Най-богатият човек във Вавилон - 2част

.....ПРАВИЛО ВТОРО - Контролирайте своите разходи


— Ученици мои, някои от вас ми задават въпроса: «Как може човек да заделя десетата част от изкараното, ако не му стигат и десетте монети за това, да задоволява най-насъщните си нужди?» - така се обърнал към учениците си Аркад на втория ден от обучението. – Кои от вас вчера са имали тънки кесии?


— Всички ние, — отговорил класа.

— Но пък печелите всички различно. Някой печели повече, някой по-малко. Някой има по-голямо семейство. Но кесиите на всички ви се оказаха еднакво празни. И сега аз ще ви открия още една истина: това, което ние наричаме «насъщни нужди», ще расте право пропорционално на нашите доходи дотогава, докато ние не се възпротивим на този ред на нещата. Не бива да бъркате насъщните нужди със своите желания. Всеки от вас, заедно със семействата си, имате повече желания, отколкото пари. Затова, колкото пари и да похарчите, вие все пак няма да можете да задоволите всичките си желания. Много от тях пак ще си останат само желания. Всеки човек има повече желания, отколкото той е в състояние да задоволи. Вие си мислите, че аз, с цялото си богатство, мога да изпълня всяко свое желание? Грешите. Аз не мога да върна времето назад. И не мога да си върна някогашната физическа сила. Вече не мога да понеса далечните пътешествия. Ограничен съм в храната, както и в развлеченията и удоволствията. Мога да ви кажа, че човешките желания растат също толкова бързо, както растат бурените в полето. Имате голямо количество желания, но можете да задоволите далеч не всичките. Внимателно проучете своите навици. И със сигурност ще разберете, че редица разходи могат да бъдат без ущърб съкратени или напълно премахнати. Вашето мото в живота трябва да стане абсолютната сигурност в това, че всяка монета е похарчена ненапразно. Затова направете списък на потребностите си, за задоволяването на които сте готови да харчите пари. Изберете първостепенните и жизнено необходимите задачи, за решаването на които ще стигнат девет десети от вашия доход. Останалите зачеркнете и ги считайте за част от голямото множество неизпълними желания, за които не трябва да съжалявате.



Направете бюджет за задоволяването на насъщните си нужди. Но в никакъв случай не посягайте върху десетата част от вашия доход, която заделяте. Нека вашето най-голямо желание бъде пълненето на кесията. Непрекъснато работете върху бюджета си, като го коригирате според промените на доходите.

Направете така, че вашият бюджет да стане вашият главен помощник в пълненето на кесията.

И тук един от учениците, облечен в позлатени дрехи, станал и казал:


— Аз съм свободен човек. И мисля, че имам право да се наслаждавам на всичките радости на живота. Затова аз протестирам срещу това, да ставам роб на бюджета, който ще ми диктува, колко и за какво трябва да харча. Та нали от това животът ми ще стане скучен и унил, а самият аз ще се превърна в безмозъчно магаре, натоварено с тежък товар.


На което Аркад му отговорил:

— Приятелю мой, кой, според теб, трябва да определя твоя бюджет?


— Самият аз, — отговорил протестиращият ученик.

— Тогава да предположим, че магарето само определя своя бюджет. Дали в този случай то ще се натовари със скъпоценности, килими и златни кюлчета? Не, то, по-скоро ще се нагърби със сено и зърно, че и мях с вода ще си метне отгоре. Целта на бюджета – да помогне за пълненето на кесията ти. И за това да се изяснят жизненоважните нужди и другите желания. Бюджетът ще ти помогне да разбереш, кои от желанията ти наистина са разумни, и кои не бива да се взимат под внимание. Като лъч светлина в тъмна пещера, бюджетът ще осветли дупките в твоя бюджет и ще ти помогне да ги затвориш. А и ще ти позволи да контролираш разходите си, насочвайки ги за оправдани цели. Ето че стигнахме и до второто правило на забогатяването. Планирайте бюджета си така, че парите да стигат за необходимите нужди, удоволствия и достойни желания, но при това разходите да не превишават девет десети от доходите.



