събота, 20 ноември 2010 г.

От спестяване към инвестиране





Българите от край време са били пестеливи хора. Дедите ни винаги са спестявли "бели пари за черни дни". За съжаление те са нямали кой знае какви възможности да правят нещо по-разумно с парите си, за разлика от нас. Съвременния свят ни предоставя много алтернативи да управляваме рационално парите си. Малцина са обаче тези, които го осъзнават и се опитват да го правят. Болшинството от хората спазват традициите от миналото и продължават просто да спестяват. За тези които все още не осъзнават, че спестяването ги води единствено към бедност, ще се опитам да им покажа, че е крайно време да скъсат с традициите.
Знаете ли кой е най големия враг на парите които сте спестили? Това е инфлацията. Повечето хора дори и не подозират, че когато спестяват за продължителен период от време, един от най-големите рискове които поемат е този от обезценяване на парите им под въздействието на инфлацията.
Парите спестявани в банка по-принцип са на сигурно място, но сигурността им е относителна, тъй като те са постоянно заплашени от инфлацията. Много хора имат печален опит в това отношение и си спомнят с горчивина 1996г. А каква ще е инфлацията в бъдеще? Никой не може да я предвиди със сигурност. Може да се предположи обаче, че в дългосрочен план тя ще в рамките на 3-4 процента годишно. Само за сведение ще спомена, че за последните 100 години средното ниво на инфлацията в САЩ е 3%, а изискванията за страните членки на ЕС са да не допускат инфлация по- голяма от 3%.
Ще илюстрирам с пример въздействието на инфлацията върху спестяванията ви. Така нагледно ще видите бъдещата стойност на парите които имате в момента.
Ако имате 1000 лева и средногодишната инфлация е 3.5%, то след 20 години покупателната стойност на тези пари ще бъде 502 лева. С други думи инфлацията ще е изяла почти 50 % от спестяванията ви.
Сега вижте в таблицата по-долу как ще се обезценят тези ваши 1000 лева при различен процент на средногодишна инфлация.



Забележете, че дори ниска инфлация от 3% когото действа продължителен период от време оказва много голямо въздействие върху обезценката на вашите спестявания. Ако инфлацията е по-висока в таблицата се вижда колко драстичната ще е обезценката на парите ви. Времето бавно но сигурно изяжда парите ви. При инфлацията действа ефекта на сложната лихва. Ако за две последователни години инфлацията е по 3% това не значи, че инфлацията е общо 6%. Тя е 6.09%. / 1.03*1.03=6.09 /. След като инфлацията действа върху парите ви на принципа на сложната лихва за да я победите вие може да и противодействате със същото оръжие, като инвестирате ползвайки същия ефект на сложната лихва.
Дано сте разбрали, че всяка форма на спестяване е начин единствено да преборите инфлацията, сиреч да запазите покупателната способност на парите си и нищо повече. Ако искате парите ви, които са вашия капитал да заработят за вас и да ви правят по-богат, трябва да ги накарате да работят по най-оптималния начин с доходност по-голяма от инфлацията. . Знаете ли че, хора с еднакви налични финансови ресурси, месечни доходи и инвестициони хоризонти при различен подход към управлението на парите си постигат коренно различни резултати измерващи се в пъти . Ще ви покажа с пример как изглежда всичко това.
Изходни данни:
Иван, Петър и Асен са колеги на 25 години. Всеки е спестил досега по 3000 лева и е решил, че доходите му позволяват да спестява или инвестира месечно по 100 лева. Инвестиционния хоризонт на тримата е дългосрочен от 25 до 40 години.Съответно целите им също са различни.
Иван решава, че ще спестява в банка и го прави при средно 6% годишна лихва.
Петър инвестира със стратегия целяща постигането на 12% средногодишна доходност.
Асен инвестира със стратегия целяща постигането на 15% средногодишна доходност.
Забележка: Според мен стратегия за инвестиране целяща постигане на доходност от порядъка на 12-15% на годишна база е оптимална. Инвестиционна стратегия целаща постигането на по-висока доходност е твърде рискова и не бих я препоръчал на обикновения инвеститор.
Това което ще постигнат тримата колеги съм го отразил в следната таблица:






Коментара на резултатите от този пример го оставям на вас. Разгледайте го внимателно и се замислете не си ли заслужава да управлявате парите си, като разумно ги инвестиране и помислете какво ще ви струва, ако не го правите. Според мен бездействието или нежеланието на един млад човек на 25 години да управлява парите си, се равнява на загуба от най-малко 1 000 000 лева през целия му съзнателен живот. Не ви ли се струва тъпо да оставите на депозит парите си в банка и да забогатява тя, а не вие? Помислете, не е ли време вече да потърсите разумни начини да инвестирате парите си, вместо да продължавате да ги спестявате по добрата стара традиция?
Ако вече сте решили да инвестирате обаче, преди да инвестирате в каквито и да е активи, първо инвестирайте в знания. Ако ги нямате, търсете литература, ровете в интернет и се образовайте финансово. Ако ви мързи или има друга причина да не го правите просто потърсете консултация с финансово-инвестиционен консултант. За няколко часа той ще ви помогне да си направите финансов план и ще ви покаже правилната стратегия с която да го изпълнявате. Резултатите които ще постигнете по този начин ще са многократно по-добри от това което ще постигнете чрез традиционното спестяване.
Ако се чудите кога да започнете да инвестирате, спрете да се чудите. Когато и да започнете ще е късно, тъй като фактора време при инвестирането е много важен. Все пак е по-добре да започнете късно отколкото никога да не го направите. Не отлагайте. Времето е пари.

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Изгубената борса






























В БЕДНА държава с ширеща се корупция, политическа нестабилност, кражби на всички нива в икономиката и липса на ясни правила за чуждите и родните инвеститори, не може да има печалби на фондовата борса. Няма нужда да си магистър по финанси, за да стигнеш до този извод.
Фондовата борса у нас вече повече от година съществува само в икономическите новини, а брокерите се прехранват от дребни спекулации и огромните си, но нереалистични надежди, че нещо може да се промени. Естествено, има и еднократни далавери, които греят само тези, които ги правят.
В резултат на това само за година водещият борсов индекс Sofix падна със 100 пункта, а зад това пропадане стои 25 процента загуби за участниците на пазара. Няма по-губещ сектор, показва безпристрастната ни статистика и без да се използва новият софтуер "Деметра" на Евростат. Даже пазарът на недвижима собственост регистрира по-малък срив - около 5 процента за последните 6 месеца.
Най-лошото е, че никой не си дава сметка какви дълготрайни и тежки последици ще има за икономиката ни, след като фондовата борса изпадне окончателно в нокаут.
- Нито един институционален инвеститор няма да дойде у нас, което ще доведе до тотален финансов вакуум по повечето инфраструктурни проекти.
- Повечето рейтингови агенции ще реагират и може отново да намалят кредитния ни рейтинг.
- Оттук идва ново увеличаване на лихвите по кредитите за бизнеса и за гражданите, защото страната ни става по-рискова, с по-нисък кредитен рейтинг.
- Родният бизнес няма да има достъп до никакъв свеж финансов ресурс, с изключение на скъпите кредити.
- Родното производство ще стане още по-неконкурентоспособно на европейския пазар поради оскъпяване на дейността от скъпите кредити.
- В крайна сметка може да намалее отново износът и с това да загасне единствената мъждукаща лампичка, която сега осветява тунела на кризата. Оттук идва и още по-голямата безработица.
Този сценарий е напълно реалистичен и според финансови експерти може да се развие от 3 до 6 месеца или най-късно до март 2011 година. Всички тези проблеми идват на фона на почти изцяло неработеща икономика, като причините за срива на борсата се оказват изцяло политически.


