В БЕДНА държава с ширеща се корупция, политическа нестабилност, кражби на всички нива в икономиката и липса на ясни правила за чуждите и родните инвеститори, не може да има печалби на фондовата борса. Няма нужда да си магистър по финанси, за да стигнеш до този извод.
Фондовата борса у нас вече повече от година съществува само в икономическите новини, а брокерите се прехранват от дребни спекулации и огромните си, но нереалистични надежди, че нещо може да се промени. Естествено, има и еднократни далавери, които греят само тези, които ги правят.
В резултат на това само за година водещият борсов индекс Sofix падна със 100 пункта, а зад това пропадане стои 25 процента загуби за участниците на пазара. Няма по-губещ сектор, показва безпристрастната ни статистика и без да се използва новият софтуер "Деметра" на Евростат. Даже пазарът на недвижима собственост регистрира по-малък срив - около 5 процента за последните 6 месеца.
Най-лошото е, че никой не си дава сметка какви дълготрайни и тежки последици ще има за икономиката ни, след като фондовата борса изпадне окончателно в нокаут.
- Нито един институционален инвеститор няма да дойде у нас, което ще доведе до тотален финансов вакуум по повечето инфраструктурни проекти.
- Повечето рейтингови агенции ще реагират и може отново да намалят кредитния ни рейтинг.
- Оттук идва ново увеличаване на лихвите по кредитите за бизнеса и за гражданите, защото страната ни става по-рискова, с по-нисък кредитен рейтинг.
- Родният бизнес няма да има достъп до никакъв свеж финансов ресурс, с изключение на скъпите кредити.
- Родното производство ще стане още по-неконкурентоспособно на европейския пазар поради оскъпяване на дейността от скъпите кредити.
- В крайна сметка може да намалее отново износът и с това да загасне единствената мъждукаща лампичка, която сега осветява тунела на кризата. Оттук идва и още по-голямата безработица.
Този сценарий е напълно реалистичен и според финансови експерти може да се развие от 3 до 6 месеца или най-късно до март 2011 година. Всички тези проблеми идват на фона на почти изцяло неработеща икономика, като причините за срива на борсата се оказват изцяло политически.
Следвайки хронологията на събитията можем да отличим 5 основни момента, които досущ приличат на ритуални харакирита.
1. Смяна на местата
Началото на края, който започна декември 2009 - януари 2010 г., бе поставено от вицепремиера и министър на финансите. Симеон Дянков е основно действащо лице в пародията "фондова борса" и до момента. Веднага след идването си на власт финансист номер едно и икономическият министър Трайчо Трайков дадоха ясно да се разбере, че на борсата няма да се случва нищо, сиреч нито един апетитен държавен дял няма да мине оттам. Най-ясният знак бе даден с приватизацията на "Булгартабак холдинг". Имаше разработена стратегия определен процент да се пусне на борсата - до 30 процента. Вместо това бе изработена нова стратегия и всичко ще се продава чрез преговори с потенциален купувач извън капиталовия пазар. Резултатите са два. "Булгартабак" не е продаден и до момента даже не е сложен на тезгяха, а малкото останали чужди играчи на борсата си стегнаха куфарите и се приготвиха да си ходят.
Само с един-единствен ход финансовият министър успя да ги накара да се качат на самолета. Той смени изцяло оперативното ръководство на борсата, като сложи никому неизвестни лица. Изключение е банкерът Асен Ягодин, останал от старото ръководство. Успоредно с това бе сменено и ръководството на Комисията за финансов надзор, където начело застана човек на ГЕРБ с почти никакво отношение към борсата.
Единствената идея на Симеон Дянков в този момент е била не как да се развие пазарът, а как той да бъде обратно национализиран чрез увеличение на дела на държавата над 50 процента от капитала (виж т. 3.). Резултатът бе траен спад на индекса и падането му под 420 пункта.
