....Да живее краля!

Джако изпревари Ив Сен Лоран в класацията на звездите, които печелят най-много, след като са напуснали този свят. Кралят на поп музиката Майкъл Джексън оглави класацията на американското списание "Форбс" с 275 млн. долара - повече от всички останали участници, взети заедно.

За десета поредна година списанието подрежда знаменитостите, които от отвъдното печелят най-много пари на този свят.

До 2009 г. класацията се оглавяваше от Ив Сен Лоран, но през настоящата година дизайнерът дори не намери място в ранглистата. За да попаднат в нея, покойниците трябва да са спечелили минимум 5 млн. долара от октомври 2009 г. до 1 октомври 2010 г.

Като цяло годината не бе много печеливша за починалите звезди. Със съвместни усилия най-богатите покойни звезди са успели да спечелят едва 506 млн. долара спрямо 886 г. предишната година.
Финансовите им резултати биха били много по-скромни, ако не бе приносът на починалия през лятото на миналата година Майкъл Джексън.

Наследниците на краля на поп музиката продължават да трупат милиони благодарение на акциите му от Sony/ATV catalog, на приходите от биографичния филм This is it с последните дни от живота му, както и на несекващия интерес от страна на феновете. Джако наистина може да се превърне в машина за пари още десетилетия наред, ако повтори феномена Елвис Пресли.



Кралят на рока се нареди тази година на второ място, защото за година богатството му се увеличи с 60 млн. долара. Това е повече от 4 пъти по-малко в сравнение със спечеленото от Майкъл Джексън, но с 5 млн. долара повече, отколкото брандът Елвис получи предишната година, когато беше четвърти.
С 50 млн. долара третата позиция в подреждането на "Форбс"зае писателят Джон Толкин, автор на трилогията "Властелинът на пръстените".

Четвърти е карикатуристът Чарлз Шулц, "баща" на кучето Снупи - той увеличи богатството си на този свят с 33 млн. долара. Петият най-печеливш покойник бе Джон Ленън, спечелил "само" 17 млн. долара в годината, когато щеше да навърши 70 години.

В десетката влизат още писателят Стиг Ларшон (15 млн. долара), детският писател Тиъдър Сюз Гейзел (11 млн. долара), Алберт Анщайн (10 млн. долара), бившият собственик на бейзболния клуб "Ню Йорк янкис" Джордж Стайнбренър (8 млн. долара) и американският композитор Ричард Роджърс (7 млн. долара).





















R.I.P. MJ

Тотю е магьосник

Днес (б.р. вчера) разбираме следното от пресконференция на министър Тотю Младенов и шефката на НОИ Христина Митрева:

- по личните сметки на осигурените в професионалните фондове няма достатъчно средства и съответно не могат да плащат достатъчно високи пенсии

- затова държавата ще ги национализира, ще събере парите в един общ фонд и с тези пари ще плаща високи пенсии

Е, как става това, се пита в задачката? Със същото количество пари Тотю Младенов може да плаща в пъти по-високи пенсии отколкото могат да плащат пенсионните фондове.

Забележете:

- броят на осигурените/внасящите вноски остава същият

- броят на получаващите пенсия остава същият

- управлението на парите ще се извършва по абсолютно същия начин (вкл. ще се запазят същите инвестиции)

- набраните до момента средства остават същите

Преди и след национализацията всичко е едно и също – парите са едни и същи. Но по някакъв потаен и чудноват начин след национализацията ще могат да се плащат многократно по-високи пенсии със същите пари.

Дори нещо повече, бихме очаквали след национализацията нещата да се влошават, защото прозрачността намалява драстично. НОИ е тотално непрозрачна институция, а когато непрозрачна държавна институция управлява пари, вероятността за злоупотреби е огромна.

Отделно, национализацията вреди на бизнес средата, т.е. ще има по-бавно икономическо развитие, по-малко инвестиции, по-малко работни места, по-малко бюджетни приходи (вкл. по-малко приходи от осигуровки). Т.е. при по-лоши условия след национализацията някак си ще се плащат по-високи пенсии.

Значи, стигаме до извода, че Тотю е магьосник. От малко прави много, от нищо прави нещо.

Каква тогава е неговата магия? Много просто - той ще изхарчи натрупаните в професионалните фондове пари, за да изплаща високи пенсии до края на мандата. След това парите ще свършат, ще се отвори огромен дефицит в национализирания фонд, но това вече няма значение за Тотю, защото на власт ще е друго правителство.

С две думи – магията на Тотю е да се похарчат натрупаните пари до края на мандата – "след нас и потоп". Ето още един аргумент против национализацията. Национализират ли се парите, те ще бъдат прахосани до края на мандата вместо да се трупат за плащане на пенсии.

Вярното решение е друго – премахване на привилегиите за супер ранно пенсиониране и въвеждане на един много прост принцип: "който иска да се пенсионира по-рано, трябва да спести съответните средства, за да финансира ранното си пенсиониране" (това някои правят и в момента, а други искат да минат между капките). Т.е. не национализация на лични спестявания, а насърчаване на повече лични спестявания. Особено важно е този принцип да се прилага за полицаи, военни и др.под., които въобще не внасят никакви осигуровки (още по-малко осигуровки за ранно пенсиониране).

автор:Г.Ангелов

Подарявам личната си пенсионна сметка

От няколко месеца правителството работи методично срещу частния сектор и пазарната конкуренция. Въведе държавни стандарти за хранителни продукти "Стара планина", предложи регулиране на транспортната мрежа и разписания, последва прехвърляне на резерва на здравната каса под контрола на лекарския съюз, който блокира реформите в своя сектор. Тези ходове, задоволяващи добре организирани групи със специални икономически интереси, достигнаха своя апогей с решението на МС да одържави средствата, натрупани в професионалните пенсионни фондове, като ги прехвърли към НОИ.

Оправданието е, че събраните спестявания в личните сметки били "обидно малки". В същото време и финансисти, и икономисти заговориха за "национализация" и дори за "държавен грабеж".

Сметките в частните пенсионни фондове са лични и са форма на спестяване. В тях се калкулират направените вноски и получената доходност от управление на средствата. Докато НОИ вкарва всичко "в кюпа", не управлява отделни сметки и отчита движението по всяка от тях.

Според Конституцията частната собственост е неприкосновена, а принудително отчуждаване може да стане само чрез закон и при условие, че определени нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Решението за изземане на частни пенсионни спестявания е изключително опасен прецедент и наистина прилича на държавен грабеж.