Следвайки хронологията на събитията можем да отличим 5 основни момента, които досущ приличат на ритуални харакирита.

1. Смяна на местата

Началото на края, който започна декември 2009 - януари 2010 г., бе поставено от вицепремиера и министър на финансите. Симеон Дянков е основно действащо лице в пародията "фондова борса" и до момента. Веднага след идването си на власт финансист номер едно и икономическият министър Трайчо Трайков дадоха ясно да се разбере, че на борсата няма да се случва нищо, сиреч нито един апетитен държавен дял няма да мине оттам. Най-ясният знак бе даден с приватизацията на "Булгартабак холдинг". Имаше разработена стратегия определен процент да се пусне на борсата - до 30 процента. Вместо това бе изработена нова стратегия и всичко ще се продава чрез преговори с потенциален купувач извън капиталовия пазар. Резултатите са два. "Булгартабак" не е продаден и до момента даже не е сложен на тезгяха, а малкото останали чужди играчи на борсата си стегнаха куфарите и се приготвиха да си ходят.
Само с един-единствен ход финансовият министър успя да ги накара да се качат на самолета. Той смени изцяло оперативното ръководство на борсата, като сложи никому неизвестни лица. Изключение е банкерът Асен Ягодин, останал от старото ръководство. Успоредно с това бе сменено и ръководството на Комисията за финансов надзор, където начело застана човек на ГЕРБ с почти никакво отношение към борсата.
Единствената идея на Симеон Дянков в този момент е била не как да се развие пазарът, а как той да бъде обратно национализиран чрез увеличение на дела на държавата над 50 процента от капитала (виж т. 3.). Резултатът бе траен спад на индекса и падането му под 420 пункта.

2. Оставиха бомбите

Нито новото ръководство на борсата, нито това на Комисията по финансов надзор направиха нещо, за да обърнат тенденцията. Напротив. Вместо да се разчисти пазарът от "гнили ябълки" и да покажем на чужденците, че малкото е все пак читаво, на него останаха над 200 потенциални бомби. Това са компании, част от които отдавна са изпразнени и декапитализирани, а другите - дружества, които не подават точна информация и също са заплаха за дребните си акционери. Рано или късно, щеше да се появи проблем, който да заложи на карта цялото съществуване на пазара (виж т. 4.) Липсата на воля за премахването от борсата на тези дружества беше скрита зад неясна загриженост за дребните акционери, въпреки че техните акции се търгуваха в пъти под номинала и един-два пъти в годината. Истинската причина е политическа. Голяма част от бомбите са полуфалирали бивши приватизационни фондове и техни дъщерни дружества, в чиито бордове на директорите могат да се открият много бивши и настоящи партийни величия. В този списък има и много индустриални предприятия, както и курортни компании, чието делистване от борсата ще е равно на признание, че са във финансова несъстоятелност.
Бездействието на борса и комисия, естествено, задълбочи кризата на борсата, а индексът Sofix падна под 400 пункта още през май.

3. Явната национализация

Още преди началото на лятото стана ясен и планът на финансовия министър относно бъдещето на борсата. Той бе решил да си я национализира обратно, като увеличи дела си по номинал и придобие 50+1 процент от капитала. Този ход предизвика най-яростната и последна съпротива от страна на финансовата общност. Даже авторитетното списания "Уолстрийт Джърнъл" излезе със статия против тази национализация, но тя все пак бе реализирана през септември. Държавата изкупи по номинал увеличение на капитала, направено под условие да бъде само за държавата. Само с това си действие Симеон Дянков съсипа и малкото доверие на инвеститорите, защото изкупи акциите по 1 лев, при положение че и при сегашната ниска пазарна капитализация на борсата би трябвало да плати минимум три пъти повече.
Веднага след фарсовото увеличение на капитала, Sofix реагира мълниеносно, като в рамките на 2 седмици в края на септември и началото на октомври загуби 20 пункта и слезе под 370.

4. Случаят "Мостстрой"

Пълното безхаберие на държавата и бордовете, назначени от Дянков, заедно с наглата национализация доведоха до един от двата най-тежки удара на фондовата ни борса. Причините за първия са комплексни - необръщане на внимание за дружества, които явно не са в добро финансово състояние, заедно с липсата на контрол върху финансовите отчети на дружествата. Така се стигна до изненадващото изявление от страна на мениджмънта на "Мостстрой", който обяви, че компанията е изпаднала в несъстоятелност. Индексът за ден се стопи с 3 процента, а на борсата не остана и един чужд инвеститор. Последваха панически разпродажби на акции на множество компании, като тези от групата на холдинг "Пътища" поевтиняха с над 80 процента. И до момента никой не може да отговори на няколко основни въпроса.
- Защо никой не е обърнал внимание на лошите финансови данни на предприятието още през декември 2009 година?
- Защо се допуска изпразване на холдингови структури от съдържанието им - най-добрите им дъщерни дружества?
- Защо продължава да няма ефективна защита на правата на дребните инвеститори?
Единственият отговор дойде от страна на строителния министър Росен Плeвналиев, който заяви, че магистрала "Тракия" няма да пострада. За ужаса на борсата нито един държавен мъж не взе отношение.