ПРАВИЛО ТРЕТО - Умножавай богатството


— И ето че забелязвате, как вашата кесия започва да се пълни. Вече сте свикнали да заделяте десета част от спечеленото. Научихте се да контролирате разходите си. Сега вашата цел е да накарате натрупаното богатство да носи и доход. Златото, което е в кесията, топли и успокоява душата, но това е мъртъв товар. Монетите, натрупани от спечеленото, са само първата крачка по пътя към богатството. А тези доходи, които те донесат, когато започнат да работят, вече ще са тухлите на вашето богатство – така се обърнал Аркад към учениците си на третия ден. – Но как да накараме златото да работи? Първото ми вложение на капитала бе несполучливо, така че аз загубих всичките си спестявания. Тази история ще я разкажа по-късно. Първият доход ми донесоха парите, които дадох назаем на майстора Агар. Той изработваше оръжие и веднъж годишно купуваше големи количества бронз, които идват от задморските страни. Нямайки достатъчен капитал за толкова значителни покупки, той често взимаше назаем от тези, които имат пари. Агар бе много достоен човек. Дълговете той винаги връщаше с лихва и навреме. Всеки път, когато му давах назаем, парите ми се връщаха с печалба. Затова растеше не само моят капитал, но и неговата доходност. И това бе особено приятно. Искам да ви кажа, мои ученици, че богатството на човека не се измерва с количеството монети в неговата кесия. Богатството се определя от дохода, който носи то. А доходът е като златен поток, непрекъснато течащ към вашата кесия и каращ я да набъбва. Точно към това трябва да се стреми всеки човек. Доходите трябва да растат, независимо от това, дали работите или пътешествате.



Аз придобих огромен доход. Толкова огромен, че сега ме наричат най-богатият човек. Заемите, които давах на Агар, станаха първите ми опити за печеливши вложения. Натрупвайки мъдрост, аз започнах да давам назаем още по-големи суми. Толкова по-широк ставаше златният поток, който се вливаше в моята кесия, и толкова повече желания аз можех да задоволя с неговата помощ. Както виждате, скромните ми печалби породиха цяла армия от златни роби, всеки от които работеше за мен и ми носеше още повече злато. Моето богатство е създадено от общия им труд.

Златото се множи бързо, само когато непрекъснато работи. Ще ви дам прост пример: един фермер, като му се родил първия син, дал десет сребърни монети на лихваря и го помолил да пази парите с начисляване на лихви двадесет години. Лихварят се съгласил, отбелязвайки, че лихвата по влога ще бъде една четвърта от стойността на монетите за всеки четири години. Уговорили са се, че лихвите ще бъдат изплатени заедно с връщането на главницата.

Когато синът му станал на двадесет и една година, фермерът отново отишъл при лихваря да попита за монетите си. Лихварят обяснил, че заедно с лихвите първоначалният влог се увеличил до тридесет и една монета. Фермерът останал много доволен и, тъй като на сина му още не му трябвали пари, ги оставил при лихваря. Към момента, когато синът му станал на петдесет, фермерът вече починал, а лихварят върнал на неговия син сто шестдесет и седем сребърни монети.


По такъв начин, за петдесет години влогът на фермера се увеличил почти седемнадесет пъти.

Ето ви и третото правило за забогатяване: всяка монета трябва да работи и да носи постоянен доход, който, като непресъхващо поточе, да се влива във вашата кесия.

ПРАВИЛО ЧЕТВЪРТО – Пази своето богатство от загуби


— Неуспехът обожава блясъка и сиянието. Златото, което е в кесията ви, се нуждае от сигурно опазване, иначе има опасност от изгубването му. Мъдростта е в това, да се научите да пазите скромните си спестявания, докато боговете ви наградят с голямо богатство, - с тези думи Аркад приветствал учениците си на четвъртия ден.



Всеки собственик на богатство рано или късно бива обземан от изкушението да вложи капитала си в съблазнителни проекти. Много често към това го подтикват приятелите му и роднините.