Само деспотично държавно управление може да игнорира законите,

пазарните принципи и неприкосновеността на частната собственост, вместо да потърси корена на злото и да намери правилното решение.

За малките натрупвания в частните фондове е виновна държавата - тя е решила какъв процент от осигуровките да отиват в личните пенсионни сметки на хората. Цари регулативната несигурност в пенсионната система, съчетана с нежелание на държавните структури да позволят силна частна осигурителна система, която да се конкурира с държавната. Липсата на дългосрочна стратегия, която да стимулира лични спестявания за пенсионно осигуряване, съвсем естествено води до недостатъчно финансиране.

Възможно ли е Националният осигурителен институт да управлява парите на хората по-ефективно от частните фондове и как прехвърлянето на няколкостотин милиона ще реши проблемите с малките спестявания? Ясно е, че дефицитът по пенсионните сметки на полагащите първа и втора категория труд ще се разпредели между всички осигуряващи се, ще се вдигне осигурителният стаж, пенсионната възраст и др. А административната гимнастика, която синдикални организации и правителствени чиновници предлагат на обществото,

има прозрачна цел - придобиване на контрол върху огромни средства.

Това ни връща към въпроса коя пенсионна система е по-съвършена - частната или държавната. Според австрийския икономист от ХХ век Лудвиг фон Мизес това е избор между рационалната организация на пазарната икономика и произволния диктат на правителствените бюрократи.

Да погледнем само ръководните органи. Управителният съвет на фонд "Съгласие" например се състои от шестима членове, а Надзорният съвет на НОИ наброява 24 - 7 са представители на синдикатите, 11 са от квотата на правителството, останалите - на работодателите.

При частните фондове увеличените разходи, които не водят до увеличение на възвращаемостта на инвестициите, са чиста икономическа загуба, което води до намалени дивиденти и отлив на инвеститори. При тях има директна връзка между вземането на решения и реакцията на капиталовите пазари, което е и обективната оценка за правилността на взиманите решения. Такава връзка при НОИ липсва. Решенията за изразходване на средствата са своеволни, защото Надзорният съвет си знае -

при спадащи приходи държавата ще помогне

- като обяви за престъпление неплащането на осигуровки, като качи осигурителните вноски или просто като бръкне в торбата за още субсидии.

Пенсионното осигуряване, базирано на пазарен принцип, насърчава разумните инвестиции и създава условия хората да избират между "оферти" на различни фондове. Изземането на средства, което държавата замисля, ясно показва коя от двете системи е по-демократична и по-ефективна. Лично аз гласувам за пазарния модел и съм готов да подаря сметката, която все още имам в частен пенсионен фонд, на всеки, който с факти успее да докаже, че не съм прав.

Цветелин Цоневски

Добра ли е алчността?

„Алчността е добра” – това е книга, която никога няма да види бял свят, защото всъщност е творение на измислен филмов герой. Книгата е на Гордън Геко, когото светът много добре познаваше от филма Wall Street. Почти четвърт век след първия филм имаме по-различен Геко, по-различен финансов свят и доста по-различно отношение към Wall Street. Някога такива като Геко бяха олицетворение на алчността, защото не искаха и не можеха да преглътнат загубата. Но най-важното е, че те бяха готови да нарушат правилата и в името на печалбата да работят противозаконно. Срещу тях стояха честни инвеститори с благородни намерения да спасяват закъсали компании и да инвестират капиталите си умно и с големи печалби.

Сега нещата изглеждат по-различно. Героите манипулират пазара, без да оставят следи за регулаторите и съда. И ако в първия филм бяха достатъчни две имена на фирми, споменати от Геко, за да бъде вкаран в затвора, във вторият видяхме как рухват компании за десетки милиарди от пуснати слухове и „злонамерени” къси продажби. В тях няма нещо незаконно. Все пак така работят пазарите – срещу всяка покупка стои съответната продажба и двамата инвеститори са ръководени от коренно противоположни виждания. Но тези два филма за Wall Street представят промяната в отношението на все повече хора към борсата и със сигурност ще има причини за продължаване на регулациите в сектора.

Алчността и страхът

Двете противоположни чувства са в основата на инвестиционните решения. Или поне това е неписаната догма на Wall Street. В действителност страх или алчност има много рядко. Здравият разум преобладава през по-голямата част от ежедневието на борсата, а процесът на инвестиране се базира на информация, анализ и перспективи за развитие. Само понякога пазарите изпадат в паника или се впускат в безразсъдни покупки, когато вложенията са печеливши и „никога” няма да паднат. Вторият филм показа много точно паниката на борсите преди две години. Тогава и големите играчи загубиха много, а някои дори бяха изхвърлени от играта. Ясно е, че дотам ги е докарала алчността. За Геко тази алчност е много по-вредна от престъпленията, които той е вършил. Може би защото спекулациите и играта между акулите си остава в затворения кръг на големите в този бранш. Тогава един от големите печели за сметка на друг. А в последната „игра” се включиха все повече хора чрез безразсъдни покупки на недвижими имоти и ценни книжа, финансирани с прекомерен кредит.
Wall Street vs. Main Street

Инвестиционните банки печелеха от секюритизацията на недвижими имоти. Докато имаха възможност и докато не се оказа, че държавата трябва да ги спасява със стотици милиарди. Wall Street се възприема от мнозина в САЩ като източник на проблемите им. Но това, което много добре можеше да се види във филма е, че вина носи всеки участник в балона – дали като купувач на второ и трето жилище срещу ипотека или като банкер, създал и разпространил финансирането срещу дългове. Не мога да се съглася с това твърдение , че моралният риск го има сега, а не и преди 25 години. Моралният риск е определен във филма като безобразия с парите на другите – типичен пример са фондовете, които се определят като ниско рискови, а всъщност са инвестирали в съмнителни инструменти с висока степен на заемен капитал. Wall Street създаде проблемите, такива каквито ги познаваме, и Геко не пропусна да отбележи това. В неговото определение, че дериватите са оръжия за масово унищожение, прозират думите на Уорън Бъфет.

Моралният риск в първия филм се ограничи (но винаги ще си остане) до безразсъдно предлагане на неподходящи инструменти на клиентите, пренебрегване на рисковете и разбира се придобиване на компания с единствената цел тя да бъде ликвидирана и да се вземат печалби от това. Дълбоко се съмнявам, че основната идея тогава е била да се разграничат спекулантите, които са се прицелили към пенсионните фондове на трудолюбивите американци, правещи всичко за компанията си, въпреки че точно това се получи.

Все пак добра ли е алчността?

Алчността е причината за кризата, но тя е и двигател за растеж. Парите са в основата на всяка иновация, без значение дали става въпрос за CDS или революционно нова енергия. Това е същината зад успеха на Wall Street през изминалите почти два века и неговото проклятие. Балоните ще се редуват с кризи, но всеки от тях ще създава уникален принос към развитието на световната икономика и отлични възможности за печалба. Алчността ще продължи да движи денонощно парите в търсене на начин за мултиплицирането им. Голямата депресия или Кредитната криза ще останат в историята като епизоди на икономически сътресения с епохален характер, но те са всъщност преходът към следващия период на подем. И към създаването на по-ефективен начин за икономически растеж, защото дължим кризите и възходите единствено на алчността и човешката изобретателност.

Автор:Цветослав Цачев

5 нови мита за имотите!

Забележка: Статията е насочена предимно към жилищния сегмент и физически лица.


Мит №1: Стигнахме дъното.


От зимата на 2008 година циклично през няколко седмици медиите се изпълват с гръмки заглавия за достигнато дъно при имотите, стабилизиране и първи наченки за нов ръст от родните анализатори. Думите са винаги общи, борави се с понятия като престижни локации, мотивирани купувачи, качествени имоти, търсене/предлагане, повишен интерес и др.

Освен да им стиснем ръката на тия експерти и да ги предложим за Нобелова награда, друго не се сещам какво може да се направи. За да се види качеството на подобни смели прогнози са достатъчни и най-повърхностни икономически познания като:

- икономическите кризи и поведението на икономическите субекти ( в частност имотите );
- Какви процеси протичат в момента ( инфлационни или дефлационни );
- причинно-следствени връзки ( икономика/имоти ), поведението на кое е определящо за другото.

Статистиката сочи, че една от всеки три рецесии е предизвикана от борсов крах, една от всеки четири е предизвикана от имотна криза и една от всеки шест рецесии е предизвикана от финансова криза. За дълбочината на настоящата ще оставя всеки сам да си прецени и дали оптимистичните възгласи от сбирката на Г-20, където единодушно обявиха нейния край са обективни?

Някои от характеристиките за дефлация са следните: спад на икономиката, нарастване на фалитите, увеличаване на безработицата, свиване на паричната маса в обръщение и за капак замразено кредитиране. С две думи: парите поскъпват, а кредитите започват да "парят". Като цяло всички спасителни мерки до момента, които бяха предприети от правителствата бяха насочени да се избегне опасността от дефлационна спирала, която е още по-болезнена. Достатъчно е да се погледнат последните данни от Евростат за Еврозоната или от НСИ за България, за да се прецени какви процеси протичат в момента.

Друга характерна черта на рецесиите е, че обикновено след техния край следва дълъг период на шок при имотите и едва след настъпването на траен икономически растеж върху техните цени започват да действат инфлационни процеси или т.нар. обръщане на тренда. Съвсем накратко само ще отбележа, че за инфлацията и до ден днешен съществуват редица различни определения от икономистите в зависимост от школата им, но аз ще акцентирам в случая за преразпределителните ефекти на богатството/активите като функция от инфлацията. Т.е. покачването на цените на стоките и услугите става не в едно и също време и не е по равно. Затова смятам, че оптимизма на "търсачите" на дъно при имотите през няколко седмици е меко казано смешен и със стойност нула от икономическа гледна точка. Защо?

Няма как в момента някой да предрича при имотите стагфлация ( от стагнация и инфлация ), която се характеризира като състояние на икономиката със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата, а като основен фактор за това да бъдат имотите. За сравнение този икономически феномен е наблюдаван през 70-те години след монополно повишаване цената на петрола от ОПЕК.



Мит №2: Когато се размрази банковото кредитиране жилищния сегмент рязко и бързо ще възстанови ценовите си нива от края на 2007( началото на 2008 година ).


От една страна банковото кредитиране никога не е било замразявано ( освен единични случаи при някои от търговските банки в България за кратък период от време ), но вече се промениха условията към кредитополучателите и смея да твърдя, че "лесните" кредити, на които бяхме свидетели останаха в историята и в обозримо бъдеще няма да ги видим повече.

От друга страна една от дефинициите за бедност е, когато някой е толкова задлъжнял, че повече не може да задлъжнява дори и да иска. При новите условия на банките се получава точно това и единици са хората, които биха покрили техните изисквания, ако решат да прибегнат до кредит. В настоящата ситуация това трябва да е доста прецизирано решение понеже, както казахме вече при дефлационни процеси най-много "тежи" дълга.



Мит №3: Когато лихвите по депозитите започнат да спадат, това автоматично ще доведе и до спад на лихвите по досега действащите кредити.


Банките-майки на търговските банки в България ясно показаха, че кредитната експанзия, на която бяхме свидетели през изминалите пет години вече не е приоритет за тях, а дори се наблюдава обратния ефект на изтегляне на средства към тях, а някои дори вече се преструктурират или разпродават подразделения. Това означава,че левовия ресурс, който е ограничен поради условията на Борд става все по-скъп. Нормално е лихвения процент по депозитите да започне да спада предвид влошените показатели на банките, защото депозитите влизат в графата на пасиви за една банка и това "яде" от печалбите им. Но за лихвите по кредитите основно влияние ще оказват кредитния рейтинг на страната и ситуацията с лошите кредити, които към момента не са благоприятни за нас.


Мит №4: На имотния пазар има животно "лалугер".


Това е медийно понятие, което г-н Хърсев измисли като термин за купувачите и строителите на жилища и те можели спокойно да чакат с години докато ги реализират на по-късен етап с печалба. Абсолютна неистина! Има фирми като "Дън енд Брадстрийт", които изучават резултатите на успели и провалили се компании по Света в продължение на повече от 50 години. При анализиране на данните за фалирали компании се вижда, че главна причина за това е ниското им равнище на продажби. И обратно - успяващите фирми са били такива поради високите си нива на продажби. Всичко останало е несъществено!


Мит №5: Банките ще фалират, ако не започнат веднага да отпускат нови кредити.


Банките няма да спрат да кредитират, точно поради маркетинговите си политики за нови и нови продажби на продукти, но тотална заблуда е, че ипотечните кредити са тяхно основно перо, без което те ще фалират. В активите на една банка влизат също държавен дълг/трежърита, различни финансови инструменти и пренебрежимо малка част ипотечни кредити на физически лица. Каква е идеята? Основно в риска!

При държавен дълг техните средства са покрити като гаранции от Правителствата да изискват от богатството на народа си чрез данъци. То може да включва: земя, човешки ресурс, иновации, имоти, транспорт и много други. Едва ли подобни опции като риск биха могли да се сравняват с дългосрочния ангажимент ( ипотека ) на кредитополучател Х към дадена банка. Рискът е много по-голям и затова смея да твърдя, предвид настоящата икономическа ситуация, че за банките е много по-сигурно и изгодно да финансират Правителствата, а те от своя страна да решават как ще използват този ресурс обратно към данъкоплатците си като мерки срещу кризата. Този процес е много по-силно изразен в развитите държави, където от статистиките се виждат рязко влошените показатели като държавен дълг и бюджетни дефицити.


В заключение за България смятам, че процесите на преразпределение на собствеността между физическите и юридически лица ще продължава в посока към юридическите. Сегментацията в цените на жилищата спрямо населено място, тип строителство и качество на средата на живот ще става все по-видима в следващите 10-15 години. Като цяло в момента ситуацията наподобява и е най-близо до японския модел ( виж графиката ), при който 20 години след спукването на имотния балон трендът е отрицателен, съчетан с дефлация и невъзстановена борса. Мисля, че пораженията ще са в по-слаби размери предвид закъснялото балониране и оттам сравнително по-бързо спукване като период, но индикации за бързо възстановяване при жилищния сегмент няма и достигане на средните ценови нива от лятото на 2008г. в близките 5-10 години едва ли ще видим.

Най-богатият човек във Вавилон - 3част

.......ПРАВИЛО ПЕТО - Превърнете своето жилище в доходно предприятие


— Ние се съгласихме, че девет десети от доходите си човек отлага за да живее и се наслаждава на живота. Та затова, ако поне деветата част от тези средства се окаже доходно вложение, богатството ще расте още по-бързо! – Петият урок Аркад започнал с тези думи.



Повечето жители на Вавилон живеят със семействата си в бедни квартали. Те плащат на собствениците значителни наеми за жилища, които са принудени да обитават, и дори нямат възможност да направят градина, а децата са принудени да играят своите игри по прашните улици. Не може семейството да бъде щастливо в теснотия, без собствен дом, където е широко и чисто, в двора на който жените отглеждат не само цветя, но и полезни билки и култури.


На човека е приятно да яде смокини от своите дървета, да пие вино от собственото лозе. За човека е важно да има свой дом, с който може да се гордее, за благоустрояването на който да полага усилия. Ето защо препоръчвам на всеки мъж да придобие собствен покрив над главата, който би служил като сигурно укритие и за него, и за неговото семейство.


В това, да придобиеш собствен дом, няма нищо невъзможно за тези, които са поставили пред себе си такава цел. Нима не е проявил нашият велик цар мъдрост, значително разширявайки границите на Вавилон така, че по земите му да се разполагат красивите къщи на гражданите, при това и на достъпни цени?



Освен това, ще ви кажа, скъпи мои ученици, лихварите с радост дават назаем пари на тези, които желаят да ги вложат в купуването на къща и земя. Вие можете да се възползвате от заем, за да платите труда на каменоделеца и строителя, а спестеното от вас злато ще стане гаранция за вашата платежоспособност.

След като построите собствения си дом, вие ще се разплащате с кредитора, редовно плащайки уговорените суми така, както преди сте се разплащали със собственика на жилище. И тъй като всяко плащане ще намалява сумата на вашия дълг, след няколко години вие ще можете да се разплатите с него.

И тогава в душата ви ще се появи радост – вие ще станете собственик на имот, и ще плащате за него само данъци.

Жените ви по-често ще ходят до реката, за да перат одеждите ви, а връщайки се от реката ще донасят по един мях вода, за да поливат цъфтящата градина.

Станал собственик на жилище, човек открива за себе си много приятни неща. Освен това неговите разходи значително намаляват, и той може да насочи пари за задоволяване на желанията си. Ето ви и петото правило за забогатяване: Стани собственик на собствен дом.

ПРАВИЛО ШЕСТО - Осигури доход за в бъдеще


— Животът на всеки човек започва от раждането му и продължава до старостта. Това е пътят на живота, и никой не може да го промени, освен ако боговете не го пожелаят, призовавайки човека в своето царство преждевременно. Затова и ви казвам, че трябва предварително да осигурите доход за бъдещето, за достойно посрещане на старостта и да се погрижите за това, семейството ви да не изпитва недостиг от нищо дори и след вашата смърт. Усвоявайки този урок, вие ще можете да запазите кесията си пълна в такъв период от живота, когато вече няма да имате сили за да се учите – така посрещнал Аркад учениците си на шестия ден.



Човек, овладял законите за забогатяване, си осигурява постоянен ръст на доходите, ориентирайки се към бъдещето. Той трябва да планира инвестициите си така, че те да носят доход години наред и за да могат плодовете им да се берат в старостта.

Има няколко пътя за постигането на това. Можете да направите тайник, в който да пазите богатството си. Но никакъв тайник не е застрахован от крадците. Затова аз не препоръчвам този път.


Можете да купите имоти и земи, разчитайки на бъдещи доходи. Ако бъдат избрани правилно, те наистина ще станат ценно вложение и ще донесат изгода.


Можете да дадете неголяма сума на лихваря, така че след време тя да се увеличи за сметка на натрупаните лихви. Един мой познат обущар на име Ансан ми сподели, че за осем години заемът, който е дал на лихваря, всяка седмица се увеличава с две сребърни монети. И наскоро лихварят направил отчет за състоянието на влога, цифрите на който довели Ансан до пълен възторг. Скромното му вложение се превърнало в хиляда и четиридесет сребърни монети. Аз с удоволствие му препоръчах да продължи влога още дванадесет години, пресмятайки, че с натрупаните лихви влогът ще се увеличи до четири хиляди монети, а това е напълно достатъчно за спокойното посрещане на старостта.

Този пример е доста красноречив. Излиза, че дори доста скромно вложение носи след време добър доход. Защо човек да не се възползва от този начин за умножаване на богатства, дори той и да има стабилен доход от своя занаят?