5. Пенсионните фондове

По-малко от месец след трагедията около "Мостстрой" всички въпроси за бездействието на Симеон Дянков около капиталовия пазар получиха своя логичен отговор. Заедно с него дойде и последният срив на борсата, която слезе до 334 пункта, или със 100 пункта по-малко от преди година.
Истината е, че правителството на ГЕРБ въобще не се интересува от капиталовия пазар и единствената му цел е да изсмуче и от него някакви пари, за да запуши огромните дефицити, надхвърлящи 2 милиарда лева. За целта Симеон Дянков поиска парите на професионалните пенсионни фондове, от които близо 30 процента се намират на борсата под форма на инвестиции в акции и дялове. Става въпрос за 130 милиона лева, които държавата ще успее да национализира. Според запознати това е само генерална репетиция преди национализацията на над 3 милиарда лева, които се намират в универсалните приватизационни фондове - парите, събирани за допълнителна пенсия на хората в последните 10 години.
Крайният резултат ще бъде - нито пенсия, нито борса. А Симеон Дянков ще се върне в САЩ.
автор: Светослав Загорски

вторник, 16 ноември 2010 г.

Какво уби "келтския тигър"?





























От пример за подражение Ирландия се превърна в заплаха за ЕС и прати еврозоната в нокдаун


Еврозоната изпадна в нокдаун след гръцката криза, но се оказа, че може да стане и по-лошо. Да се стигне до нокаут. И то от мястото, което доскоро беше пример за икономическо развитие, отчасти дължащо се на членството в ЕС.

За изключително кратък период от средата до края на 90-те Ирландия стана не просто модел за подражание. Страната преживя такъв впечатляващ бум, сравним само с този на източноазиатските „тигри“ Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван, регистриран малко по-рано. И успя да го поддържа повече от десетилетие, заради което с гордост наричаше себе си „Келтският тигър“.

Сега обаче на Дъблин се гледа като на реална заплаха не просто за силата на единната европейска валута, а за нейното съществуване въобще. Как се стигна до този обрат, също толкова изумителен, колкото възхода от 90-те?

Назад към историята – от извоюването на независимостта си от Великобритания през 1922 година, та чак до края на XX век Ирландия е Гаврошът на обединена Европа. Често наричат страната „беднякът сред богатите”. И има защо. Ирландия така и не съумява да хване крачката на европейските си партньори след Втората световна война.

Проверката на времето показва, че крайната политика на протекционизъм, водена от редица правителства през тези години, оказва пагубно влияние върху икономиката на страната. Износът (най-вече на селскостопанска продукция) пък е почти изцяло насочен към Великобритания, което допълнително стеснява възможностите за растеж. Идват и двете световни петролни кризи и Ирландия е на дъното.

Логично започва масово изтичане на мозъци и работна ръка, като през 60-те години населението достига абсолютния минимум от 2,8 млн. души. Максимумът пък е достигнат по отношение на безработицата, която е най-високата в Европа – 20%, а бюджетният дефицит е до небесата.

В тази ужасяваща ситуация обаче държавата прави няколко неща, които в крайна сметка правят „тигърския” скок възможен. Още през 70-те Държавната агенция за индустриално развитие започва масово „примамване” на чужди инвеститори в страната в ключови сектори като фармацията, разработване на софтуер и електроника. Ниски разходи и нулев корпоративен данък докарват на острова мощни американски IT компании.

Освен това Ирландия влага значителни средства в образованието, особено гимназиалното и висшето. Разнообразието от технически университети например е поразяващо. Резултатът е висококвалифицирана (и евтина) работна ръка от местни IT специалисти, инженери и т.н., която е добре дошла за hi-tech инвеститорите.

Не случайно доскоро 85 на сто от стоките за износ, произведени в Ирландия, са следствие на директна чуждестранна инвестиция.

Присъединяването към ЕС (1973 г.) също помага значително, защото за инвеститорите Ирландия става трамплин за един огромен общ пазар. Освен това в страната се наливат свежи (и много) пари от еврофондове, които се усвояват достатъчно правилно, за да се стигне до икономическия бум.

За катализатор на пълната промяна се счита изготвянето на стратегия за изкарване на Ирландия от икономическото блато през октомври 1986 година. Автор е Националният икономически и социален съвет (НИСС) – независима организация, включваща профсъюзи, работодатели, фермерски организации, правителствени представители и независими експерти.

От НИСС са категорични, че са нужни значителни жертви от всички, за да се продължи напред и нагоре. Постепенно се стига до редица компромиси между власт и профсъюзи. Например да се намаляват данъците (над 60% от доходите), но да се наложат рестрикции върху възнагражденията. Затягането на коланите включва и значително съкращаване на държавните разходи.

Правителството на Чарлз Хохи, което поема властта през 1987 г., следва препоръките на НИСС и ги прилага в тригодишна Програма за национално възстановяване, която е последвана от редица сходни стратегически документи за развитие.

И започва историята на успеха. През същата 1987 г. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 69% от средното за ЕС. През 2003 достига 136%.

От близо 20% безработицата пада почти до нулата в началото на XXI век. Държавният дълг се свива от 112 на сто от БВП до 33 на сто.

Средният годишен растеж на БВП през 90-те е изумителните 7 процента. На пазара стъпват гиганти като Microsoft, Google, Apple, IBM, Dell, HP и много други.

Икономическият възход превръща Ирландия в рай за имигрантите и особено след разширяването на ЕС през 2004 г. островът е най-желаната дестинация за десетки хиляди поляци, румънци, латвийци, българи.

В резултат на имиграцията 48% от всички нови работни места се заемат от чужденци. Ирландците не се оплакват, защото работа (и пари) има за всички.

Ревът на тигъра обаче скоро се превръща в уплашено мяукане.

Според редица експерти ирландското „чудо” е нищо повече от скоростно наваксване на пропуснатото в периода от края на Втората световна война до 90-те години. Възползване от възможности и обстоятелства, които са за еднократна употреба (примерно еврофондовете).

А конкуренцията вече е много по-голяма – държави като Индия, Индонезия, Бразилия, които са готови с икономически и човешки ресурс да отнемат магическата пръчка на ирландците.

Като страна силно зависима от инвестиции отвън, логично Ирландия се оказа силно потърпевша при настъпването на глобалната рецесия преди две години. Заложили на строителния бизнес, подкрепен с нисколихвени кредити, ирландците поеха ипотечен удар, сходен с този в САЩ, и оттогава не могат да се възстановят.

Банките са пред колапс заради 110 милиарда евро лоши кредити (в това число и ипотечни). В същото време цените на имотите паднаха с 50-60%, а безработицата се вдигна до нивата отпреди 20 години.

Плановете на правителството за укротяване на бюджетния дефицит от над 12% от БВП са свързани с качване на данъци и съкращаване на държавни разходи на обща стойност 6 милиарда евро, и то само за година.

Инвеститорите обаче се опасяват, че този план не е особено ефективен (ниска събираемост на данъци и намаляване на възможността за растеж) и в резултат лихвата по ирландските 10-годишни облигации прехвърли прага от 9 процента за първи път от създаването на Еврозоната. Брюксел се намеси с гаранции, че ще помогне, ако Ирландия поиска помощта на ЕС.