Основният принцип на всяко вложение – осигуряване на неговата сигурност. Струва ли си изкушението от сладки обещания за високи лихви, когато интересите на вложителя могат да пострадат? Разбира се, че не. Ще трябва да заплатите риска с капиталите си. Внимателно проучете перспективата на вложението, като проучите гаранциите за възвръщането на първоначалното вложение. Не позволявайте на романтичния блян за бързо умножаване на богатствата да ви излъже.

Преди да дадете пари назаем на когото и да било, уверете се в това, че заемателят е платежоспособен и репутацията му е неопетнена. Иначе вашето с труд спечелено богатство може да се окаже щедър подарък за недобросъвестен гешефтар.


Преди да влагате пари в едно или друго предприятие, щателно проучете възможните рискове, свързани с него.

Моето първо вложение стана за мен истинска трагедия. Натрупаните за една година пари, аз доверих на каменоделеца Азмур, който заминавайки на далечно пътешествие в Тира се съгласи да ми докара от редките скъпоценности на финикийците. Ние искахме да ги продадем и да разделим печалбата. Финикийците се оказали мошеници и продали на Азмур стъкълца. Така богатството ми отиде на вятъра. Днес, притежавайки по-голям жизнен опит, аз мога да кажа, че беше огромна грешка да доверя въпроса за покупка на скъпоценности на каменоделец. Ето защо аз ви съветвам да си извадите поука от неуспешния ми опит: не бъдете самоуверени, доверявайки спестяванията си на некомпетентни хора. Много по-добре е да се посъветвате с тези, които разбират от инвестиции. Такъв съвет с удоволствие ще ви дадат безплатно, а неговата ценност е напълно съпоставима със стойността на вашето богатство.


Ето че стигнахме и до четвъртото правило на богатството: щом кесията се напълни, трябва да я опазвате от възможните загуби. Опазвайте натрупаното, инвестирайки само в проекти, гарантиращите пълната безопасност на влога, неговота връщане всеки момент, а също и значителни лихви. Консултирайте се с компетентни хора. Следвайте съветите на тези, които са преуспели в изгодните вложения. Тяхната мъдрост ще предпази вашето злато от рискови инвестиции......

Най-богатият човек във Вавилон - 1част

ЧАСТ ОТ СПЕЧЕЛЕНОТО ОТ ТЕБ ПО ПРАВО ПРИНАДЛЕЖИ НА ТЕБ



СЕДЕМТЕ ПРАВИЛА НА ЗАБОГАТЯВАНЕТО


Славата на Вавилон не угасва с годините. Изминаха векове, но ние и до днес говорим за него като за най-богатият от градовете, а неговите съкровища както и преди възбуждат въображението.



И все пак това не винаги е било така. Богатствата на Вавилон са резултат на мъдростта на неговите жители. Те първи открили тайните на процъфтяването.

Когато великият цар Саргон се завърнал във Вавилон, разбивайки враговете си, той се сблъскал със сериозна ситуация. Съветникът му така обяснил нещата:


— Ваше величество, вие осигурихте на хората дълги години процъфтяване, заповядвайки строителството на грандиозните напоителни канали, големи храмове в чест на боговете. Но сега, когато тези постройки са завършени, хората нямат с какво да се издържат. Работниците останаха без работа. Търговците нямат купувачи. Селяните не могат да продадат стоките си. Хората нямат злато, за да си купуват храна.



— Но къде е отишло златото, което сме похарчили за всички тези строежи? — попитал царят.

— Боя се, че то е в джобовете на неколцина най-богати хора на нашия град, - отговорил съветникът. – То се е просмукало през пръстите на нашите жители, като козе мляко през гевгир. А сега, когато потокът му свърши, мнозина просто няма с какво да се хранят.



Царят се замислил. След това попитал:


— Как успя шепа хора да завладеят цялото злато?


— Просто те са знаели как да го направят, - отговорил съветникът. – Не може да се обвинява човек, успял в делата си, само за това, че знае тайните на успеха. Точно така, както е незаконно да отнемеш честно спечеленото, за да го дадеш на тези, които не знаят да печелят.