Ще се осмеля да продължа разсъжденията по тази тема. Струва ми се, че един ден мъдрите хора ще помислят за това, да застраховат човека от смъртта при условие, че той прави редовни неголеми вноски приживе. Тогава, в случай, че напусне този свят, семейството и близките ще получат приличен доход. Такъв вариант ми изглежда в голяма степен примамлив, така че аз ви съветвам да приложите моята идея. Да се направи това сега е трудно, тук трябват усилията не на един човек, а на цяла компания. Застраховането трябва да стане също толкова стабилен елемент, колкото и царският трон. Но аз мисля, че ще дойде деня, когато идеята ще започне да работи и ще донесе процъфтяване на мнозина.


Но понеже ние живеем сега, а не в бъдеще, трябва да ползваме тези средства, които са достъпни сега. Ето защо аз ви препоръчвам да усвоите мъдростта, натрупана с години, и да се постараете за напредналата си възраст да осигурите себе си и своето семейство. Мизерстване на стари години при пълната неспособност за изкарване на доход може да бъде истинска трагедия.



— А сега чуйте и шестото правило за забогатяване.



Навреме осигурете достойната си старост и се погрижете за достойното съществуване на семейството.



ПРАВИЛО СЕДМО - Усъвършенствай умението да печелиш


— Днес, ученици мои, аз ще ви разкрия най-главната тайна на успеха. Но няма да говорим за златото, а за вас – мъжете, облечени в цветни одежди, седящите сега пред мен. Аз ще ви разкажа за това, кои са съставките на успеха, заложени в главите и сърцата ви. – На седмия ден Аркад се обърнал към учениците точно по този начин.



Наскоро при мен дойде един млад човек с молба за пари назаем. Когато аз го попитах от какво е предизвикана тази нужда, той се оплака, че доходите му не стигат, за да посреща разходите си. След което аз му обясних, че за кредиторите той не представлява интерес, понеже няма с какво да връща дълговете. «Всичко, което ти трябва, - казах му аз, - това е да печелиш повече. Какво правиш за това?» - «Всичко, което е по силите ми. През последните два месеца аз шест пъти молих своя господар да увеличи надницата ми, но без успех. Никой не би правил това по-често от мен.»


Можете да се посмеете над неговата простота, но този юноша притежава най-главното, което трябва за постигането на успех: той има огромно желание да печели повече. А то струва скъпо.


Желанието е първично. При това то трябва да бъде силно и конкретно. Размитото желание за всичко и то веднага не е нищо повече от хленченето на слабия. Желанието за забогатяване може да бъде сравнено с мечта. Когато човек, обаче, иска да притежава пет жълтици, то това прилича на достижима цел. Подкрепяйки желанието си за петте жълтици със сила и умения, човек може да направи следващата стъпка, поставяйки си за цел десет жълтици, после двадесет, хиляда и, накрая, да стане истински богат. Научавайки се да пази малко богатство от няколко монети, той вече става способен да запази и голямото състояние. Така се трупа не само опит, но и богатство. След време човек придобива необходимите знания и умения.



Както аз вече казах, желанията трябва да бъдат прости и точни. Ако са прекалено много, те потискат целта, понеже отвличат вниманието с разнообразието си, пречат на човека да се съсредоточи върху главното.


Щом човек се научи да разбира желанията си, неговата способност да печели рязко се повишава. В онези времена, когато аз бях обикновен писар и ден след ден изписвах глинените плочки, получавайки за това няколко медни гроша на ден, аз обърнах внимание на това, че другите работници изпълняват повече задачи и техният труд се заплаща по-щедро. Затова аз реших за себе си, че няма да изоставам. Много скоро аз открих причината на успеха: трябва да проявиш по-голям интерес за работа, да се концентрираш върху задачата, да проявиш старание и настойчивост – и ето че настигането ти от други става трудно. Порасналото ми майсторство бе възнаградено със същественото повишаване на надницата, която не ми се наложи да изпросвам.


Колкото по-мъдри ставаме, толкова повече печелим. Човек, стремящ се да усъвършенства труда си, задължително ще намери признание. Ако той е творческа личност, задължително ще му потрябват новите начини на работа, инструменти, които ще позволят подобряването на качеството на неговата работата. Ако той е лекар, няма да е излишна обмяната на опит с колегите. Търговецът трябва постоянно да търси все по-качествени стоки и при това да следи, тяхната цена да не се окаже прекалено висока.


Всеки, който усъвършенства своето майсторство, след време сменя и профила на работата. От калфа става собственик, и вече другите работници зависят от него, както някога самият той бе зависим. Ето защо аз призовавам всички да вървят в крачка с прогреса, не изоставайки нито на крачка и не тъпчейки на място.


Полезният опит обогатява живота на човека, изпълва го с особено съдържание. Всеки уважаващ себе си мъж трябва строго да следва следните заповеди:


Да връща дълговете на време, да не задлъжнява, ако няма с какво да връща дълговете.

Да се грижи за своето семейство така, че семейството да се гордее с него.

Да направи такова завещание, че в случай на неговата смърт собствеността да бъде разделена справедливо.

Да има състрадание към нещастните, да им помага в разумни граници. Да бъде внимателен към нуждите на скъпите му хора. По такъв начин, седмото правило за забогатяване е в това, да усъвършенствате своите способности и навици, да се учите и да ставате по-мъдри, да живеете така, че да уважавате самите себе си. Само тогава ще придобиете увереност в себе си и ще можете да изпълните всичките си желания.

Ето, че споделих с вас всичко, което знам, което натрупах през дългия си живот. Моите съвети ще са полезни на тези, които искат да станат богати.

Във Вавилон има толкова злато, колкото дори и не сте сънували, ученици мои. Злато има за всички.

Смело вървете напред, проверявайте на практика моите съвети, придобивайте и умножавайте богатството. Това е ваше пълно право.

Предайте получените знания на всички, които го заслужават. Нека колкото може повече достойни граждани процъфтяват в любимия ни град!

Най-богатият човек във Вавилон - 2част

.....ПРАВИЛО ВТОРО - Контролирайте своите разходи


— Ученици мои, някои от вас ми задават въпроса: «Как може човек да заделя десетата част от изкараното, ако не му стигат и десетте монети за това, да задоволява най-насъщните си нужди?» - така се обърнал към учениците си Аркад на втория ден от обучението. – Кои от вас вчера са имали тънки кесии?


— Всички ние, — отговорил класа.

