неделя, 12 септември 2010 г.

Златният телец май отива на заколение?




През последната година златото поскъпна с 26% до днешните над 1 250 долара за тройунция. Този процент е напълно достатъчен да предизвика инвеститорския интерес, но представянето на жълтия метал е още по-бомбастично, ако бъде разгледано в 5-годишен период: 182% ръст. В 10-годишен план златото е поскъпнало с 393%. А напоследък изобилстват прогнози, че това е само началото.

Но няма ли да последва цената на златото същата закономерност, която през 2008 г. доведе до подобно внушително поскъпване на петрола и малко по-късно до драматичен срив? Има достатъчно аргументи да предположим, че при отсъствието на големи политически и военни сътресения, в следващите месеци цената на златото ще обърне тенденцията си и в обозримо бъдеще то ще загуби поне половината от сегашната си пазарна стойност. Това предположение може да се аргументира на първо място със следните

Фундаментални фактори

Причината зад настоящото поскъпване на златото е в нагласата, че икономическата конюнктура в света в момента е много лоша. Безотговорността на правителствата, допуснали твърде големи дефицити заради стремежа им да бъдат преизбрани, подкопава стойността на всички основни световни валути. Доста хартия може да изгори.

В тази нагласа има много истина. Публичният дълг на САЩ в края на юли достига 13 трилиона 258 милиарда долара, а бюджетният дефицит на Щатите за годината ще е 1.4 трилиона. Не по-малко интересно е, че като съотношение публичен дълг / БВП, Съединените щати всъщност са в най-благоприятна позиция сред страните от Г8. В еврозоната например публичният дълг през 2009 г. е 8.7 трилиона евро.

Въпреки политическите изявления за борба с дефицитите, богатите страни не бързат да ограничат публичните разходи. През 2014 г. се очаква публичният дълг на САЩ да достигне 18 350 трилиона долара. Това число се доближава до една трета от глобалния икономически продукт за година, което вече значи нещо.

Но същевременно златото не е годно за световна валута в епохата на Интернет и безналичните разплащания. Златният стандарт беше изоставен още през 1924 г. - и ненапразно. Златото в света не е достатъчно като количество, за да олицетвори набъбналия глобален икономически продукт. Златото не е лесно делимо, то е трудно преносимо и губи маса при физически контакт.

Предлагането му зависи от твърде много природни и геополитически фактори, както и от решенията на собствениците на мините. Търсенето му в по-голямата си част се гради на субективни нагласи и човешки страхове. Златото не носи дивиденти – а само разходи за добив и съхраняване в трезорите.

Златото все пак може да бъде удобна форма за съхраняване на богатство за кратък период от време, но ако глобализираният свят изпадне в състояние на хиперинфлация, също и златото ще срещне недоверието на инвеститорите. Разстройството на финансовата система ще обърне фокуса към реалните стойности. Златото, при все че може да се пипне, трудно може да се определи като реална стойност.

Ако световната икономика изпълзи от клещите на депресията, каквито колебливи сигнали виждаме напоследък, най-мъчно ще им бъде тъкмо на инвеститорите в злато. Но ако очакваният от тях крах на световните финанси действително се сбъдне, златните активи няма да им бъдат от особена полза.


Златото – най-малкото зло

Бягството на парите от фондовите пазари наложи да се потърсят нови инвестиционни цели. По тази причина рязко нарасна валутната търговия, но само тя не е достатъчна, за да поеме паричните потоци, търсещи доходност из целия свят. При това волатилността на валутите оставя много губещи. В един момент инвеститорите погледнаха към промишлените суровини и храните, но спецификата на тези активи, които се движат в по-дълги времеви периоди и са подложени на много висока несигурност, скоро доскуча на бързо течащия рисков капитал.

В тези условия златото отлично послужи като депо, съхраняващо стойността на активите за кратък период. Търсената от инвеститорите сигурност в последните три години накара парите да стоят в депото по-дълго, отколкото беше предвидено. Цената на жълтия метал набъбна именно вследствие на това. Но има вероятност скуката да омръзне на инвеститорите и те масово да се разтоварят от злато – и тогава ще видим пукането на поредния пазарен балон.


Историята говори

Традиционно в злато инвестират страните, където е жив споменът за хиперинфлация. Така спестовните германци, помнещи за кризата от 1923 г., днес са едни от най-активните купувачи. Преференции към златото имат и азиатските инвеститори, чиято култура вижда в златото по-скоро статус и богатство, отколкото актив. Нововъзникващите пазари са бикове за злато, но търсенето на богатство и статус не може да надхвърли потенциала на икономиката. Тоест в един момент дори търсенето от Индия, което поглъща около 25% от световното предлагане, ще се ограничи.

Годишно се предлагат 105 тона повече злато, отколкото се търсят. Производството на злато достигна върха си през 2000 г. и сега намалява и въпреки това производството сега е двойно по-високо, отколкото през 1980 г. и тройно по-високо в сравнение с началото на века.

Ценовите подскоци не са непознати на златото. През 1980 г. бе постигната цена от 850 долара за тройунция, което преизчислено в долари от 2009 г. възлиза на 2359 долара за тройунция. Само две години по-късно реалната цена на златото беше три пъти по-ниска.

Цената на златото има историческа връзка с цената на петрола. Двата актива обикновено се движат в синхрон, по следните причини. Първо, значителна част от приходите на "петролните страни" се инвестира в злато. Второ, поскъпването на петрола води до по-висока инфлация – тогава златото се търси като сигурен актив. В периода 1973 – 2005 г. съотношението петрол / злато е 8 – 10 барела за тройунция. Сега това съотношение се е раздуло до 17 барела.


Златото и световната сигурност

Аргументацията, че резкият ръст на стойността на златото няма здрави икономически фундаменти се гради на едно ключово допускане, а именно че световният мир няма да бъде разрушен. Въвличането в нови военни действия или активизиране на вътрешните конфликти в горещите точки на света ще удължат златния възход.

Но и тук, както и в процеса на търсене на инвестиционна сигурност, цената на златото има своята повратна точка. При „лека“ несигурност, тоест военни конфликти на безопасно разстояние от световните търговски центрове, златото вероятно ще се възползва от човешките страхове и ще стане още по-скъпо.

Ако ситуацията обаче наистина стане сериозна за сигурността на богатия свят, много по-реалистично е златото да се прецени като старомодно убежище на фона на необходимите неща – лекарства, информация, храни и горива, производителна техника.


Всеки път уникален балон

Петролът е промишлена суровина и съответно през 2008 г. поевтиня, защото секторите, на които е вход, тоест промишлеността и транспорта, се очертаха като губещи в рецесията. Но поскъпването на петрола не се дължеше на недостиг на предлагане, а на спекулативната оценка, че дългосрочните петролни запаси отиват към своя край.

Теорията за петролния пик има своите привърженици и противници, но от дистанцията на изминалото време може да се предположи, че въздействието й върху оценката на петрола е било емоционално и прибързано – а може би и целенасочено усилвано.

Макар че златото има важна промишлена роля и се търси стабилно от ювелирната индустрия /двете поемат до 80% от предлагането на злато/, търсенето и поскъпването му в последните месеци също се дължат главно на спекулативни твърдения за срив на световната икономика. Спекулативните очаквания нямат логически фундамент – и именно затова са най-упорити, даже изглеждат необорими.

Така че многобройни са логическите доводи, които могат да се привлекат в подкрепа на това, че златото ще задържи цената си. Но не е ли всеки път така? През 2008 г. петролът изглеждаше също толкова необходим, недостатъчен, търсен, уникален, златен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар