От няколко месеца правителството работи методично срещу частния сектор и пазарната конкуренция. Въведе държавни стандарти за хранителни продукти "Стара планина", предложи регулиране на транспортната мрежа и разписания, последва прехвърляне на резерва на здравната каса под контрола на лекарския съюз, който блокира реформите в своя сектор. Тези ходове, задоволяващи добре организирани групи със специални икономически интереси, достигнаха своя апогей с решението на МС да одържави средствата, натрупани в професионалните пенсионни фондове, като ги прехвърли към НОИ.
Оправданието е, че събраните спестявания в личните сметки били "обидно малки". В същото време и финансисти, и икономисти заговориха за "национализация" и дори за "държавен грабеж".
Сметките в частните пенсионни фондове са лични и са форма на спестяване. В тях се калкулират направените вноски и получената доходност от управление на средствата. Докато НОИ вкарва всичко "в кюпа", не управлява отделни сметки и отчита движението по всяка от тях.
Според Конституцията частната собственост е неприкосновена, а принудително отчуждаване може да стане само чрез закон и при условие, че определени нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Решението за изземане на частни пенсионни спестявания е изключително опасен прецедент и наистина прилича на държавен грабеж.
Само деспотично държавно управление може да игнорира законите,
пазарните принципи и неприкосновеността на частната собственост, вместо да потърси корена на злото и да намери правилното решение.
За малките натрупвания в частните фондове е виновна държавата - тя е решила какъв процент от осигуровките да отиват в личните пенсионни сметки на хората. Цари регулативната несигурност в пенсионната система, съчетана с нежелание на държавните структури да позволят силна частна осигурителна система, която да се конкурира с държавната. Липсата на дългосрочна стратегия, която да стимулира лични спестявания за пенсионно осигуряване, съвсем естествено води до недостатъчно финансиране.
Възможно ли е Националният осигурителен институт да управлява парите на хората по-ефективно от частните фондове и как прехвърлянето на няколкостотин милиона ще реши проблемите с малките спестявания? Ясно е, че дефицитът по пенсионните сметки на полагащите първа и втора категория труд ще се разпредели между всички осигуряващи се, ще се вдигне осигурителният стаж, пенсионната възраст и др. А административната гимнастика, която синдикални организации и правителствени чиновници предлагат на обществото,
има прозрачна цел - придобиване на контрол върху огромни средства.
Това ни връща към въпроса коя пенсионна система е по-съвършена - частната или държавната. Според австрийския икономист от ХХ век Лудвиг фон Мизес това е избор между рационалната организация на пазарната икономика и произволния диктат на правителствените бюрократи.
Да погледнем само ръководните органи. Управителният съвет на фонд "Съгласие" например се състои от шестима членове, а Надзорният съвет на НОИ наброява 24 - 7 са представители на синдикатите, 11 са от квотата на правителството, останалите - на работодателите.
При частните фондове увеличените разходи, които не водят до увеличение на възвращаемостта на инвестициите, са чиста икономическа загуба, което води до намалени дивиденти и отлив на инвеститори. При тях има директна връзка между вземането на решения и реакцията на капиталовите пазари, което е и обективната оценка за правилността на взиманите решения. Такава връзка при НОИ липсва. Решенията за изразходване на средствата са своеволни, защото Надзорният съвет си знае -
при спадащи приходи държавата ще помогне
- като обяви за престъпление неплащането на осигуровки, като качи осигурителните вноски или просто като бръкне в торбата за още субсидии.
Пенсионното осигуряване, базирано на пазарен принцип, насърчава разумните инвестиции и създава условия хората да избират между "оферти" на различни фондове. Изземането на средства, което държавата замисля, ясно показва коя от двете системи е по-демократична и по-ефективна. Лично аз гласувам за пазарния модел и съм готов да подаря сметката, която все още имам в частен пенсионен фонд, на всеки, който с факти успее да докаже, че не съм прав.
Цветелин Цоневски
Няма коментари:
Публикуване на коментар