В този драматичен момент обаче Дъблин прави всичко възможно да запази независимостта на своята икономика, постигната с толкова усилия през годините. Затова и няма желание някой друг (ЕС, МВФ) да поеме руля. Но Европа не може, а и не иска да чака повторение на гръцката криза, която постави еврото на жестоко изпитание.

Сега от Еврозоната са убедени, че само навременна намеса може да спре ирландската „зараза” от проникване в и без това крепящи се на косъм евроикономики като португалската и испанската. Защото това вече ще довърши единната европейска валута.
Автор: Александър Томов

понеделник, 15 ноември 2010 г.

БФБ - парите спят


























Сред блокбастърите, които ни се предлагат в последните години, се появи и един по-необикновен филм от тези, с които сме свикнали. За разлика от екшъните, този филм се опита да покаже на родният зрител какво предизвиква кризите и по-конкретно последната, и да разгърне завесата зад „магическият” свят на парите – Уолстрийт.

Естествено, остана неразбран, чужд, дори и сложен за разбиране. Това се случва заради ниското ниво на образование и може би още по-ниската финансова култура на българина.

Основното, което се виждаше и с невъоръжено око, бе централната роля на борсата в американската икономика. Основната артерия, по която се движат паричните потоци там, е борсовият оператор, чиято възраст е колкото тази на държавата им.

Бързината, с която една компания сменя собственика си, финансира инвестициите си с облигационни емисии, с увеличаване на капитала или други инструменти, е за завиждане..Тази скорост, обгърната с публичност, е есенцията на всяка една богата държава.

Борсата е измерител за благосъстоянието на държавата, на компаниите опериращи на нея, на пенсионните и застрахователни фондове, а така също и начин на спестяване и инвестиране на самото население.

На всички ни е ясно, че такова животно към момента в България няма. Просто държавата ни още не го е разбрала. Някой би могъл да каже - нима пак чакаме нещо от правителството, нима то виновно за всичките ни лични и обществени несгоди!?

БФБ и ЦД са държавни предприятия, те носят отговорност за този пазар. За да търгуват все повече инвеститори, те трябва да подготвят добри и конкурентни условия за това.

Естествено под добри условия не включваме увеличението на такси и комисионни, готвени от КФН, един акт на който нито му е времето, нито му е мястото. Във всеки случай, не можем да го определим, като нещо което ще подобри дадена услуга или търговията.

Най-вероятно принудена от бюджета си, комисията избира вместо да съкращава разходите, да увеличи приходите си без да предостави нищо в замяна. Проблемът е, че губим ценно време и вместо да поправим къщичката си, ние се чудим какво да развалим, или търсим поредната причина за бездействието си.

През тези години на криза бяхме свидетели на множество кръгли маси, (които ни донесоха един кръгъл резултат) на които всички демонстрираха огромно познание за проблемите ни, и никакво предложение за решаването им.

Както всичко случило се досега в историята ни, консенсус липсва, или просто се приема линията на нищоправене.

Между другото, един от признаците на депресия е затварянето в себе си, н напускането на дома заради позната среда, която цари, и непредприемането на каквито и да е действия.

Излиза че, родните ПФ, взаимни фондове, БАЛИП, БАУД и др. са изпаднали в подобно състояние на духа. Това в рамките на шегата, разбира се. Но може би в подобно състояние, беше взето решението за един вид частична абдикация от БФБ и насочване на внимание и ресурси на чужди пазари.

По този повод не мога да се сдържа да не цитирам българската поговорка „изпусна питомното, сега гони дивото”... та я докарахме до кривата круша.

В последните месеци международната ситуация остава сложна, като разликата вече е, че тя е сложна при доста по-високи нива на индексите. Можем спокойно да си зададем въпроса, дали цените на акциите на световните борси не изпревариха възстановяването и дали прекомерните очаквания не се разминават с реалността...и всичко това на фона на прясно напечатаните 600 млрд. долара и сблъсъците, и притесненията, дошли след тях.

Високите цени на суровините и бурните ръстове на борсите в развиващите се икономика, накараха някои от инвестиционните банки да се притесняват за нов балон..Всичко това плаши родните ни експерти и може би в случая имат защо да се притесняват.

Това може би ще ги накара да обърнат поглед към единственото познато убежище - БФБ, като единствената борса по света, която отказа да се възстанови и си остана на дъното.

Някои скептици, обаче казват, че се търгуваме на нормални нива.. Къде бяха те преди 2-3 години, да коментират ненормалните нива тогава!? Или биха пожелали да споделят вижданията си относно P/E на редица китайски компании, които почват от 50 нагоре, или предстоящият дебют на Mail.ru и неговата цена.

Нима заявката за двойните листвания на едни от водещите ни фирми износителки не е израз на усещането на самия им мениджмънт за нереално ниската им оценка на базата на ниската ни ликвидност, която, колкото да не ни се иска, е функция на загърбването на пазара от институционалните ни инвеститори!?

Наближава и приватизацията на Булгартабак холдинг, която предизвиква силен интерес от страна на стратегически и финансови инвеститори, според министър Трайков.

Всяко събитие, свързано с приватизация в България ни вкарва на международната инвеститорска карта. Това дава възможност за сравнителен анализ на страната и на борсовият оператор, а наред с отрицателните черти, определено има и доста положителни такива, които сме обсъждали и по-рано.

Замръзването на БФБ на фона на възстановяване на борсите от дъната в международен план, без да има сериозни проблеми на макрониво в България, плюс ниското данъчно облагане и 26 млрд. лв. спестявания в банковата система, са предимства на фона на повечето държави в Европа, а и по света..

Това са предимства, които все още не са калкулирани в борсовите ни цени.

Може би навлязохме в стадия на успокояването, на премислянето на рисковете, вземането на решения...Реалността е следната - светът ще се възстановява бавно, като наливането на ликвидност в системата надува поредния балон, който най-вероятно ще предизвика следващата криза.

Борсите, с изключение на нашата, реагираха и къде по-оптимистично, къде по-песимистично отразиха това възстановяване. Неминуемо емоцията ще напусне и нашата, и нещата ще се уравновесят. Кризата ни свали с асансьора, въпроса е колко време ще ни отнеме да се качим по стълбището.
автор:undrethesun

сряда, 3 ноември 2010 г.

ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ УМИРАТ ОТ СОЦИАЛНИ ГРИЖИ




В последните си десетилетия античен Рим се занимавал много с исканията, сигурността и тегобите на своите граждани. Това ги направило толкова лениви, че империя с население над 50 милиона, съвършена инфраструктура и боеспособна армия не успяла да се противопостави на неколкостотин хиляди германци и готи. Прирастът бил отрицателен, икономиката разбита от високите данъци и регулациите, а римските граждани така напълно лишени от поглед към бъдещето, че когато през 406 сл. Хр. град Тревес бива завзет и разрушен от франките, оцелелите поискали от императора не да възстанови канализацията или мелниците, а да построи нов амфитеатър, в който да продължат да си гледат гладиаторски борби.