— Но пък печелите всички различно. Някой печели повече, някой по-малко. Някой има по-голямо семейство. Но кесиите на всички ви се оказаха еднакво празни. И сега аз ще ви открия още една истина: това, което ние наричаме «насъщни нужди», ще расте право пропорционално на нашите доходи дотогава, докато ние не се възпротивим на този ред на нещата. Не бива да бъркате насъщните нужди със своите желания. Всеки от вас, заедно със семействата си, имате повече желания, отколкото пари. Затова, колкото пари и да похарчите, вие все пак няма да можете да задоволите всичките си желания. Много от тях пак ще си останат само желания. Всеки човек има повече желания, отколкото той е в състояние да задоволи. Вие си мислите, че аз, с цялото си богатство, мога да изпълня всяко свое желание? Грешите. Аз не мога да върна времето назад. И не мога да си върна някогашната физическа сила. Вече не мога да понеса далечните пътешествия. Ограничен съм в храната, както и в развлеченията и удоволствията. Мога да ви кажа, че човешките желания растат също толкова бързо, както растат бурените в полето. Имате голямо количество желания, но можете да задоволите далеч не всичките. Внимателно проучете своите навици. И със сигурност ще разберете, че редица разходи могат да бъдат без ущърб съкратени или напълно премахнати. Вашето мото в живота трябва да стане абсолютната сигурност в това, че всяка монета е похарчена ненапразно. Затова направете списък на потребностите си, за задоволяването на които сте готови да харчите пари. Изберете първостепенните и жизнено необходимите задачи, за решаването на които ще стигнат девет десети от вашия доход. Останалите зачеркнете и ги считайте за част от голямото множество неизпълними желания, за които не трябва да съжалявате.



Направете бюджет за задоволяването на насъщните си нужди. Но в никакъв случай не посягайте върху десетата част от вашия доход, която заделяте. Нека вашето най-голямо желание бъде пълненето на кесията. Непрекъснато работете върху бюджета си, като го коригирате според промените на доходите.

Направете така, че вашият бюджет да стане вашият главен помощник в пълненето на кесията.

И тук един от учениците, облечен в позлатени дрехи, станал и казал:


— Аз съм свободен човек. И мисля, че имам право да се наслаждавам на всичките радости на живота. Затова аз протестирам срещу това, да ставам роб на бюджета, който ще ми диктува, колко и за какво трябва да харча. Та нали от това животът ми ще стане скучен и унил, а самият аз ще се превърна в безмозъчно магаре, натоварено с тежък товар.


На което Аркад му отговорил:

— Приятелю мой, кой, според теб, трябва да определя твоя бюджет?


— Самият аз, — отговорил протестиращият ученик.

— Тогава да предположим, че магарето само определя своя бюджет. Дали в този случай то ще се натовари със скъпоценности, килими и златни кюлчета? Не, то, по-скоро ще се нагърби със сено и зърно, че и мях с вода ще си метне отгоре. Целта на бюджета – да помогне за пълненето на кесията ти. И за това да се изяснят жизненоважните нужди и другите желания. Бюджетът ще ти помогне да разбереш, кои от желанията ти наистина са разумни, и кои не бива да се взимат под внимание. Като лъч светлина в тъмна пещера, бюджетът ще осветли дупките в твоя бюджет и ще ти помогне да ги затвориш. А и ще ти позволи да контролираш разходите си, насочвайки ги за оправдани цели. Ето че стигнахме и до второто правило на забогатяването. Планирайте бюджета си така, че парите да стигат за необходимите нужди, удоволствия и достойни желания, но при това разходите да не превишават девет десети от доходите.



ПРАВИЛО ТРЕТО - Умножавай богатството


— И ето че забелязвате, как вашата кесия започва да се пълни. Вече сте свикнали да заделяте десета част от спечеленото. Научихте се да контролирате разходите си. Сега вашата цел е да накарате натрупаното богатство да носи и доход. Златото, което е в кесията, топли и успокоява душата, но това е мъртъв товар. Монетите, натрупани от спечеленото, са само първата крачка по пътя към богатството. А тези доходи, които те донесат, когато започнат да работят, вече ще са тухлите на вашето богатство – така се обърнал Аркад към учениците си на третия ден. – Но как да накараме златото да работи? Първото ми вложение на капитала бе несполучливо, така че аз загубих всичките си спестявания. Тази история ще я разкажа по-късно. Първият доход ми донесоха парите, които дадох назаем на майстора Агар. Той изработваше оръжие и веднъж годишно купуваше големи количества бронз, които идват от задморските страни. Нямайки достатъчен капитал за толкова значителни покупки, той често взимаше назаем от тези, които имат пари. Агар бе много достоен човек. Дълговете той винаги връщаше с лихва и навреме. Всеки път, когато му давах назаем, парите ми се връщаха с печалба. Затова растеше не само моят капитал, но и неговата доходност. И това бе особено приятно. Искам да ви кажа, мои ученици, че богатството на човека не се измерва с количеството монети в неговата кесия. Богатството се определя от дохода, който носи то. А доходът е като златен поток, непрекъснато течащ към вашата кесия и каращ я да набъбва. Точно към това трябва да се стреми всеки човек. Доходите трябва да растат, независимо от това, дали работите или пътешествате.



Аз придобих огромен доход. Толкова огромен, че сега ме наричат най-богатият човек. Заемите, които давах на Агар, станаха първите ми опити за печеливши вложения. Натрупвайки мъдрост, аз започнах да давам назаем още по-големи суми. Толкова по-широк ставаше златният поток, който се вливаше в моята кесия, и толкова повече желания аз можех да задоволя с неговата помощ. Както виждате, скромните ми печалби породиха цяла армия от златни роби, всеки от които работеше за мен и ми носеше още повече злато. Моето богатство е създадено от общия им труд.

Златото се множи бързо, само когато непрекъснато работи. Ще ви дам прост пример: един фермер, като му се родил първия син, дал десет сребърни монети на лихваря и го помолил да пази парите с начисляване на лихви двадесет години. Лихварят се съгласил, отбелязвайки, че лихвата по влога ще бъде една четвърта от стойността на монетите за всеки четири години. Уговорили са се, че лихвите ще бъдат изплатени заедно с връщането на главницата.

Когато синът му станал на двадесет и една година, фермерът отново отишъл при лихваря да попита за монетите си. Лихварят обяснил, че заедно с лихвите първоначалният влог се увеличил до тридесет и една монета. Фермерът останал много доволен и, тъй като на сина му още не му трябвали пари, ги оставил при лихваря. Към момента, когато синът му станал на петдесет, фермерът вече починал, а лихварят върнал на неговия син сто шестдесет и седем сребърни монети.


