гледна точка проблем няма - компаниите събират разрешените по закон комисиони за управление на средствата на осигурените. От етична и морална обаче има - като резултат от управлението към момента парите на осигурените намаляват, но фондовете продължават да начисляват същия процент за това управление, както и преди кризата.

Цифрите към юни, публикувани от Комисията за финансов надзор, еднозначно очертаха картината - вноските в задължителните универсални фондове са намалели с 5.4% до 292 млн. лв., доходността по тях е минус 2.87%. Вноските в професионалните фондове (които са с много по-малък дял) също падат, доходността и при тях е отрицателна. В същото време печалбата на пенсионните дружества се е увеличила с 28% до малко над 10 млн. лв., зад което стои ръст в приходите от инвестиционни такси.

Обясненията на бранша са следните: правят го, за да поддържат резерви и заради неяснотата ще има ли и какви точно промени в законовата база. Последното по техните думи не позволява да се направят разчети за по-дългосрочен период, от които да се види дали и с колко може да се намалят таксите. В момента горната им граница се определя от Кодекса за социално осигуряване.


Дружествата могат да работят и на по-ниски нива, но всички предпочитат да вземат максималното, позволено от закона. Дори когато показват отрицателна доходност, както е от почти две години насам, задължителните фондове пак събират - и то най-високата - такса за управление на инвестициите – 10%. Чисто финансово това води до допълнително намаление на доходността по партидите на осигурените, т.е. на нашите пари.

За размислите си съм ползвал материали от в.Дневник. В блога си ще продължа да наглеждам темата.