Натам отива Европа днес, ако не премахне своята порочна тотална система за социални грижи.

Преди няколко години френски социологически институт стигна до логичния и очевиден извод, че европейската цивилизация е на умиране. Естественият прираст е като цяло отрицателен. Научно-техническият потенциал на континента се топи. Европа, която е историческата майка на съвременната наука, изпитва все по-голям недостиг от учени и научни колективи, които да поддържат научния растеж.
Френските социолози правят сравнение между Европа, от една страна, и Северна Америка и Източна Азия, от друга. С угаснал предприемачески дух и липса на визия за бъдещето, Старият континент не издържа сравнението, макар че има най-съвършената икономическа, транспортна и телекомуникационна инфраструктура, съществувала някога в историята, най-квалифицираното и дисциплинирано население на планетата, най-популярните и привлекателни културни постижения, които предизвикват възхищението на целия свят.

Европа умира. В сравнение с Европа, Северна Америка и азиатските нации – включително Китай от 10 години насам! – са млади, самоуверени и с поглед към бъдещето. Те си поставят далечни и трудни цели и ги постигат. Изпълнени са с предприемачески дух и реализират икономически проекти, за които Европа може само да мечтае. Имат положителен прираст.

Емигриращите към Европа като цяло са трета класа - хора без амбиции и без ориентация към бъдещето, Америка привлича предприемчивите и находчивите. А научният потенциал на средно голяма американска корпорация е равен на научния потенциал в средно голяма европейска държава.
Всичко това съставлява една много дълбока психологическа характеристика на европейското общество: липсата на загриженост и оптимизъм за бъдещето. Хората, които са ориентирани към бъдещето, раждат и отглеждат деца. Децата изискват грижи и жертви сега, а в замяна носят бъдещи ползи и приходи. Същото е и с науката. Наука не се прави от днес за утре. Тя изисква много години на упорит труд и жертви, за да се постигнат полезни цели в бъдещето. За това е нужна ориентация към бъдещето. Американците и азиатците имат такава ориентация. Европа я няма.

Основната причина за западането на Европа е създадената тотална система за държавни грижи. Евробюрократите обещават на всеки европейски гражданин социална сигурност “от люлката до гроба.” За целта всички ресурси са впрегнати да акумулират средства – финансови, организационни, силови – в ръцете на държавата и нейните чиновници. Тоталните социални грижи изискват тотална държава и Европа – в сравнение със Северна Америка и Азия –постепенно се движи в посока на тоталната бюрократична държава.

По своята същност цивилизацията не е инфраструктура, организация, натрупан ресурс и политическо устройство. Цивилизацията – това са човешките нагласи. Историците на цивилизациите изследват развитието в психиката и ориентацията на отделните хора. А точно там социалните грижи имат дълбоко разрушително въздействие.

Социалните грижи унищожават ориентацията към бъдещето. Когато нямаме сигурност в бъдещето, ние се мобилизираме, за да я постигнем. Опасността от грешки ни прави съсредоточени. Опасността от икономически загуби ни кара да обмисляме инвестициите на време, труд и капитали. Несигурността развива нашата находчивост. Когато нямаме абсолютни гаранции за бъдещето, ние даваме всичко от себе си, за да постигнем поне относителна сигурност.
Хората с гарантирана сигурност са лениви и късогледи. Ако бъдещето е осигурено, отсъства мотивацията за развитие и производителност. Няма инициативност, липсва желание за развитие. Повечето хора са така.

Цивилизация, която си поставя за цел да даде сигурно бъдеще на хората, унищожава предприемчивостта и производителността, а даже и положителния демографски прираст. Така тя сама подписва своята смъртна присъда.
Социалните грижи гонят предприемчивите и новаторите. Не е случайно, че като цяло Европа събира “некачествени” имигранти, докато САЩ събират находчиви и предприемчиви имигранти. Държавните социални грижи изискват държавата да присвоява икономически ресурси в себе си, тоест, да ги взема насила от трудолюбивите и производителните. Това насилствено преразпределение винаги е в тяхна вреда и те реагират на него. Някои известни личности напускат цивилизацията, която отнема парите им – например Ален Делон, Ингрид Бергман, Мик Джагър и др., които са сменили гражданство си, за да избягат от високите данъци.
Други, вместо да развият своя пълен потенциал, инвестират част от своето време и усилия, за да спасяват благосъстоянието си от чиновниците - криенето на данъци е ресурсоразходващо. А особено голямото данъчно-осигурително бреме принуждава хората даже да пристъпват закона. Това деморализира обществото и руши истинската държавност.
Накратко, социалните грижи обезсърчават онези, които създават и крепят цивилизацията. Социалните грижи лишават от благотворителност нуждаещите се. Забелязали ли сте как изглеждат онези, които получават социалните помощи? На опашките за получаването им рядко може да се срещне някой, който наистина е в нужда. Но пък се случва да се видят и златни ланци, пръстени и обеци, модни прически и луксозни дрехи. Преобладават видимо работоспособните, здрави и без физически недостатъци.

В същото време няма облекчения за бизнеса, когато реши да подпомогне дом за сираци или за инвалиди.
Държавната социална система, за разлика от частната благотворителност, е безличностна. Дарителят лично решава на кого ще даде, според своята преценка дали човекът насреща е наистина нуждаещ се или симулира.

Държавните социални помощи се раздават по формуляри. Не е важно дали наистина си нуждаещ – важното е да си преминал успешно през всички бюрократични процедури. Трябва да си доста умел, търпелив и даже физически издръжлив, трябва да се квалифицираш като социално подпомагано лице.
Така, вместо да дава средства на нуждаещите се, държавата създава класа от професионални просяци, специалисти по попълване на формуляри и чакане по гишета. Практикуването на тази професия не е по силите на инвалидите, болните, старите, невръстните.

Държавата изоставя в беда истински нуждаещите си, като същевременно предизвиква естествено негодувание у хората, които плащат сметката.

Един ден това напрежение става критично и цивилизацията се разпада.

Социалните грижи пренасочват ресурси в губещи дейности. Натрупването на парични ресурси в държавата прави държавната служба примамлива цел. Тя не изисква никакви особени усилия, творчество, находчивост, предприемчивост или умения. Но пък дава несравнимата възможност за контрол върху парите и собствеността на другите.