По такъв начин, за петдесет години влогът на фермера се увеличил почти седемнадесет пъти.

Ето ви и третото правило за забогатяване: всяка монета трябва да работи и да носи постоянен доход, който, като непресъхващо поточе, да се влива във вашата кесия.

ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО – Пази своето богатство от загуби


— Неуспехът обожава блясъка и сиянието. Златото, което е в кесията ви, се нуждае от сигурно опазване, иначе има опасност от изгубването му. Мъдростта е в това, да се научите да пазите скромните си спестявания, докато боговете ви наградят с голямо богатство, - с тези думи Аркад приветствал учениците си на четвъртия ден.



Всеки собственик на богатство рано или късно бива обземан от изкушението да вложи капитала си в съблазнителни проекти. Много често към това го подтикват приятелите му и роднините.


Основният принцип на всяко вложение – осигуряване на неговата сигурност. Струва ли си изкушението от сладки обещания за високи лихви, когато интересите на вложителя могат да пострадат? Разбира се, че не. Ще трябва да заплатите риска с капиталите си. Внимателно проучете перспективата на вложението, като проучите гаранциите за възвръщането на първоначалното вложение. Не позволявайте на романтичния блян за бързо умножаване на богатствата да ви излъже.

Преди да дадете пари назаем на когото и да било, уверете се в това, че заемателят е платежоспособен и репутацията му е неопетнена. Иначе вашето с труд спечелено богатство може да се окаже щедър подарък за недобросъвестен гешефтар.


Преди да влагате пари в едно или друго предприятие, щателно проучете възможните рискове, свързани с него.

Моето първо вложение стана за мен истинска трагедия. Натрупаните за една година пари, аз доверих на каменоделеца Азмур, който заминавайки на далечно пътешествие в Тира се съгласи да ми докара от редките скъпоценности на финикийците. Ние искахме да ги продадем и да разделим печалбата. Финикийците се оказали мошеници и продали на Азмур стъкълца. Така богатството ми отиде на вятъра. Днес, притежавайки по-голям жизнен опит, аз мога да кажа, че беше огромна грешка да доверя въпроса за покупка на скъпоценности на каменоделец. Ето защо аз ви съветвам да си извадите поука от неуспешния ми опит: не бъдете самоуверени, доверявайки спестяванията си на некомпетентни хора. Много по-добре е да се посъветвате с тези, които разбират от инвестиции. Такъв съвет с удоволствие ще ви дадат безплатно, а неговата ценност е напълно съпоставима със стойността на вашето богатство.


Ето че стигнахме и до четвъртото правило на богатството: щом кесията се напълни, трябва да я опазвате от възможните загуби. Опазвайте натрупаното, инвестирайки само в проекти, гарантиращите пълната безопасност на влога, неговота връщане всеки момент, а също и значителни лихви. Консултирайте се с компетентни хора. Следвайте съветите на тези, които са преуспели в изгодните вложения. Тяхната мъдрост ще предпази вашето злато от рискови инвестиции......

Най-богатият човек във Вавилон - 1част

ЧАСТ ОТ СПЕЧЕЛЕНОТО ОТ ТЕБ ПО ПРАВО ПРИНАДЛЕЖИ НА ТЕБ



СЕДЕМТЕ ПРАВИЛА НА ЗАБОГАТЯВАНЕТО


Славата на Вавилон не угасва с годините. Изминаха векове, но ние и до днес говорим за него като за най-богатият от градовете, а неговите съкровища както и преди възбуждат въображението.



И все пак това не винаги е било така. Богатствата на Вавилон са резултат на мъдростта на неговите жители. Те първи открили тайните на процъфтяването.

Когато великият цар Саргон се завърнал във Вавилон, разбивайки враговете си, той се сблъскал със сериозна ситуация. Съветникът му така обяснил нещата:


— Ваше величество, вие осигурихте на хората дълги години процъфтяване, заповядвайки строителството на грандиозните напоителни канали, големи храмове в чест на боговете. Но сега, когато тези постройки са завършени, хората нямат с какво да се издържат. Работниците останаха без работа. Търговците нямат купувачи. Селяните не могат да продадат стоките си. Хората нямат злато, за да си купуват храна.



— Но къде е отишло златото, което сме похарчили за всички тези строежи? — попитал царят.

— Боя се, че то е в джобовете на неколцина най-богати хора на нашия град, - отговорил съветникът. – То се е просмукало през пръстите на нашите жители, като козе мляко през гевгир. А сега, когато потокът му свърши, мнозина просто няма с какво да се хранят.



Царят се замислил. След това попитал:


— Как успя шепа хора да завладеят цялото злато?


— Просто те са знаели как да го направят, - отговорил съветникът. – Не може да се обвинява човек, успял в делата си, само за това, че знае тайните на успеха. Точно така, както е незаконно да отнемеш честно спечеленото, за да го дадеш на тези, които не знаят да печелят.



— Но тогава защо всички ние да не се научим да печелим злато и да не станем богати и щастливи?



— Това е напълно възможно, ваше величество. Но кой да ни научи на това? Разбира се, не и свещениците, защото те самите не знаят, как се правят пари.



— Кой в нашия град знае най-добре, как се става богат? – попитал царят.


— Във вашия въпрос е скрит отговора, ваше величество. Кой във Вавилон притежава най-голямо богатство?



— Вярно мислиш, мъдрият ми съветнико. Най-богатият човек сред нас е Аркад. Доведи го утре при мен. На другия ден, както наредил царят, Аркад се явил пред него – строен и прав, въпреки седемдесетте си години.


— Аркад, — обърнал се към него царят, — истина ли е това, че си най-богатият човек във Вавилон?

— Така се говори, ваше величество.

— Но как си успял да го постигнеш?

— Аз съумях да използвам своя шанс, а това е позволено на всеки гражданин.

— Ти не си ли имал начален капитал?

— Само огромното желание да забогатея. И освен това — нищо повече.

— Аркад, — продължил царят, — нашият град се озова в тежко положение, понеже само неколцина знаят тайната на богатството и затова са завладели цялото злато, докато основната маса жители, които не познават пътищата към успеха и процъфтяването са обречени да мизерстват. Моето единствено желание е Вавилон да стане най-богатият град на света. А това е възможно само при условие, че всичките му жители станат богати. Затова ние трябва да научим хората да правят пари. Кажи ми, Аркад, има ли някаква тайна в това? Може ли да бъдат научени другите на това?



— Това е възможно, ваше величество. Това, което е известно на един човек, може да бъде предадено и на други. Очите на царя блеснали.