— Но тогава защо всички ние да не се научим да печелим злато и да не станем богати и щастливи?



— Това е напълно възможно, ваше величество. Но кой да ни научи на това? Разбира се, не и свещениците, защото те самите не знаят, как се правят пари.



— Кой в нашия град знае най-добре, как се става богат? – попитал царят.


— Във вашия въпрос е скрит отговора, ваше величество. Кой във Вавилон притежава най-голямо богатство?



— Вярно мислиш, мъдрият ми съветнико. Най-богатият човек сред нас е Аркад. Доведи го утре при мен. На другия ден, както наредил царят, Аркад се явил пред него – строен и прав, въпреки седемдесетте си години.


— Аркад, — обърнал се към него царят, — истина ли е това, че си най-богатият човек във Вавилон?

— Така се говори, ваше величество.

— Но как си успял да го постигнеш?

— Аз съумях да използвам своя шанс, а това е позволено на всеки гражданин.

— Ти не си ли имал начален капитал?

— Само огромното желание да забогатея. И освен това — нищо повече.

— Аркад, — продължил царят, — нашият град се озова в тежко положение, понеже само неколцина знаят тайната на богатството и затова са завладели цялото злато, докато основната маса жители, които не познават пътищата към успеха и процъфтяването са обречени да мизерстват. Моето единствено желание е Вавилон да стане най-богатият град на света. А това е възможно само при условие, че всичките му жители станат богати. Затова ние трябва да научим хората да правят пари. Кажи ми, Аркад, има ли някаква тайна в това? Може ли да бъдат научени другите на това?



— Това е възможно, ваше величество. Това, което е известно на един човек, може да бъде предадено и на други. Очите на царя блеснали.


— Аркад, твоите думи ми топлят душата. Можеш ли ти да се захванеш с тази задача? Съгласен ли си да обучиш хора, които ще продължат да разпространяват твоите знания?



Аркад склонил главата си в знак на съгласие и казал:

— Аз съм слугата на вашето величество. И с радост ще споделя всичко, което знам, с другите, ако това донесе слава на моя цар. Заповядайте на вашия съветник да организира клас от сто ученици, и аз ще ги науча на седемте правила на забогатяването, с помощта на които аз превърнах празната си кесия в дебела.



След две седмици, по нареждане на царя, първите сто ученика се събрали в голямата зала на Храма на Знанията, насядали в полукръг. Аркад седнал да малко столче, върху който имало лампа, излъчваща тайнствени благовония.



— Виж, ето го най-богатият човек във Вавилон, - прошепнал единият от студентите и побутнал с лакът съседа си, когато Аркад станал от мястото си. – Пък на пръв поглед е обикновен човек.


— Изпълнявайки свещената воля на нашия цар, - започнал Аркад, - аз заставам пред вас. Някога аз бях беден юноша, страстно мечтаещ да забогатее, и ето аз придобих знания, които ми позволиха да достигна тази цел. Сега съм готов да споделя с вас всичко, което знам.



Моето богатство започна от нулата. Аз нямах никакви предимства пред останалите жители на Вавилон. Първата ми спестовна касичка бе моята изтрита и празна кесия. Нейната безполезна празнота предизвикаше у мен отвращение. Аз мечтаех за това, тя да стане дебела и тежка, златните монети да подрънкват мелодично в нея. Затова аз започнах да търся лек срещу тънката си кесия. И открих седемте правила на забогатяването. На вас, събралите се в тази зала, аз ще ги кажа. Тях ги препоръчвам на всеки, който мечтае да забогатее. Всеки ден от седмицата аз ще разкривам ново правило. Слушайте внимателно. Спорете с мен. Обсъждайте един с друг. Щателно усвоявайте получените знания, защото те ще станат семената на богатството, което ще можете да пуснете в своите кесии. Най-напред всеки от вас трябва да изгради собствено състояние. Щом овладеете това изкуство напълно, ще можете да предавате опита си на другите. С обикновени примери аз ще ви уча на това, как да направите своята кесия дебела. Това е първата крачка по пътя към богатството, и не е възможно напредването по този път, ако не можеш да преодолееш първото стъпало.