Това влияе върху решенията на хората и затова мнозина са мотивирани да станат държавни служители. Така голяма част от обществената енергия, вместо да бъде насочена към производство и развитие, отива в непроизводителните и губещи дейности, където произведеното само се преразпределя.

От друга страна, големи обществени групи – профсъюзи, етнически малцинства, елитни професионални съсловия – се специализират в умения за политически натиск, лобиране и изнудване, които нямат никаква производителна стойност, а изсмукват натрупаните ресурси на обществото в нови програми за преразпределение.

Цивилизация, която насърчава преразпределението, а не производството, не може дълго време да поддържа стабилен икономически растеж. Нейната икономическа система в крайна сметка се срутва под натиска на нарастващите стремежи за непроизводително облагодетелстване на все повече хора.

Божидар Маринов

Любомир Христов : Българи, правителството гази конституцията и краде на имуществото ви!







Прехвърлянето на лична собственост – активи, пари, които са по индивидуални сметки на конкретни хора в обща сметка на държавно ведомство е конфискация, национализация или казано на прост език – кражба. Кражба е, когато взимаш собствеността на един конкретен човек и я слагаш някъде другаде. Аз питам – има ли гражданско общество в България и то съгласно ли е да му бъде конфискувана собствеността?





Този разговор с топфинансиста Любомир Христов проведохме непосредствено преди Бойко Борисов да подпише идиотското споразумение за така наречената „пенсионната реформа”. Към онзи момент Любомир Христов все още вярваше в здравия разум на премиера. Автора ви предоставя това интервю като предупреждение – Българи! Не се залъгвайте – това правителство ви краде личните спестявания, един ден, след години робски труд, ще се събудите без пенсии.

Любомир Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти, а преди това е бил член на управителния съвет на БНБ и съветник на изпълнителния директор на Световната банка, представляващ България, и изпълнителен директор на Централния депозитар. В началото на мандата си премиерът Бойко Борисов посочи Любомир Христов като един от тримата си икономически съветници заедно с вицепрезидента на Световната банка Кристалина Георгиева (днес еврокомисар) и професор Илиян Михов. Днес премиерът Борисов предпочита да се вслушва в налудничави гласове като този на Симеон Дянков, според когото България е излязла от кризата още през април!



- Г-н Христов, защо определихте прехвърлянето на личните сметки в частните професионални пенсионни фондове в НОИ като КРАЖБА?

- Прехвърлянето на лична собственост – активи, пари, които са по индивидуални сметки на конкретни хора в обща сметка на държавно ведомство е конфискация, национализация или казано на прост език – кражба. Кражба е, когато взимаш собствеността на един конкретен човек и я слагаш някъде другаде.

-Казахте и нещо още по-силно : това е все едно да ти вземат банковия депозит или парите под дюшека….

-Естествено. Средствата, които са по индивидуални партиди на осигуряваните лица от първа и втория категория са тяхна лична собственост. Прехвърлянето на лична собственост в общ кюп е правено през 1917 г. в Русия и през 1944 г. в България. Няма никаква разлика между 1917-та и 1944-та г и сега. (През 1917, 1944 г на власт идват комунистическите режими).

-Да, но премиерът Бойко Борисов каза, че това решение е най-радикалното, което е взимано по отношение на пенсионната система в България?!

- Естествено, че е радикално, защото то загърбва конституцията, не уважава частната собственост и не решава никакъв пенсионен проблем. Тази мярка се предлага да бъде предприета, защото не са достатъчни средствата за изплащанe на пенсии на тези, които имат право да ги получат. Тази мярка обаче представлява взимането парите от джоба на хората и слагането им в джоба на държавата. Значи едни пари като ги преместиш от левия в десния си джоб, те не могат да станат повече. Тоест такава мярка не решава никакъв проблем. Единственият ефект, ако тя бъде направена от гледна точка на самите пенсионери, е да им бъдат дадени по-високи отколкото е възможно пенсии за първите две или три години, след което парите ще свършат.

-Идеята за този нов пенсионен фонд шокира частния бизнес. Според едри бизнесмени Бойко Борисов е бил подведен от неграмотни хора?

-Аз не знам дали от неграмотни или злонамерени хора. В страна, в която гражданите държат на свободата си и конституцията се уважава – такова действие, ако бъде предприето, би трябвало да доведе до падане на правителството. Аз питам – има ли гражданско общество в България и то съгласно ли е да му бъде конфискувана собствеността? Защото днес са партидите на миньорите, утре могат да бъдат партидите на универсалните пенсионни фондове, други ден да бъде автомобила ти, на третия ден – апартамента… Тръгне ли се веднъж по този път не е ясно кога ще се спре. Затова това решение е тревожен прецедент за правата на собственост в нашата страна. За това тава дума.

-След като се загърбва конституцията такова решение (от страна на премиера) подлежи ли на съд ?

-Естествено! Има Конституционен съд в страната и ако той наистина е независим, не може да допусне конфискация на частна собственост. И неговата цел е да пази конституцията и следи тя да бъде прилагана.

Независимо от това кой и как e подвел премиера, аз не очаквам това предложение да бъде реализирано и да се стигне до конфискация на средствата по индивидуалните партиди на осигурените лица от първа и втора категория. Моята прогноза е, че то няма да бъде осъществено. Защото страничните негативни ефекти ще бъдат много по-скъпи от това да се предотврати едно напрежение.

-Кои са страничните ефекти, ако решението влезе в сила и се наруши конституцията?

-Ако такова решение влезе в сила най-важното е, че ще бъде изпратен сигнал към абсолютно всички предприемачи в България и абсолютно всички чуждестранни инвеститори, че сигурност за бъдещето в България няма и следователно не е в техен интерес да спестяват и да инвестират тук дългосрочно. Тоест всичко, което имат трябва да го употребят и нищо да не инвестират тук в страната, защото не е ясно кога може да им бъде конфискувано. Да инвестират в реално производство, търговия, в каквото и да било… Щом като частната собственост в България подлежи на произволна и изненадваща конфискация от правителството, какъв е смисълът да я трупаш – за да ти я вземат? Вторият негативен ефект, освен за предприемачите инвеститори и за всички хора, които са осигуряват. Защото биха могли да се случат две неща. Първо – представители на хора, които работят на капиталовия пазар вече обърнаха внимание – ако активите на тези фондове, които са и в ценни книжа и в облигации и в банкови депозити….ако тези ЦК и облигации бъдат предложени за продажба на борсата с оглед да се превърнат в пари, които да бъдат прехвърлени във фонда… Ако това се случи цените на тези активи ще паднат рязко. Ама като паднат цените на тези активи ще се обезценят пенсионните сметки на абсолютно всички, които имат в други фондове – не в тези. Тъй като тези други фондове – универсални и доброволни са вложели в същите активи. Второто ,което ще се случи – от тук нататък всички хора, които в момента се осигуряват (както в първия стълб в задължителното осигуряване, така и в другите два стълбa) ще загубят всякаква сигурност да участват в пенсионната система. За тях ще бъде по-изгодно да преминат в сивия сектор и въобще да не се осигуряват, защото пак не е ясно кога ще конфискуват техните средства по личните партиди. И на практика ще се срути пенсионната система. Всеки който може ще предпочита да получава пари на ръка и да не внася в осигурителната система. Нетният, чистият ефект е едно такова действие ще бъде срив в пенсионната система. Но пак казвам –аз дълбоко вярвам, че такава мярка няма да бъде допусната.