— Аркад, твоите думи ми топлят душата. Можеш ли ти да се захванеш с тази задача? Съгласен ли си да обучиш хора, които ще продължат да разпространяват твоите знания?



Аркад склонил главата си в знак на съгласие и казал:

— Аз съм слугата на вашето величество. И с радост ще споделя всичко, което знам, с другите, ако това донесе слава на моя цар. Заповядайте на вашия съветник да организира клас от сто ученици, и аз ще ги науча на седемте правила на забогатяването, с помощта на които аз превърнах празната си кесия в дебела.



След две седмици, по нареждане на царя, първите сто ученика се събрали в голямата зала на Храма на Знанията, насядали в полукръг. Аркад седнал да малко столче, върху който имало лампа, излъчваща тайнствени благовония.



— Виж, ето го най-богатият човек във Вавилон, - прошепнал единият от студентите и побутнал с лакът съседа си, когато Аркад станал от мястото си. – Пък на пръв поглед е обикновен човек.


— Изпълнявайки свещената воля на нашия цар, - започнал Аркад, - аз заставам пред вас. Някога аз бях беден юноша, страстно мечтаещ да забогатее, и ето аз придобих знания, които ми позволиха да достигна тази цел. Сега съм готов да споделя с вас всичко, което знам.



Моето богатство започна от нулата. Аз нямах никакви предимства пред останалите жители на Вавилон. Първата ми спестовна касичка бе моята изтрита и празна кесия. Нейната безполезна празнота предизвикаше у мен отвращение. Аз мечтаех за това, тя да стане дебела и тежка, златните монети да подрънкват мелодично в нея. Затова аз започнах да търся лек срещу тънката си кесия. И открих седемте правила на забогатяването. На вас, събралите се в тази зала, аз ще ги кажа. Тях ги препоръчвам на всеки, който мечтае да забогатее. Всеки ден от седмицата аз ще разкривам ново правило. Слушайте внимателно. Спорете с мен. Обсъждайте един с друг. Щателно усвоявайте получените знания, защото те ще станат семената на богатството, което ще можете да пуснете в своите кесии. Най-напред всеки от вас трябва да изгради собствено състояние. Щом овладеете това изкуство напълно, ще можете да предавате опита си на другите. С обикновени примери аз ще ви уча на това, как да направите своята кесия дебела. Това е първата крачка по пътя към богатството, и не е възможно напредването по този път, ако не можеш да преодолееш първото стъпало.


ПРАВИЛО ПЪРВО – Започнете да пълните своята кесия


Аркад се обърнал към замисления мъж, седящ на втория ред:

— Приятелю мой, кажи, какъв занаят владееш?


— Аз работя като писар, — отговорил слушателят, — правя записи върху глинени плочки.

— Точно от този занаят аз спечелих първите си медни грошове. Затова и на теб нищо не ти пречи да се възползваш от възможността да забогатееш.



След това той се обърнал към румения мъж, седящ малко по-назад.


— Кажи, ти с какво изкарваш прехраната си?

— Аз съм месар, - отговорил руменият. – Аз купувам от селяните кози, коля ги и продавам месото им на домакините, а кожите на обущарите.


— Ето че и ти имаш възможност да печелиш пари, тъй че и на теб нищо не ти пречи да забогатееш.



Така продължил Аркад, питайки всекиго, с какво те изкарват прехраната си. Когато допитването приключило, той казал:

— Сега вие виждате, че има много занаяти, които позволяват на човека да печели пари. Всеки от тях е златното поточе, от което можете да направите отбивка така, че част от златото да тече във вашата кесия. Според вашето умение и способностите потокът на златото може да бъде голям или малък. Съгласни ли сте?



Седящите в залата дружно се съгласили с него.

— В такъв случай не е ли разумно да започнете да строите вашето богатство, основано върху този източник на доход, който има всеки от вас?



И с това се съгласили неговите ученици. След това Аркад се обърнал към скромния мъж, който казал, че е търговец на яйца.

— Представи си, че имаш една кошница, в която ти всяка сутрин поставяш по десет яйца, а вечер взимаш от нея девет. Какво ще се случи след време?



— Тя ще се препълни.

— Защо?

— Защото всеки ден аз поставям в нея с едно яйце повече, отколкото взимам.


Тогава Аркад се обърнал с усмивка към цялата зала.
— Някой от вас има ли тънка кесия? Поначало слушателите изглеждали озадачени. Но след това се разсмели. И всички заедно извадили кесиите си, размахвайки ги във въздуха.

— Добре, — продължил Аркад. — А сега аз ще ви открия първото правило на забогатяването. Правете същото, което препоръчах на търговеца с яйца.



От десетте монети, които пускате в кесиите си, вадете само девет, които ще харчите за нуждите си. Тънката кесия веднага ще започне да дебелее, и вие скоро ще усетите приятната тежест в ръцете си, което ще ви донесе невероятно удовлетворение.



Не ви съветвам да се присмивате на думите ми, колкото и прости да ви се струват. Истината винаги е проста. Аз ви казах вече, че ще споделя с вас тайната на моето богатство. И така: то започна от прости неща. Моята кесия беше празна, и аз я ненавиждах, защото тя не можеше да задоволи желанията ми. Но щом аз започнах да взимам от кесията девет десети от това, което пусках в нея, тя започна да се пълни. Същото ще се случи и с вашите кесии.


А сега аз ще ви разкажа за нещо странно, което за мен до ден днешен остава загадка. Щом започнах да харча за нуждите си девет десети от спечеленото, аз забелязах, че тази сума е напълно достатъчна. Не се чувствах от това по-беден. И дори ми се стори, че изкарването на пари е станало по-лесно. Сигурно в това има полза, смисъл. Излиза, че златото се насочва към кесията, която никога не остава празна.



Кои желания ви обземат най-силно? Може би това е желанието ежедневно да задоволявате своите потребности, придобивайки скъпоценности, разкошни дрехи, вкусна храна – това, което бързо преминава и се забравя? Или пък ви трябват значителни придобивки – злато, земи, стада, търговия, доходни предприятия? Монетите, които вадите всеки ден от кесията, носят първото. Монетите, оставени в кесията, ще донесат последното.


И така, ученици мои, запомнете първото правило на забогатяването: «От всеки десет монети, пуснати в кесията, харчете само девет». Обсъдете това помежду си. Ако някой докаже, че аз греша, кажете ми го утре, когато се срещнем отново......