ПРАВИЛО ПЪРВО – Започнете да пълните своята кесия


Аркад се обърнал към замисления мъж, седящ на втория ред:

— Приятелю мой, кажи, какъв занаят владееш?


— Аз работя като писар, — отговорил слушателят, — правя записи върху глинени плочки.

— Точно от този занаят аз спечелих първите си медни грошове. Затова и на теб нищо не ти пречи да се възползваш от възможността да забогатееш.



След това той се обърнал към румения мъж, седящ малко по-назад.


— Кажи, ти с какво изкарваш прехраната си?

— Аз съм месар, - отговорил руменият. – Аз купувам от селяните кози, коля ги и продавам месото им на домакините, а кожите на обущарите.


— Ето че и ти имаш възможност да печелиш пари, тъй че и на теб нищо не ти пречи да забогатееш.



Така продължил Аркад, питайки всекиго, с какво те изкарват прехраната си. Когато допитването приключило, той казал:

— Сега вие виждате, че има много занаяти, които позволяват на човека да печели пари. Всеки от тях е златното поточе, от което можете да направите отбивка така, че част от златото да тече във вашата кесия. Според вашето умение и способностите потокът на златото може да бъде голям или малък. Съгласни ли сте?



Седящите в залата дружно се съгласили с него.

— В такъв случай не е ли разумно да започнете да строите вашето богатство, основано върху този източник на доход, който има всеки от вас?



И с това се съгласили неговите ученици. След това Аркад се обърнал към скромния мъж, който казал, че е търговец на яйца.

— Представи си, че имаш една кошница, в която ти всяка сутрин поставяш по десет яйца, а вечер взимаш от нея девет. Какво ще се случи след време?



— Тя ще се препълни.

— Защо?

— Защото всеки ден аз поставям в нея с едно яйце повече, отколкото взимам.


Тогава Аркад се обърнал с усмивка към цялата зала.
— Някой от вас има ли тънка кесия? Поначало слушателите изглеждали озадачени. Но след това се разсмели. И всички заедно извадили кесиите си, размахвайки ги във въздуха.

— Добре, — продължил Аркад. — А сега аз ще ви открия първото правило на забогатяването. Правете същото, което препоръчах на търговеца с яйца.



От десетте монети, които пускате в кесиите си, вадете само девет, които ще харчите за нуждите си. Тънката кесия веднага ще започне да дебелее, и вие скоро ще усетите приятната тежест в ръцете си, което ще ви донесе невероятно удовлетворение.



Не ви съветвам да се присмивате на думите ми, колкото и прости да ви се струват. Истината винаги е проста. Аз ви казах вече, че ще споделя с вас тайната на моето богатство. И така: то започна от прости неща. Моята кесия беше празна, и аз я ненавиждах, защото тя не можеше да задоволи желанията ми. Но щом аз започнах да взимам от кесията девет десети от това, което пусках в нея, тя започна да се пълни. Същото ще се случи и с вашите кесии.


А сега аз ще ви разкажа за нещо странно, което за мен до ден днешен остава загадка. Щом започнах да харча за нуждите си девет десети от спечеленото, аз забелязах, че тази сума е напълно достатъчна. Не се чувствах от това по-беден. И дори ми се стори, че изкарването на пари е станало по-лесно. Сигурно в това има полза, смисъл. Излиза, че златото се насочва към кесията, която никога не остава празна.



Кои желания ви обземат най-силно? Може би това е желанието ежедневно да задоволявате своите потребности, придобивайки скъпоценности, разкошни дрехи, вкусна храна – това, което бързо преминава и се забравя? Или пък ви трябват значителни придобивки – злато, земи, стада, търговия, доходни предприятия? Монетите, които вадите всеки ден от кесията, носят първото. Монетите, оставени в кесията, ще донесат последното.


И така, ученици мои, запомнете първото правило на забогатяването: «От всеки десет монети, пуснати в кесията, харчете само девет». Обсъдете това помежду си. Ако някой докаже, че аз греша, кажете ми го утре, когато се срещнем отново......