-Е, добре, тогава защо е този театър?! И каква е логиката?

-Е! Аз не го разигравам и не мога да отговоря на този въпрос. А логиката –е проста – не са правени вноски и сега няма пари. Добро утро. Аз разбирам, че почти 80% от тези хора, който са заети с труд, наричeн първа и втора категория – на 80% от тези хора не са внасяни осигуровки за пълните 10 години. Естествено че няма да има пари сега. Тоест – вместо ние 10 години да следим работят ли тези Професионални пенсионни фондове така както са замислени в закона, постъпват ли редовно дължимите осигуровки, как се управляват средствата, ние сега на 10-тата година установяваме, че няма пари. Ами естествено, че няма да има пари след като не са били внасяни. И логиката е – ние не управляваме процесите в страната, ние гасим пожари.

-Според коментиращи темата няма пари, защото пенсионните дружества са крали или са имали некадърни мениджъри?!

-Такъв аргумент е необоснован. Тава е див популизъм по няколко причини. Аз не съм адвокат на пенсионните дружества. Ние можем да говорим за пенсионните дружества в друго интервю, но стремежът да се намери виновен сега след като 10 години нито хората, които осигуряват, нито надзорните органи са следили на практика има ли вноски или няма вноски… Сега е много лесно да се нарочи някой за виновен и да се насочи гневът срещу него. Пенсионните дружества (частично) носят следната вина. Те започнаха дейност и не вложиха един лев в разяснителна кампания – да обяснят на хората за какво се осигуряват, за какво не се осигуряват и каква ще бъдат последиците, ако не се осигуряват. И затова хората са били пасивни. И сега чакат да паднат пари от небето. И правителството, и премиерът, дoри да е Господ е той не може да печата пари. Премиерът и Господ да е не може да направи от въздуха пари. Защо казвам, че този аргумент за това, че пенсионните дружества са откраднали парите е просто смехотворен. Безпочвен е, защото човек, ако познава регулаторната рамка ще разбере, че има две неща – пенсионно дружество и пенсионен фонд. Това са две различни юридически лица. Парите от осигуровките са в пенсионен фонд и пенсионното дружество няма никаква възможност да борави с тези пари. Така че по закон не могат да бъдат откраднати. Там където има злоупотреба, кражба – то това е наказуемо, защото това е нарушение на закона. Но да се обяснява, че едни фондове са си взели автомобили и секретарки осигурителни вноски на хората... това не е вярно, не може да бъде вярно. И цели точно това – да намери хора, които не познават системата които да подкрепят едно такова решение. Което срива държавността. Аз не знам защо трябва да коментирам нарушение на конституцията. Ако аз искам да осъществя едно такова решение бих направил следното – първо бих разпуснал Народно събрание, после бих суспендирал конституцията и накрая бих управлявал с декрети. Е така може да стане това.

-Съществува и друг аргумент - в пенсионните фондове има пари и точно за това Бойко Борисов иска да ги „прибере”?

-Бих казал друго – отива си гордостта на правителството с това, че то не било повишавало данъци, ДДС и други неща. Правителството наложи един огромен ДАНЪК НЕСИГУРНОСТ. И това предложение е „върха на сладоледа”.Правителството наложи един огромен данък несигурност и нестабилност, който потиска всякакви инвестиции – и български и външни, всякаква стопанска дейност различна от продаването на семки и гаражна търговия. Това правителство вече става ясно, че не ни управлява, то се упражнява.

-Вероятно премиерът Бойко Борисов иска да запълни дупки в бюджета с това решение?

-Пенсионната реформа не е средство за решаване на краткосрочен бюджетен недостиг, защото такъв подход я разрушава дългосрочно. А какво значи „запълване на дупки в бюджета”. Значи да се опитваме да представяме бюджета такъв какъвто той не е и не може да бъде, тоест да се лъжем! Прехвърлянето на едни пари от единя в другия джоб не ги увеличава.

Ефектите от подобно управленско решение вече се видяха в Аржентина, където държавата национализира частните пенсионни фондове с 30 млрд. долара активи. Последва срив на песото, срив на борсата и срив на аржентинските ДЦК.

Не можеш да правиш едно и също нещо както в Аржентина, така и в България и да очакваш различни резултати. Каквото се е случило в Аржентина, това ще стане и в България ако това предложение бъде реализирано.

-Някой хора се притесняват, че ако предложението на Борисов не се осъществи пенсионните дружества биха могли да фалират и така ще останат без пенсии?

-Това е уредено в закона. Не знам защо да фалира едно пенсионно дружество. Няма заплахи за това. Дори и едно пенсионно дружество да фалира натрупаните активи по средства на хората се запазват, защото те не са по сметките на пенсионното дружество. Те са в юридически различна форма по съвършено различни сметки на пенсионния фонд. Който е фонд – отделно юридическо лице и върху които активи едно ПД няма власт и не са част от масата на несъстоятелност на ПД. Това е. Дори да фалира няма опасност за натрупаните активи. За пенсиите на хората винаги има опасност. Всъщност най-важният урок от този епизод, която сега се разиграва е този, който трябваше да бъде предмет на разяснителна кампания в последните 10 години. Натрупването на пари във фондове било универсални, било доброволни, било професионални. Натрупването на пари в такива фондове не ти гарантира размер на пенсията. Размерът на пенсията зависи от това в момента в който се пенсионираш колко пари ще бъдат натрупани. А то се определя от няколко неща. Но най.важни са размера и продължителността на правене на вноски и колко години са били правени. Второто което е важно това е динамиката на пазара и как са били управлявани тези пари. И трето – размера на таксите и другите разходи. Ето от тези неща зависи. И никой не ти гарантира размера на пенсията че през 2020 г, когато родените през 1960 г. жени ще могат да получават пенсия от УПФ. И на тях ще им се случи абсолютно същото, което сега наблюдаваме с миньорите. Ще се събудят 2020 г и ще разбeрат, че парите натрупани по техните партиди не им осигуряват достатъчна пенсия. Ето сега е моментът да се постави този въпрос и да му се търси решение, докато има 10 години за решаване. А не 2020 г, както е сега с миньорите ,когато всички алтернативи са изчерпани и пари просто няма. Сега е моментът за поставяне и решаване на въпроса за парите в универсалните пенсионни фондове, а не в професионалните. Този въпрос вече е отминал. Аз затова и предложих просто решение – вместо да се национализират партидите на всеки работник от първа и втора категория който е придобил на 1-ви януари 2011 г право на пенсия парите по неговата лична партида да се дадат на куп – 5000 лв., 10 000 лв. или 300 лв., това са неговите пари. И той да ходи да търси защо е така – внасяно ли му е, не му ли е внасяно, работил ли е… това нещо е трябвало да прави през миналите 10 години Но това са парите. И нито Бойко Борисов, с най-добрите му намерения в която аз не се съмнявам, нито Господ може да направи сметката по личната партидата повече отколкото има в нея. Това, което могат и се канят да направят е да вземат от Драган и да дадат на Иван. Но това е кражба.