2. Оставиха бомбите
Нито новото ръководство на борсата, нито това на Комисията по финансов надзор направиха нещо, за да обърнат тенденцията. Напротив. Вместо да се разчисти пазарът от "гнили ябълки" и да покажем на чужденците, че малкото е все пак читаво, на него останаха над 200 потенциални бомби. Това са компании, част от които отдавна са изпразнени и декапитализирани, а другите - дружества, които не подават точна информация и също са заплаха за дребните си акционери. Рано или късно, щеше да се появи проблем, който да заложи на карта цялото съществуване на пазара (виж т. 4.) Липсата на воля за премахването от борсата на тези дружества беше скрита зад неясна загриженост за дребните акционери, въпреки че техните акции се търгуваха в пъти под номинала и един-два пъти в годината. Истинската причина е политическа. Голяма част от бомбите са полуфалирали бивши приватизационни фондове и техни дъщерни дружества, в чиито бордове на директорите могат да се открият много бивши и настоящи партийни величия. В този списък има и много индустриални предприятия, както и курортни компании, чието делистване от борсата ще е равно на признание, че са във финансова несъстоятелност.
Бездействието на борса и комисия, естествено, задълбочи кризата на борсата, а индексът Sofix падна под 400 пункта още през май.
3. Явната национализация
Още преди началото на лятото стана ясен и планът на финансовия министър относно бъдещето на борсата. Той бе решил да си я национализира обратно, като увеличи дела си по номинал и придобие 50+1 процент от капитала. Този ход предизвика най-яростната и последна съпротива от страна на финансовата общност. Даже авторитетното списания "Уолстрийт Джърнъл" излезе със статия против тази национализация, но тя все пак бе реализирана през септември. Държавата изкупи по номинал увеличение на капитала, направено под условие да бъде само за държавата. Само с това си действие Симеон Дянков съсипа и малкото доверие на инвеститорите, защото изкупи акциите по 1 лев, при положение че и при сегашната ниска пазарна капитализация на борсата би трябвало да плати минимум три пъти повече.
Веднага след фарсовото увеличение на капитала, Sofix реагира мълниеносно, като в рамките на 2 седмици в края на септември и началото на октомври загуби 20 пункта и слезе под 370.
4. Случаят "Мостстрой"
Пълното безхаберие на държавата и бордовете, назначени от Дянков, заедно с наглата национализация доведоха до един от двата най-тежки удара на фондовата ни борса. Причините за първия са комплексни - необръщане на внимание за дружества, които явно не са в добро финансово състояние, заедно с липсата на контрол върху финансовите отчети на дружествата. Така се стигна до изненадващото изявление от страна на мениджмънта на "Мостстрой", който обяви, че компанията е изпаднала в несъстоятелност. Индексът за ден се стопи с 3 процента, а на борсата не остана и един чужд инвеститор. Последваха панически разпродажби на акции на множество компании, като тези от групата на холдинг "Пътища" поевтиняха с над 80 процента. И до момента никой не може да отговори на няколко основни въпроса.
- Защо никой не е обърнал внимание на лошите финансови данни на предприятието още през декември 2009 година?
- Защо се допуска изпразване на холдингови структури от съдържанието им - най-добрите им дъщерни дружества?
- Защо продължава да няма ефективна защита на правата на дребните инвеститори?
Единственият отговор дойде от страна на строителния министър Росен Плeвналиев, който заяви, че магистрала "Тракия" няма да пострада. За ужаса на борсата нито един държавен мъж не взе отношение.
5. Пенсионните фондове
По-малко от месец след трагедията около "Мостстрой" всички въпроси за бездействието на Симеон Дянков около капиталовия пазар получиха своя логичен отговор. Заедно с него дойде и последният срив на борсата, която слезе до 334 пункта, или със 100 пункта по-малко от преди година.
Истината е, че правителството на ГЕРБ въобще не се интересува от капиталовия пазар и единствената му цел е да изсмуче и от него някакви пари, за да запуши огромните дефицити, надхвърлящи 2 милиарда лева. За целта Симеон Дянков поиска парите на професионалните пенсионни фондове, от които близо 30 процента се намират на борсата под форма на инвестиции в акции и дялове. Става въпрос за 130 милиона лева, които държавата ще успее да национализира. Според запознати това е само генерална репетиция преди национализацията на над 3 милиарда лева, които се намират в универсалните приватизационни фондове - парите, събирани за допълнителна пенсия на хората в последните 10 години.
Крайният резултат ще бъде - нито пенсия, нито борса. А Симеон Дянков ще се върне в САЩ.
автор: Светослав Загорски
Няма коментари:
Публикуване на коментар