Добра ли е алчността?

„Алчността е добра” – това е книга, която никога няма да види бял свят, защото всъщност е творение на измислен филмов герой. Книгата е на Гордън Геко, когото светът много добре познаваше от филма Wall Street. Почти четвърт век след първия филм имаме по-различен Геко, по-различен финансов свят и доста по-различно отношение към Wall Street. Някога такива като Геко бяха олицетворение на алчността, защото не искаха и не можеха да преглътнат загубата. Но най-важното е, че те бяха готови да нарушат правилата и в името на печалбата да работят противозаконно. Срещу тях стояха честни инвеститори с благородни намерения да спасяват закъсали компании и да инвестират капиталите си умно и с големи печалби.

Сега нещата изглеждат по-различно. Героите манипулират пазара, без да оставят следи за регулаторите и съда. И ако в първия филм бяха достатъчни две имена на фирми, споменати от Геко, за да бъде вкаран в затвора, във вторият видяхме как рухват компании за десетки милиарди от пуснати слухове и „злонамерени” къси продажби. В тях няма нещо незаконно. Все пак така работят пазарите – срещу всяка покупка стои съответната продажба и двамата инвеститори са ръководени от коренно противоположни виждания. Но тези два филма за Wall Street представят промяната в отношението на все повече хора към борсата и със сигурност ще има причини за продължаване на регулациите в сектора.

Алчността и страхът

Двете противоположни чувства са в основата на инвестиционните решения. Или поне това е неписаната догма на Wall Street. В действителност страх или алчност има много рядко. Здравият разум преобладава през по-голямата част от ежедневието на борсата, а процесът на инвестиране се базира на информация, анализ и перспективи за развитие. Само понякога пазарите изпадат в паника или се впускат в безразсъдни покупки, когато вложенията са печеливши и „никога” няма да паднат. Вторият филм показа много точно паниката на борсите преди две години. Тогава и големите играчи загубиха много, а някои дори бяха изхвърлени от играта. Ясно е, че дотам ги е докарала алчността. За Геко тази алчност е много по-вредна от престъпленията, които той е вършил. Може би защото спекулациите и играта между акулите си остава в затворения кръг на големите в този бранш. Тогава един от големите печели за сметка на друг. А в последната „игра” се включиха все повече хора чрез безразсъдни покупки на недвижими имоти и ценни книжа, финансирани с прекомерен кредит.
Wall Street vs. Main Street

Инвестиционните банки печелеха от секюритизацията на недвижими имоти. Докато имаха възможност и докато не се оказа, че държавата трябва да ги спасява със стотици милиарди. Wall Street се възприема от мнозина в САЩ като източник на проблемите им. Но това, което много добре можеше да се види във филма е, че вина носи всеки участник в балона – дали като купувач на второ и трето жилище срещу ипотека или като банкер, създал и разпространил финансирането срещу дългове. Не мога да се съглася с това твърдение , че моралният риск го има сега, а не и преди 25 години. Моралният риск е определен във филма като безобразия с парите на другите – типичен пример са фондовете, които се определят като ниско рискови, а всъщност са инвестирали в съмнителни инструменти с висока степен на заемен капитал. Wall Street създаде проблемите, такива каквито ги познаваме, и Геко не пропусна да отбележи това. В неговото определение, че дериватите са оръжия за масово унищожение, прозират думите на Уорън Бъфет.

Моралният риск в първия филм се ограничи (но винаги ще си остане) до безразсъдно предлагане на неподходящи инструменти на клиентите, пренебрегване на рисковете и разбира се придобиване на компания с единствената цел тя да бъде ликвидирана и да се вземат печалби от това. Дълбоко се съмнявам, че основната идея тогава е била да се разграничат спекулантите, които са се прицелили към пенсионните фондове на трудолюбивите американци, правещи всичко за компанията си, въпреки че точно това се получи.

Все пак добра ли е алчността?

Алчността е причината за кризата, но тя е и двигател за растеж. Парите са в основата на всяка иновация, без значение дали става въпрос за CDS или революционно нова енергия. Това е същината зад успеха на Wall Street през изминалите почти два века и неговото проклятие. Балоните ще се редуват с кризи, но всеки от тях ще създава уникален принос към развитието на световната икономика и отлични възможности за печалба. Алчността ще продължи да движи денонощно парите в търсене на начин за мултиплицирането им. Голямата депресия или Кредитната криза ще останат в историята като епизоди на икономически сътресения с епохален характер, но те са всъщност преходът към следващия период на подем. И към създаването на по-ефективен начин за икономически растеж, защото дължим кризите и възходите единствено на алчността и човешката изобретателност.

Автор:Цветослав Цачев