-Вие казвате – аз давам предложения… Но в последно време премиерът не се вслушва в експерти, а в синдикатите?!

-Е, да де ама синдикатите всъщност кой ги е избирал?! Това което искат в момента синдикатите за миньорите е следното – да се вземат парите на всички работещи в момента и за три години да се дадат на тези, които се пенсионират първи. И тези миньори, които са членове на синдикатите, които ще се пенсионират след пет години трябва да знаят, че за тях пари няма да има. Техните пари ще са 0, защото ще бъдат дадени на по-възрастните им колеги. Ето това искат синдикатите. Нека да го кажат така – и то на членовете си. Това правят синдикатите – те взимат парите на всички миньори и ги дават на тези, които ще се пенсионират догодина. Толкоз.

-Работиш години наред, остаряваш и един ден се събуждаш и разбираш, че няма да си получиш пенсията?!

-ДА, затова става дума! Въпреки че е внасяно.

-Защо според вас нашият фондов пазар е на изкуствено дишане?

-На изкуствено дишане е капиталовият ни пазар, защото няма ликвидност. Това означава, че не се влагат пари, единствените пари които се инвестират са на така наречените институционални инвеститори, които са освовно пенсионните фондове. А на капиталовия пазар се търгуват акции и облигации на големи и стабилни компании, така поне е по дефиниция. Но те също не са гарантирани срещу фалит – като Мостстрой, да речем. Този капиталов пазар е алтернативен източник на финансиране на тези компании, те затова и са наречени публични , защото се търгуват на пазара. Алтернативен източник на дългосрочен рисков капитал това е фондовия пазар – алтернативен на банките. Повечето от нашите публични компании вече се търгуват на пазара, търгуват една малка част от акциите си (10-15-20%). А другите 70-80% от акциите са собственост на концентриран брой акционери. Щели да паднат цените на акциите – много важно като паднат техните цените. Ние така или иначе си управляваме публичните компании като бащиния. Но ще бъде убита перспективата на капиталовия пазар да бъде алтернатива на банките. Което е важно. От гледна точка на по-големите публични компании капиталовия пазар има две характеристики. Първата – финансирането на капиталовия пазар беше по-евтино отколкото банковото финансиране. Второ – там парите са по-дългосрочни и са с по-голям риск. Тоест от банката взимаш заеми и се задължаваш в определен срок да й го върнеш с лихва. На капиталовия пазар продаваш акции, което е част собствеността и нещо не обещаваш. Ако имаш печалба – ще я разпределяш, ако не – няма да разпределяш за инвеститора. Рискът от това дали ще имаш доходност или не го носи инвеститора. И затова капиталовият пазар е атрактивна алтернатива в света. У нас той не е развит добре. И дори да се случат апокалиптични сценарии на капиталовия пазар, за който предупреждават тези, които участват на този пазар, те няма да имат толкова сериозно влияние, ако това се случи във САЩ, Великобритания или някоя страна с развит капиталов пазар.

-Защото Българската фондова борса е в критично състояние?!

-Тя не е в критично състояние, тя си оперира. БФБ е с минимално значение за функционирането на икономиката ни. Тя не изпълнява съществена роля като алтернативен източник на финансиране. Акциите са рискова инвестиция. Рискове можеш да предприемаш там, където очакваш възвращаемостта или бъдещата доходност да те компенсират за рисковете. Дори в комунистически Китай няма такъв риск за частната собственост какъвто има в България – страна членка на ЕС.



Интервю на Мария Друмева

Парите - какво трябва да обясним за тях на децата си?



На каква възраст започвате да говорите с детето си за пари?

Ако си задавате този въпрос, то вие най-вероятно сте закъснели, пише CNBC.

Никога не е прекалено рано да започнете да водите тези разговори, особено в днешно време. Най-голямата грешка, която можете да напарване е да НЕ говорите за пари с децата.

Експерти съветват, че 5-те най-важни неща, за които трябва да говорите с тях са:

1. Разликата между „имам нужда" и „искам"

Научете ги да разграничават нещата, които наистина им трябват и тези, които са просто прищявки. Когато поискат да им купите нещо, нека ви обяснят ЗАЩО трябва да го имат.

Също така, нека категоризират - да имат приоритети и да има други неща, които са по-надолу в списъка.

2. Какво е лихва?

Да плащаш лихва: Давайте на по-големите деца парите за седмицата и ако поради лошо планиране, те ги изхарчат по-рано, не се размеквайте! Кажете им, че или ще трябва да се справят до следващия понеделник без пари, или ще им отпуснете заем, който ще платят с лихва от следващата издръжка. Така ще научат и какво е овърдрафт и как да го избягват.

Да получаваш лихва: Нека разберат колко важно е човек да спестява. От малки може да им направите спестовна сметка - обяснете им как тези пари се трупа, получават лихва и един ден ще ги изтеглят и ще платят нещо важно.

3. Какво е кредитна карта?

Много деца си мислят, че кредитната карат е магическо картонче и за да платят, те просто трябва да го извадят и готово. Нека от малки разберат, че това не са лесни пари, а пари, които не са ваши и които ще връщате.

4. Да вземат участие в решенията на семейството

Обсъждайте с тях това къде да отидете на почивка - нека да им е ясно, защо не може да се отиде в чужбина.

Когато сте в магазина им показвайте какви продукти купувате, защо избирате точно тези и какво е „намаление".

5. Какво е акция?

Повечето деца в училищна възраст би трябвало добре да разбират какво е акция, акционер и търговия.

Говорете им за вашия портфейл и какви решения вземате, давайте им съвети, за да могат, когато станат на 18 да имат свой и да започнат да търгуват сами.