Защо инвестицията на борсата е добро решение в момента?

Инвестирането на финансовите пазари е рисковано начинание, към което трябва да се подхожда с пълно разбиране и осъзнаване на рисковете.

И въпреки, че последните две години и половина не бяха период на големи печалби, то след взетия урок, инвеститорите не бива да отхвърлят с лека ръка възможностите на борсата.

Разбира се, преди да говорим за инвестиране на борсата, трябва да уточним кои са най-добрите изходни положения за думата „инвестиция".

Инвестицията на финансовите пазари трябва да се разглежда в настоящия контекст, като разумно и осъзнато действие за всички последствия, които може да донесе след себе си.

Тя трябва да се извършва с капитал, който е свободен от това да изпълнява функция на посрещане на първичните и жизненонеобходими функции (или казано по друг начин със свободни средства).

Тя трябва да се извършва с един по-дълъг хоризонт от време (поради спецификата на родния фондов пазар), примерно с хоризонт между три и пет години.

Целите на тези инвестиции трябва да са реални и достижими (на всички трябва да е ясно, че ръстовете от преди три четири години едва ли ще се повторят, или ще се задържат за дълъг период от време).

Инвестицията трябва да е алтернативна форма на спестяване или да цели да е с перспектива, да донесе по-добри резултати от други форми на спестявания.

И след като уточнихме това, ето и някои фактори, които могат да ни накарат да се замислим дали сега не е подходящ момент за вложения на фондовия пазар.

На първо място, пазарът се е освободил от слабите ръце и ливъриджа.

Силното понижение на индексите през последните няколко години доведоха до това пазарът да олекне от непрофесионалните инвеститори или твърде агресивните спекуланти, поели по-голям риск от това, което могат да си позволят.

Техните позиции отдавна са намалели до нулеви нива или до такива, каквито могат да поддържат неопределено време.

Това, от една страна, намалява потенциалния натиск от страна на продавачите, а от друга е довело до това огромно количество от акции да преминат в ръцете на стратегически или институционални инвеститори.

Симптомите за излизане на световната икономика от кризата са налице. Борсовите индекси на останалите развиващи се и развити страни се изстреляха нагоре със скорост в пъти по-висока от тази у нас.

И докато това на пръв поглед е недостатък за родните индекси на този етап, то тук се крие една добра догонваща възможност. Също така, това намалява риска от огромни нови сътресения при вторична криза на световните пазари.

Изоставането на индексите не се крие във фундамент, който е много по-лош от този на останалите развиващи се европейски пазари, а до голяма степен може да се обясни с психологически и специфични за родната борсова действителност фактори.

От една страна декапитализирането извади от играта спекулантите, които бяха движеща сила и в много голяма степен допринасяха за бързото и синхронизирано движение с останалите индекси на развиващите се пазари.

Фондовете от отворен тип, пък (които са преобладаващи и може би не най-подходящата форма за родния пазар) регистрираха огромни тегления на активи от страна на инвеститорите, което буквално ги остави без възможност да са ключов играч на пазара.

От друга страна, родните институционални инвеститори (пенсионните фондове), са такива с твърде малък опит и явна липса на професионални умения в мениджмънта им. И докато всички разчитат на тях, за да проявят своята ключова роля на относително малкия ни пазар, явно ще трябва да мине известно време, преди последното да се случи.

Разбира се, подобен дисбаланс между движението на родните индекси и останалите такива няма как да се задържи твърде дълго време. Евентуално продължаващо подобрение на средата в световен мащаб и у нас със сигурност ще започне да привлича погледа на регионални фондове и институции.

На следващо място можем да посочим, че инвестирането на фондовия пазар е едно от най-добрите решения като защита от инфлация. А такава ще има. В дългосрочен план финансовите пазари по света са доказали, че се представят по-добре от инфлацията.

Първите признаци за омекване на „замразеното банково кредитиране" вече са налице. Понижение се наблюдава по лихвите, както по депозитите, така и по кредитите.

Намаляването на лихвите по депозити, което вече наблюдаваме с пълна сила, допълнително ще тласне институционални и индивидуални инвеститори към търсене на алтернативи за реализиране на по-добър доход.

А борсата е едно от малките алтернативи за това. Това също ще допринесе за допълнително търсене на финансови инструменти.

И ако приемем, че сме преминали минималната точка на деливъридж, през последната една година, когато банковото финансиране бе буквално „замразено", то положението от тук нататък може само да се подобрява по отношение на ползването на финансово рамо.

Трябва да споменем и наблюдаваната като цяла тенденция на подобряване на финансовите резултати на много от сините чипове на борсата. И макар и тя да е секторна и да се отнася предимно за индустриалните компании, това е една добра тенденция.

Разбира се, има и сектори, където се наблюдава противоположна тенденция - като банковия, например, но това е отражение на миналото и по-точно на финансовата криза, обхванала Европа през последната година.

Трябва да споменем също така, че акциите на родните компании и индексите ни като цяло се търгуват при съотношения цена-печалба, значително по-ниско от това на почти всички регионални и европейски индекси.

И докато очакванията за ръст в печалбите на чуждестранните компании се залагат в много по-голяма степен и са в основата на ръста на световните индекси, то такава тенденция у нас определено няма.

Пазарът ни продължава да е неефективен, а това също може да означава добри перспективи за следващите няколко години, особено при възстановяване на ръстовете в печалбите на родните компании.


Теодор Минчев (Статията е от Profit.bg)